РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. , 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Ирена Анг. Кардашева
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20221220100895 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод подадена искова молба от А. И.
Т. и Д. Н. Т., двамата от гр.**********, обл.*********** против А. Ш. Л. и З.
Х. Л., двамата от с.**********, обл.************за разпределение правото
на собственост върху подробно описан в молбата недвижим имот.
Твърди се от ищците, че с ответниците са съсобственици на процесния
имот, а именно: УПИ *, отреден за имот с пл. № *** и имот с пл. №*** от кв.
*, с площ за парцела от 914 кв.м., по действащия план на с. *********, обл.
*********, при съседи за парцела: от изток улица, от запад - УПИ парцел **,
от север -УПИ парцел ** и УПИ парцел ** и от юг УПИ парцел **. Ищцата е
собственик на основание нот. акт за дарение на недвижим имот № *** том **,
дело № ** /**** г. по описа на РС -Гоце Делчев на 1 /8 ид. ч. от имота, а на
осн. нот. акт за дарение №***, том **, рег. № ****, дело № *** /**** г. по
описа на нотариус Е. Л., гр. Г. Д. е собственник на 1/4 ид. ч. от имота. На
основание нот. акт за покупко- продажба № ***, том **, рег. № ****, дело №
*** /**** г. по описа на нотариус В. Б., двамата ищци са собственици общо на
1
1/8 ид. ч. от имота в режим на СИО. Двамата ответници са съпрузи и са
собственици на основание нот. акт за покупко - продажба на недвижим имот
№ ***, том **, рег. № ****, дело № ***/**** г. по описа на нотариус Е. Л., гр.
Г.Д. на 1/2 ид. ч. от имота. Страните не могат да постигнат съгласие относно
начина на разпределение на ползването на празното дворно място, поради
което е предявен настоящия иск.
Правното основание на иска е по чл.32, ал.2 от ЗС.
В определения от закона срок ответниците представят отговор, в който
се застъпва становище за недопустимост на иска. Считат иска и за
неоснователен, като твърдят, че праводателите на страните са станали
съсобственици на незастроен недвижим имот. Впоследствие всеки от тях е
застроил жилищна сграда и съсобствеността върху дворното място си
разпределили в реални дялове, между които била поставена ограда. Това е
довело до заснемането на двата реални дяла като самостоятелни имоти,
обозначени с различни номера - *** и ***. Макар по документи страните да са
съсобственици на по 1/2 идеална част от парцел, всеки от тях е собственик на
самостоятелен имот, в който е построена и жилищната му сграда. От
продавача, от който придобили собствеността на имота, ответниците знаят, че
мястото, откъдето е техния вход е придадено по плана от общински имот. Не е
провеждано производство по уреждане на регулационните сметки за
изравняване на частите в съсобствения по регулация парцел, вкл. до изтичане
на шестмесечния срок по § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ, поради което на осн. § 8, ал.
3 от ПР на ЗУТ е отпаднало отчуждителното действие на неприложения план
и следователно не е налице съсобственост върху имота, предмет на настоящия
иск по чл. 32, ал. 2 ЗС. Доколкото праводателите им са извършили
разпределение на ползването, обособено като самостоятелни дялове, искът е
неоснователен. Повдигат възражение за изтекла добросъвестна придобивна
давност върху имот с пл.№ ***, участващ в образуването на УПИ V от кв.* по
плана на с.**********.
Правната квалификация на възраженията на ответниците е по чл.130 от
ГПК, 32, ал.1 от ЗС и чл.79, ал.2 от ЗС.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът приема
за установено във фактическо отношение следното:
Ищците Д. Н. Т. и А. И. Т. са съпрузи, сключили граждански брак на
2
********** г.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том **, дело №
*** От ********* г. по описа на Районен съд гр. Гоце Делчев, родителите на
ищцата й дарили 1/8 идеална част от дворно място, цялото представляващо
УПИ *, отреден за имоти с планоснимачни номера *** и *** от кв. * по
действащия план на с. *********, обл. *********, с площ за парцела от 914
кв.м., при неуредени регулационни сметки за придаваемото място от 108 кв.м.,
ведно с 1/4 идеална част от жилищната сграда, застроена в същия парцел
откъм съседа И. П., при съседи за парцела: улица, И. П. и Д. Ч.
