Присъда по дело №22/2024 на Районен съд - Панагюрище

МОТИВИ към присъда № 2 от 23.01.2025 година по н. о. х. дело №
22/2024 г. по описа на РС Панагюрище
Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура
Пазарджик ТО Панагюрище обвинителен акт, с който на А М Е е повдигнато
обвинение, за това че в гр. Панагюрище, след като е осъден с Решение №
260267 от 11.02.2021г. по гр. д. 8070/2019г. на Районен съд – Бургас, влязло в
сила на 06.12.2022г. да издържа свои низходящи- децата си А А Е, ЕГН:
********** и Б А Е, ЕГН: **********, съзнателно не е изпълнил това свое
задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно общо
дванадесет месечни вноски по 500 лв., на обща стойност 6 000 лв. за периода
месец декември 2022г. месец ноември 2023 година, включително -
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
Районна прокуратура Пазарджик ТО гр. Панагюрище, представлявана в
с. з. от прокурор Н Т поддържа обвинението. Счита, че от събраните по делото
доказателства безспорно е установено, че подсъдимият Е е извършил от
обективна и субективна страна престъплението, в което е обвинен. Пледира да
бъде признат за виновен, а при индивидуализация на наказанието, същото да
бъде определено в при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства.
Повереникът на частните обвинители А Е и Б Е, адв. Ч-АК Пазарджик,
счита обвинението за доказано по несъмнен и безспорен начин. Пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен, като при определяне на вида и
размера на наказанието да се отчете продължителният период на
неизпълнение на задължението и липсата на критично отношение към
извършеното у подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия адв. Б – АК Благоевград, счита че
подзащитният му следва да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан по
повдигнатото обвинение. Намира, че престъплението е недоказано.
Поддържа, че А Е е изпълнявал редовно задълженията за издръжка на
децата си. Оспорва, че местоизпълнението на задължението е в гр.
Панагюрище.
Настоява, че майката и законен представител на частните обвинители не
е оказала необходимото съдействие за изпълнение на задължението, за да
набеди Е в извършване на престъпление.
Подсъдимият не се признава за виновен по повдигнатото обвинение.
Твърди, че редовно е заплащал издръжка на децата си, превеждайки им
парични суми по карти Revolut, издадени на тяхно име, които предал на майка
им, но тя не ползвала сумите по тях, с намерението да го обвинява в
извършване на престъпление. Подържа, че поради влошените отношения и
липсата на комуникация между него и бившата му съжителка бил поставен в
невъзможност да заплаща лично сумите и избрал да ги влага в банка по сметка
на кредитора.
Настоява да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото
1

обвинение.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите
на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А М Е е роден на ******** г. в гр. Бургас, български
гражданин, живее в гр. Бургос, бул. „*** I“ № *****, с висше образование,
неженен, неосъждан /реабилитиран/, работещ като адвокатски сътрудник.
Спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК
Подсъдимият Е и свидетелката Г В Д /С/ са родители на малолетните
деца А А Е, ЕГН: ********** и Б А Е, ЕГН: **********, родени от
фактическото им съжителство.
С Решение № 260267/11.02.2021г. по гр. д. 8070/2019г. на Районен съд –
Бургас, потвърдено с Решение № 480/10.11.2021г. по в. гр. д. 1012/2021г. на
Окръжен съд – Бургас, недопуснато до касационно обжалване с Определение
№ 50907/06.12.2022г. на ВКС, III, г. о., упражняването на родителските права
по отношение на малолетните деца е предоставено на майката,
местоживеенето им е определено на адреса й в гр. Панагюрище, ул. „***“ №
27, определен е режим на лични контакти с бащата и подсъдимият Е е осъден
да заплаща издръжка на малолетните деца, чрез тяхната майка и законен
представител, считано от подаване на исковата молба – 30.12.2019г. до
настъпване на основание за изменяване или прекратяване на задължението,
ведно със законна лихва при забавено плащане, съответно 300 лв. за детето А
Е и 200 лв. за детето Б Е. Допуснато е предварително изпълнение на
първоинстанционното решение, в частта за заплащане на издръжка на децата.
Решението е влязло в сила на 06.12.2022г.
Преди влизането му в сила, по молба на свидетелката Г Д от
01.04.2021г., е образувано изпълнително производство № 363/2021г. ЧСИ И Б,
вписана под № 800 в регистъра на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд –
Бургас за принудително събиране на задължението за издръжка, въз основа на
издадения в полза на малолетните деца, чрез тяхната майка, изпълнителен
лист № 260843/22.02.2021г. по гр. д. 8070/2019г. на РС - Бургас.
След образуване на изпълнителното производство подсъдимият
извършил няколко плащания по сметка на Д с IBAN
**********************, по която тя изрично посочила в молбата за
образуване на изпълнителното производство да бъдат заплащани сумите,
както следва: 1./ на 19.04.2021г. превел сумата 440 лв. с основание на
плащането издръжка за А и Б Е за м. март; 2./ на 26.05.2021г. превел сумата
500 лв. с основание на плащането издръжка за А и Б Е за м. април 2021г.; 3./ на
30.06.2021г. превел сумата 500 лв. с основание на плащането издръжка за А и
Б Е за м. май 2021г.; 4./ на 02.08.2021г. превел сумата 500 лв. с основание на
плащането издръжка за А и Б Е за м. юни 2021г.; 5./ на 14.09.2021г. превел
сумата 500 лв. с основание на плащането издръжка за А и Б Е за м. юли 2021г.;
6./ на 27.10.2021г. превел сумата 500 лв. с основание на плащането издръжка
2

