Р
Е Ш Е Н И Е №
260095 / 14.9.2020г.
гр.
П., 14.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесети август, две хиляди и двадесета година
в състав :
СЪДИЯ:
ИВАЙЛО К.
При
секретаря Цветелина Малинова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3004 по описа на ПРС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу З.Г.Г., с която са
предявени обективно кумулативно съединени установителни искове като моли съда да
признае за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищцовото дружество сумата 1 144,47 лв., представляваща непогасена
главница по договор за потребителски паричен кредит № ***г., сключен с
„Провидент Файненшъл България“ ООД (Договора), законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на постъпване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.12.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, сумата от 202,40 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 05.10.2016 г. до 11.10.2017 г., сумата от 56,26
лв., представляваща такса за оценка на кредитно досие, дължима за периода
от 05.10.2016 г. до 11.10.2017 г., сумата от 287,88 лв., представляваща
такса за услугата „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по
местоживеенето на кредитополучателя, дължима за периода от 05.10.2016 г. до
11.10.2017 г., сумата от 665,27 лв., представляваща такса за услугата
„Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеенето на
кредитополучателя, дължима за периода от 05.10.2016 г. до 11.10.2017 г. и
сумата от 145,35 лв., представляваща лихва за забава за периода от
06.10.2016 г. до
04.12.2018 г., за които вземания по ч. гр. дело № 8641/2018 г. по описа
на Районен съд – П., ГО, I-ви състав е издадена Заповед от 07.12.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между ответницата З.Г., в
качеството ѝ на заемател и „Провидент Файненшъл България“ ООД, в
качеството му на заемодател, е сключен договор за потребителски паричен кредит
№ ***г., по силата на който ѝ е отпуснат кредит под формата на
потребителски заем в размер на сумата от 1 250 лв. за лични нужди. Заемната
сума е предадена лично на заемополучателя от кредитен консултант. Договорена е
лихва в размер на сумата от 246,57 лв., като ответницата се задължила да върне
главницата, заедно с лихвата чрез 60 равни седмични погасителни вноски от по
24,94 лв. всяка, с падеж на първата погасителна вноска на 24.08.2016 г. и падеж
на последната погасителна вноска на 11.10.2017 г. Поради допусната забава в
плащанията от страна на ответницата на същата е начислена лихва за забава за
периода от 06.10.2016 г. до датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда. На основание сключения договор
за паричен заем е уговорена и такса за оценка на кредитно досие в размер на
сумата от 62,50 лв., както и такса за предоставяне на допълнителна услуга „Кредит
у дома“ в размер от 1 066,20 лв., изразяваща се в предаване на заемната сума
лично на ответницата по местоживеенето ѝ, както и събиране на седмичните
погасителни вноски от адреса ѝ от кредитен консултант. Твърди се, че
страните са постигнали съгласие заплащането на тези две такси да бъде
разсрочено на 60 броя равни седмични вноски, включени в седмичните погасителни
вноски по договора за кредит. Така общо дължимата сума по договора е в размер
на 2 625,27 лв. Ищецът поддържа, че от тях ответницата заплатила общо сумата от
269 лв. След приспадане на платените суми същата продължавала да дължи на
кредитора процесните вземания.
Посочва се, че с договор за цесия от
01.07.2017 г. кредиторът „Провидент Файненшъл България“ ООД е цедирал
вземанията си срещу ответницата на „Изи Асет Мениджмът“ АД, а
последното от своя страна на ищеца с Приложение № 1/01.03.2018 г. към договор
за цесия от 16.11.2010 г. До ответницата са изпратени уведомителни писма за
цесиите, но същите са се върнали в цялост.
