№ 543
гр. София , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20201000503529 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 2066 от 16.03.2020 г. по гр. д. № 12457/2017 г. на СГС, ГО, 12 състав,
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Р. С. С. на основание на чл.
2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ сумата от 7 000 лв., ведно със законната лихва от 15.07.2013 г. до
окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът е оправдан с влязла в
сила присъда, като съдът е отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер от
100 000 лв., както неоснователен.
Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни, които в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалват с оплаквания за неправилност поради нарушение на
материалния закон и необоснованост.
Ищецът Р.С. обжалва решението в отхвърлителната му част като поддържа, че съдът
не е оценил в достатъчна степен обема, интензитета и продължителността на търпените от
него вреди от незаконното обвинение, като застъпва тезата, че останалите образувани и
приключили наказателни производства срещу него не следва да служат като основание за
занижаване размера на дължимото му се обезщетение.
1
Прокуратурата на Република България обжалва решението изцяло в осъдителната чу
част по съображения, че искът е погасен по давност. В условия на евентуалност оспорва
изводите на съда по отношение на размера на дължимото се обезщетение, което намира за
завишено и моли да бъде намалено.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и прецени събраните
доказателства по делото съобразно с разпоредбите на чл.12 и чл. 235 от ГПК и при
ограниченията в правомощията по чл. 269 от ГПК, намери от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ от Р. С. С.
против Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение в
размер на 100 000 лв. за претърпените неимуществени вреди от незаконно
повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление, по което
ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, ведно с лихвата за забава, считано
от 15.07.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.
От фактическа страна не се спори, а и при съвкупната преценка на
събраните доказателства се установява, че по повдигнатото срещу ищеца С.
обвинение в извършване на престъпление през 1999 г., квалицирано като
грабеж в големи размери по чл. 199 , ал. 1, т.2 пр.2 вр.198, ал. 1, пр.1 и пр.2
вр. 129, ал. 2, пр.2 вр. чл. 20 от НК, е било образувано н.о.х.д. № 3545/2006 г.
на СГС, НО, 25 състав, по което с присъда от 19.12.2008 г. ищецът е
оправдан. Присъдата е протестирана с бланкетен протест от 22.12.2016 г.,
който поради неотстраняване на контатираните нередовности е върнат с
разпореждане на съда от 12.03.2012 г., съобщено на 28.03.2012 г. и влязло в
сила на 12.04.2012 г. Видно от приложената с отговора на исковата молба
справка за съдимост в периода от 2001 г. до 2011 г. ищецът С. е бил осъждан
три пъти.
При така установената фактическа обстановка настоящият въззивен
състав споделя извода на първоинстанционния съд от правна страна, че
предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ в случая са налице: срещу ищеца е
било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер,
за което той е бил оправдан. Така той е претърпял неимуществени вреди,
които се намират в пряка причинна връзка с воденото срещу него наказателно
производство. Отговорността на държавата за причинените вреди е обективна
и се реализира чрез заплащане на обезщетение. Разпоредбата на чл. 4 от
ЗОДОВ, аналогично на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, установява принципа на пълна
2
обезвреда: на поправяне подлежат всички вреди от непозволеното увреждане.
Обезщетението за неимуществените от тях се определя от съда по
справедливост, както предписва чл. 52 от ЗЗД, тъй като съгласно
препращащата норма на § 1 от заключителните разпоредби на ЗОДОВ, за
неуредените случаи се прилагат гражданските закони.
Следователно, предявеното с исковата молба от ищеца С. субективно
материално право на обезщетение срещу Държавата е валидно възникнало.
Същото, обаче, се явява погасено по давност, в който смисъл е и
своевременно противопоставеното от нейния процесуален субституент
перемпторно възражение. Началото на давностния срок съобразно
разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. По отношение на правото на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т.3 от
ЗОДОВ, началото на давностния срок е влизането в сила на оправдателната
присъда. За ищеца оправдателната присъда от 19.12.2008 г. по н.о.х.д. №
3545/2006 г. на СГС, НО, 25 състав, е влязла в сила на 12.04.2012 г., с влизане
в сила на разпореждането за връщане на протеста на прокурора. Предвид, че
по делото липсват данни за спиране или прекъсване на давността, срокът е
изтекъл на 12.04.2017 г. Исковата молба е депозирана в съда на 29.09.2017 г.,
т.е. след изтичане на давността. Ето защо, материалното субективно право на
обезвреда не може да бъде съдебно защитено и принудително реализирано.
Обстоятелството, че длъжностно лице е направило отбелязване върху
материалния носител на присъдата за влизането й в сила спрямо останалите
подсъдими, не може да създаде права за ищеца, нито е от естество да
продължи давностния срок, който е установен със закон и спрямо него е
изтекъл.
Поради горното обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, в която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на С. сумата от
7000 лв., ведно със законната лихва и вместо него – постановено друго, с
което искът бъде отхвърлен, като погасен по давност. В останалата обжалвана
част решението следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ решение № 2066 от 16.03.2020 г. по гр. д. № 12457/2017 г.
на СГС, ГО, 12 състав В ЧАСТТА, в която на основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Р. С.
С. сумата 7 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
незаконно обвинение по н.о.х.д. № 3545/2006 г. на СГС, ведно със законната
лихва от15.07.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
предявен от Р. С. С., с л.н.ч. № **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № **,
ет.*, ап.**, против Прокуратурата на Република България, за заплащане на
сумата 7000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
незаконно обвинение по н.о.х.д. № 3545/2006 г. на СГС, ведно със законната
лихва от15.07.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като погасен по
давност.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
уведомяването на страните, чрез връчване на препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4