№ 39
гр. Козлодуй, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя В. Петрешкова Ставарова
при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова
като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско
дело № 20241440101464 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на П. С. Б.,
ЕГН********** от гр.Козлодуй, ...., чрез пълномощник адв.М. С., съдебен
адрес: гр.Козлодуй, сграда на АПК, ет.2, против "АЕЦ Козлодуй" ЕАД,
ЕИК106513772, със седалище и адрес на управление гр.Козлодуй,
представлявано от изпълнителния си директор Иван Андреев, правно
основание: чл.439 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК. Цена на иска: 1733,56лв. /хиляда
седемстотин тридесет и три лева и петдесет и шест стотинки/.
Иска се съдът да се произнесе с решение, с което да признае за
установено, че П. С. Б., ЕГН ********** от гр.Козлодуй, .... не дължи на "АЕЦ
КОЗЛОДУЙ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Козлодуй, сумата от 1305.11лева представляваща главница за неплатена
топлинна енергия, такса топлинно счетоводство в размер на 29,40 лева,
мораторна лихва в размер на 74.05лева, законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и
направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса
в размер на 25.00лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00
лева, за които е издаден изпълнителен лист от 07.04.2016г. по ч.гр.дело №
174/2016г. на РС -Козлодуй и е образувано изпълнително дело № 294/2016г. по
описа на ДСИ при Районен съд - Козлодуй, поради погасяване на вземанията
по давност.
Претендира присъждане на направените разноски по делото.
В съдебни заседания ищецът участва, чрез пълномощник адвокат М. С.
от Адвокатска колегия - Враца и поддържа иска.
Препис от исковата молба и приложените към нея писмени
доказателства са връчени на ответника по реда на чл.131 от ГПК и в срока е
получен писмен отговор на исковата молба от ответника "АЕЦ Козлодуй"
1
ЕАД, гр. Козлодуй, ЕИК *********, рег. по ф.д. № 582/00 г. на ВОС,
представлявано от Изпълнителния директор ИВАН ТОДОРОВ АНДРЕЕВ, с
който изразява становище, че предявеният иск е процесуално допустим, но
изцяло неоснователен, като излага подробни съображения за това.
Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли в цялост
депозирания от П. С. Б. иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
По делото са събрани и приложени като писмени доказателства:
Молба от 14.09.2016г. за образуване на изпълнително дело №294/2016г. на
държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Козлодуй; Изпълнителен
лист от 07.04.2016г. по ч.гр.дело № 174/2016г. на РС –Козлодуй; Молба от
23.06.2017г. за присъединяване на изпълнително дело № 294/2016г. към
изпълнително дело № 10/2002г. на държавен съдебен изпълнител при Районен
съд - Козлодуй; Молба за вписване на възбрана по изпълнително дело
№10/2002г. и присъединеното към него изпълнително дело № 294/2016г. на
държавен съдебен изпълнител при районен съд – Козлодуй. Писмо от
08.01.2025 г. от Районен съд Козлодуй, изготвено от деловодител, с което
уведомява, че ЧГД № 174/ 2016 с Арх. № 106/2017 година е унищожено с Акт
№ 08.16/31.01.2024 г. на Държавен Архив – Враца. Деловодна справка на ЧГД
№ 174/2016 година. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК. Заповед № 133 на районен съдия Иван Иванов за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК на 09.02.2016 година. Писмо с вх. №
127/10.01.2025 г., от Съдебно – изпълнителна служба при Районен съд –
Козлодуй във връзка с Определение № 36/07.01.2025 година. Писмо с Вх. №
7316/27.12.2024г. от СИС при РС Козлодуй, с което приложено изпращат
копие от изпълнително дело №10/2002г. и присъединени изпълнителни дела
№№211/2004г, 96/2012г., 252/2013г., 19/2015г., 132/2015г., 294/2016г.,
279/2017г., 276/2018г., 71/2020г., 51/2021г., 242/2021г. и 175/2023г. по описа на
СИС при Районен съд-Козлодуй .
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз
основа на чийто анализ и по смисъла на чл. 12 от ГПК, съдът е мотивиран да
стори следните изводи от фактическа и правна страна:
В настоящото производство е заявен отрицателен установителен иск с
квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК, с който длъжникът оспорва с иск
дължимостта на претендирани от ответника суми на основание издаден
изпълнителен лист от 07.04.2016г. по ч. гр.дело № 174/2016г. на РС - Козлодуй
срещу ищеца за сумата от 1305.11 лева представляваща стойността на
консумираната и неплатена топлинна енергия и топла вода за периода м.
