Решение по адм. дело №421/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 225а от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба на Т. Д. Т., [ЕГН], с адрес гр. Русе, [улица], местност „Орта Екенлик“ и съдебен адрес гр. Русе, пл. „Възрожденски“ № 6, вх. 2, ет. 2 чрез адв. М. Д., АК Русе срещу Заповед № РД-01-1329/28.04.2025 г. на заместник - кмета на Община Русе по устройство на територията, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж категория VI (шеста): „Насип“, находящ се в поземлен имот (ПИ) с [идентификатор]. по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Русе, намиращ се в местност „Орта Екенлик“, гр. Русе“. Заповедта се обжалва като незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и при нарушение на административнопроизводствените правила. Иска се от съда да отмени същата и в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски. В съдебно заседание адв. М. Д., надлежно упълномощена, поддържат жалбата на основания, изложени в нея; ангажира доказателства, включително и съдебно-техническа експертиза; претендира разноски. Представя писмена защита.

Ответникът – заместник-кмет на Община Русе, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – началник на отдел „Правно-нормативно обслужване“ в Община Русе. В съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна, представя административната преписка.

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице - адресат на административен акт, за който изрично е предвидена възможност за провеждане на съдебен контрол; от лице, което разполага с интерес и право на оспорване; в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок; отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По изложените причини същата е процесуално допустима за разглеждане и е частично основателна по същество.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Предмет на съдебен контрол е Заповед № РД-01-1329/28.04.2025 г., издадена от заместник-кмета по устройство на територията на Община Русе, с която на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл. 137, ал. 3 и 148, ал. 1; § 127, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗУТ е разпоредено „Т. Д. Т. в качеството му на извършител, да премахне незаконен строеж категория VI (шеста): „Насип“, находящ се в поземлен имот (ПИ) с [идентификатор] по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Русе, намиращ се в местност „Орта Екенлик“, гр. Русе“. Определен е 60-дневен срок за доброволно изпълнение на заповедта, като е посочено, че след срока премахването ще се извърши принудително по реда, определен с Наредба № 25 на Общински съвет - Русе за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от компетентните органи на Община Русе.

Надлежно упълномощен процесуален представител на „Септона България“ АД, [ЕИК] е изпратил на 20.05.2024 г. по електронен път Уведомление до Община Русе, в което се сочи, че дружеството е собственик на поземлен имот с [идентификатор], разположен в гр. Русе, местност „Под ормана“, площ 31 289 кв. м; урбанизирана територия, с начин на трайно ползване За друг вид производствен, складов обект. В последващо създадените документи уведомлението е наименувано сигнал. Според уведомлението, по протежение на границата на така описания имот, в поземлен имот с [идентификатор], разположен в гр. Русе, местност „Орта Екенлик“; с площ 10 921 кв. м; частна собственост, земеделска територия четвърта категория на земята, е изграден висок насип, като сезиращото дружество приема, че е затрупано отводнително дере. По причина, че насипа е разположен непосредствено на границата на двата имота, при обилен валеж е възможно да бъде наводнен собствения на „Септона България" АД недвижим имот и построените в него сгради с идентификатори 63427.60.79.1 и 63427.60.79.2. Иска се от Община Русе да предприеме необходимите мерки за установяване законността на извършените насипни дейности и ако установи нерегламентирани дейности да предприеме мерки за тяхното преустановяване. Към уведомлението са приложени пълномощно на процесуалния представител; [нотариален акт]/ 15.06.2006 г. за собственост на недвижим имот (л. 62); Решение № 6/01.12.2006 г. на Областна дирекция „Земеделие и гори“ Русе за промяна предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и утвърждаване на площадки и трасета за проектиране; извлечение от кадастрална карта и снимка от Google maps.

На 03.06.2024 г., работна група служители от отдел „Строителен контрол“ (СК) към Дирекция „Инфраструктура, строителен и инвеститорски контрол“ (ИСИК) при Община Русе е извършила проверка на място, в недвижимите имоти, посочени в уведомлението от „Септона България" АД. Резултатите са обективирани в протокол (л. 57 – л. 59). Установено е, че в поземлен имот с [идентификатор] по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Русе е изпълнен насип на земна маса върху терена. При грубо (без специални уреди) замерване от североизточната част на имота в западна посока, насипът е с приблизителни размери около 70,0 м; от югоизточната част в западна посока е около 90,0 м и от северната към южната част около 80,0 м. В протокола са инкорпорирани 14 бр. снимки, направени при проверката.