Намира, че като действие по уведомяване на длъжника за настъпилата
промяна в кредитора следва да се счита и връчването на уведомлението на
ответницата като приложение към исковата молба. Счита за дължима и претендира
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането, както и разноските в производството.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител на ответницата – адв. А.П. оспорва
предявените искове по основание и размер с твърдението, че ответницата не е
страна по твърдяното облигационно правоотношение, тъй като не е подписвала
договора за кредит от 15.08.2016 г. Оспорва Г. да е получавала парични средства
от „Провидент Файненшъл България“ ООД, а евентуално твърди, че е погасила
изцяло и в срок задълженията си. Намира договорът за нищожен в частта относно
клаузите за фиксирана годишна лихва и таксата за услугата кредит у дома, като
сключен в противоречие със ЗПК. Същевременно договорът съдържа неясни клаузи. Счита
вземанията за недължими като погасени по давност. Оспорва вземанията срещу
ответницата да са включени в предмета на договорите за цесии, както и
последните да са доведени надлежно до знанието ѝ. Няма такива последици
връчването на уведомленията като приложение към исковата молба, доколкото в
случая Г. се представлява от особен представител. С тези доводи отправя искане
за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът не се явяват
и не се представлява. Същият е депозирал писмено становище, с което намира
предявените искове за доказани в своето основание и по размер като взема
становище по всяко едно от възраженията на ответната страна.
Ответникът се представлява от назначения
си особен представител. Оспорва предявените искове на основанията изложени в
отговора на исковата молба.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно
кумулативно съединени установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 79,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на главница, възнаградителна лихва,
допълнителни такси – „оценка на досие“, „кредит у дома“ – за предоставяне
кредита по местоживеене на кредитополучателя, „кредит у дома“ – за събиране на
вноските по местоживеене на кредитополучателя и обезщетение за забава в размер
на законната лихва - по сключен между страните договор за потребителски кредит.
Предметът на доказване в настоящото
производство (така както е очертан от ищеца по правилото на чл. 6 ГПК) е сведен
до установяване, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1
144,47 лв., представляваща непогасена главница по Договора, ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на постъпване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК – 05.12.2018 г. до окончателното ѝ
изплащане, сумата от 202,40 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 05.10.2016 г. до 11.10.2017 г.,
сумата от 56,26 лв., представляваща такса за оценка на кредитно досие,
дължима за периода от 05.10.2016 г. до 11.10.2017 г., сумата от 287,88 лв.,
представляваща такса за услугата „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в
брой по местоживеенето на кредитополучателя, сумата от 665,27 лв.,
представляваща такса за услугата „Кредит у дома“ за събиране на погасителните
вноски по местоживеенето на кредитополучателя и сумата от 145,35 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 06.10.2016 г. до 04.12.2018 г., за
които вземания по ч. гр. дело № 8641/2018 г. по описа на Районен съд – П., ГО,
I-ви състав е издадена Заповед от 07.12.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Настоящото производство е предназначено
да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно
чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни,
вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия
случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство съвпадат, поради което предявените искове
са процесуално допустими.
Ищецът обосновава активната си
материална и процесуална легитимация по договор за цесия. По конкретното
възражение в отговора на исковата молба, настоящият състав приема, че цесията е
надлежно съобщената на длъжника. По правилото на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД за
да произведе цесията действие спрямо длъжника предишният кредитор трябва да
съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Няма пречка цедентът да
упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник,
каквато е и настоящата хипотеза. В този случай представителната власт възниква
по волята на представлявания – цедента, като обемът й се определя според това,
което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД, за което има данни в чл. 3
от индивидуалния договор за продажба на вземания от 01.11.2017 г. и
представеното изрично пълномощно. В тази насока Решение № 114 от 07.09.2016г.
по т.д. № 362/2015 на второ т.о. ВКС). В тук посоченото решение се отрича
единствено възможността уведомяването съгласно чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД от
цедента да бъде заместено от съобщението за издадената заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение и съобщението са издадени
от съда, а не от цедента, нито от негов пълномощник, каквато не е настоящата
хипотеза.
След като се прие, че цесията може да
бъде съобщена на длъжника от цесионера като пълномощник на цедента и от
доказаните конкретни фактически действия за съобщаването, настоящият състав
намира същите за достатъчни в изпълнение на разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Това е така, защото в Договора е посочен един адрес за контакт с длъжника.
Уведомление е изпратено до ответника - гр. П., ж.к. ***, поради което е
положена дължимата грижа да се издири адресатът, но същият не е открит и по
делото липсват данни да е уведомил кредитора за новото си местопребиваване.
Същият не следва да черпи права от своето недобросъвестно поведение, след като
не е информирал другата страна за новия си адрес.