На ********* г. родителите на ищцата й дарили 1/4 идеална част от
същия УПИ, ведно с 1/2 идеална част от жилищната сграда, застроена в същия
парцел откъм съседа И. П., ведно с гаража и селскостопанската постройка,
построени в парцела, като си запазили правото на ползване върху описания
имот докато са живи. За дарението бил съставен нотариален акт №***, том **,
рег. № ****, дело №***/****** г. по описа на нотариус Е. Л. гр. **********,
вписан в Службата по вписванията, гр.********** във вх.р. №***, акт №
****, том *, дело № **** /**** г., партидна книга № ***, ***, ***.
В нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том
**, рег. № ****, дело № *** / ********* г. по описа на нотариус В. Б. Гр.
******** , вписан в Служба по вписванията, гр.********** в дв.вх р. № ****,
вх.р. № ****, акт ***, том *, дело № ***, партидна книга № ******,*****
ищцата закупила от сестра си 1/8 идеална част от УПИ *, отреден за имоти с
планоснимачни номера *** и *** от кв. * по действащия план на с.
**********, обл. ********одобрен със Заповед № **/**** г. на ОНС, с площ
за парцела от 914 кв.м., при съседи за парцела: от изток – улица, от запад –
УПИ**, от север – УПИ ** и УПИ **, , от юг – УПИ **, ведно с 1/4 идеална
част от жилищната сграда със застроена площ от 64 кв.м., построена в същия
парцел откъм съседа И. П.
По този начин ищцата е собственик на 1/2 идеална част от процесния
УПИ, ведно със застроената в него жилищна сграда откъм съседа И. П., както
и на гаража и селскостопанската постройка, построени в парцела. Доколкото
1/8 идеална част от УПИ и жилищната сграда са закупени по време на брака й
с ищеца Д. Т., то те са притежание на двамата при условията на неделимата
съпружеска имуществена общност. Останалата част като дарение, извършено
3
само в полза на ищцата, са нейна лична собственост.
От своя страна ответника А. Ш. Л. закупил от Т. Д.Г. 1/2 идеална от
УПИ *, отреден в идеална съсобственост за имоти с планоснимачни номера
*** и *** от кв. * по действащия план на с. **********, обл.***********, с
площ за парцела от 900 кв.м., при съседи за парцела: от изток – улица, от запад
– УПИ *** – Д. Ч., от север – УПИ **и УПИ ** - Общински имоти, от юг –
УПИ ** и И. К. П., ведно с построената в източната част на имот с
планоснимачен номер *** на граничната линия със съседа улица двуетажна
масивна жилищната сграда със застроена площ от 60 кв.м.
По делото са разпитани свидетели, като свидетелят А. П., който е съсед
на имота, заявява, че не е влизал в него, но е чул, че Л., които закупили имота
през 2017 г., ползват повече и от това се породили спорове между
съсобствениците. Л. закупил имота от Г. Докато Г. бил съсобственик, спорове
нямало и съсобствениците се разбирали. Споровете започнали след като Л.
закупил имота на Г.. Знае, че имота е разделен по равно между
съсобствениците. Това заключава, от посоченото в скиците, които издавали за
неговия имот и записаните съседи и номера на имоти. Между двете части на
имота, тази ползвана от Г. и тази, ползвана от Т.и (тогава с фамилия Д.), имало
само една вада. Преди 40 години нямало ограда в имота, сега има, не може да
каже кога е направена оградата. Счита, че може да е след закупуването на
имота, но не е сигурен.
Свидетеля Б. П., който е братовчед на ищцата също обяснява, че
процесния имот е бил съсобствен на Д. Г. и на Т.и. В имота имало сгради
изградени на калкан, като дясната била на Г., а лявата – на Т.. Градината била
разделена с една канавка и нямало спорове за ползването й. Не знае дали са
ползвали по половината или едните са ползвали повече. От Т. е чувал, че имат
спорове за ползването и не му харесва това, че селскостопанската постройка
на Л. навлиза в неговото място. За последен път видял вада в имота преди
около 15 години. Сега в имота има ограда, която е бетонов или тухлен цокъл с
мрежа отгоре. Видял така поставената ограда преди около 13-14 години.
Свидетелят Г. Ш. заявява, че Д. Г., който бил съсобственик на имота
преди Л., му е вуйчо. В парцела имало къщи застроени на калкан, като от
дясна страна била на Г., а от ляво били Д.. Зад къщата имало градина на двете
семейство, като частите били разделени с ограда. Не помни да е имало вада,
4
която да дели двете части. Според свидетеля, който е на 62 години, е бил
повече от 20 годишен, от когато си спомня да е имало ограда в градината. Не
знае дали оградата е местена, предполага, че не е. Оградата е от малък бетонов
праг с циментови колове и мрежа отгоре. От страната на Г., където сега са Л.