С писмо с изх. № 30-308-3/07.06.2024 г., кметът на Община Русе е уведомил Т. Д. Т. за образуваната преписка във връзка с уведомлението на „Септона България" АД и резултатите от извършената на 03.06.2024 г. от компетентни служители на общината. На основание чл. 223, ал. 5, т. 2 от ЗУТ и чл. 36, ал. 1 и ал. 2, чл. 37, ал. 1, чл. 40, ал. 1 и чл. 39, ал. 1 от АПК, на Т. е указано в 7 - дневен срок от получаване на писмото да представи документ за собственост на имота и всички налични строителни книжа за процесния насип. Посочено е още, че ако Т. не притежава такива документи, може да представи декларация от собствено име или от свидетели кога и от кого е изграден насипа. Т. е предупреден за последиците от неизпълнение да даденото указание. Няма доказателства кога писмото е връчено на Т..

С. З. рег. № 30-308-1/4/19.06.2024 г., Т. е посочил, че по образуваната преписка представя нотариален акт и декларация. На практика, към заявлението са приложени следните документи:

1. Декларация (л. 49) със следното съдържание „В периода от 2018 год. положих насип в моя парцел до 2024 г. Насипът ще го отстраня до 28.05.24“. Декларацията е подписана и е поставена дата „19.05.24“ като съдът приема, че е допусната техническа грешка в изписването на месеца.

2. Договор № 22434/26.06.2013 г., сключен между Община Русе, представлявана от кмета и Т. Д. Т., с която общината продава на Т. недвижим имот - частна общинска собственост, предмет на АОС № 6428/ 28.02.2011 г. (вписан под № 138, том 5, дв. вх. 2367, н.д. 971, вх. peг. № 2454 от 02.03.2011 г. на съдия по вписванията) и представляващ земеделска земя с [идентификатор] по КККР на гр. Русе, одобрени със Заповед № РД -18- 91/15.12.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК, землището на гр. Русе, местност „Орта Екенлик”, с площ от 13 918 кв. м., при посочени граници на имота.

3. Скица № 924/05.02.2013 г., издадена от СГКК Русе, за имот с [идентификатор], като е посочено, че този имот е частна общинска собственост.

С. З. рег. № 30-308-1/5/24.06.2024 г., Т. е посочил, че прилага декларация със същото съдържание като предходната, но е посочил нов срок за отстраняване на насипа – до 28.07.2024 г.

Необходимо е да се отбележи, че и в двете заявления Т. е изпълнил даденото му указание да впише текст, че е запознат с наказателната отговорност за деклариране на неверни данни.

С писмо рег. № 30-308-1/8/28.06.2024 г. заместник-кметът на Община Русе уведомява Т., че при проверка на място в имота на Т. е установен насип, като са посочени размерите на същия. Отбелязано е, че със Заявление с вх. № 30-308-1/5/24.06.2024 г. Т. е декларирал, че до 28.07.2024 г. доброволно ще премахне насипа. Изразено е съгласие с искането на Т. за доброволно премахване, като е дадено указание след това той да уведоми Община Русе за извършените действия. Не са ангажирани доказателства относно връчване на писмото на Т..

На 30.07.2024 г., служители от отдел СК, дирекция ИСИК при Община Русе са извършили нова проверка във връзка със заявлението на Т. от 24.06.2025 г. като е установено, че в североизточната част на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. Русе е разчистена част от растителността, но насипа не е премахнат. За резултатите от проверката е съставен протокол (л. 42), в който са обективирани две снимки.

С писмо рег. № 30-308-1/11/08.08.2024 г. заместник-кметът на Община Русе уведомява Т. за извършената проверка след изтичане на посочения от него срок за премахване на насипа и факта, че същия не е премахнат. Поради неизпълнение на поетия ангажимент, Т. е уведомен, че започва административно производство по издаване на заповед по реда на чл. 25а, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за премахване на насипа, който е определен като строеж шеста категория. На Т. е даден 7-дневен срок за предоставяне на информация относно визирания насип. Не са ангажирани доказателства кога писмото е връчено на адресата.

Т. е представил възражение с рег. № 30-308/1/12/16.08.2024 г., в което сочи, че имотът е закупен от Община Русе и „в него не фигурират ограничени вещни права на ползване“. Твърди, че между неговия имот и имот с [идентификатор] („със статут по начин на трайно ползване – за друг вид производствен , складов обект“) „Никъде не упоменатото отводнително съоръжение.“. Посочено е, че „3. Строеж VI категория по ЗУТ — съгласно чл.137 , ал.6 от ЗУТ са строежите по чл. 54, ал. 1 и 4 и чл. 147.“ като са цитирани точно текста на чл. 54 и на чл. 147 от ЗУТ и е направен извод, че „От цитираните по горе членове не е описан насипът като вид строеж“. Към възражението е приложена обяснителна записка, изготвена от инженер земеустроител с пълна проектантска правоспособност, както и теренно-ситуационна снимка. В записката е посочено, че тя се изготвя по искане на собственика на имота (Т.) във връзка с образувана преписка от Община Русе. Посочено е как е извършено измерването, като на чертежа е отразен края на насипа и откосите, от които се установява, че насипът е разположен изцяло в имота. Представена е и друга информация. С възражението е представено и Копие от кадастралната карта с данни от КРНИ за поземлен имот с [идентификатор], отпечатана на 14.08.2024 г. От представеното копие се установява, че имотът е с площ 10 291 кв.м.; четвърта категория земеделска земя, с начин на трайно ползване друг вид земеделска земя, няма данни за собствеността на имота.

