Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1888 31.07.2020 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На двадесети юли две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 10061/2019г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба на Н.А.Я., ЕГН ********** *** против Д.К.И.,
ЕГН ********** *** за осъждане на ответника да опразни наетия от него апартамент, собственост на
ищеца, находящ се в гр.Б..
Твърди се в исковата
молба, че ищецът е собственик на имота, като го е отдал на ответника с договор
за наем от 01.10.2018г. Според чл.4 от договора, за ползването на апартамента
се дължи месечен наем от 200 лева, който обаче не бил плащан от наемателя. За
неплащането той изтъквал различни оправдания, а именно, че е в болница, че е
сменил работата си и че има задължения по договори за кредит и към мобилни
оператори. След известно време ищецът получил покана за доброволно плащане от
ВиК, по повод на която установил, че ответникът не е плащал от години
ползваната вода. Ето защо ищецът изпратил писмо до И., с което го уведомил, че
счита наемния договор за прекратен и очаква имотът да бъде освободен. Твърди
се, че понастоящем ответникът и семейството му продължават да ползват имота без
правно основание, тъй като облигационната връзка е прекратена. Моли се за
уважаване на иска. Искът е по чл.233, ал.1 ЗЗД, вр. чл.310, т.2 ГПК.
Ответникът не е подал
отговор в срока по чл.131 ГПК.
При преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая
законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Искът е основателен.
По делото се доказва наличието на валидно сключено правоотношение между
страните с предмет наем на недвижим имот. Приложен е сключеният договор за
наем, от 01.10.2018г., с който наемодателят Н.А.Я. е отдал на наемателя Д.К.И.
ползването на двустаен апартамент, находящ се в гр.Б. срещу заплащане на
месечна наемна цена от 200 лева. Срокът на договора е 12 месеца. От приложения
нотариален акт се установява, че ищецът е собственик на отдадения под наем
апартамент. Апартаментът е с идентификатор *****.***.***.*.**, видно от схема,
издадена от СГКК-Бургас.
През август 2019г., по време на действие на договора, ищецът е получил
от ВиК ЕАД покана за доброволно плащане на задълженията към дружеството за
имота в размер на 1032.78 лева. От тази покана се прави извод, че наемателят,
чието е задължението да заплаща консумативите за имота, включително и тези за
студена вода, не е заплатил начислените суми.
На основание чл.16, б.“в“ от наемния договор, той се прекратява с
предоставянето на едноседмично предизвестие за прекратяване от наемодателя към
наемателя в случай на неплащане в срок на цената на наема, режийните разноски
/ел. енергия и вода/ или неспазване на хигиенните правила, вътрешния ред на
сградата или добрите нрави или правилата за безопасност.
Твърденията са, че наемателят не е заплащал дължимия наем и доколкото
това е отрицателен факт, то ответникът е следвало да установи, че е бил изряден
платец, което по делото не е доказано с никакви доказателства. Освен това,
както стана ясно, ответникът не е плащал и режийните разноски за студена вода,
поради което ВиК ЕАД е изпратило покана до самия собственик да погаси задълженията.
Ето защо наемодателят е имал правото да отправи предизвестие за прекратяването
на наемната връзка, на основание чл.16, б.“в“ от договора.
Самото предизвестие като писмен документ не е приложено по делото, но е
приложено известието за неговото доставяне, подписано от ответника на
18.09.2019г. Ето защо съдът намира, че това известие е достатъчна индиция за
съществуването на предизвестието за прекратяване на договора, още повече че
ответникът, с пасивното си процесуално поведение, не го е оспорил.
Следователно налага се изводът, че наемодателят е упражнил валидно и с
основание правото си да прекрати предсрочно наемния договор, тъй като
наемателят не е изпълнявал задълженията си да заплаща наема и режийните
разноски.
След като правоотношението между
страните е прекратено, от този момент наемателят държи без основание посочения
недвижим имот. По силата на чл.233, ал.1 ЗЗД наемателят е длъжен да върне
вещта. Ето защо ищецът – наемодател е материално легитимиран да иска жилището
да се върне в негово държане.
По изложените съображения искът е основателен и следва да се уважи, като
се осъди ответника да опразни и предаде на ищеца процесния имот.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 596
лева.
Така мотивиран Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.К.И., ЕГН **********
*** да опразни и предаде на Н.А.Я.,
ЕГН ********** *** недвижим имот,
представляващ апартамент от две стаи и кухня, баня и тоалетна, с идентификатор *****.***.***.*.**,
с адрес гр.Б., находящ се в сграда с идентификатор *****.***.***.*, разположена
в поземлен имот с идентификатор *****.***.***, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от
59.54 кв.м., ведно с избено помещение от 2 кв.м. и 1% от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *****.***.***.*.**,
*****.***.***.*.**, под обекта: *****.***.***.*.**, над обекта: *****.***.***.*.**.
ОСЪЖДА Д.К.И., ЕГН ********** ***
да заплати Н.А.Я., ЕГН ********** *** сумата
от 596 лева /петстотин деветдесет и шест лева/ съдебно –
деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от 03.08.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.