№ 19397
гр. София, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110159902 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК
Образувано е предявен на 03.11.2022г. от В. И. К. против К. Е. Н. иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 от СК - за уреждане на въпроса за родителската им отговорност по
отношение на общото им дете Кристиана К.ова Н.а, родена на 28.07.2015 г. Ищецът твърди
с ответника са живели на съпружески начала до средата на 2022г. в къщата на нейните
родители в гр. Радомир. Отношенията им в началото били нормални, постепенно дразгите и
скандалите зачестили, а след раздялата им били изключително сложни. Към момента на
депозиране на исковата молба ищцата живее в гр. София и работи на две места като
сервитьор, за да се издържа. Към момента на приключване на устните състезания ищцата
работи на едно място и се е прибрала да живее в гр. Радомир, където отглежда по-голямата
си шестнадесет годишна дъщеря от предишна връзка. Като съобразява възрастта, пола на
детето и привързаността му към нейното семейство ищцата предоставяне на родителските
права, на бащата да бъде определен режим на лични отношения с детето без преспиване и
същият да бъде осъден да заплаща издръжка на детето си в размер на 250 лв. месечно. В
съдебно заседание се явява лично и заявява изрично желание да се грижи за детето си,
твърдейки че бащата е опасен човек и не може да полага адекватни грижи за малолетното им
дете. Претендира разноски в настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника
К. Е. Н., в който оспорва всички твърдения на ищеца. От своя страна предявява насрещен
иск, с който иска предоставяне на родителските права на детето, който изтъква доводи, че е
по-подходящия родител да ги упражнява. Бащата твърди, че страните са живели съвместно в
периода 2012-2022г. в гр. Радомир. Най-вече с неговите усилия и финанси са надстроили
етаж на собствената на ищцата къща на адрес гр. Радомир, ул. „свилен Русев“ № 43. По този
начин са обособили отделен етаж, в който са създали много добри условия за отглеждане
както на общото им дете, така и на детето на ищцата от предишна връзка. Ответникът
заявява, че отношенията им били хармонични докато поведението на ищцата не се
променило .На 05.01.2022г. тя му признала, че има интимна връзка с друг мъж и това
обстоятелство влошило окончателно отношенията им. Ответникът се опитал да запази
връзката им в името на общото им дете. Не така обаче постъпила ищцата, която напуснала
1
общото им жилище, оставяйки детето при него и се изнесла на квартира в гр. София. Имали
уговорка да взема детето два пъти в седмицата, защото през останалото време работата й не
позволявала. Работното й време било до късно през нощта и доста често се налагало за
детето да се грижи неговата по-голяма сестра, защото родителите на ищцата били в лошо
здравословно състояние. Бащата излага подробни доводи, че е по-подходящият родител,
който да упражнява правата, защото е по-уравновесен, работното му време било по-
подходящо, можел да разчита на помощта на майка си и бил създал прекрасни условия за
детето в къщата си в кв. „Княжево“ в гр. София. По изложените съображения моли за
предоставяне упражняването на родителските права на него, предлага на майката да бъде
определен по-разширен режим на лични отношения и претендира минимален размер на
издръжка. Не претендира разноски в настоящото производство на спорна администрация.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от представеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на
Акт за раждане № 358/30.07.2015г. , издадено от Община Перник страните са родители на
детето – Кристиана К.ова Н.а, родена на 28.07.2015г. Към настоящия момент детето се
отглежда от бащата - К. Н. зс помощна на неговата майка в дома му в гв. Княжево на гр.
София.
От изявлението на двете страните по делото се установи, че са съжителствали заедно
от 2011г. до месец юли 2022г. когато се разделят. Страните са живели заедно в етаж от
къща, собственост на ищцата в гр. Радомир. Същата е напуснала жилището, в което
временно е останал бащата с общото им дете. По-късно и той го е напуснал и се е пренесъл
при неговата майка в гр. София. Към момента на приключване на устните състезания по
делото ищцата живее отново в дома си в гр.Радомир, където отглежда и непълнолетната си
дъщеря от предходна връзка.
Двамата родители са изслушани в условията на чл. 59 ал. 6 от СК. Ищцата В. К.
