Р Е Ш Е Н И Е № 163
01.11.2021 г. град Сливен
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен
съд Сливен, в публично съдебно заседание на шести октомври през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател: СЛАБ БАКАЛОВ
Членове: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
При секретаря Галя
Георгиева и с участието на прокурора Красимир Маринов, като разгледа
докладваното от съдия Бозукова КАНД № 151 по описа за 2021 г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на И.П.И. *** против Решение № 260209 от 20.07.2021 г., постановено по АНД № 254/2021
г. по описа на РС Сливен, в частта му, с която е потвърдено като
законосъобразно Наказателно постановление № 20-0804-003707 от 16.12.2020 г.,
издадено от Началник Група към ОДМВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция“, с което
на И. за извършено нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание – глоба в размер на 500 лева и „лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца“.
В жалбата се
съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при
неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като неправилен извода на въззивния съд, че АНО не
е имал задължение по аргумент от чл.6 ал.9 от Наредба №1 от 19.07.2017г. да
приспада допустимата грешка и отклонение по Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Касаторът счита, че АНО е
следвало да приложи разпоредбата на чл.774 т.2 от цитираната наредба, като
приспадне допустимата техническа грешка при отчитане на анализатора на алкохол
Дрегер 7510.
В с.з. касаторът
не се явява. Представлява се от пълномощник- адв. С. К. ***, който поддържа жалбата
и моли съда да я уважи. Претендира разноски.
Ответникът по
касационната жалба – ОДМВР Сливен, чрез пълномощника си по делото, в писмено
становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа,
че решението на Районен съд Сливен е постановено в съответствие и при правилно
приложение на закона. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Сливен в съдебно заседание дава заключение за
основателност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде отменено
като незаконосъобразно.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Производството пред
Районен съд Сливен се е развило по жалба на И.И. против Наказателно
постановление № 20-0804-003707 от 16.12.2020 г., издадено от Началник Група към
ОДМВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция“, в частта му, с която на И. за извършено
нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба
в размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца“. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се
основава на това, че на 20.10.2020 год., полицейските служители при ОДМВР
Сливен спрели за проверка движещ се по б. „И. ш.“ до б. „Е.“ г. С. лек
автомобил марка „Форд“, модел „Торнео Конект Л“ с ДК № ******** и установили,
че свидетелството за управление на МПС на водача И. е отнето, както и че
процесното МПС, с. на жалбоподателя, не е представено на технически преглед. И.
бил тестван за употреба на алкохол, като техническото средство - Алкотест
Дрегер 7510 отчело концентрация на алкохол
0.52 промила. Издаден му бил талон за медицинско изследване в който жалбоподателят отразил, че приема отчетения
резултат от техническото средство. За установеното при проверката на И. бил
съставен АУАН за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, предл.1 за нарушение на чл. 147
, ал.1, както и за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на
съставения АУАН било съставено и обжалваното НП, като за последното нарушение -
по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, жалбоподателят не бил санкциониран и в НП било
отразено че е образувано бързо производство за извършено деяние по чл. 343в,
ал.3 от НК.
Районен съд
Сливен е потвърдил наказателното постановление по съображения за неговата
процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при
съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на нормативно регламентираните процесуални правила и
формални изисквания. Приел е, че административнонаказателното обвинение за
допуснато от И. нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е фактически, правно и доказателствено обосновано, като АНО не е имал
задължение да приспада допустимата техническа грешка при отчитане на
анализатора на алкохол с Дрегер 7510.
Решението на РС
Сливен е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния
закон.