Такова изявление е направено и с
връчването на препис от исковата молба на назначения особен представител на
ответника по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК. Касае се за процесуално
представителство по силата на закона с произтичащите от това права за
представителя в рамките на производството, включително и да получи препис от
исковата молба и да направи възражения по нея в установените процесуални
срокове. Единствените ограничения са предвидени в чл. 29, ал. 5, вр. чл. 34,
ал. 3 ГПК, но такава хипотеза не е налице, поради което настоящият съд приема,
че съобщаването на цесията е надлежно извършено и с връчване на препис от
исковата молба, а възражението на особения представител е неоснователно.
При този извод, следва да се разгледа исковата
претенция по основание и размер предвид конкретните твърдения на ищеца и
направени от ответника възражения.
По иска с правно основание чл. 240, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е
предявило иск за признаване за установено дължимостта на вземане, произтичащо
от Договора. Исковата претенция намира своето правно основание в чл. 240, ал. 1 ЗЗД, съгласно която с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата
сума или вещи от същия вид, количество и качество. За да бъде уважен искът,
ищецът следва в условията на пълно главно доказване да установи, че между него
и ответника е налице или е била налице валидна облигационна връзка по договор
за заем, че е предал сумата, предмет на договора именно във връзка с това
правоотношение, както и настъпването на изискуемостта на задължението. Договорът
за заем за потребление (паричният заeм) в общия случай е неформален, но предвид
изричното правило на чл. 10, ал. 1 ЗПК, в настоящият случай следва да е в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, реален, едностранен,
възмезден или безвъзмезден, и комутативен – правните последици настъпват при
предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка – уговорената парична
сума, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя
връщане на дадената сума – в същата валута и размер.
Настоящият състав приема, че страните са
обвързани от процесния договор по отношение на задължението за връщане на предадената
в заем сума. От представения по делото Договор се установява, че той е сключен между
„Провидент файненшъл България“ ООД и З.Г.Г.. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора. От събраните по делото доказателства се
установява, че императивно определеното съдържание на договора е налице. В
договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на
кредитополучателя, срока на договора, общият размер на кредита.
От представения по делото Договор се
установи, че същият носи подпис на ответника. Това обстоятелство е било спорно,
като по възражение на особения представител е открито производство по чл. 193,
ал. 1 ГПК, допусната е и е приета по делото СГрЕ. В нея вещото лице категорично
заключава, че подписите, положени за „клиент“ в Договора, формуляра за
кандидатстване и стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация са
положени от З.Г.Г.. При наличие на подпис с доказано авторство, безспорно по
делото се установи, че между „Провидент файненшъл България“ ООД и З.Г.Г. е
налице валидна облигационна връзка по договор за заем за сума в размер на 1250,00
лева.
По отношение на другото правно релевантно
обстоятелство – предаване на сумата от кредитодателя на кредитополучателя,
отново в Договора страните са постигнали съгласие, като ответникът е
декларирал, че е получил сумата в цялост, в брой – чл. 27. Независимо от
посоченото в ССчЕ, че относно усвояване на кредита информация не е
предоставяна, то изявлението на ответника, материализирано в тук посочената
договорна разпоредба, че е получил сумата в брой, съдът цени като извънсъдебно
признание на неизгоден за страната факт. При тези обективни данни, настоящият
състав приема, че „Провидент файненшъл България“ ООД е изпълнило своето
задължение по Договора, като е предало сума в размер на 1250,00 лева на З.Г.Г.,
поради което за нея е възникнало задължението да я върне.
По исковете с правно основание чл. 240,
ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 79, ал. 1 ЗЗД за такса за оценка на досие:
По правилото на чл. 240, ал. 2 ЗЗД
заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това условие на
закона е изпълнено. От представените по делото Договор се установява, че
страните са уговорили конкретния размер на възнаградителната лихва по кредита,
годишен лихвен процент (ГЛП) 31.82
% и ГПР - 48%, в който е включена ГЛП и такса за
оценка на досие в общ размер на 62,50 лева, чието погасяване също е предвидено
разсрочено.
Съгласно чл. 11 от ЗПК задължителен
реквизит от договора за кредит е лихвеният процент по кредита. Именно лихвата
по договора е възнаградителна – за ползване на дадената парична сума. Съгласно
чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва и клауза, надвишаваща този
размер се счита за нищожна. В конкретния случай е уговорен ГПР 48 % и годишен
лихвен процент /ГЛП/ 31,82 %. Т.е. не се надхвърля петкратния размер на
законния размер лихва, определен от БНБ. В този смисъл клаузата за уговорената
лихва не е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Тук посочената клауза не
би могла да бъде подведена и под някоя от хипотезите, изброени в чл. 143 ЗЗП,
тъй като се касае за възнаградителна лихва.