заявява, че живее в гр. Радомир и работи като сервитьор на смени. Случва се работното й
време да приключва в 23 ч. За отглеждането на детето може да разчита на родителите си,
които живеели на първия етаж на къща. С нея живеела и непълнолетната й
шестнадесетгодишна дъщеря, която много й помагала. Като причина за раздялата си с
ответника сочи извършван от него системен психически и физически тормоз, което довело
до здравословен нейн проблем.
При изслушването бащата К. Н., заяви че живее при майка си, която му помага при
отглеждането на детето. Работи като автомонтьор с работно време от 9.00ч. до 18. 00 ч.
Заявява, че през последната година детето много боледувало, но той могъл да разчита на
помощна на майка си. Към момента на изслушването е изразил желание да запише детето на
училище в гр. София, за да му е по-удобно да го посещава, вместо да пътува до гр. Радомир
всеки ден. При приключване на съдебното дирене ответникът сподели, че е преместил
детето и то в момента е ученик в 151 НСУ „София“.
По делото са събрани и гласни доказателства. Свидетелят Мирослава К. – сестра на
ищцата, заявява, че причина за раздяла на страните е системен тормоз от страна на
ответника. Свидетелката разказва, че сестра й е била бита, гонена и обиждана. На такива
скандали не била присъствала лично, но й били разказани от техните родители, които
живеел на първия етаж, а страните на втория етаж на фамилна къща. Според свидетеля
ответникът също се грижи добре за детето. Съдът кредитира показанията на свидетеля К. в
частта, в която преразказват лични впечатления, а в частта, в която споделя видяно, чуто и
разказано от трети лица в това число и от сестра й и техните родители, съдът не кредитира и
няма да вземе предвид при постановяване на решението.
Свидетелски показания пред съда е дала и майката на първоначалния ответник –
свидетелката Елена Н.а. Същата разказва, че бащата се грижи добре за детето и та му
помага. Основна причина затова детето да не прекарва повече време при майка си е, че
защото тя работи на сменни, постоянно, случвало се е да се обажда и да взема детето към
2
полунощ. Според свидетелката бащата се грижи добре за детето, пазарувал, а тя готвела.
Детето ходело редовно при майка си, но понякога се оплаквало, че му се карала много,
удряла му шамари. Свидетелката споделя, че се е грижила за детето интензивно още преди
раздялата на страните, защото нямало кой да поеме непосредствените грижи, понеже и
двамата работели. Разказва още ,че детето много боледувало и тази година отсъствало много
от училище. Бащата имал желание да го премести в София, за да е по-удобно на детето и да
пътува по-малко. Съдът кредитира показанията на свидетелката Н.а в цялост.
По делото са съставени по два социални доклада за целите на настоящото
производство. Съдът базира мотивите си не последните такива, постъпили преди последното
съдебно заседание по делото. На 10.10.2023г. по делото е постъпил социален доклад,
изготвен от ДСП Красно село след среща с бащата и детето. Социалните работници са
установили чудесни условия за отглеждане на детето в дома на бащата. Същият е заявил, че
няма нищо против детето да контактува с майка си винаги ,когато пожелае. Бащата и
разширеното му семейство полагат отлични грижи за детето, което се чувства добре там.
Самото то е заявило изрично желание да остане при баща си, където се чувствало по-добре.
Харесвало му много в новото училище, докато в старото много го биели и не му било
приятно. По делото е постъпил социален доклад от Д., изготвен на 06.10.2023г. социалните
работници са посетили дома на майката и са установили, че в него има отлични условия за
отглеждане на детето. Там живеела майката заедно с по-голямата си дъщеря Цветелина,
която била на шестнадесет години. Ищцата е споделила, че е емоционално привързана към
по-малката си дъщеря и би желала тя да упражнява родителските права. Родителите не
контактували помежду си по въпроси, свързани с отглеждането на детето.. Препоръката на
социалните работници е, че в интерес на малолетното дете е да му бъде осигурена сигурна и
стабилна семейна среда, отговорни и всеотдайни грижи да отглеждането му. За правилното
отглеждане на детето е добре то да има връзка и с двамата си родители, като контактите се
осигуряват по сигурен и безопасен начин.
