№ 87
гр. Русе, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шестнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно търговско дело
№ 20214501000164 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „И.“ ООД гр. Русе, ЕИК
********, представлявано от управителя К.Т.П. чрез адв. К.К. – АК гр. Русе
против Решение № 260518/02.12.2020 г. постановено по гр.д. № 549/2020 г. по
описа на Районен съд Русе, с което дружеството е осъдено да заплати на
„С.Т." ЕООД гр. Русе, ЕИК ******, сумата от 13 299,64 лв, представляваща
неустойка по чл. 14 от сключен между тях Предварителен договор за покупко
– продажба на недвижим имот и строителство от 19.10.2016 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 31.01.2020 г. до окончателното й
изплащане, както и разноските по делото.
Предмет на делото е и подадената въззивна жалба„И.“ ООД гр.
Русе, ЕИК ********, представлявано от управителя К.Т.П. чрез адв. К.К. –
АК гр. Русе против постановеното допълнително Решение №
260405/29.04.2021 г. по гр.д. № 549/2020 г. по описа на Районен съд Русе, с
което е отхвърлено направеното в условията на евентуалност от „И.“ ООД гр.
Русе срещу „С.Т." ЕООД гр. Русе възражение за прихващане между
1
претендираната от „И.“ ООД гр. Русе неустойка по чл. 10 от предварителния
договор до размера на претендираната от „С.Т." ЕООД гр. Русе.
Въззиваемата страна по двете жалби – „С.Т." ЕООД гр. Русе, чрез
своя процесуален представител адв. В.В. – АК гр. Русе счита същите за
неоснователни, а решенията на РРС за правилни и законосъобразни и моли те
да бъдат потвърдени.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 от ГПК, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което са допустими.
Разгледани по същество – същите са неоснователни.
Не е налице несъответствие между установените по делото
обстоятелства и тези, въз основа на които съдът е мотивирал своето решение,
поради което оплакването, че то е необосновано, е неоснователно. Районният
съд е обсъдил релевантните за спора факти и доказателства, както и доводите
на страните, и след обсъждането им е направил своите изводи за
неоснователността на заявените претенции. Правилно е установена
фактическата обстановка по делото.
За да уважи претенцията на ищеца „С.Т." ЕООД гр. Русе за
заплащане на претендираната сума от 13 299,64 лв, представляваща
неустойка по чл. 14 от сключения с въззивния жалбоподател „И.“ ООД гр.
Русе Предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот и
строителство от 19.10.2016 г., съдът правилно и законосъобразно е изходил от
правната доктрина. Зачел е, че „С.Т." ЕООД е изправна страна, като е
изпълнил поетото договорно задължение и е заплатил сумата от 136 000 евро
с левова равностойност 265 992,88 лв с ДДС в уговорените срокове,
включително и последната вноска, дължима преди въвеждането му във
владение на имота, предмет на договора.
Спорните моменти се свеждат до срочното изпълнение на
продавача по договора и настоящ въззивен жалбоподател по чл. 12, ал.1 т.4 от
договора, а именно – да предаде обекта във вид, съгласно договора и да
въведе купувача във владение при условията на чл. 8 от договора, както и
изпълнението на купувача на задължението да заплати последната вноска от
20 400 евро с левова равностойност 39 898,93 лв, платима при издадено
2
Удостоверение за въвеждане в експлоатация. По силата на чл. 8 купувачът
има право да бъде въведен във владение на имота, предмет на договора в срок
от десет дни след получаване на Удостоверение за въвеждане в експлоатация
на сградата, но не и преди окончателното изплащане на всички, дължими от
него суми по договора и/или допълнителни споразумения и анекси към
същия. Договорено е влизането във владение да се извърши с фактическото
предаване на ключовете и да се удостовери от страните с приемо-
предавателен протокол. За неизпълнение на задължението за завършване и
предаване на имота в срок от 24 месеца от датата на даване на строителна
линия, в чл. 14 от договора е предвидена неустойка за забава в размер на 5 %
от уговорената цена. Изчислена същата възлиза на 13 299,64 лв /265 992,88
лв х 5%/ - съответстваща на претендирания с иска размер.
Видно от представените по делото писмени и събрани гласни
доказателства, които настоящият съдебен състав цени в тяхната съвкупност и
взаимна връзка, Протоколът за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строежа е от 15.02.2017 г., при
което срокът за изграждането на обекта и следвало да бъде до 15.02.2019 г.