за А и Б Е за м. октомври 2021г.
С молба от 10.10.2021г. подсъдимият поискал прекратяване на
изпълнителното производство и представил доказателства за извършените
плащания. Свидетелката Д възразила срещу искането за прекратяване и
отново посочила банкова сметка, по която да става плащането, съвпадаща с
тази, по която Е е превеждал сумите за издръжка на децата.
По образуваното изпълнително производство не са постъпвали суми за
принудителното изпълнение на задължението за издръжка.
За периода след декември 2021 г. до приключване на съдебното
следствие пред настоящата инстанция подсъдимият Е извършил множество
транзакции по сметката, на която е титуляр в Revolut Bank UAB с IBAN
*********************. С тях преобладаващо по сметката постъпвали
парични суми от подсъдимия към него самия. В повечето извършените
транзакции не е посочено основание на превода.
За периода 23.12.2021г. - 08.06.2023г. по сметката на Е общо 55
транзакции, повечето от които от А Е до А Е /л. 47 – 49 ДП/, без посочено
основание. На 31.12.2021г. до АТМ в гр. Бургас с карта, завършваща на **** е
изтеглена сумата от 100 лв. от сметката на Е. На 06.04.2022г. в гр.
Панагюрище по сметка завършваща на 4355 е изтеглена общо сумата от 90 лв.
на 06.06.2022г,. сумата 400 лв. на 20.08.2022г., сумата 400 лв. на 17.10.2022г.,
сумата 400 лв., на 06.12.2022г. сумата 400 лв.
За периода 08.06.2023г. – 14.12.2023г. са извършени 7 транзакции от А Е
към А Е по виртуалната сметка, без посочено основание за плащане.
За периода 01.12.2024г. – 11.12.2024г. е извършено едно плащане от
виртуалната сметка на Е за общо 500 лв. /на 03.12.2024г./ с получател А Е и Б
Е.
На името на децата са издадени дебитни карти Revolut, към сметката на
Е – на малолетния А Е с номер ************ ****, валидна до 12/2026г., а на
малолетната Б Е с номер ****************. Не се установи издадените карти
да се били предадени на упражняващия родителските права родител.
По жалба от 09.05.2023г. на Г В Д до РП – Бургас срещу подсъдимия А Е
за неплащане на издръжка на децата, на същата дата е образувано досъдебно
производство № 6329/2023 по описа на РП – Бургас, изпратено по
компетентност на РП – Пазарджик ТО Панагюрище, за престъпление по чл.
183, ал. 1 НК.
С постановление за привличане на обвиняем от 12.12.2023г. А М Е е
привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 183, ал.1 НК за
периода месец декември 2022 г.- месец ноември 2023 година, включително за
обща сума от 6000 лева-престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
Съдът установи фактическата обстановка от показанията на свидетелите
Г В Д и К Д, отчасти от обясненията на подсъдимия Е и от приложените
писмени доказателства: жалба от Г Д вх. № 2423/10.05.2023 г.; удостоверение
3