След констатирано и проблеми в общуването на страните и опити за отчуждаване на
детето от неговия баща от страна на майката, съдът е назначил комплексна съдебно-
психологична и психиатрична експертиза. Според установената от Върховния касационен
съд съдебна практика /срв. решение № 111/ 28.05.2018 г. по гр.д.№ 4185/ 2017 г., ІV г.о.,
решение № 222/ 24.06.2015 г. по гр.д.№ 6894/ 2014 г., ІV г.о./, съдът не може да определи
адекватни мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения на
детето, без да съобрази необходимите мерки за преодоляване на родителското отчуждение,
готовността на родителите да ги приложат и поведението им в хода производството по
делото. Неосъзнаването от родителя на вредните последици за детето от родителското
отчуждение, несъдействието или активното противопоставяне срещу мерките за
преодоляване на този психологичен проблем и отсъствието на готовност за продължаване на
работата за преодоляването му, са показателни за отсъствието на родителски и
възпитателски качества у съответния родител. Съдът е длъжен да съобрази отсъствието на
тези качества у единия или у двамата родители, за да определи съдържанието на мерките
относно упражняването на родителските права, както и да определи при какви условия да се
осъществяват личните отношения на детето с другия родител и в каква степен да бъдат
разширени или ограничени. А според решение № 102/ 27.06.2019 г. по гр.д.№ 4210/ 2018 г.,
ІІІ г.о., синдромът на родителското отчуждение означава безкомпромисно обръщане на
детето срещу единия от родителите и възприемането му като враг. Този синдром пряко
накърнява правата на детето да бъде отглеждано и възпитавано от двамата родители и да
има лични отношения с всеки от тях. Тъй като съдът следи служебно за интересите на
детето, то при определянето на режима относно родителските права, е длъжен да съобрази
предоставянето на родителските права и упражняването на личните контакти с мерките за
преодоляване на синдрома на родителско отчуждение, когато такъв е констатиран.
Съобразявайки обстоятелството, че относно възможните мерки за преодоляване на
синдрома на родителско отчуждение и тяхната продължителност, са нужни специални
знания, съдът е допуснал в настоящото производство изслушването на съдебно-
3
психологическа експертиза. На двете вещи лица са поставени задачи след извършване на
проучване да даде отговор на въпроса какъв е родителския капацитет на страните, дали и
каква е доверителна емоционална връзка на детето с неговите родители, налице ли е
целенасочено отчуждително действие от страна на майката по отношение на детето
Кристиана Н.а.
Вещите лица са изготвили заключение, което настоящият състав напълно кредитира,
като дадено въз основа на задълбочено проучване на тримата участници в изследването. При
изследването е установено, че между страните съществува сериозен конфликт. По време на
експертното изследване са наблюдавали неспособност у страните да сдържат негативните
чувства един към друг, позволявайки им да мотивират враждебни реакции и отреагирания,
демонстрирани непосредствено пред детето. Ескпертите са дали оценка, че майката
демонстрира подчертано изразена неспособност да удържа емоциите си, давайки им израз
по начин, който разстройва детето. В същото време бащата се държал по-отговорно,
опитвал се да предразположи детето и го насърчавал към среща и общуване с майката.
Заключението на вещите лица е, че детето Кристиана не е била обект на домашно
насилие, както и че не ставала свидетел на такова от страна на нейните родители. Вещите
лица са преценили, че и двамата родители имат изграден добър базисен родителски
капацитет – познават нуждите на детето и организират бита на детето съобразно тези нужди.