На 04.11.2024 г. работна група от служители на отдел СК, дирекция ИСИК при Община Русе е извършила проверка на строеж шеста категория – насип, находящ се в имот с [идентификатор] в местност „Орта Екенлик“, гр. Русе. Съставен е Констативен акт № НС-48. Записано е, че собственик на имота е Т. Д. Т., той е възложител на строежа по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ и той е извършител на същия в периода 2018 - 2024 г. съгласно негово Заявление с вх. № 30-308-1/5/24.06.2024 г. Посочено е, че не се изисква строителен надзор за строежа. За насипа не се изискват одобрени инвестиционни проекти; протокол за определяне на строителна линия и ниво и заповедна книга; няма разрешение за строеж, като е дадено следното описание: „насип на земна маса върху терена, изпълнен в поземлен имот с [идентификатор] по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе (с приблизителна площ 10 900 кв. м.). Същият от североизточната част на имота в западна посока е с размери в план около 70,0 м, от югоизточната част в западна посока е около 90,0 м, а от северната към южната част около 80,0 м. Приблизителното разположение на насипа е изобразено на приложена окомерна скица. Насипът е строеж, съгласно §5, т. 38 от Допълнителни разпоредби на ЗУТ, по аргумент от обратното основание на чл. 151, ал. 1, т. 5 на ЗУТ. Строежът е VI (шеста) категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, тъй като е с площ повече от 30 кв. м и височина повече от 1,0 м.“. Представена е окомерна скица и 4 бр. снимки. По причина, че строежът е изпълнен без да е издадено разрешение за строеж по предвидения от закона ред и не е допустим по правилата и нормативите, действащи по време на извършването му, както и по сега действащите правила и нормативи, работната група е приела, че са налице нарушения на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Констатиран е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, което е основание за започване на административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Изрично е посочено, че за строежа не е приложим § 127, ал. 1 от ПРЗ на ЗИД ЗУТ, поради това, че строителните дейности са извършени в периода от 2018 г. до 2024 г., съгласно декларация, представена от Т. със Заявление с вх. №30-308-1#5/24.06.2024 г. На Т. е указана възможността да представи възражение в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

С писмо с изх. № 30-308-1/13/12.11.2024 г. констативният акт е изпратен на Т., като видно от приложената на л. 24 обратна разписка № *********, той е получен лично от Т. на 13.11.2024 г.

Т. е представил възражение с рег. № 30-308-1/16/13.12.2014 г., като посочва, че не е спазил срока поради здравословни проблеми. Твърди, че „Констатираните земни маси са складирани от изкопите направени по време на строителството на обект : “Анаеробна инсталация за разделно събрани биоразградими отпадъци на територията на РСУО Русе “.“. Приложена е Справка за действително извършени и подлежащи на заплащане дейности и видове СМР от 05.04.2024 г. (л. 23 – в самата справка е посочено, че тя е изготвена на 05.04.2023 г.). В справката са посочени нейните съставители, сред които и самия Т., като се установява, че в [ПИ] са складирани земни маси с обем 22 450 куб. м.

В резултат на проведеното административно производство, заместник- кмета по устройство на територията на Община Русе е постановил обжалваната Заповед № РД-01-1329/28.04.2025 г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл. 137, ал. 3 и 148, ал. 1; § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ и Констативен акт № НС-48/04.11.2024 г. е разпоредено „Т. Д. Т. в качеството му на извършител, да премахне незаконен строеж категория VI (шеста): „Насип“, находящ се в поземлен имот (ПИ) с [идентификатор] по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Русе, намиращ се в местност „Орта Екенлик“, гр. Русе“. В мотивната част на заповедта е пресъздадено съдържанието на посочения констативен акт. Указана е възможността за обжалване на заповедта по съдебен ред. Заповедта е изпратена до Т. с придружително писмо с рег. № 30-308-1/17/13.05.2025 г. и е връчена на 15.05.2025 г., видно от обратна разписка № ********* (л.16).

Съдът отбелязва, че всички писма, които Община Русе е адресирала до Т., са изпратени съответно като копие и до „Септона България“ АД.