за раждане на А А Е; удостоверение за раждане на Б А Е; изпълнителен лист
№ 260044/10.02.2023 г.; заверен препис от Решение 260267/11.02.2021 г. по
гр.д. № 8070/2019 г. на Районен съд – Бургас; заверен препис от Решение №
VІ-480/10.11.2021 г. по в. гр. д № 1012/2021 г. по опис на Окръжен съд –
Бургас; заверен препис от Определение № 50907/06.12.2022 г. по гр. д. №
1874/2022 г. на ВКС; молба от Г В Д до ЧСИ И Б с вх. № 05977/01.04.2021 г. за
образуване на изпълнително производство, ведно с приложен изпълнителен
лист № 260044/10.2.2023 г. по влязло в сила решение по гр. д. № 8070/2019 г.
на РС Бургас; писмо от ЧСИ И Б относно образуването на изп. д. № 363/2021
г.; констативен протокол от ЧСИ И Б относно образуването на изп. д. №
363/2021 г.; писмо от ЧСИ И Б до взискателите по изп. д. № 363/2021 г.; молба
от 20.10.2022 г. до ЧСИ И Б по изп. д. № 363/2021 г.; молба от адв. А
пълномощник на частните обвинители до ЧСИ Б да не се прекратява
изпълнителното производство с приложена разплащателна сметка;
удостоверение от И Б по изп. д. № 363/2021 г.; писмо от подсъдимия по ел. път
за прекратяване на изпълнителното производство; удостоверение №
16066/2021 г.- на ЧСИ Б; платежни документи за платени суми от 2021г.;
извлечения за трансакции месечни издръжки за децата за м. март, м. април, м.
май, м. юни, м. юли и м. октомври 2021 г.; писмо от подсъдимия до РП ведно с
приложени номера на карти Револют; извлечения за извършени плащания по
сметка Револют от 01.10.2022 г. до 08.10.2022 г.; заверени ксерокопия на 2 бр.
карти Револют; извлечения за извършени плащания по сметка Револют от
17.12.2021 г. до 30.06.2022 г.; Криминалистична справка; справка за съдимост
рег. № 230529005000240212 от 29.05.2023 г.; Справка от Агенция по
вписванията изх. № 1923/25.09.2023 г. по партида на А М Е; Писмо с № 10-02-
02 - 2470/26.09.2023 г. от Агенция по заетостта от 26.9.2023 г. за регистрация
на подсъдимия в Бюро по труда; Писмо от НАП с изх. № 92-04-464/28.09.2023
г.; справка за сключени трудови договори за подсъдимия; Докладна записка
относно характеристична справка за А Е, изготвена по местоживеенето му;
справка за съдимост рег. № 230529005000240212 от 29.05.2023 г.; справка за
съдимост рег. № 231010005000455433 от 10.10.2023 г.; Декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние; Преписка вх. №
25100011148/08.06.2023 г.; писмо от ЧСИ Б до ОД МВР – Бургас ; Справка за
съдимост от 02.08.2023 г.; Справка за пътувания на А Е за периода 01.01.2023
г. – 14.09.2023 г.; Писмо от РП – Бургас, че няма прекратени досъдебни
производства на основание чл. 183, ал.1 от НК спрямо подсъдимия; Жалба от
Г В Д до РП – Пазарджик от 09.05.2023 г., ведно с приложен изпълнителен
лист и удостоверение за раждане на Б Е; Преписка на РП– Бургас; справки за
извършени трансакции по сметка Револют от 6.8.2022 г.; декларация от
подсъдимия за връчване на законния представител на частните обвинители на
дебитни карти; справки за извършени трансакции по сметка Револют за
месеците октомври 2022 г. до декември 2023 г., както и плащане извършено на
05.01.2024 г. на името на Б Е от А Е по сметка Револют, както и представените
по съдебното следствие справка за съдимост рег. № 240618005000261601 от
4