Заедно с това и двамата родители въвличат детето в конфликта помежду си, както чрез
директни обвинения към другия родител, така и индиректно, чрез отсъствие на комуникация
помежду им въвличане на детето в конфликт на лоялност спрямо родителите. При
изследването се установява, че по-отговорен е бащата, който е декларирал и проявил
готовност да установи и подържа някакъв контакт с майката, с оглед осигуряване
интересите на детето. Пред вещите лица майката от своя страна е заявила нежелание за
установяване и поддържане на такъв контакт с бащата, мотивирана от интензивни
негативни емоции спрямо бащата, свързани със съвместното им минало. Това проявление на
майката, което се проявява в неспособност да овладее и удържи собствените си
емоционални изблици, включително чрез демонстриране на открита враждебност към
бащата пред детето, й пречи да откликва адекватно на нуждите на детето. Тя е проявила
неспособност дори да демонстрира някаква проява на приемане и уважение на бащата като
фигура, която следва да присъства в живота на детето. По този начин двамата родители са
вменили у малолетното си дете конфликт на лоялност, който е латентно проявен и не е
разгърнат до степен, в която да владее психичния живот и поведение на детето. Експертите
не са установили детето да е било обект на насилие под каквато и да е форма.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 127, ал. 2 от СК „Ако родителите не постигнат споразумение по ал.1,
спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася
относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 149 от СК Решението може
да се обжалва по общия ред.”
І. Относно упражняването на родителските права:
Страните по делото, родители на детето Кристияна Н.а, които не са били в брак, са
фактически разделени от месец юли 2022г. по силата на привременни мерки, определени от
съда с акт от 09.02.2023г. детето живее с баща си, който полага основните грижи за него с
помощта на разширеното си семейство. Родителите не са постигнали споразумение относно
местоживеенето, родителските права, режима на лични отношения и издръжката на общото
им дете. Установява се, че след фактическата раздяла между страните грижите по
4
отглеждането и възпитанието на общото им малолетно дете Кристиана, са поети изцяло от
бащата. По уговорка между страните преди определяне на привременните мерки майката е
вземала детето при себе си два дни в седмицата ,съобразено с трудовия й график. След
постановяване на привременните мерки, които по твърдения на двете страни се изпълняват,
основни грижи за детето поема бащата. Същият не възпрепятствал срещите на детето с
неговата майка. В настоящия и двамата заявяват желание да им бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето Кристиана, като всеки
твърди не, че е по-добрият родител, а че другият е по-лош.
Съдът като взе предвид свидетелските показания на свидетелката Н.а /игнорирайки тези
на св. К., която нямаше лични впечатления за съвместния живот на страните и грижите за
детето/ и заключението на назначената по делото съдебнопсихолого-психиатрична
експертиза следва да определи кой от родителите да упражнява родителските права спрямо
детето, съблюдавайки единствено интереса на последното. От кредитираното заключение
на вещите лица се установява, че по-отговорен родител е бащата, който е декларирал и
проявил готовност да установи и подържа някакъв контакт с майката, с оглед осигуряване
интересите на детето. Майката е проявила нежелание за установяване и поддържане на
такъв контакт с бащата. Това проявление на майката, което се проявява в неспособност да
овладее и удържи собствените си емоционални изблици, включително чрез демонстриране
на открита враждебност към бащата пред детето, й пречи да откликва адекватно на нуждите
на детето. Тя е проявила неспособност дори да демонстрира някаква проява на приемане и
уважение на бащата като фигура, която следва да присъства в живота на детето. По този
начин двамата родители са вменили у малолетното си дете конфликт на лоялност, който е
латентно проявен и не е разгърнат до степен, в която да владее психичния живот и
поведение на детето. Причината за този конфликт на лоялност са опитите от страна на
родителите да прехвърлят отговорността за раздялата и конфликтите помежду им към
другия родител, което е особено ярко изявено от майката. Това нейно поведение мотивира
съда да приеме, че към настоящия момент тя е по-малко пригодният родител за
упражняване н ародителските права. Това обстоятелство съчетано с факта, че е трудово
ангажирана с работно време с краен час 23.00ч., липсата на подкрепяща среда (и двамата й
родители са със здравословни проблеми) мотивират съда да предостави упражняването на
родителските права на бащата. При направена преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал. 4
от СК съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени на бащата, който е
способни изцяло да задоволи базисните потребности на детето и да му осигури спокойна и
сигурна среда за живот. Съдът не взема предвид твърденията на ищцата относно личността
на ответника като лице срещу, което се водят наказателни производства, защото в
настоящото дело следва да се установи родителския му капацитет. С предоставяне
родителските права на бащата, според настоящия съдебен състав ще бъдат защитени в пълен
обем интересите на детето Кристияна, което ще расте в средата към която е привикнало, още
повече че самото то е изявило желание да остане в дома на баща си.