С оглед на изложеното, настоящият състав
приема, че претенцията за присъждане на възнаградителна лихва е основателна. Основателна
и претенцията за такса за оценка на досие, тъй като същата е индивидуално
уговорена и приета от ответника при сключването на Договора.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
При извода за основателност на главното
задължение по Договора, основателна е акцесорната претенция за обезщетение за забава,
чиято дължимост произтича пряко от закона. В ССчЕ вещото лице е посочило, че
размера е 183,83 лева за периода от 04.10.2016 г. до 05.12.2018 г. Предмет на
настоящото производство е сумата в размер на 145,35 лв., представляваща лихва
за забава за периода от 06.10.2016 г. до 04.12.2018 г. и като израз на
диспозитивното начало следва да бъде уважена в претендирания от страната по –
нисък размер и по – кратък период.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане такса за услугата „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в
брой по местоживеенето на кредитополучателя и за събиране на погасителните
вноски по местоживеенето на кредитополучателя:
От представения по делото Договор се
установи, че общия размер на двете такси е 1066,21 лева. Предмет на настоящото
производство са сумите от 287,88 лв., представляваща такса за услугата „Кредит
у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеенето на
кредитополучателя, сумата от 665,27 лв., представляваща такса за услугата
„Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеенето на
кредитополучателя, тъй като ищецът е отчел частично погасяване с извършени
плащания.
Споразумението „кредит у дома“, макар и
материализирано в един хартиен носител с договора за заем, представлява
самостоятелна сделка с правна същност, аналогична с "договор за
услуга". Сключената сделка обаче се явява нищожна поради противоречие с
добрите нрави - чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Това е така, доколкото хипотезата може да се
приравни на договор, при който насрещната престация е до такава степен
нееквивалентна на заплатеното (дължимото), че практически може да се счете, че
престация липсва. За да възприеме това становище, съдът се съобрази с правната
доктрина и трайната и непротиворечива практика на ВКС. Като критерий в съдебната
практика е възприета изключително голямата разлика в престациите - Решение №
615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г. на III Г. О. на ВКС,
решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по описа за 2010 г. на I Г. О. на
ВКС, Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о.,
ГК.
В настоящия случай съдът намира, че се
касае именно за такава драстично изразена липса на еквивалентност, тъй като
стойността на сделката за допълнителни услуги е 85 % от стойността на
отпуснатия кредит, с който е обвързана, а същевременно първата част –
предаването на сумата е единственото задължение на кредитора по сключения
реален договор. Не се сочат доказателства, а и твърдения, че е използвана и
услугата – събиране на погасителните вноски по местоживеенето на
кредитополучател.
С оглед на изложеното съдът счита, че споразумението
за заплащане на заплащане такса за услугата „Кредит у дома“ са нищожни и тъй като нищожните уговорки не
произвеждат никакво действие, такива задължения не са възникнали за ответника.
Това споразумение е и в пряко
противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно който кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита, но по вече изложените съображения за нищожност на споразумението
„кредит у дома“, не следва да бъдат изследвани други основания, водещи до същия
порок и равен по значение резултат – неоснователност на иска.
При горните изводи за основателност на
част от предявените искове, следва да бъде определен и конкретния им размер.
Ищецът е твърдял, че ответникът е извършил плащания в размер на 269,00 лева. Това
изявление, обективирано в исковата молба - подписан частен документ по смисъла
на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила относно авторството
на волеизявлението, съдът цени като признание за неизгоден за страната факт. В
тази насока са и изчисленията на Вещото лице, по приетата по делото ССЕ. Съдът
приема така депозираното заключение, като дадено от лице със съответните
специални знания и въз основа на представения му доказателствен материал. В
останалата част ССЕ не следва да се обсъжда предвид вече изложените правни
съждения относно неоснователност на част от исковите претенции, което налага
прилагането на легален начин на тяхното погасяване.
Ответната страна е направила възражение
за погасяване на исковите претенции по давност с отговора на исковата молба. При
така релевираното своевременно възражение съдът дължи произнасяне.
Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок. В чл. 111, б. „в“ ЗЗД се дефинира, че вземанията за наем, за лихви и
за други периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга
форма на съдебно претендиране на вземането.
