№ 461
гр. Варна, 13.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20223001000329 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Подадени са две въззивни жалби, едната от А.Н.И. и Ю.Б.И., чрез адв.
И.А. и другата от „АПМ Варна“ ЕООД, чрез адв. К.Г. срещу решение № 93 от
16.03.2021 г., постановено по т. д. № 119/2021 г. на Окръжен съд – Варна, с
което е прието за установено в отношенията между страните на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД, че „АПМ – Варна“
ЕООД дължи на Ю.Б.И. сумата от 5 000 евро, представляваща неустойка по
чл. 10, ал. 1 вр. чл. 5, ал. 1, т. 7 от Предварителен договор за учредяване право
на строеж и продажба на идеални части от земя срещу построяване и
предаване на самостоятелни обекти в сградата, с нотариална заверка на
подписите рег. № 424/04.12.2018 г. на нотариус № 619 Стилиян Чернев, за
която е издадена заповед за изпълнение № 262255/10.12.2020 г. въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 15689/2020 г. по описа на ВРС и е
отхвърлен искът за разликата над установените 5 000 евро до сумата от
20 000 евро, за която е издадена заповедта за незабавно изпълнение.
Настоящият съдебен състав констатира, че е налице висящ спор по
друго производство – по постановеното решение № 192 от 15.12.2021 г. по в.
т. д. № 555/2021 г. на Апелативен съд – Варна, обжалвано пред ВКС на РБ.
Със същото е потвърдено решение № 235 от 19.07.2021 г. по т. д. № 7/2021 г.
на Окръжен съд – Варна, с което е бил отхвърлен предявеният от „АПМ
Варна“ ЕООД иск срещу Ю.Б.И. и А.Н.И., с правно основание чл. 422, ал. 1
1
вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, за приемане на установено между страните, че
ответниците дължат на ищеца при условията на солидарност сумата от
15 000 евро, представляваща неустойка за неизпълнение на задължението на
ответниците да учредят в полза на ищеца ограничено вещно право на строеж
за самостоятелни обекти в бъдеща сграда в ПИ с идентификатор №
10135.1504.45 по КК и КР на гр. Варна, с площ 359 кв. м. по документи за
собственост, а по скица с площ от 364 кв. м., при граници: ПИ №
10135.1504.42, ПИ № 10135.1504.47, ПИ № 10135.1504.48, ПИ №
10135.1504.46 и ПИ № 10135.1504.44, предвидена в чл. 10, ал. 2 от сключения
между страните „Предварителен договор за учредяване право на строеж и
продажба на идеални части от земя срещу построяване и предаване на
самостоятелни обекти в сградата“ с рег. № 424/04.12.2018 г. на нотариус С.Ч.,
вписан в регистъра на НК под № 619, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението – 20.11.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена
заповед № 261 805/24.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 14958/2020 г. на Районен
съд – Варна, като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на А.Н.И. и
Ю.Б.И., предявено по реда на чл. 298, ал. 4 от ГПК, за сумата от 20 000 евро,
представляваща дължимата от ищеца на ответниците при условията на
солидарност неустойка за неизпълнение на задължението за изготвяне на
инвестиционен проект с повече от 100 дни, уговорено в чл. 10, ал. 1 от
„Предварителен договор за учредяване право на строеж и продажба на
идеални части от земя срещу построяване и предаване на самостоятелни
обекти в сградата“ с рег. № 424/04.12.2018 г. на нотариус С.Ч., вписан в
регистъра на НК под № 619.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по тълк.д. № 2/2014 г. и ТР №
8/07.05.2014 г. по тълк.д. № 8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за
спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е налице, когато има висящ процес
относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено
нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за
субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата
спора се основава на връзката между субективните права, задължения и
2
правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните
правоотношения. В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по
тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със
съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което
разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от
установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по
преюдициалното правоотношение.
По повод на изискването за субективен идентитет между страните на
двете производства, въззивният съдебен състав намира, че това изискване не
се отнася до наличието на абсолютна идентичност, а само до съвпадане на
страните между обусловеното дело и част от страните по обуславящото дело.
В подкрепа на това разбиране е и относимата съдебна практика на
касационната инстанция, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК
/Определение № 431 от 18.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2898/2015 г., IV г.
о., ГК/.
С оглед горното, настоящият съдебен състав счита, че в конкретния
случай е налице обусловеност между двете производства. В исковата молба с
вх. № 3689/25.02.2021 г., предявена от Ю.Б.И. по т. д. № 119/2021 г. по описа
на Окръжен съд – Варна против „АПМ Варна“ ЕООД се иска на основание
чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК да бъде установено между страните по
основание и размер присъденото по заповедното производство вземане в
размер на 20 000 евро, произтичащо от чл. 10, ал. 1 от „Предварителен
договор за учредяване право на строеж и продажба на идеални части от земя
срещу построяване и предаване на самостоятелни обекти в сградата“ с рег. №
424/04.12.2018 г. на нотариус С.Ч., вписан в регистъра на НК под № 619.
С отговора на исковата молба по т. д. № 7/2021 г. ищецът заедно с
А.Н.И. е направил възражение за прихващане с претендираното от „АПМ
Варна“ ЕООД вземане за неустойка в размер на 20 000 евро по Заповед за
изпълнение № 262255/10.12.2020 г. и Изпълнителен лист №
263237/10.12.2020 г. срещу насрещно вземане за неустойка в размер на 15 000
евро на ответника срещу ищците, произтичащо от чл. 10, ал. 2 от същия
предварителен договор, за това, че ищците не са учредили на ответника
правото на строеж в уговорения срок. Разрешаването на този спор би
рефлектирало върху този по настоящото дело, като се погаси претендираното
3
вземане за неустойка. В този смисъл са и мотивите на обжалваното решение
№ 192 от 15.12.2021 г., постановено по тв.т.д. № 555/2021 г. по описа на
Апелативен съд – Варна, в които е посочено, че след влизане в сила на
решението, производството по иска на чл. 422 от ГПК на ответниците срещу
ищеца за прихванато в това производство тяхно насрещно вземане следва да
бъде прекратено.
Предвид горното, съдът намира, че по двете съдебни производства са
претендирани вземания от същите страни, произтичащи от едни и същи
правоотношения, поради което разрешаването на спора по настоящото дело е
предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на
обжалваното решение № 192 от 15.12.2021 г., постановено по в.т.д. №
555/2021 г. по описа на Апелативен съд – Варна.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че са
налице предпоставки за спиране на производството по делото, на основание
чл. 229, ал. 1 т. 4 от ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по в. т. д. № 329/2022 г. по описа на
Варненския апелативен съд до окончателно приключване на производството
по обжалваното решение № 192 от 15.12.2021 г., постановено по в.т.д. №
555/2021 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с влязъл в сила съдебен акт,
на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4