ІІ. Относно местоживеенето на детето и режим на лични отношения с
неоглеждащия родител:
В производството по чл.127, ал.2 от СК съдът следва да определи и местоживеенето на
детето. Съдът в настоящия си състав намира, че под „местоживеене” в посочената
разпоредба се има предвид определяне при кое лице ще живее детето (при единият от
родителите, при роднина, близък или трето лице), а не конкретен адрес на пребиваване,
доколкото в нормата не употребен термина „адрес”, чието съдържание е определено от
Закона за гражданската регистрация. Този извод следва и от редакцията на чл. 59, ал. 2 от
СК, където за решаване на същия въпрос при развод между родителите законът сочи, че
съдът решава „при кого от родителите да живеят децата”, а не „къде”. В настоящия случай
детето Кристияна следва да живее с бащата, който ще упражнява родителските права.
Съгласно чл. 126, ал. 1 от СК „родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят
заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно”. Правото на детето да живее с
5
неговите родители е в чл. 9, § 1 от Конвенцията за правата на детето, ратифицирана и
обнародвана с ДВ бр. 55/ 12.07.1991 г. Сред изключенията по Конвенцията е раздялата на
родителите. Тя налага вземане на решение при кого от тях да се определи местоживеенето на
детето, включително произтичащите от това за решаване въпроси, които националният
закон определя като служебно задължение на съда (чл. 59, ал. 2 СК и препращащите към
разпоредбата останали случаи – с уважаването на иска за развод или за унищожаването на
брака, при спора за родителски права относно родените извън брака деца или при същия
спор по време на фактическата раздяла между съпрузи). Чл. 9, § 3 КПД изисква от
присъединените държави да зачитат правото на детето, което е отделено от единия или от
двамата си родители, да поддържа лични отношения и контакт с тях редовно, освен ако това
противоречи на неговите висши интереси. Чл. 8 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) прогласява правото на семеен живот
като основно, защитата на което присъединената към Конвенцията държава е длъжна да
осигури. Така признаването на връзката дете – родител, което произтича от двете
Конвенции, а намира и конституционно основание (чл. 14 и чл. 47 КРБ), има естествени
психологически проекции. С цел запазване на връзката майка- дете предвид наличието на
данни по делото за конфликт на лоялност у детето съдът определя по-широк режим на
лични отношения. По изложените съображения съдът като взе предвид личностните
особености на родителите и необходимостта да осигури справедлив баланс между интереса
на детето и интереса на родителите определя режим на лични отношения конкретизиран в
диспозитива на решението. При определянето му от съда водещ обаче е най-добрият/
висшият интерес на детето (делото Sahin v.Germany), а съдът го преценя според
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към
детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и
възрастта на им, възможностите за помощ на трети лица-близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности – чл. 59, ал. 4 СК.
Този определен режим на лични отношения има за цел, от една страна да не се
прекъсне и преустанови връзката между детето и майката, а от друга страна – да не се стига
до чести конфликтни ситуации по предаване на детето, с оглед изразеното от майката
нежелание да комуникира с другата страна. В тази връзка и с оглед данните по делото, че
майката не полага усилия за запазване на връзката между детето и бащата, а дори напротив,
съдът намира за нужно изрично да я задължи да осъществява необходимото възпитателско
въздействие спрямо детето и необходимото съдействие на бащата за реално и пълноценно
осъществяване на личните контакти между тях. Следва да се отбележи, че при проява на
добросъвестност от страна и на двамата родителите и постигане на изрично споразумение
между тях, в интерес на детето ще е то да има контакти с майката или дори с двамата
родители едновременно, и в дни, извън тези по определения с настоящото решение режим.
При съществено изменение на обстоятелствата в течение на времето и непостигане на
съгласие между страните, всяка от тях може да поиска от съда изменение на този режим.