до оградата имало засадени лози, които са на по 20-30 или повече години. От
страна на Т.и преди имало ябълка, която била почти до оградата. Нямало
спорове за ползването на имота. Споровете започнали едва когато Л. закупил
имота.
Разглеждайки показанията на свидетелите, съдът не дава вяра на
показанията на свидетеля П., че до 2018 г. вътре в процесния имот е нямало
поставена ограда. Показанията на този свидетел са твърде противоречиви по
отношение на това кога е започнал да отива до имота в съседство на
процесния и какви наблюдения има конкретно върху състоянието на
процесния парцел. От една страна свидетеля твърди, че има наблюдения върху
имота и заявява, че в него е нямало ограда преди Л. да закупи имота. След
това заявява, че е започнал да ходи там през 2018 г. по повод на своя имот, а за
състоянието на процесния имот знае от скиците, които са издавани за неговия
собствен имот. Също така показанията му по отношение на изграждането на
ограда в имота противоречат на показанията на останалите двама свидетели,
които често са влизали в процесния имот, а и свид. П. е роднина на ищците и
ангажиран от тях.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, като вещото
лице е изготвило един вариант на разпределение на ползването на процесния
недвижим имота, придружен със скица за предложеното разпределение. В
съдебно заседание вещото лице обяснява, че поради начина на фактическо
ползване на имота и застроените в него сгради не е възможен друг вариант на
ползване.
Според вещото лице в предшестващия ЗРП /ПУП/ на с.М., одобрен със
заповед №574 от 1973 г., в границите на парцел /УПИ/ *** - * от кв.* по
първоначалния ЗРП/ПУП/ от 1928 г. на селото, одобрен със заповед №594, са
отразени два поземлени имота - имот пл.№*** и имот пл.№***. Не може да се
говори за обособяване на двата самостоятелни имота, тъй като няма данни за
реална делба на бившия парцел /УПИ/ V -131, 132 от квартал 2 по
първоначалния ЗРП/ПУП/ и кадастрален план на с.М., одобрен със заповед
5
№594 от 1928 г., т.е. към момента на създаване и одобряване на кадастралния
и регулационен план на с.М. от 1973 г. процесният имот продължава да бъде в
идеална съсобственост.
Мнението на вещото лице е, че отразяването на имоти пл.№*** и ***,
като два отделни имота в одобрения, със заповед №*** от 1973 г., кадастрален
план на с.М. е грешка в кадастралната основа. В този смисъл е и дефиницията
даде на в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, съгласно която „непълноти или грешки“ са
несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в
кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им
състояние. До 01.01.2001 г. дворищната регулация има непосредствено
отчуждително действие, т.е. собствеността върху придаваемите части
преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на
безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена, тъй като до
тогава при евентуалното й изменение или създаване на цялостна нова
регулация се изхожда от първоначалното положение на имотите. Това
означава, че отчужденията по дотогавашната регулация отпадат с обратна сила
и се счита, че към парцела не се е придавал имот на друго лице, т.е.
непосредственото отчуждително действие на дворищнорегулационния план е
подчинено на условие от прекратителен характер. Парцелните граници стават
имотни само ако дворищнорегулационния план е приложен. Приложението на
плана е понятие относимо към вярната имотна основа, при която следва да се
изработи новият план. В случай, че предшествуващият план не е приложен, се
отива към по-ранния, докато се установи приложен план или положението на
имотите към първия одобрен дворищнорегулационен план на населеното
място, т.е. за имотни граници, при изработването на плана на с.М. от 1973 г. е
следвало да се приемат парцелните граници на парцел /УПИ/ * -***, *** от
квартал * по първоначалния ЗРП/ПУП/ и кадастрален план на с.М., одобрен
със заповед №594 от 1928 г.
Всеки един от тези самостоятелни имоти по кадастралния и
регулационен план на с.М., одобрен със заповед №574 от 1973 г. имот пл.№***
е с графично изчислена площ от 388,22 кв.м., а имот пл.№*** е с графично
изчислена площ от 432,88 кв.м., от които 30,76 кв.м. попадат извън границите
на /УПИ/ ****, *** от кв.*.
По действащия ЗРП /ПУП/ и кадастрален план на с.*********, одобрен
6
със заповед №13 от 1987 г. на процесният парцел /УПИ/V -***, *** от квартал
* е отразено придаваемо място, заключено между уличната регулационна
линия, североизточната фасада на жилищната сграда, терасата и стопанската
сграда на ответниците и страничната регулационна линия с парцел /УПИ/ **
от кв.* отразен, като общински.