Недоволен от така постановената заповед, Т. обжалва същата в настоящото производство като незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и при нарушение на административнопроизводствените правила. Релевирано е възражение, че насипът не е строеж, тъй като не попада в строежите шеста категория, посочени в чл. 54, ал. 1 и ал. 4 и чл. 147 от ЗУТ; а също и в определението за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Изложена е теза, че през 2023 г., при изграждането на обект „Анаеробна инсталация за разделно събирани биоразградими отпадъци на територията на РСУО Русе“ с няколко подобекта, разположена в [ПИ], местност „Под ормана“. Първоначално осигуреният терен за складиране на пръстта от изкопните дейности се оказал недостатъчен, като изпълнителят на общинския обект договорил с Т. изкопаната земна маса временно да се складира в неговия имот като след приключване на строителството изкопаната пръст ще се премести – нещо, което не се случва. По изложената причина се сочи, че няма извършено строителство защото складирането на земна маса не е строеж по смисъла на ЗУТ. Оспорва се съществуването на отводнително съоръжение. Посочено е, че в имота на дружеството, подало сигнала, също има дере, което е затрупано със земна маса. Като нарушение на административнопроизводствените правила се сочи факта, че не е проведено пълно изследване относно извършителя на насипа като на практика е било известно, че това е насип, образуван във връзка със строителството на анаеробната инсталация. Счита, че задължение на общината е да премахне образувалия се насип, а не да съставя констативен акт срещу Т. и да му възлага премахването. Иска се от съда да отмени заповедта.

С разпореждане [номер]/11.07.2025 г. съдът е конституирал страните и е разпределил тежестта на доказване между тях.

По искане на жалбоподателят Т., съдът е допуснал до разпит двама свидетели:

Свидетелката Р. А. К. – Биркова дава сведение, че е запозната с процесния насип защото през 2023 г. е работила на обект „Анаеробна инсталация за разделно събирани биоразградими отпадъци на територията на РСУО Русе" с подобекти на Община Русе. Сроковете били много кратки, започнало строителство и трябвало до средата на ноември да бъде готов обекта. Имало около 80 000 куб. м. земни маси, като имали договорка с оператора на депото за битови отпадъци. На тях им трябвало пръст, с която да запръстяват определена клетка. Започнали изкопните работи, защото било необходимо много бързо да се работи и цялото депо за битови отпадъци вече било препълнено с пръст. Поради започнали дъждове в началото на май, помолили Т. временно да депонират земни маси при него. Причините затова били няколко – мястото, определено от общината за изхвърляне на пръстта представлявало дупка с дълбочина 30 метра; поради дъждовете шофьорите отказвали да изхвърлят земните маси на определеното място; трябвало спешно работата да се „докара“ до вертикалната планировка за строителството за да започнат строителни работи; имотът на Т. бил лесно достъпен и на асфалтов път; „ние гонихме сроковете“. За изхвърлените земни маси в количество около 24 000 куб.м. е съставен протокол. Изпълнителят не е продавал пръст, а просто трябвало да я складира. Налично било знание в Община Русе за съставени констативни протоколи, които изпълнителят актувал изкопните работи. Община Русе била възложител, бенефициент по програма. Насипа бил изграден само от земни маси, изкопани във връзка с анаеробната инсталация, на което Кадинова – Биркова била лично свидетел. Процесуалният представител на ответника прави уточнение, че неправилно свидетелката използва термина ПУДООС (Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда), следва да се има предвид ОПОС – Оперативна програма „Околна среда“. На въпроси на съда и страните свидетелката посочва, че е работила като авторски надзор на дружеството, което е сключило договор с общината за изграждане на терен за анаеробна инсталация. Това е инженеринг, проектиране, изпълнение на анаеробна инсталация, „ние сме екипа на проектантите“. Имотът, в който се изгражда инсталацията, не граничи ли с имота на Т., но граничи с депото за битови отпадъци, имотът на Т. е по-нагоре. Свидетелката потвърждава, че лично се е уговорила с Т. „защото сме познати, нямаме договор с него, той се съгласи чисто по човешки“, без да има заплащане и търговски отношения в тази връзка. По искане на процесуалния представител на жалбоподателя, на свидетелката е предявена Справка на л. 23 от делото, която адв. Д. нарича протокол. Свидетелката потвърждава, че справката е подписана от „надзора“ като няма подпис на представител на Община Русе. Заявява, че не е взела разрешение от Община Русе в този имот да се складира изкопаната пръст, но Община Русе е знаела къде се складира пръстта. Независимо, че на няколко пъти в показанията си Кадинова – Биркова прави изявление, че пръстта е временно складиране в имота на Т., накрая уточнява, че между тях не е имало уговорка за време.