ІII. Относно издръжката на детето:
Съгласно чл. 127, ал .2, изр. І от СК в настоящото производство съдът следва да
определи и издръжка на детето, каквато няма доказателства да е определяна. Съгласно чл.
143, ал. 2 от СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”, като
размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право
на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи” съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, но
издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата
(чл. 142, ал. 2 от СК). Изискването на чл. 139 СК претендиращия издръжка да е
неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо
ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по
отношение на чл.139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това детето с оглед
възрастта си е дефинитивно неработоспособно, поради което има право на издръжка от
6
родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2
от СК) поради липса на лица от първи ред. Нуждите на детето са обичайни за дете на
неговата възраст (за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински грижи и т.н.), както и
общите разходи за издръжката на домакинството на бащата, в което то е отглеждана, се
установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се
обосновава специално. По делото не се установяват специални здравословни и
образователни потребности на детето Кристиана.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката, се определя от
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи. Родителите са в трудоспособна възраст, не страдат от заболявания, които да ги
възпрепятстват да осъществяват обичайните трудови дейности. Относно размера на
издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат
децата си, като в случаите когато гледането се осъществява изключително и само от единия
родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на
издръжката. Като от събраните по делото писмени доказателства и личното му заявление
при изслушването се устонови, че и двамата родители получават доходи близки до
минималните за страната. Така, като взе предвид нуждите на детето и след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, както и с оглед възможността съдът да
присъди издръжка в размер, дължим съобразно Конвенцията за правата на детето, съдът
определя общ размер на месечна издръжка в размер на 350 лв., като майката следва да поеме
по – голямата част от нея в размер на 200 лв., считано от датата на завеждане на исковата
молба. Останалата част, ведно с непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на
детето следва да се поеме от бащата. С оглед изложеното съдът намира, че искът е
основателен посочения размер от 200 лв. Издръжките се дължат, видно със законната лихва
за забава, арг. от чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК.
Съгласно чл.242, ал.1, хип.І ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за исковете по чл.127, ал.2 от
СК. Поради това съдът е длъжен да допусне, служебно предварително изпълнение на
решението в частта за издръжката на детето, дори и без искане на страните.
По разноските:
Разноски по делото се претендират от ищеца, който представя и доказателства за
извършването им. С оглед изхода на делото и характера на настоящото производство, обаче
- спорна съдебна администрация на страните не се следват разноски и същите следва да
останат в тяхна тежест така, както са направени от всяка страна, поради което и искането на
страните за присъждането им следва да бъде оставено без уважение.
За да обоснове този свой извод, съдът съобрази следното: Съгласно чл. 78, ал. 1 от
ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Отговорността по чл. 78, ал. 1 от ГПК е право на едната страна да иска от другата да плати
направените от нея разноски, ако е постановен съдебен акт в нейна полза, като се дължат
реално направените разноски. Съответно съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК
ответникът пък има право да иска заплащане на направените от него разноски съобразно
отхвърлената част на иска. Като се има предвид, че претенцията по чл. 127, ал. 2 от СК се
разрешава чрез съдебно администриране се налага извода, че правилото на цитираната
законова разпоредба не намира приложения, така като в теорията се приема и от проф. Ж.