От първия благоустройствен закон от 1898 г. /Закон за благоустрояване
на населените места в Княжество България/ до влизане в сила на изменението
на ЗТСУ от ДВ бр.34/2000 г. на 01.01.2001 г. дворищнорегулационните
планове имат непосредствено отчуждително действие - според чл.39, ал.З
ЗПИНМ и чл.110 ЗТСУ - в момента на влизането в сила на дворищната
регулация частите от дворни места, придадени към съседен парцел се считат
за собственост на лицето, на което е принадлежал имотът, за който е отреден
парцелът.
С този режим на дворищната регулация е свързана и терминологията
„кадастрална основа“ /имотът, който се урегулира/ и „парцел“
/урегулиранията имот, който обаче не е в границите на правото на
собственост, а се отрежда за конкретен имот - негова кадастрална основа - и
може да включва части от имоти, които до момента на урегулирането са
принадлежали на различни лица, а части от имота, послужил като кадастрална
основа, да се включват в парцели на други лица/. Предвиденото заплащане на
обезщетение /парично или имотно/, не е елемент от фактическия състав на
отчуждаването и съответно не рефлектира върху момента на преминаване на
собствеността, който настъпва от влизане в сила на заповедта, с която
регулационният план е одобрен. Определеното обезщетение поражда само
облигационни правоотношения между собственика на имота, от който се
отчуждава част и този, притежаващ съседния имот, към който тази част се
придава. В това се състои непосредственото отчуждително действие на
дворищнорегулационния план относно придаваемото се място. При този
режим след влизане в сила на регулационния план правото на собственост
върху имотите, послужили за кадастрална основа, се преобразува в право на
собственост върху парцелите, които са отредени за тези имоти.
Предвид гореизложеното : Придаваемото място е към парцела, към
който се придава, а не къв конкретен поземлен имот.
Вземайки предвид отговорите по въпроси 2+4 вещото лице изразява
7
становище, че в конкретния случай е нямало условие за провеждане на
процедура по изравняване на дяловете, тъй като няма създаване на общ
съсобствен парцел чрез урегулиране на имоти или части от имоти, а по-скоро
Кадастралния план от 1973 г. е съставен и одобрен при съществени пропуски -
непълноти и грешки по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, като са отразени
вътрешни граници в имота, разграничаващи ползването, като имотни
граници.
Вещото лице е изготвило и допълнително заключение по поставени от
ответниците въпроси, като по въпроса “Колко квадратни метра е частта, която
ползват ответниците извън регулационната линия на процесния парцел към
УПИ ** и другия съседен имот, който не е обозначен в северозападната част?“
отговорът е следният:
Със заповед № 0412/06.08.1998 г. на кмета на община Гоце Делчев е
одобрено изменение на дворищнорегулационния план за парцелите отстоящи
североизточно от процесния имот, в резултат на което ползваната част с площ
от 136 кв.м от ответниците извън регулационната линия на процесния парцел
попада в УПИ *** от кв.* по действащия план.
Тази част, която ползват, не е била част от УПИ *, отреден за имоти пл.
№ *** и *** по плана от 1973 г. Частта, която ползват ответниците от имот пл.
№ *** по плана от 1973 г., е част от УПИ * по плана от 1987 г.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Процесният имот е съсобствен между страните, поради което искът е
предявен от активно легитимирани лица срещу надлежни ответници и пред
оправомощения да го разгледа съд, поради което е допустим.
Разгледан по същество, съдът намира следното:
Ползването на съсобствен недвижим имот може да бъде разпределено
между съсобствениците доброволно, по решение на мнозинството,
притежаващо повече от половината на вещта или с решение на съда по чл. 32,
ал. 2 ЗС. С договор съсобствениците могат да разпределят ползването
помежду си при условия, каквито намерят за добре. Този договор ги обвързва
докато трае съсобствеността, но може да бъде изменен от тях във всеки
момент по взаимно съгласите. Когато такова не може да бъде постигнато,
разпределението може да бъде променено от съда при настъпило изменение
8
на фактическото положение (напр. намаляване на площта на имота поради
регулационни промени, изграждане на нова постройка върху мястото или
премахване на стара такава и т.н.).