Вторият свидетел - Д. П. Д. е бил технически ръководител към фирма „Мега инвест холд", която е била основен изпълнител на строително-монтажните работи в завода за анаеробна инсталация. Запознат е как пръстта се е оказала в имота на Т. – обема на изкопните работи бил голям, 60-70 хиляди кубични метра. При първоначалния вариант се искало рекултивация на сметището, но това било изпълнено. Нямало проект, който да указва къде тези изкопни маси трябва да бъдат изхвърлени. В практиката в строителството се дава проект за управление на строителните отпадъци, т.е. да се съобразява от вида на строителните отпадъци, а изпълнителя решава къде да ги изпълни, съгласувано с инвеститора. Грубите строителни отпадъци се дават в сметищата, а пръста се използва за рекултивация. В конкретния случай са изпълнили изискването спрямо сметището и било предложено след това да ползват един участък в съседство със завода, който е стръмен, където трябвало да се запълни едно дере. Но времето изиграло лоша шега, започнал много дъжд, колите не можели да влизат там и по решение на ръководството пръстта се депонирала на площадката в сервиза. Не може да каже подробности относно определеното за запълване дере, но по принцип идеята била да се напълни участъка. Не знае какви документи е имало, предполага, че не е имало никакви, защото не само те, а и други фирми изхвърляли там. След като ръководството взело решение, камионите започнали да изсипват пръстта в имота на Т.. Не знае дали фирмата е плащала на Т., не знае дали е имало уговорка за временно складиране, но останал с впечатление, че трябва да се изравни терена с чиста пръст.

По искане на жалбоподателя по делото е допусната съдебно – техническа експертиза, по която е постъпило заключение с вх. № 5118/27.11.2025 г. от вещото лице инж. Г. Ф.. В констативно-съобразителната част на заключението е представено подробно описание на имота, който вещото лице е посетило на място и е извършило оглед. Определен е контур на процесния насип с площ 6 401 кв. м. и обем 22 450 куб. м., т.е. складирани са големи количества земна маса и той се използва като нерегламентирано депо. В отговор на първия въпрос вещото лице се е позовало на Справка за действително извършени и подлежащи на заплащане дейности и видове СМР № 9, за установяване на земните работи по част „Геодезическа“ на 05.04.2023 г. в [ПИ] по КККР на гр. Русе, получени от изкопни работи на обект „Анаеробна инсталация за разделно събрани биоразградими отпадъци на територията на РСУО Русе“ са използвани за насип в гореописания имот. Под РСУО следва да се разбира регионално сдружение за управление на отпадъците. Във връзка с поставения въпрос дали процесният насип е строеж, експертът е посочил, че в конкретния случай, извършеният насип надхвърля критериите на чл. 151, т. 5 от ЗУТ, тъй като е с площ, по-голяма от 30 кв.м. и височина, по-голяма от 1 метър и не попада в категорията, изключваща наличието на разрешение за строеж. По тази причина е направен извод, че за извършените строителни дейности, състоящи се от направа на насип в [имот номер] е необходимо издаване на разрешение за строеж и същият е строеж по смисъла на ЗУТ. Относно категорията на строежа в заключението е посочено, че „Съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, шеста категория са строежите по чл.54, ал.1 и 4 и чл.147. Извършеното насипване на земни маси не попада в нито една дейност, изисквания и технически норми от шеста категория стрежи. Насипът в имот с [идентификатор], не отговаря на строеж шеста категория.“.

В съдебно заседание, на въпроси на страните, вещото лице отново е потвърдило позицията си, че не може да определи категорията на строежа поради факта, че не се знае крайната цел на извършения строеж – за да се промени релефа на имота с оглед бъдещо строителство. Не са установила данни за инвестиционни намерения. Посочва още, че в ЗУТ са посочени строежите от VI категория и там не фигурира насип с височина по-голяма от 1 метър и площ по-голяма от 30 кв. метра, предполагам, че е записан, като VI категория като най-ниската категория строителство. На въпрос на съда отговаря, че покупката на имота през 2013 г. не е с оглед трасето на бъдещата магистрала, което към онзи момент не е било известно.