В конкретния случай притезанията,
предмет на настоящото производство представляват такива за главница и лихви. В
множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на Върховен касационен
съд, е прието, че уговореното между страните връщане на предоставена в заем
(кредит) сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за
периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на
части, поради което вземанията за главница се погасяват с обща пет годишна
давност, а тези за лихва с кратка три годишна по изрично предписание на закона.
По правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК искът
за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно вземането за
главница, възникнало в петгодишен и вземането за лихви, възникнало в тригодишен
срок преди дата на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
(05.12.2018 г.) е погасено по давност. В настоящият случай първото вземане за
главница е било изискуемо на 24.08.2016 г., а претенциите за лихви са с начало
на периода 05.10.2016 г. (възнаградителната) и 06.10.2016 г. (за забава),
поради което към 05.12.2018 г. никое от процесните вземания не е погасено по
давност.
Доколкото в настоящото производство
исковата претенция се изразява в молба за присъждане на главница,
възнаградителна лихва, такса оценка на досие, включена в ГПР и законна лихва
(обезщетение за забава) и при липса на конкретно изявление какво се погасява
със сумата от 269,00 лева, по правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД (така т. 1 от
Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г.,
ОСГТК), съдът приема, че със сумата от 269,00 лева е погасено изцяло
задължението за такса оценка на досие – 56,26 лева, обезщетение за забава в
размер на 145,35 лева за периода от 06.10.2016 г. до 04.12.2018 г. и частично до
размера от 67,39 лева възнаградителна лихва за периода от 05.10.2016 г. до
11.10.2017 г., като остатъка в размер на 135,01 лева е дължим и искът следва да
бъде уважен до този размер. Изцяло дължима е сумата от 1 144,47 лв.,
представляваща непогасена главница по Договора.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени съобразно изхода от спора. Ищецът е доказал разноски в размер на 50,07
лева за ДТ, 160,00 лева депозит вещо лице, 210,00 лева депозит за особен
представител, като е претендирал и възнаграждение за процесуално
представителство в размер от 350.00 лева, което обаче на основание чл. 78, ал.
8 ГПК съдът намира, че следва да бъде уважено в минимален размер от 100,00
лева, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. При този изход от спора, а ищецът
се дължат разноски в размер на 265,96 лева от доказания в размер.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 51,15 лева,
които също следва да му бъдат присъдени.
На основание чл. 77 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд П. и сумата от 150,00
лева, заплатени от бюджета на съда по допуснатата СГрЕ.
В светлината на гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че в полза на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4 съществува изискуемо вземане срещу З. Г.Г., ЕГН **********,***
в размер на 1 144,47 лв., представляваща непогасена главница по договор
за потребителски паричен кредит № ***г., сключен с „Провидент Файненшъл
България“ ООД, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
постъпване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.12.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане, по иска
с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК сумата от 135,01 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 05.10.2016 г. до 11.10.2017 г., като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер от 202,40 лева
като погасен чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ изцяло
исковете за признаване за установено, че в полза на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД съществува изискуемо вземане срещу З. Г.Г. за сумата 56,26
лв., представляваща такса за оценка на кредитно досие, дължима за периода
от 05.10.2016 г. до 11.10.2017 г. (иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД),
145,35
лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 06.10.2016 г. до 04.12.2018 г. (иск
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД) като погасени чрез плащане и като неоснователни
исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 287,88 лв.,
представляваща такса за услугата „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в
брой по местоживеенето на кредитополучателя, дължима за периода от 05.10.2016
г. до 11.10.2017 г., сумата от 665,27 лв., представляваща такса за
услугата „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеенето
на кредитополучателя, дължима за периода от 05.10.2016 г. до 11.10.2017 г., за
които вземания по ч. гр. дело № 8641/2018 г. по описа на Районен съд – П., ГО,
I-ви състав е издадена Заповед от 07.12.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК З. Г.Г. да заплати на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД сумите в размер на 265,96 лева – разноски в исковото
производство и 51,15 лева – разноски в заповедното производство ,
съразмерно на уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА на основание
чл. 77 ГПК З. Г.Г. да заплати в полза на Районен съд П. сума в размер на
150,00 лева, заплатени от бюджета на съда по допуснатата СГрЕ.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________