11.2014г. - м.10.2015г., такса топлинно счетоводство в размер на 29.40 дева,
мораторна лихва в размер на 74.05 лева, законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда 03.02.2016г. до изплащане на
вземането, както и направените в заповедното производство разноски за
платена държавна такса в размер на 25.00лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Не се спори между страните и се установява от доказателствата по
делото, че въз основа на изпълнителния лист и подадена на 14.09.2016г. молба
от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е образувано изпълнително дело № 294/2016г. по
описа на СИС при РС -- Козлодуй.
2
С молбата за образуване взискателя не е поискал нито извършване на
справки, нито е посочил способ за предприемане на принудителни
изпълнителни действия, а само е направил искане за присъединяване на
вземането по новообразуваното изпълнително дело към вземането по
изпълнително дело №10/2002г. по описа на СИС при РС - Козлодуй. ИДИ е
връчена на съпругата на длъжника на 23.06.2017г., но не са последвали
доброволни плащания.
С молба от 23.06.2017г. взискателя отново е поискал вземането по
изпълнително дело 294/2016г.да бъде присъединено към вземането по
изпълнително дело №10/2002г. по описа на СИС при РС - Козлодуй, тъй като
страните са едни и съши. Искането е уважено от съдебния изпълнител, който с
разпореждане е присъединил делото в същия ден.
От този момент вземането по процесния изпълнителен лист е
започнало да се ползва от действията, които взискателя е извършвал по
изпълнително дело № 10 по описа за 2002г. на ДСИ при РС - Козлодуй.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков
ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК,
в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет,
тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания
по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения разпоредбата на чл. 439, ал. 2
ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило,
независимо, че съдебно дирене не се провежда (определение № 956 от
22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО).
В случая ищецът основава исковата си претенция на обстоятелството,
че е изтекла давността за вземането, считано от влизане в сила заповедта за
изпълнение. С оглед на това следва да се приеме, че се позовава на
юридически факт, настъпил след влизане в сила на заповедта, което обуславя
приложимост на защитата по реда на чл. 439 ГПК.
Ето защо, спорът следва да се разгледа по същество. Ищецът се
позовава на изтичане на давностния срок за вземането, т. е. ищецът се
позовава на нововъзникнали обстоятелства, поради което искът се явява
допустим и подлежи на разглеждане.
Съгласно т. 14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част
от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за
съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на
този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415,
ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването на
възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е
безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на
3
нея се издава изпълнителен лист, съгласно нормата на чл. 416 ГПК. По
изложените съображения нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да намери
приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/чл. 417 ГПК, влязла в сила поради
неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК.
В случая за вземанията е приложима посочената в чл. 117, ал. 2 ЗЗД
петгодишна давност, тъй като същите са установени с влязла в законна сила
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на която е издаден
процесния изпълнителен лист.
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години.
Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително
основание, но при оспорването й от длъжника, чрез възражение по реда на чл.
414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков
процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок,
какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е
налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на
вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да
се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на
установения в нормата на чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта
влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй
като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по
иска с правно основание чл. 424 ГПК - при новооткрити обстоятелства и нови
писмени доказателства /в посочения смисъл - определение № 480 от
19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по
реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК/. Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не
може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото
вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането,
може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на
основание чл. 423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК
(отм.) във връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно
изпълнително основание, в който се предвиждаше възможност за предявяване
искове - чл. 252 ГПК (отм.), чл. 254 ГПК (отм.), чл. 255 ГПК (отм.), които не се
преклудират със специални срокове. В действащия ГПК с изтичане на
преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава
крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземането.
Въз основа на влязлата в законна сила заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК е издаден изпълнителен лист от 07.04.2016 година. От този момент
/07.04.2016 г. /, според изложените доводи е започнала да тече давността за
вземанията по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която изтича на 07.04.2021г. Към момента на
депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело – изп. дело №
294/2016г. по описа на СИС при РС - Козлодуй давността не е била изтекла.
С ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - т. 10, е прието, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането
4
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно
решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя,
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението, чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Със същото ТР е прието, че прекъсването на давността с
предявяването на иск и др. действия по чл. 116 б. "б" ЗЗД и прекъсването на
давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.
116 б. "в" ЗЗД са уредени по различен начин, че законодателят е уредил
отделно хипотезата на чл. 116 б. "в" ЗЗД относно давността в принудителното
изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта
на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при
прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително
изпълнение по чл. 116 б. "в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в този
случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на
давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е също, че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че
искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да
тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, давността е винаги петгодишна,
ако вземането е установено със съдебно решение.