Процесуалният представител на жалбоподателя е ангажирал писмена защита с вх. № 5310/10.12.2025 г. Оспорва ес изводът на вещото лице, че процесният насип е строеж, защото при прилагане на легалната дефиниция за строеж по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ не се установява нито едно от посочените обстоятелства. Друг довод в тази насока е, че според вещото лице насипа не може да бъде категоризиран и не попада в нито една категория строежи. Посочено е още в писмената защита, че „предвид мястото на нормата на чл.151 ЗУТ, следва да се тълкува волята на законодателя, че е имал предвид да се издаде разрешение за строеж за насип, в случай на осъществяване дейност по строителство в имота, а такава дейност вещото лице заяви, НЯМА ОСЪЩЕСТВЕНА.“. Прави се изявление, че в процесния имот няма извършено строителство, респективно няма възложител, няма изпълнител. Изложени са разсъждения и относно неправилното определяне на жалбоподателя като адресат на оспорената заповед – посочено е, че Т. е собственик на имота, но не е сред лицата, визирани в нормата на чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ като е „предоставил временно на Община Русе да складира земни маси от изкопа на обект „Анаеробна станция“, собственост на общината“. Сочи се още, че в административната преписка има данни кой е извършителя на строежа, а такива се установяват и от свидетелските показания. Според защитата: „Административно-наказателните норми, прилагани от административния орган и/или негови служители имат за цел да санкционират нарушителите, като с това осъществяват контролната си функция, както и се постига превенция на извършените нарушения. За налагането им се изискват строги правила, като едно от тях е регламентирано в чл.35 АПК - Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В конкретния случай органът не само не е изяснил фактическата обстановка, а напротив, знаейки за своите неправомерни действия,умишлено налага санкцията на собственика на имота, в който се намира насипа, а не търси отговорност на лицата, които могат да носят такава. И. О. Русе, като възложител на обект „Анаеробна инсталация за разделно събирани биоразградими отпадъци на територията на РСУО Русе", чиито земни маси са струпани в имота на моя доверител е солидарно отговорна за състоянието на имота, а именно натрупаното количество земни маси, което е с височина повече от 1м и същата подлежи на санкция за своете неправомерни действия. Моят доверител се е съгласил временно да се стовари тази земна маса, за да не пропадне един полезен за града ни европейски проект, какъвто е „Анаеробната инсталация", а вместо Община Русе да поеме своята отговорност и да премахне насипа съставя констативен акт, в нарушение на административно-процесуалните правила, а след това и заповед за премахване.“ Поискано е от съда да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и в нарушение на административно производствените правила, както и да присъдите разноски по представен списък.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. Заповедта се отнася до строеж от шеста категория и съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ се издава от кмета на общината. Това му правомощие е свързано с нормата на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ според която разпоредба За строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице:8. издава заповеди за премахване на незаконни строежи. В настоящия случай заповедта е издадена от заместник - кмета по устройство на територията на Община Русе, като видно от Заповед № РД-01-708/19.03.2024 г. същият е надлежно упълномощен от кмета на Община Русе. Страните не спорят по компетентността на органа, издал заповедта.

ЗУТ не предвижда специална форма и специално съдържание на този вид заповеди, поради което са приложими общите разпоредби на чл. 59, ал. 2 от АПК. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа предвидените в цитираната правна норма реквизити. Посочени са правните и фактическите основания за издаването, които обуславят нейното мотивиране. Доколко те са относими и правилни е въпрос на материална законосъобразност.

Във връзка с проведеното административно производство съдът установява, че са спазени са изискванията на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ - заповедта по ал. 1 (за премахване на строеж от четвърта до шеста категория) се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Актът е връчен на заинтересованите лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Т. е представил възражения срещу Констативен акт № НС-48. Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че са нарушени административнопроизводствените правила, тъй като Община Русе не е изяснила кой е извършителя на насипа. Напротив, видно от доказателствата в административната преписка, на Т. са предоставяни многократно възможности за ангажиране на доказателства и за доброволно изпълнение, което той сам е пожелал да реализира. Твърденията в жалбата, че административния орган е нарушил чл. 35 от АПК защото не е изяснил фактическата обстановка, не кореспондират със събраните по делото доказателства. Съдът установява, че фактическата обстановка във връзка с казуса е напълно изяснена и не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, регулиращи издаването на оспорената заповед. Съдът отбелязва, че заповедта е издадена почти шест месеца след проверката и след съставения констативен акт, но законът не съдържа изискване в какъв срок да бъде сторено това (за разлика от чл. 224а, ал. 2, изр. второ от ЗУТ относно заповеди за спиране на изпълнението на строежи и забрана достъпа до тях, където изрично е регламентирано, че заповедта се издава в тридневен срок от изтичането на срока за възражения). Подобно закъснение във времето е неприемливо от страна на администрацията, но не бележи съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на крайния акт само на това основание.

Обжалваната заповед е съответна на приложимия материален закон.

Необходимо е да се посочи, че заповедта, с която се постановява премахване на незаконен строеж не е акт, издаван на основание „административно-наказателни норми“, каквото твърдение е въведено в писмената защита на жалбоподателя, защото производството не се развива по реда, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания. Напротив, посочената категории заповеди са индивидуални административни актове, като свързаните с тях производства са изрично уредени от Административнопроцесуалния кодекс. Така въведеното твърдение за прилагане на „административно-наказателни норми“ категорично противоречи впоследствие на позоваването от страна на жалбоподателя на чл. 35 от АПК, като текста на нормата е цитиран изцяло и се отнася до индивидуални административни актове.

Неоснователни са всички възражения, въведени в жалбата, с която е сезиран съда и в писмената защита на жалбоподателя, че процесния насип не е строеж и че Т. не е отговорен за неговото изграждане.