От събраните по делото доказателства се установява, че процесното
дворно място, ползването на които се иска да бъде разпределено, е
съсобствено между страните при дялове от 1/2 идеална част общо за ищците и
1/2 идеална част общо за ответниците. Ищците притежават имота по дарения
и покупко-продажба, извършени в периода 1994 г. – 2022 г., а ответниците –
въз основа на покупко-продажба, извършена през 2017 г.
От показанията на разпитаните по делото свидетели П. и Ш. се
установи, че в парцела има ограда, която разделя частите за ползване на
ищците и на ответниците. Оградата е бетонен или тухлен цокъл, с поставени в
него циментови колове и с оградна мрежа. Според свидетеля Ш. тази ограда е
поставена преди повече от 30 години, а свидетеля П. не е сигурен кога е
поставена оградата, но я е виждал в имота от около 13-14 години. Единствено
свид. П. твърди, че в имота е нямало ограда до 2018 г., но както се упомена по-
горе съдът не дава вяра на тези му показания. Дори ако приемем, че оградата е
поставени преди 13 години, това е през 2012 г. - много преди А. Л. да закупи
имота. И тримата свидетели от друга страна заявяват, че до закупуването на
имота от Л. през 2017 г. между Т.и и тогавашния съсобственик Г.(по нот.акт),
Г. според свидетелите е нямало никакви спорове по отношение ползването на
имота. Поради това съдът намира, че с поставянето на ограда в имота,
съсобствениците към онзи момент, са разпределили помежду си ползването
на процесния имот.
Споразумението е неформално, но разпоредбата на чл. 32, ал.1 ЗС не
съдържа изискване за форма на това споразумение, поради което и същото
може да се установява с всички доказателствени средства и има обвързваща
страните сила, както и писмения договор. Съответно е задължително както за
ищците, така и ответниците, като правоприемници на Т. Г. Промяна на
разпределението на ползване може да бъде постановено от съда, ако
решението на мнозинството е вредно за общата вещ или ако са се променили
съществените обстоятелства, с оглед на които е било постигнато съгласието.
В настоящият случай постигнатото между страните предходно
разпределение не е вредно за общата вещ, поради което не е налице това
9
условие, за да се уважи иска и съдът да извърши ново разпределение на
ползването на процесните имоти.
Не е налице и промяна в съществените обстоятелства, с оглед на които е
било постигнато съгласието. В случай са променени съсобствениците на
имота, което не е основание за ново разпределяне на правото на ползване на
имота. Промяна на обстоятелствата, даваща възможност за ново разпределяне
правото на ползване представлява например промяна на границите и площта
на съсобствения имот или промяна на дяловете в съсобствеността, които
пречат на уговореното реално ползване, ново строителство или премахване на
съществуваща постройка, каквито в настоящия случай не са налице.
Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода на делото на ищците не се следват разноски.
Същевременно на основание чл. 78, ал.3 от ГПК и ответниците имат право на
разноски. Същите заплатили за възнаграждение на адвокат сумата в размер на
800 лева, както и за възнаграждение на вещо лица сума в размер на 725 лева,
които разноски следва да се присъдят в тежест на ищците.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на А. И. Т., ЕГН ********** и Д. Н. Т., ЕГН **********,
двамата от гр.**********, обл.*********** да бъде разпределено между
ищците и А. Ш. Л., ЕГН ********** и З. Х. Л., ЕГН **********, двамата от
с.*********, обл.***********ползването на Урегулиран поземлен имота
парцел * (****) отреден за имоти с планоснимачен № *** (**********) и имот
с планоснимачен № *** (********) от квартал * (*****) с площ за парцела от
914 (деветстотин и четиринадесет) квадратни метра, по действащия план на
село **********, община **********, област***********, утвърден със
Заповед № 13 /1987 година на Кмета на Общината, при съседи за парцела : от
изток -улица, от запад - УПИ парцел **(********), от север -УПИ парцел **
(******) и УПИ парцел ** (*****) и от юг- парцел *** (*****), при дялове от
1/2 идеална част общо за ищците и 1/2 идеална част общо за ответниците.
Осъжда А. И. Т., ЕГН ********** и Д. Н. Т., ЕГН **********, двамата
10
от гр.**********, обл.*********** да заплатят на А. Ш. Л., ЕГН **********
и З. Х. Л., ЕГН **********, двамата от с.********, обл.*********** сума в
размер на 1525 (хиляда петстотин двадесет и пет) лева, представляваща
сторените в настоящото производство разноски.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Благоевград с
въззивна жалба в двуседмичен срок от деня на получаване на съобщението и
за двете страни.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
11