Според ТР № 3/2020 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК, ВКС -
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на
ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Относно действията,
годни да прекъснат давността са приложими дадените разяснения с
приложимото към този момент ППВС № 3/18.11.1980 г. Отмяната на
последното / ППВС № 3/18.11.1980 г. / има действие от 26.06.2015 г. - датата,
на която е прието противоположното тълкуване.
В случая изпълнително дело № 294/2016г. по описа на СИС при РС --
Козлодуй е било образувано след 26.06.2015 г. След образуване на
5
изпълнителното дело и след тази дата в хода на това изпълнително
производство са били извършени същински изпълнителни действия, според
дадените разяснения с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, както
следва:
С молба от 23.06.2017 г., от взискателя е направено искане за запор
върху банковите сметки и сейфове на ищеца .
С молба от 21.09.2017 г., от взискателя е направено искане за запор
върху банковите сметки и сейфове на ищеца.
С молба от 01.12.2017 г., от взискателя е направено искане за
насрочване опис на движими вещи на ищеца и такъв е насрочен от ДСИ М.а
Димитрова на 13.02.2013г.
С молба от 23.01.2018 г., ищецът моли да се спре принудителното
изпълнение като признава вземането и се задължава да внася месечна вноска
от 100.00лева.
С молба от 29.01.2020 г., от взискателя е направено искане за
насрочване опис на движими вещи на ищеца и такъв е насрочен от ДСИ М.а
Димитрова на 13.02.2013г.
На 02.11.2020г.е вписана възбрана на върху недвижим имот на ищеца.
На 11.04.2021год. от взискателя е направено искане за насрочване опис
на движими вещи на ищеца.
На 09.11.2022год. от взискателя е направено искане за насрочване опис
на движими вещи на ищеца.
Следва да се посочи, че в производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК
на длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може да
възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му поведение в предвидения срок,
създава презумпцията, че на нея се издава изпълнителен лист в полза на
заявителя. От този момент започва да тече срокът на новата погасителна
давност, който е петгодишен, съобразно гореизложеното. Подобно разрешение
в максимална степен съответства на целта и принципите на законодателната
уредба на заповедното производство, а именно да се реализират по облекчен
ред правата на кредитора и с разноски в тежест длъжника, които са в
минимален размер. Ето защо и положението на кредитора не следва да бъде
по неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство,
отколкото, ако той направо би предявил осъдителен иск за вземането си по
общия исков ред. Съответно, не би следвало се приеме, че нормата на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД е приложима само по отношение на влязло в сила решение, но не и
по отношение на влязла в сила заповед за изпълнение, доколкото това би
означавало за идентични по установително действие и изпълнителна сила
съдебни актове, да се придадат различни правни последици досежно
течението на давността. Възприемането на противното би довело до различни
правни последици на съдебни актове, които са били стабилизирани, /в
подобен смисъл са определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г.
на ВНС, IV ГО, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на
ВКС, II ТО, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4647/2015 г., IV ГО, определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2566/2013 г., IV ГО).
6
Течението на погасителната давност може да бъде прекъсвано с
предприемането на действия по принудително изпълнение (чл. 116, б. "в"
ЗЗД). В разглеждания случай с молбата за присъединяване на изпълнително
дело № 294/2016г. към изпълнително дело №10/2002г. по описа на СИС при
Районен съд-Козлодуй, кредиторът, е поискал предприемането на
изпълнителни действия, поради което давността е била прекъсната и оттогава
е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност съгласно чл. 117, ал.
1 ЗЗД.
Предприемането на подобни изпълнителни действия по инициатива на
съдебния изпълнител, щом по волята на кредитора са били възложени на
съдебния изпълнител, би могло да прекъсне давността (в този смисъл т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 2015 г. по тълк. дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК
на ВКС).
Течението на погасителната давност, както и течението на
двугодишния "перемпционен" срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, могат да бъдат
прекъснати от един и същ юридически факт – ако кредиторът-взискател
поиска предприемането на изпълнителни действия. Настоящият съдебен
състав обаче споделя актуалната съдебна практика, според която правните
последици на изтичането на всеки един от двата срока са различни.
Така изтичането на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК води до
прекратяването на изпълнителното производство по право и до процесуалната
незаконосъобразност на последващи изпълнителни действия по него.
От друга страна, изтичането на петгодишната погасителна давност води
до погасяване на правото на взискателя да изпълни принудително вземането
си и обуславя материалната незаконосъобразност на изпълнително
производство и изпълнителни способи, които са предприети въпреки
изтичането й.