Следва да се посочи, че съгласно нормата на чл. 151, ал. 1, т. 5 от ЗУТ Не се изисква разрешение за строеж за: изкопи и насипи с дълбочина или височина до 1 м и с площ до 30 кв. м. Достига се до извод, че е необходимо издаване на строително разрешение за насип с параметри над посочените. Не се спори между страните относно размерите на насипа. Административният орган е посочил в оспорената заповед (предвид данните в надлежно съставения констативен акт), че насипа е с приблизителна площ 10 900 кв.м., като от североизточната част на имота в западна посока е с размери в план около 70,0 м; от югоизточната част в западна посока е около 90,0 м; от северната към южната част е около 80,0 м. Вещото лице, в представеното заключение, е определило други размери, като е съобразило и съответната надморска височина и различната височина на насипа. Определило е площта му на 6 401 кв.м. Независимо от различието в установените размери, безспорен е факта, че размерите му надвишават многократно определените в чл. 151, ал. 1, т. 5 от ЗУТ параметри. В констативния акт изрично е записано, че за създаването на насипа не е представено разрешение за строеж и наличието на такова не се твърди от жалбоподателя. По тази причина, констативният акт, като официален свидетелстващ документ, чиято истинност не е опровергана в рамките на съдебното производство, има обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства, в това число характера и вида на изпълнението на процесното строителство. Изпълнението на насип в обем от 22 450 куб.м. е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ. Липсата на строително разрешение води до извод за съществуването на незаконен строеж, местоположението, параметрите и извършителя на който са установени със съставения констативен акт.. Жалбоподателят не представя разрешение за строежи следователно, при съобразяване на чл. 225, ал. 2, т. 2, изречение второ от ЗУТ, строежът е незаконен.

Основното възражение на жалбоподателя се отнася именно до квалифицирането на насипа като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, като в писмената защита се опровергава съществуването на всеки от посочените в легалната дефиниция елементи. Направен е извод, че след като насипа не е нито един от тези елементи и не е посочено понятието „насип“, то той не може да се определи като строеж. Съдът не е съгласен с подобно твърдение. Дадените описания на насипа в констативния акт, респективно в оспорената заповед, заключението на вещото лице и показанията на свидетелите (при това свидетели на жалбоподателя) безспорно водят до извода, че процесния насип представлява строеж по смисъла на закона. При изграждането на анаеробната инсталация е извършено отнемане на земна маса, която по показанията на свидетелката Кадинова – Биркова е решено да се складира в имота на Т., който е дал съгласието си за целта. Според свидетелката имотът на Т. е бил удобен за натрупване на земни маси по причина, че е до асфалтов път. От друга страна, вещото лице е посочило, че „Имота представлява понижение на терена, вдлъбнатина с изразен наклон на север и събира дъждовните и повърхностни води от съседни имоти, както и от водостока под асфалтовия път Русе - Никелово….. От огледа, към настоящия момент се установи, че в поземлен имот с [идентификатор], собственост на жалбоподателя са насипани земни маси, които са подравнени на ниво 59,23 м. в южната част на имота до ниво 57,50 м. средно в северната част по короната на насипа (горната част на насипа).“ По тази причина съдът приема, че разпореденият за премахване обект отговаря на легалната дефиниция за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР от ЗУТ – надземни укрепителни работи. Определената шеста категория е съответна на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. В този смисъл съдът не кредитира заключението на вещото лице, че „Категорията на строежа може да бъде определена, само ако са известни инвестиционните намерения на собственика на имота, строителни книжа, разрешение за строителство.“ Напротив, експерта ясно е посочил подравняване (т.е. укрепване) на земни маси, което говори за инвестиционните намерения на собственика на имота – да изравни терена със съществуващия асфалтовия път Русе – Николово за да не се събират дъждовни и повърхностни води. Извод в тази насока може да се направи и от Заявление с вх. № 30-308-1/5/24.06.2024 г., с което Т. е представил саморъчно написана декларация, че той сам е положил насип в неговия парцел в периода 2018 г. – 2024 г. Декларация с точно същия текст Т. е представил и със Заявление с вх. № 30-308-1/4/19.06.2024 г.. Двете декларации се различават само по посочените дати на доброволно изпълнение.

За строежа е неприложим института на търпимостта на незаконните строежи, което препятства премахването им. Видно от вече посочените декларации, приложени към заявленията от 19.06.2024 г. и 24.06.2024 г., насипа е изграден в периода 2018 г. – 2024 г. От показанията на свидетелката Кадинова – Биркова се конкретизира времевия период - насипването на земни маси в имота на Т. е реализирано през 2023 г., защото през май същата година метеорологичните условия са се влошили и не е било възможно същите да бъдат изсипвани на определеното за целта място от Община Русе. С разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ се допуска да не бъдат премахвани строежи, ако отговарят на определени условия и са изградени в определени времеви интервали, най-късният от които изтича в деня на обнародване на ЗУТ – 02.01.2001 г. Неприложима е и разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, в чийто период от време изградения насип също не попада. С оглед годината на извършване на строежа не са налице предпоставките за търпимост.