18.06.2024 г.; Справки за извършени плащания чрез Револют на 9.7.2024 г.,
справка за извършени плащания на 5.9.2024 г. по Револют, извлечение от
Револют за налична сума 9 495,78 лв. издръжка за малолетното дете за м. юли
2024 г.; писмо вх. № 4790/26.09.2024 г. от ЧСИ И Б относно изпълнително
дело 363/1021 г. за извършените изпълнителни действия по събиране
задълженията за издръжка по отношение на подсъдимия; молба от А Е с вх. №
4939/03.10.2024 г. и приложените към нея сведение с дата 31.03.2022 г. по
образувана полицейска преписка с № 310000-1579/11.03.2022 г. и искане от
13.09.2024 г. за тълкуване на съдебно решение № 260267/11.02.2021 г. по гр.с.
№ 8070/2019 г. по описа на Бургаския РС; писмо вх. № 5339/22.10.2024 г. от
РП – Пазарджик, ТО – Панагюрище с приложена към него Преписка с вх. №
1199/2022 г. на РП – Пазарджик, ТО Панагюрище за отказ за образуване на НП
за неплащане на издръжка, ведно приложени към нея материали; Решение от
13.11.2024 г. на РС – Бургас, за тълкуване на влязло в сила решение №
260267/11.02.2021 г. по гр.д. № 8070/2019 г. на РС – Бургас, постановено по
реда на чл. 251 от ГПК; писмо вх. № 6328/10.12.2024 г. от Дирекция
„Социално подпомагане“ – Панагюрище че ДСП Панагюрище не е
превеждала сума на Г Д; писмо вх. № 6263/05.12.2024 г. от ЧСИ И Б, район на
действие – Бургаски окръжен съд, че по изпълнителното дело няма постъпили
суми за погасяване задълженията за издръжка, включително и наложения
запор върху банковите сметки на длъжника Е; Писмо № 6169/13.11.2024 г. от
АСП към ДСП Панагюрище за извършване на проверка за заплащане на суми
на Г В Д; справка за съдимост на подсъдимия Е с рег. № 241212005000533850
от дата 12.12.2024 г.; Извлечение от сметка Револют на А М Е от 03.12.2024 г.
за наличност по сметката – нотариално заверено; Извлечение от сметка
Револют на А М Е от 03.12.2024 г. за наличност по сметката – нотариално
заверено; Молба, изпратена по ел.поща от 03.12.2024 г. с подател А Е до Г Д
със съдържание: „Привет, Г! Ще могат ли децата ни да се видят и чуят с мен,
техният баща. Приложени, изпращам доказателства за платена издръжка за
двете ми малолетни деца за м. юни, по банковите им карти, които са във
владение на майката Г Д, ведно с ПИН”, приложени и прикачени към писмото;
справки за плащания от 5.6.2024 г. на сумата 200 лв. и за сумата 300 лв. с
основание „издръжка за дете за м. юни 2024 г.”; Извлечение от сметка от
3.12.2024 г. Снимка на номер на карта и представените в днешното съдебно
заседание: Справка извлечение към 11.12.2024 г. по сметка Револют на името
на А М Е с данни за наличности, извършени транзакции за периода 01.12.2024
г. 11.12.2024 г.; Справка-извлечение от 22.01.2025 г. за превод на 07.01.2025 г.
– 2 бр. за сумата 200 лв. и за сумата 300 лв.; Справка и писмо до подсъдимия
от АСП във връзка с представен изпълнителен лист за присъдени в негова
полза разноски по административни дела, надлежно приобщени по делото по
предвидения в НПК ред.
Установява се представените удостоверения за раждане /л. 6 и 7 от ДП/,
че подсъдимият А Е е баща на малолетните деца А А Е и Б А Е.
Установява се от приложените преписи от Решение 260267/11.02.2021 г.
5

по гр. д. № 8070/2019 г. на Районен съд – Бургас, Решение № VІ-
480/10.11.2021 г. по в. гр. д № 1012/2021 г. по опис на Окръжен съд – Бургас и
Определение № 50907/06.12.2022 г. по гр. д. № 1874/2022 г. на ВКС, че между
подсъдимия Е и свидетелката Д е воден гражданско правен спор за
упражняване на родителските права по отношение на децата, приключил с
влязло в сила на 06.12.2022г. съдебно решение. С него упражняването на
родителските права е предоставено на майката, постановено е местоживеенето
им да е при нея в гр. Панагюрище, а на бащата е определен режим на лични
контакти с децата и е осъден да заплаща издръжка в размер на 300 лв. за А и
200 за Б. Следователно за подсъдимият е възникнало валидно задължение да
издържа свои низходящи по силата на влязъл в сила съдебен акт.
През инкриминирания период м. декември 2022 г. – месец ноември 2023
г. майката е полагала непосредствените лични грижи за отглеждането и
възпитанието на децата, а местоживеенето им е в гр. Панагюрище на адреса
на майката. В тази насока са показанията на свидетеля К Д, който е
придружавал подсъдимия, когато е идвал да взема децата за осъществяване на
режима на лични контакти, както и приложената от подсъдимия електронна
кореспонденция до свидетелката Д.
Установява, че задължението за издръжка е образувано изпълнително
производство на 01.04.2021г. под № 363/2021г. пред ЧСИ И Б с район на
действие ОС – Бургас, за което подсъдимият е бил уведомен. След образуване
на изпълнително производство подсъдимият е извършил плащания по
посочената от майката на децата сметка с ********************** за
издръжка за месеците от март до юли 2021 г. и за м. октомври 2021г., които са
извън инкриминирания период.
От показанията на свидетелката Г Д и от представените по делото
платежни нареждания за периода април 2021 г. – октомври 2021 г. /л. 35 – 38
по ДП/ и справка от ЧСИ Божилов /л. 44 по делото/, се установява,
подсъдимият е извършил само няколко плащания по посочената сметка, за
период преди влизане на решението в сила, с посочен в тях конкретен период,
за който се извършва плащането. Съдът кредитира показанията на
свидетелката в тази част, като логични, последователни и непротиворечиви и
подкрепящи се от представените писмени доказателства.
След това и през инкриминирания инкриминирания период плащания не
са извършвани нито по посочената от Д сметка, нито по сметка на съдебния
изпълнител, Е не отрича.
Не се установява противното от показанията на свидетеля К Д Д. Според
този свидетел в началото на 2022 г. Е е предоставил на децата издадените на
тяхно име към неговата сметка в Revolut дебитни карти, които първо са носели
на вратовете си и са пазарували с тях, а след това ги е предал на майка им. Не
се установи от показанията на този свидетел обаче, че при предаването на
картите подсъдимият е съобщил ПИН кода на картите на майката на децата.
Самият свидетел съобщи, че не е чул дали Е е казал на Д какъв е ПИН кода на
6

картите. Освен това показанията на свидетеля, че картите са предадени на Д от
Е противоречи на съставената от подсъдимия декларация, представена от него
в досъдебна фаза /л. 185 по ДП/, че й ги изпраща с куриер на Еконт.
Нелогично звучи и че подсъдимият, който е с юридическо образование,
счита, че задължението за издръжка е надлежно изпълнено по този начин.
Като титуляр на сметка Revolut Е може да поиска издаване на дебитни карти,
включително и на името на малолетните си деца. С това обаче не може да се
приеме, че задължението за заплащане на издръжка е изпълнено.
Задължението за издръжка е парично. Изпълнението на парично
задължение става чрез плащане, в местожителството на кредитора по време на
изпълнение на задължението /чл. 68, б „а“ ЗЗД/. Когато плащането става чрез
задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за
погасено със заверяване сметката на кредитора /чл. 75, ал. 3 ЗЗД/.
Действително тези разпоредби са относими към изпълнение на договорните
задължения, но макар да не произтича от договор, а от съдебното решение
изпълнението на задължението за издръжка, като парично задължение се
подчинява на общите правила относно точното изпълнение.
Кредитор на задължението за издръжка са двете малолетни деца на
подсъдимия. За да настъпи погасителният ефект, задължението е следвало да
бъде изпълнявано чрез тяхната майка Г В Д, така както изисква чл. 75, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД и както е посочено в съдебното решение. Действително в решенето
не е посочен начинът на изпълнение. В такъв случай начинът на изпълнение
следва да бъде определен по съгласие на страните или ако такова не бъде
постигнато, предвид че предназначението на престацията е да удовлетвори
текущи нужди на малолетно дете, за което грижи полага единият родител,
начинът на изпълнение се определя от упражняващият родителските права
родител. В този случай длъжникът няма право избира начинът на изпълнение,
както неправилно подсъдимия счита. Той следва да се подчини на направения
избор. В случая от името на малолетните кредитори законният представител Г
Д е поискала плащането да става по посочена от нея банкова сметка.
Подсъдимият е уведомен за начинът на плащана и за банковата сметка, по
която да превежда сумите за издръжка, още преди влизане в сила на
решението. Не се твърди и не се установи по делото този начин да е променен
от взискателите или по взаимно съгласие на страните. Подсъдимият е
превеждал суми за издръжка по посочената от Д сметка, което сочи не само на
знание за начина на изпълнение на задължението, но и на съгласие от негова
страната плащането да става по този начин. Затова тезата на Е, че Д не му е
оказвала съдействие и не го е уведомявала е несъстоятелна.
Както вече се посочи, когато плащането е по банков път, задължението
се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора. Това означава, че
предназначената за погасяване на задължението сума следва да постъпи по
сметка на кредитора, т. е. банковата сметка да е под контрола на
кредитора и той да може да се разпорежда със средствата по нея. Затова
7

не може да се счита, че задължението е изпълнено, ако титуляр на банковата
сметка е длъжникът, сметката е под негов контрол и сумите за погасяване на
задължението постъпват по тази сметка, както е в случая.
Не се установи и че законният представител на малолетните, чрез който
е следвало да бъде изпълнявано задължението, е имал достъп до средствата по
тази сметка, посредством дебитни карти или по какъвто и да е начин, нито че
средства от нея са отишли в полза на недееспособните кредитори. За периода
месец декември 2022г. месец ноември 2023г. в представените извлечения за
транзакции по сметката на подсъдимия липсва вписано основание за
извършените преводи, поради което не се установя и че сумите са
предназначени за издръжка на децата. Показанията на свидетеля Д, че децата
са пазарували, плащайки с картите, на първо място са нелогични, а след това
са и неубедителни. Задължението за издръжка на малолетен не се изчерпва
само в осигуряване на прехрана, за да се приеме, че давайки възможност на
деца на 7 и 6 години да плащат покупки в магазина, бащата го изпълнява.
Средствата за издръжка са предназначени да обезпечат финансово нуждите от
облекло, отопление, лечение, отдих и развлечения, които нужди посреща
упражняващият родителските права родител. Затова издръжката се заплаща
чрез този родител. Следователно не може да приеме, че давайки дебитна карта
на малолетно дете да пазарува в магазин, неустановено какво, задълженият да
заплаща издръжка родител изпълнява задължението.
Не се установи и че през инкриминирания период децата са разполагали
с дебитните карти. Видно от показанията на свидетеля Д наблюденията му са
за периода началото на 2022г., а обвинението е за периода декември 2022г. –
ноември 2023г. Дали преди влизане в сила на съдебното решение, с което Е е
осъден да заплаща издръжка на децата си той е заплащал такава дори да е
допуснато предварително изпълнение е правноирелевантно, защото за този
период подсъдимият не носи наказателна отговорност, а само гражданска
такава /в този смисъл Решение № 484 от 16.10.1980 г. по н. д. № 486/1980 г., I
н. о. на ВС/.
Затова дали и кой е теглил от банкомат суми от сметката на Е в Revolut
преди 06.12.2022 г. е неотносимо за съставомерността на престъплението,
предмет на обвинението.
Неотносими са и транзакциите след ноември 2023 година, тъй като
освен че не се установи, че сумите са отишли в полза на децата, а и поради
това че подсъдимият е посочил кое задължение погасява и затова плащанията
не могат да се отнесат към погасяване на задълженията за инкриминирания
период.
Ето защо, съдът намира, че защитната теза на подсъдимия е
необоснована и недоказана.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
подсъдимият А М Е е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, тъй като след като е осъден с Решение
8

№ 260267 от 11.02.2021 г. по гр.д. № 8070/2019 г. на Районен съд Бургас,
влязло в сила на 06.12.2022 г. да издържа свои низходящи малолетния си син А
А Е с ЕГН: ********** и малолетната си дъщеря Б А Е, с ЕГН: **********,
съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две
месечни вноски - общо 12 месечни вноски по 500,00 лв. месечно /200 лв.
месечно за Б А Е и 300 лв. месечно за А А Е/, на обща стойност 6 000,00 лева,
за периода от месец декември 2022 г. до месец ноември 2023 г., включително,
поради което следва да бъде признат за виновен по така повдигнатото му
обвинение.
Престъплението по чл.183, ал.1 НК защитава обществените отношения,
осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да
доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са
нетрудопособни и не могат да се издържат от собственото си имущество.
Редът и страните за определяне на издръжката се определят от семейното
право. За наказателното право от съществено значение при този вид
престъпления е, че задължението за издръжка е парично и се дължи на
месечни вноски.
Изпълнителното деяние се осъществява само чрез бездействие и намира
обективен израз в неизпълнение на влязло в сила решение за плащане на
издръжка в размер на две или повече месечни вноски. Тъй като целта на
издръжката е да задоволява ежедневните нужди на лицата, които се нуждаят
от нея, тя е изискуема в течение на началото на месеца, за който се отнася и не
трябва да се изчаква неговото изтичане. Престъплението по чл. 183, ал. 1 КН е
продължено престъпление и деецът отговаря за две или повече неплатени
месечни задължения за издръжка, независимо от това, че в един по-дълъг
период може да е имал изпълнение на задължението или обективни причини
за неизпълнение, т. е. прекъсване на продължената престъпна дейност.
Плащането на издръжка до навършване на пълнолетие на децата се дължи
безусловно от родителите, по арг. на чл. 143 ал. 2 от Семейния кодекс. Не
подлежи на преценка от наказателния съд конкретната финансова
възможност на дееца да изплаща издръжката, още повече, че тя е съобразена
от гражданския съд при индивидуализиране размера на дължимата издръжка.
От субективна страна за ангажиране на наказателната отговорност на
извършителя за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК е изискуемо
инкриминираното неизпълнение на задължението за издръжка да е
съзнателно. Авторът на неправомерното деяние трябва да е изградил
представи за наличието на съответното задължение за плащане на издръжка и
за това - за какъв период от време не е внесъл дължимите суми, като
преследва настъпването на общественоопасните последици или допуска
престъпния резултат (изпадането в забава). Последното индицира на
субективните измерения на инкриминираното поведение по чл. 183, ал. 1 от
НК, за доказването на които е необходимо установяване на обективна
възможност за изпълнение на задълженията.
9