Ако взискателят поиска предприемането на действия по принудително
изпълнение след перимирането на изпълнителното производство, но преди
изтичането на погасителната давност, то погасителната давност все пак се
прекъсва на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД (в този смисъл решение № 37 от
24.02.2021 г. на ВКС по гр. дело № 1747/2020 г., IV г. о.; решение № 3 от
04.02.2022 г. на ВКС по гр. дело № 1722/2021 г., IV г. о.; в различен смисъл са
цитираните съдебни актове в определение № 50035 от 27.02.2023 г. по гр. дело
№ 1836 от 2022 г. на ВКС, IV г. о., с което се предлага постановяване на
тълкувателно решение).
В настоящия случай ответникът носи доказателствена тежест да
докаже, че давността е спирана или прекъсвана, като с оглед на ангажираните
доказателства в тази посока, настоящият състав приема, че не са изтекли пет
години и вземанията предмет на процесния изпълнителен лист не са погасени
по давност.
Същата е прекъсната с предприемането на изпълнителни действия по
изпълнително дело № 294/2016г. присъединено към вземането по
изпълнително дело № 10/2002г. по описа на СИС при РС - Козлодуй на
15.06.2017г., с които са поискани запори върху банковите сметки и сейфове на
ищеца, възбрана на недвижим имот в полза на взискателя, опис на движими
имоти.
7
При съобразяване на горепосоченото е видно, че погасителната давност,
след установяване на вземането с влязла в сила заповед за изпълнение, се
ползва със стабилитет, и всякога е 5-годишна, не е била изтекла нито до
предприемане на действията по принудително изпълнение по изп. д. №
10/2002г. по описа на СИС при РС - Козлодуй, по време на което е била
няколкократно прекъсвана, нито към момента на предявяването на настоящата
искова молба.
В периода след 14.09.2016г. има извършени изпълнителни действия,
които прекъсват погасителния давностен срок, като последното действие по
него е молба от взискателят "АЕЦ КОЗЛОДУЙ" ЕАД, ЕИК *********, с
искане за насрочване опис на движими вещи на ищеца от 09.11.2022г. С оглед
на горното, настоящия съдебен състав приема, че погасителната давност за
вземането по издадената заповед за изпълнение не е изтекла и сумите по нея
са дължими.
Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и като
такъв подлежи на отхвърляне.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Ищецът е поискал присъждане на разноски, и по правилото на чл.78,
ал.1 ГПК при този изход на спора не му се дължат.
Според чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. В исковото производство ответното
дружество се е представлявало от юрисконсулт, като се претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер на 850.00лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК компетентен да определи
размера на дължимото на тази страна юрисконсултско възнаграждение е
съдът, като Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения не намира приложение при определяне на
дължимото юрисконсултско възнаграждение, а същото би следвало да се
определи по съответния текст от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
В случая приложима е нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата, за защита
по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300лв.
С оглед конкретните обстоятелства по делото и като взе предвид фактическата
и правна сложност на делото, проведените две съдебни заседания и
извършените процесуални действия от представителя на ответното дружество,
и на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр.чл.37 от ЗПП, вр.чл.25, ал.1 от Наредба
за заплащане на правната помощ, определи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150.00 лева / сто и петдесет лева/, които следва да бъдат възложени
в тежест на ищеца.
Държавната такса за водене на настоящото дело, от която ищецът е бил
освободен остава за сметка на бюджета на Районен съд, Козлодуй.
Водим от изложените правни съображения, Козлодуйският районен съд
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. С. Б., ЕГН ********** от гр.Козлодуй,
...., отрицателен установителен иск, с правно основание чл.439 от ГПК във
връзка с чл. 124 ГПК за установяване в отношенията между страните, че П. С.
Б., не дължи на "АЕЦ КОЗЛОДУЙ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Козлодуй, сумата от 1305.11лева представляваща
главница за неплатена топлинна енергия, такса топлинно счетоводство в
размер на 29,40 лева, мораторна лихва в размер на 74.05лева, законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на
вземането, както и направените в заповедното производство разноски за
платена държавна такса в размер на 25.00лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300.00 лева, за които е издаден изпълнителен лист
от 07.04.2016г. по ч.гр.дело № 174/2016г. на РС -Козлодуй и е образувано
изпълнително дело № 294/2016г. по описа на ДСИ при Районен съд -
Козлодуй, поради погасяване на вземанията по давност, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА П. С. Б., ЕГН ********** да заплати на "АЕЦ КОЗЛОДУЙ"
ЕАД, ЕИК *********, на основание на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр.чл.37
от ЗПП, вр.чл.25, ал.1 от НЗПП юрисконсултско възнаграждение в размер на
150.00 лева / сто и петдесет лева /.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Да се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
9