Предвид представената метеорологична справка изх. № 029/26.02.2020 г.
относно регистрираните минимални температури, количеството, вида и
приблизителната продължителност на валежите, снежната покривка,
максималната скорост на вятъра и опасните явления за периода 01.11.2017 г. –
31.03.2018 г. на територията на гр. Русе през месеците декември 2017 г.,
януари, февруари и март 2018 г. е имало значителен брой мразовити и ледени
дни – общо 53 дни, през които обективно не е било възможно извършването
на строително монтажни дейности, и с които следва да се приеме, че се
удължава срокът за завършване на сградата. Към този срок следва да се
прибави и периодът от два месеца на спиране на строителството, разрешено
след ликвидирането на последиците от аварията, с влязла в сила на 19.05.2017
г. заповед № ДК-09-Р-3/05.05.2017 г. на началника на РО НСК гр. Русе.
Предвид на което може да се приеме, че са били налице обективни причини
за удължаване срока с близо 4 месеца. Независимо от тези обстоятелства,
обектът е изграден и на 13.03.2019 г. е издадено Удостоверение за въвеждане
в експлоатация на процесната сграда, поради което може да се приеме, че е
налице срочно изпълнение на задължението за изграждане на сградата. Не
3
така стои въпроса свързан с установяването на момента на узнаване от
страна на „Титан Строй“ ЕООД относно издаденото Удостоверение за
въвеждане в експлоатация на процесната сграда, респективно възникване на
задължение за заплащане на последната вноска, както и момента на
въвеждането му във владение като собственик на имот в процесната сграда,
доколкото няма съставен приемо-предавателен протокол за това в
съответствие с чл. 8 от договора и тези обстоятелства следва да бъдат
установени от гласните показания на разпитаните свидетели. Настоящият
съдебен състав, ценящ събраните гласни доказателства в тяхната съвкупност
и взаимна връзка, както и в кореспонденция с останалите писмени
доказателства, счита, че следва да бъде кредитирана датата 10.07.2019 г. като
такава, към която е възникнало знание за „Титан Строй“ ЕООД за наличие на
Удостоверение за въвеждане в експлоатация, предвид изпратеното му такова
по имейл, за което първоинстанционният съд е направил справка от
мобилния телефон на свидетеля Венцислав Маринов /л.65 от делото/,
доколкото това е единствената конкретна дата, за която са събрани
доказателства. Към този момент задължението за заплащане на последната
вноска от 39 898,93 лв е било вече изпълнено, доколкото същата е платена на
14.06.2019 г. предвид на което са били налице условията на чл. 8 от договора.
Доколкото тези обстоятелства обаче не са настъпили в срока по чл. 14 от
договора, то е налице и задължението за заплащане на договорената от
страните неустойка.
Съдът намира за неоснователно наведеното от „И.“ възражение за
прихващане между претендираната от „И.“ ООД гр. Русе неустойка по чл.
10 от предварителния договор, при това без посочен размер, до размера на
претендираната такава от „С.Т." ЕООД гр. Русе по чл. 14 от договора.
Преди всичко договорената в чл. 10 неустойка касае друг фактически
състав, а именно, че при забава в плащането повече от 1 месец, продавачът –
„И.“ ООД има право да прекрати договора, като авансово преведените суми
купувачът – „Титан Строй“ ЕООД получава с 5 % неустойка, без лихвите по
тях, какъвто състав в случая не е налице. Така договорената неустойка не
касае забавено плащане, в каквато насока са изложените от страната доводи, а
връщане на заплатените й суми при прекратяване на договора.
4
Поради изложеното първоинстанционното решение по спора и
постановеното допълнително такова са правилни и законосъобразни и като
такива следва да бъдат потвърдени.
С оглед изхода на спора върху жалбоподателя следва да се възложат
направените от ответника разноски за въззивното производство в размер на
1000,00 лв, съобразно представената справка по чл. 80 ГПК.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260518/02.12.2020 г. постановено
по гр.д. № 549/2020 г. по описа на Районен съд Русе.
ПОТВЪРЖДАВА допълнително Решение № 260405/29.04.2021 г.
по гр.д. № 549/2020 г. по описа на Районен съд Русе.
ОСЪЖДА „И.“ ООД гр. Русе, ЕИК ********, представлявано от
управителя К.Т.П. да заплати на „С.Т." ЕООД гр. Русе, ЕИК ******, сумата
от 1000,00 лв разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5