Съответен на
доказателствата по делото е изводът на въззивния съд, че при проведеното
административно наказателно производство не са допуснати съществени нарушения
на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и на формалните изисквания
досежно съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП. В
случая съдържанието на наказателното постановление съответства на императивните
изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН за пълно, ясно и точно
описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване и посочване на
нарушената законова разпоредба. В съставения АУАН и в издаденото въз основа на
него НП, за обосноваване на административното обвинение по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП от правна страна, като нарушена законова разпоредба е посочена нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, регламентираща забрана за водача на пътно превозно средство да управлява
пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други
упойващи вещества. С оглед на направеното описание на нарушението от фактическа
страна и административнонаказателната разпоредба на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, по която е подведен под отговорност касаторът, очевидно е, че нарушената
законова разпоредба, която следва да бъде посочена в съдържанието на АУАН и на
НП, е именно нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата и достатъчна
степен от фактическа и правна страна - всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, са посочени в
наказателното постановление, като административнонаказателната правна
квалификация на деянието е съответна на фактическото описание на нарушението и
посочената като нарушена нормативна разпоредба. Ето защо касационният състав на
съда приема, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са изпълнени
изискванията на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.
Законосъобразен
е и изводът на Сливенски районен съд, във връзка със съставянето на АУАН не са
допуснати нарушения на изискванията, регламентирани в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на
наркотични вещества или техни аналози. В съответствие с чл. 3, ал. 2 от Наредба №
1/ 19.07.2017 г. и удостоверен с положен от водача подпис избор
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с медицинско
и химическо лабораторно изследване, е попълнен и връчен, съответно получен от И.
талон за медицинско изследване, съответстващ на нормативните изисквания, вкл. с
посочване на мястото, където лицето следва да се яви за медицинско изследване и
вземането на проби за медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване
и срока на явяването за вземане на проби за извършване на това изследване. Именно
в талона касационния жалбоподател е отразил, че приема изцяло показанията на
техническото средство Дрегер 7510. Обоснован от гледна точка на доказателствата
и правилен от гледна точка на закона е и направеният от районен съд Сливен извод,
че административно наказателното обвинение и съответно допуснатото от И.
нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, е доказано по безспорен и несъмнен начин. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба №
1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, концентрацията на
алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото
средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта в случаите на отказ
на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в
определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с
доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. При тази
нормативна регламентация очевидно в случая ангажирането на отговорността по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП на водача И. управлявал
пътно превозно средство под въздействие на алкохол и който не е дал кръв за
медицинско изследване, е следвало да се извърши именно въз основа на резултата
от направения на водача тест с техническо средство "Алкотест 7510
Дрегер" № ARNА-0175. Противно на доводите в касационната жалба,
административно наказващият орган няма задължение, по аргумент от чл. 6, ал. 9 от Наредба №
1 от 19.07.2017 г., да приложи по съображения "за
по-благоприятния за дееца закон минус 5 %" от измерената с техническото
средство стойност на концентрацията на алкохол в кръвта, каквато е максимално
допустимата грешка при отчитането, съгласно чл. 774 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. При условие, че нито
при извършената от контролните органи проверка, нито в хода на
административнонаказателното производство, водачът на МПС е оспорил отчетения с
техническото средство резултат за концентрация на алкохол в кръвта и при
изричната правна регламентация по чл. 6, ал. 9 от Наредба №
1 от 19.07.2017 г., абсолютно обосновано и в съответствие със закона съдът
е приел, че безспорно е установено каква е била действителната концентрация на
алкохол, с която санкционираното лице е управлявало МПС.
По тези
съображения обжалваното съдебно решение, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 20-003707 от 16.12.2020 г., издадено от Началник Група към
ОДМВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция“, в частта, с която на И. за извършено
нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба
в размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца“ е постановено при правилно приложение на закона и следва да бъде оставено
в сила.
При този изход на спора се явява основателна претенцията на ответника по
касацията за разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът следва да
бъде осъден да заплати на ОДМВР Сливен разноски в размер на 80 лева съгласно
чл.63 ал.5 от ЗАНН във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим от горните
мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Сливенски
административен съд
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260209 от 20.07.2021 г., постановено по АНД №
254/2021 г. по описа на РС Сливен, в частта му, с която е потвърдено като
законосъобразно Наказателно постановление № 20-0804-003707 от 16.12.2020 г.,
издадено от Началник Група към ОДМВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция“, с което
на И.И. за извършено нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание – глоба в размер на 500 лева и „лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА И.П.И. *** с ЕГН **********
да заплати на ОДМВР Сливен сумата от 80 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: