ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 755
гр. Девня, 20.10.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20233120100546 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от „Енерго -
Про Продажби”АД, ЕИК: ********* срещу С. Д. Й., ЕГН: **********
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр.
чл. 415 от ГПК вр. чл. 200 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8 031,
14 за обект на потребление, заведен с абонатен номер № **********,
находящ се на адрес: ***, в която са включени неплатените фактури за ел.
енергия в размер на 7 898, 35 лева, представляваща главница за ел. енергия по
фактура №**********, издадена на 19.12.2022 г. с падеж - 06.01.2023 г. с
период от 24.11.2016 г. до 23.11.2017 г., както и мораторна лихва върху
главницата в общ размер на 132, 79 лева от деня следващ падежа фактурата -
07.01.2023 г. до 06.02.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. дело № 243/2023 г. по описа на ДРС.
В исковата молба ищецът сочи, че по заведен от ответника по
настоящото дело установителен иск против „Енерго-Про Продажби” АД с
решение №1896 от 16.12.2021 г. Варненски Окръжен съд се произнася с
отмяна на Решение №44 от 28.02.2020 г. по гр.дело №666/2019 г. по описа на
Районен съд Девня, с което е установено, че С. Д. Й. не дължи заплащане на
сумата от 7 898, 35 лева, начислена в резултат на преизчисляване на
количествата електроенергия за обект на потребление, находящ се на адрес:
*** с кл. № ********** и Аб. № ********** за периода от 24.11.2016 г. до
23.11.2017 г. за която сума е издадена фактура №**********/11.12.2018 г. и
отхвърля предявения иск. Ищецът счита, че предвид влязлото в сила Решение
на Варненски Окръжен съд ответникът безспорно дължи посочената сума,
1
поради което е издадена нова фактура №********** с падеж 06.01.2023 г. на
стойност 7 898, 35 лева, за начислена електроенергия за периода от
24.11.2016 г. до 23.11.2017 г. Тъй като сумата по фактурата не е платена от
ответника по подадено от ищеца заявление е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК за претендираните с настоящата
искова молба суми – главница и законна лихва за забава. Излага се в молбата,
че след подадено възражение от страна на длъжника за недължимост на
сумата по заповедта, на ищеца било указано да предяви вземането си по
съдебен ред, при което в указания му срок той предявява натоящия
установителен иск.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника по
иска.
Доколкото от приложените към исковата молба документи и
преписи от решения не става ясна съвсем ясна хронологията на постановяване
на съдебните актове, бяха служебно събрани визираните в исковата молба
такива.
Видно от данните по делото е, че с окончателно Решение
№1896/16.12.2021 г., постановено по в. гр. дело №2630/2021 г. и влязло в сила
на 24.11.2022 г., е отхвърлен предявеният от ответника по настоящото дело
иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК срещу ищеца по настоящото дело
за приемане за установено, че С. Д. Й., ЕГН: ********** не дължи на „Енерго
- Про Продажби”АД, ЕИК: ********* сумата от 7 898, 35 лева, начислена в
резултат на преизчисляване на количествата електрическа енергия за обект на
потребление, находящ се на адрес: *** с клиентски № ********** и аб. №
********** за периода от 24.11.2016 г. до 23.11.2017 г.
В исковата молба ищецът сам сочи, че относно дължимостта на
сумата от ответника на ищцовото дружество съдът /верятно има се предвид
Окръжен съд – Варна/ съдът се е произнесъл със сила на пресъдено нещо.
Посочва и задължителна практика на ВКС, обективирана в решение № 55 от
22.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 812/2011 г., II г. о., ГК, постановено по реда
на чл. 290 от ГПК, която обаче тълкува превратно в своя полза. Съгласно
цитираното решение качеството "присъдено нещо" на решението по
установителен иск създава съС.ие на определеност и безспорност относно
съществуването или несъществуването на спорното право и има за последица
непререшаемост на разрешения спор. Отреченото с влязлото в сила решение
спорно право не може да бъде предявявано в нов исков процес между същите
страни както чрез иск, така и чрез възражение /чл. 298 ал. 1 и ал. 2 и чл. 299
ал. 1 и ал. 2 от ГПК/. Следователно, когато дадено обстоятелство или
правоотношение е било включено в спорното право по отхвърлен
установителен иск и е обхванато от силата на пресъдено нещо на влязлото в
2
сила решение, то в последващ процес между същите страни или техни
правоприемници е недопустимо да се разглежда наново спорът, касаещ това
обстоятелство или правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 299 ал. 1 и 2 от ГПК, спор, разрешен с
влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато
законът разпорежда друго, като повторно заведеното дело се прекратява
служебно от съда. Формираната по едно дело СПН се явява отрицателна
процесуална предпоставка и пречка за повторен процес между същите страни
относно същия спор, за която съдът е длъжен да следи служебно. СПН
обхваща и размера на спорното право и е пречка да се пререшава спорът по
този въпрос.
В настоящия случай е налице субективен и обективен идентитет
между предмета по влязлото в сила решение на ВОС и този, по който е
образувано настоящото дело. И тъй като вече е налице произнасяне на съда с
влязло в сила решение за дължимостта, респ. недължимостта на същата сума
между същите страни, на същото основание, за същия обект и за същия
период, то е налице отрицателна предпоставка за допустимостта на
настоящата главна искова претенция.
Искът за заплащане на обезщетение за забава на основание чл. 86 от
ЗЗД е акцесорен и следва съдбата на главния иск. С оглед недопустимостта на
главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава върху главницата
също е недопустим.
В този смисъл е и Решение № 530/05.07.2010 г., постановено по гр.
дело N 1560/2009 г. на ВКС, I г. о. в производството е по чл. 290 и сл. от ГПК
е прието, че в случаите на влязло в сила решение по такива спорове е
недопустимо да се предяви иск от ответника срещу ищеца по приключилия
със сила на пресъдено нещо спор /между страните по същото материално и
процесуално правоотношения/ за обратното – че е носител на същото
субективно право, което е отричано от насрещната страна в приключилия
спор. В този смисъл е и Решение № 1 от 13.07.2004 г. по гр. д. № 372/2003 г.,
IV г.о. на ВКС, според което да се отхвърли отрицателен установителен иск е
равнозначно на това да се уважи положителен установителен иск относно
същото право, предявен от ответниците.
Вярно е, че в случая ищецът би бил лишен от изпълнителният титул
на заповедта за изпълнение, но той самият е избрал този път на защита,
разполагайки и с възможността да предяви срещу ответника осъдителен иск.
Избирайки да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение той
поема и отговорността за сторените в заповедното производство разноски. В
срока за отговора на исковата молба по предявения от ответника отрицателен
3
установителен иск кредиторът е разполагал с правната възможност да
предяви и насрещен осъдителен иск и да се снабди с изпълнителен лист -
нещо, което също не е сторил, а търси защита с настоящия установителен иск,
спора по който вече е решен с влязло в сила съдебно решение.
С оглед на гореизложеното настоящия състав приема, че
предявеният иск за съществуване на същото вземане, между същите страни е
недопустим, поради наличието на сила на пресъдено нещо по спора с влязло в
сила решение на Окръжен съд – Варна, постановено по в. гр. дело №
2630/2021 г. по описа на ВОС.
Мотивиран от изложеното и на основание 130 ал. 1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 546/2023 г. по описа
на РС – Девня, поради недопустимост на предявения иск.
ДА СЕ ВЪРНЕ на заповедния съд приложеното към настоящото
дело ч. гр. дело № 243/2023 г. по описа на РС – Девня, ведно с препис от
настоящото определение след влизането му в сила.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба през Окръжен
съд – Варна в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4