За да е налице елементът съзнателност на неизпълнението е достатъчно
да са налице кумулативно две условия: 1./деецът да е уведомен за
решението на гражданския съд, с което е осъден да изплаща; 2./да не са
налице обективно съществуващи непреодолими пречки, които са
възпрепятствали подсъдимия да изпълнява имущественото си задължение.
Като такива примерни пречки практиката е приела: неработоспособната
възраст, наличие на заболяване, което пречи на подсъдимия да упражнява
правото си на труд, продължителна безработица, която не е могла да бъде
преодоляна въпреки надлежна регистрация в бюрото по труда и положени
добросъвестни усилия за намиране на работа. Простата липса на работа,
предвид безусловния характер на задължението да се издържат низходящите
по смисъла на чл. 143, ал.2 СК, не може сама по себе си да обуслови извод за
липса на субективна съставомерност на деянието, ако дължащият издръжка е
в трудоспособна възраст и здравословното му състояние позволява да работи.

Задължението за заплащане на издръжка се дължи от влизане в сила на
решението и за изпълнението му не се изисква покана до длъжника. Поканата
не е елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК. Не
е необходимо и да е образувано изпълнително производство.
Установи се, че подсъдимият е осъден с Решение № 260267 от
11.02.2021г. по гр. д. 8070/2019г. на Районен съд – Бургас, влязло в сила на
06.12.2022г. да заплаща издръжка на децата си в размер на общо 500 лв.
месечно /300 лв. за детето А и 200 лв. за детето Б/. С влизането му в сила за
него е възникнало задължение да заплаща издръжка, в посочения размер по
отношение на децата си. От обективна страна изпълнителното деяние е
осъществено, чрез бездействие, т.е. чрез въздържане от дължимото поведение,
предписано със съдебния акт и изразяващо се в заплащане ежемесечно на
парични суми за издръжка за детето. В настоящия случай подсъдимият е
осъществил състава на изпълнителното деяние на престъплението по
отношение на децата си в за инкриминирания период, като е бездействал и не
е изплатил присъдената издръжка.
Не се установиха обстоятелства, обосноваващи обективна невъзможност
за изпълнение. А Е е в трудоспособна възраст, работи, като адвокатски
сътрудник, с висше юридическо образование е, което му предоставя много
добри възможности да реализира високи доходи. Няма данни да страда от
заболявания. Не дължи издръжка на други лица.
Не се установи и че неизпълнението се дължи на създадени от другия
родител пречки. Напротив. Свидетелката Д е направила всичко възможно и
необходимо издръжката да бъде заплатена – посочила е банкова сметка,
поискала е принудително изпълнение, обърнала се е към държавното
обвинение.
В допълнение, задължението на родителя за издръжка на низходящ е
приоритетно и безусловно – с т.нар. „алиментен” характер. Издръжката на
10