Съдът не е съгласен с твърденията в жалбата и писмената защита, че Т. Т. не е извършител на строежа защото не попадал в хипотезите на чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ, където изрично е посочено за сметка на кого е принудителното премахване. Съдът намира, че Т. е извършител на строежа не само защото лично е дал съгласие в негов имот да бъдат насипвани огромни количества земни маси от анаеробната инсталация, но защото и съгласно многократно цитираните негови декларации, приложени към заявленията от 19.06.2024 г. и 24.06.2024 г. ясно е записано, че „В периода от 2018 год. положих насип в моя парцел до 2024 г. Насипът ще го отсраня до 28.05.2024 – 19.05.2024“, т.е. още преди издаването на процесната заповед Т. сам се е определил като извършител на насипа. Като адресати на заповедта могат да бъдат посочени както извършителя на строежа, така и неговият собственик и/или възложител, както и лицата, носители на вещни права върху имота, в който е изграден незаконния строеж. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно разпоредбите на чл. 225, ал. 6 и чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ. Компетентният административен орган разполага с оперативна самостоятелност да определи на кого от посочената категория лица да възложи задължението по премахване на констатиран незаконен строеж. В конкретния случай, в хода на административното производство не е имало данни за друг извършител на строежа, поради което правилно за адресат на заповедта е посочен жалбоподателят като извършител на разпореденият за премахване строеж.

Несъстоятелни са релевираните възражения, че всъщност самата Община Русе като възложител на изграждането на анаеробната инсталация, е извършител на процесния насип и тя следва да носи отговорността за неговото премахване. Без коментар следва да бъдат оставени направените в жалбата и писмената защита квалификации за поведението на общината. Според жалбоподателя, след като общината била устно уведомена за насипването на земни маси в имота на Т., тя е носител на отговорност за създаването на насипа и тя трябва да го отстрани. Изявленията в тази насока не се подкрепят с никакви доказателства. Общината е възложила изпълнението на проекта на строителя ДЗЗД „Биогаз Русе 2021“, гр. София, който е действал под строителен надзор от „РТ Консултинг“ ЕООД Пловдив. В тази връзка свидетелката Кадинова – Биркова (като част от екипа на строителния надзор) изрично посочва, че Община Русе е определила място, на което тези маси да бъдат натрупвани. Свидетелката лично, без участие на представител на общината, е договаряла с Т. за използването на неговия имот. Фактът, че извършителят и строителният надзор са предприели самостоятелно и без предварително уведомяване и съгласие от страна на възложителя Община Русе да използват друго място за натрупване на тази пръст поради влошени метеорологични условия категорично изключва каквато и да е отговорност на общината във връзка с тези действия. П. С. за действително извършени и подлежащи на заплащане дейности и видове СМР № 9 от 05.04.2023 г. въобще не е вписан възложител и тя не е подписана от негов представител, а от жалбоподателя и други лица. Възраженията във връзка с отговорността на Община Русе следва да се оставят без уважение.

Оспорената заповед съответства и на целта на закона, доколкото ЗУТ застъпва принципа за нетърпимост към незаконното строителство, като във всички случаи засягащо по негативен начин важни обществени интереси, противопоставими на тези на собственика на незаконния строеж.

В този смисъл е константната практика на ВАС: Решение № 12215/13.11.2024 г. по адм. д. № 7711/2024 г.; Решение № 10119/25.10.2023 г. по адм. д. №5345/2023 г.; Решение № 2487/16.03.2022 г. по адм. д. № 8755/2021 г.; Решение № 291/11.01.2021 г. по адм. д. № 7513/2020 г. и други.

По изложените мотиви жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

Жалбоподателят своевременно е предявил претенция за присъждане на разноски, но при съобразяване нормата на чл. 143 от АПК и изхода на спора, такива не му се следват.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе, четвърти състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Д. Т., [ЕГН], с адрес гр. Русе, [улица], местност „Орта Екенлик“ и съдебен адрес гр. Русе, пл. „Възрожденски“ № 6, вх. 2, ет. 2 чрез адв. М. Д., АК Русе срещу Заповед № РД-01-1329/28.04.2025 г. на заместник - кмета на Община Русе по устройство на територията.

Решението може да се обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

ДА СЕ ВРЪЧИ настоящия съдебен акт чрез уведомяване на електронни адреси, представени съобразно чл. 18а, ал. 5 от АПК, както следва:

1. На жалбоподателя чрез процесуалния му представител адв. М. Д. АК Русе на електронен адрес [електронна поща].

2. На ответника – чрез ССЕВ.

Съдът указва на страните, че следва незабавно да потвърдят получаването на съобщението, в противен случай същото ще се счита за връчено по реда на чл. 137, ал. 3 от АПК.