Сталев. Този извод на съда не се променя, от наличието съдебна практика в обратния
смисъл - Определение № 252/25.09.2016г., постановено по ч.г.д.№ 3895/2015г. на ВКС, ІІ
ГО. По този въпрос е налице противоречива съдебна практика, а настоящият съдебен състав
застъпва практиката съобразно, която съдебното решение, което следва да изхожда от
правилото за защита по най-добрия начин на интересите на дете, ползва и двамата
родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
7
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора – Определение
№385/25.08.2015г. на ВКС по ч.гр.д.№ 3423/2015г., І ГО, постановено по реда на чл.274,
ал.3, т.2 от ГПК. Разпределението на деловодните разноски по претенции, по които
предявяването на молба (искова молба) е законно необходимо, за да се постигне даден
правен резултат, не е съобразно правилото на чл.78, ал.2 от ГПК, доколкото спора между
родители за родителската отговорност, част от който е и този по чл.127а от СК, се разрешава
само по съдебен ред, дори и когато родителите постигнат споразумение по чл.127, ал.1 от
СК, то също следва да бъде утвърдено от съда с решение. Нещо повече, дори и да не е
сезиран с някоя от претенциите по чл.127, ал.2 от СК, съдът дължи служебно произнасяне
по този въпрос, с които не е сезиран, ако те до момента не са регламентирани, водейки се
отново само от интереса на детето (напр. ако е направено само искане за определяне на
режим на лични отношения на неотглеждащия родител с детето съдът, ако не са
регламентирани ще уреди и въпросите свързани с упражняването на родителските права,
местоживеенето и издръжката на детето). Съдът преценява и замества споразумението
между родителите, съобразно интересите на детето. Касае се за акт на спорна съдебна
администрация, решението по което няма сила на присъдено нещо, което при промяна на
фактическите обстоятелства, може да бъде изменяно във всичките му части. Нещо повече, в
повечето от случаите, както е и в настоящия случай съдът не е уважил изцяло претенциите
на който и да е от двамата родители, между които не е спорен въпроса за това кой ще
упражнява родителските права и при кого ще живее детето. По изложените съображения, а
и предвид изхода на делото скането на ищцата за присъждане на разноски следва да се
остави без уважение.
При този изход на спора майката В. К. следва да бъде осъдена да заплати в полза на
СРС сумата в размер 288 лева- държавна такса върху определения размер на издръжка на
детето Кристияна Н.а (чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал. 1, т.6 и т. 7 от ГПК).
По изложените мотиви Софийски районен съд, 37 състав
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл. 127, ал. 2 от СК, упражняването на родителските
права по отношение на детето КРИСТИАНА К.ОВА Н.А, ЕГН **********, на нейния
баща К. Е. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Синята скала“ № 16, при когото
детето ще живее.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката В. И. К., ЕГН **********, с
адрес гр. Радомир, ул. „Свилен Русев“ № 43 с детето КРИСТИАНА К.ОВА Н.А, ЕГН
**********, като майката има право да вижда и взема детето при себе си както следва: всяка
първа, втора и трета седмица на месеца от 18.00ч. в петък до 18.00 ч. в неделя с преспиване;
тридесет дни /последователни или на два пъти по петнадесет дни/ през лятото по време,
несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата, като родителите се задължават да
уговорят времето на лични отношения през лятото в срок до 31май; всяка четна година - по
време на Пролетната ваканция, с време и продължителност определена от МОН за
съответната година, за времето от 10.00ч. на първият ден от ваканцията до 19.00ч. на
последния ден; всяка четна година от 10.00 ч. на 24-ти декември до 19.00 ч. на 28-ми
декември; от 10.00 часа на 29-ти декември на всяка нечетна година до 19.00ч. на последният
ден на Коледната ваканция, определена от МОН за съответната нечетна година; всяка
нечетна година от 10.00ч. на Разпети петък до 19.00ч. на Светлия Понеделник; майката има
право на виртуален контакт с детето два пъти в седмицата – вторник и четвъртък в
диапазона между 19.00ч. и 20.00 часа по Скайп, Вайбър и/или телефон, като бащата К. Е. Н.,
ЕГН ********** се задължава да обезпечава технически тези срещи.
ОСЪЖДА майката В. И. К., ЕГН **********, с адрес гр. Радомир, ул. „Свилен
Русев“ № 43 да заплаща на малолетното си дете КРИСТИАНА К.ОВА Н.А, ЕГН
********** чрез неговия баща и законен представител К. Е. Н., ЕГН ********** месечна
8
издръжка в размер на 200 (двеста) лева, считано от 10.01.2023г. /датата на депозиране на
исковата молба/ до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката,
на основание чл. 143, ал.2 от СК, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума
до окончателното й изплащане, на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА В. И. К., ЕГН **********, с адрес гр. Радомир, ул. „Свилен Русев“ № 43 да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 288 лв. - държавна такса по
делото върху определения размер на издръжката на детето.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. И. К., ЕГН **********, с адрес гр.
Радомир, ул. „Свилен Русев“ № 43 за присъждане на разноски по делото като
неоснователно.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9