ненавършило пълнолетие дете е основният социален и правен аспект на
родителското задължение. Тя е най-важният случай в системата на
задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи
за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост
произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна
значимост обуславя специфичния режим на задължението, доколкото съгласно
нормата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали /децата/
са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Налице е и последният изискуем признак от обективна страна, а именно
да се касае за поне две неплатени вноски. В случая дължимите вноски са
дванадесет на обща стойност 6 000 лв. /шест хиляди лева/.
Престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по
смисъла на чл. 11, ал.2 НК. Подсъдимият Е е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и
е искал настъпването именно на тези последици. Интелектуалната страна на
умисъла обхваща съзнаване, че е осъден да заплаща издръжка на децата си с
влязло в сила съдебно решение, предвиждане, че в следствие на бездействието
децата му няма да получат дължимата издръжка за повече от два месеца,
както и че по този начин ще бъдат лишени от полагаемите им се финансови
ресурси, но въпреки това от волева страна подсъдимият е искал настъпването
на общественоопасните последици от деянието си, изразяващо се в
неполучаване на паричните суми от страна на децата му. Умисълът за
извършване на престъплението личи ясно от действията на Е в създадената
привидност, че изпълнява задължението за издръжка, издавайки дебитни
карти на децата към негова сметка при условие, че знае сметката, по която
трябва да плаща издръжка и при образувано изпълнително производство. Като
правоспособен юрист подсъдимият отлично е съзнавал, че с избраният от него
„начин на плащане на издръжка“ не изпълнява задължението, но въпреки това
не е пристъпил към реално изпълнение.
Не са налице предпоставки за приложение на чл. 183, ал. 3 НК, тъй като
преди постановяване на присъдата пред настоящата инстанция задължението
е останало непогасено.
По тези съображения съдът призна подсъдимият за виновен и го осъди
за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
При индивидуализация на наказанието, съдът съобрази като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, а като
отегчаващи продължителния период на бездействие, което сочи, че се е
дезинтересирал от задължението си като родител. По тези съображения съдът
намери, че справедливото наказание, което следва да се наложи на
подсъдимия и което би изпълнило целите на чл. 36 НК, е пробация, при
следните пробационни мерки:
1./ по чл. 42 А, ал. 2, т. 1 от НК задължителна регистрация по настоящ, с
11

явяване пред пробационен служител или определено от него лице два пъти
седмично за срок от девет месеца;
2./ по чл. 42 А, ал. 2, т. 2 от НК задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от девет месеца.
Съдът намира, че така определеното наказание ще съдейства за
постигане целите, както на генералната, така и на специалната превенция, без
същевременно прекомерно да се засягат правата на подсъдимия.
Определеният размер на наказанието съответства на степента на обществена
опасност на деянието и на дееца. Така предвидения размер на пробационните
мерки според съда не би създал пречка за подсъдимия свободно да упражнява
трудова дейност, за да е в състояние за в бъдеще да изплаща издръжката за
която е осъден, като в същото време размерът на определената санкция не
позволява на Е да остане с убеждение, че е останал за ненаказан за
неправомерната си и обществено опасна постъпка.
За пълнота на изложението следва да се посочи и че при преценка на
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по отношение на подсъдимия,
настоящият състав споделя трайната практика на ВКС, че при
индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален
подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства,
тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни
фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната
степен на обществена опасност на деянието и дееца. В този смисъл при
отчитане съотношението на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства следва
се съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика. В този изричен
смисъл Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС, Решение
№75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по
н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение
№90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018
г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г.
Според съдът неприложим в случая е чл. 55 НК, доколкото по делото не
са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито
макар и само едно, но изключително такова, което би обусловило извода, че и
най – лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.
Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от
типичните случаи, нито са изключителни по своя характер, което е налага и
определяне на наказанията то по реда на чл. 54 НК в посочени.
Доколкото подсъдимият беше признат за виновен, същият следва да
понесе сторените разноски за процесуално представителство на частните
обвинители.
В производството по н.о.х.д. 22/2024 година на Районен съд –
Панагюрище частните обвинители са представлявани от повереник адвокат,
като процесуалното представителство е на осн. чл. 38, ал. 1 , т. 2 ЗА. В този
случай възнаграждението не се заплаща според договореното, а се определя от
12

съда, съобразно размерите, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредбата минималното адвокатско
възнаграждение при престъпления, наказуеми с лишаване от свобода до 5
години, какъвто е настоящия случай, е1000 лв. Съгласно чл. 14, ал. 2 от
Наредбата, когато наказателното дело продължи повече от две съдебни
заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв.
В случая по делото са проведени седем открити съдебни заседания, на
шест от които адв. Ч е присъствала. Затова за проведените четири
допълнителни заседания след второто й се дължи допълнително
възнаграждение в размер на 1000 лв.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева

13

Номер на акта:	2
Дата:	23 януари 2025 г.
Съдия:	Иванка Николова Пенчева

Дело:	20245230200022
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 февруари 2024 г.

Присъда по дело №22/2024 на Районен съд - Панагюрище

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите