№ 683
гр. Благоевград, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20231210200874 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Е. Е., с ЕГН **********, с адрес: ...,
подадена чрез адв. К. А. от АК - Хасково против Наказателно постановление
№ 23-7852-000239 от 05.05.2023г. на Началник РУ 02 – Благоевград, към
ОДМВР - Благоевград, упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021г., с
което на жалбоподателя за административно нарушение по чл.140 ал.1 от
ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 300 (триста) лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на наказателното постановление, като се иска отмяна на същото. Навеждат се
доводи за това, че не е извършвано процесното нарушение от обективна и
субективна страна, както и за допуснати съществени процесуални нарушения
при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление. Развиват се съображения за постановяване на
обжалваният санкционен акт при непълнота на доказателствата, както и че
наложеното наказание е явно несправедливо.
В съдебно заседание жалбоподателят Г. Е. Е. не се явява лично,
ангажираният процесуален представител в лицето на адвокат К. А. не се явява
лично, но чрез нарочни писмени молби по делото поддържа жалбата,
ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и взема становище по
същество, като моли съдът да постанови съдебно решение, с което да отмени
обжалваното наказателно постановление.
1
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно
призован, не ангажира представители по делото, не ангажират и
допълнителни доказателства. С нарочно писмо (лист 1 от делото) изразяват
становище по жалбата, като моли същата да бъде оставена без разглеждане и
да се потвърди наказателното постановление, както и се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.63 ал.4 от
ЗАНН.
Районна прокуратура – Благоевград, редовно и своевременно призовани,
не ангажират представители по делото, не ангажират доказателства и
становище по същество на спора.
Съдът след като съобрази доводите на страните, събрания
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна на
следното:
На 13.02.2023г. в 22.15 часа в гр. Симитли, по ул.“Г. Д.“
жалбоподателят Г. Е. Е. управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес“
Е 320ЦДИ с рег. № ... с посока на движение от КООП пазара към с.Черниче,
като бил спрян от полицейски автопатрул в състав полицаите Р. Г. Д. и Г. Ж.
Х., двамата полицай при 02 РУ – Благоевград при ОДМВР - Благоевград.
Проверяващите полицаи извършили проверка на водача и автомобила, като
след извършена проверка с РСОД и оперативна дежурна част при 02 РУ –
Благоевград установили, че автомобила е със служебно прекратена
регистрация от 28.02.2023г. във връзка с чл.143 ал.10 от ЗДвП. С оглед
констатираното актосъставителят Р. Г. Д., в присъствието на свидетеля Г. Ж.
Х., на място на проверката съставил на жалбоподателя Г. Е. Е., Акт за
установяване на административно нарушение серия GA № 595262 от
13.03.2023г. (лист 17-18 и 25 от делото), в който квалифицирал установеното
нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, а именно: управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, като било иззето като доказателство от
жалбоподателя и Контролен талон № 7680467 към СУМПС. Актът е съставен
в присъствие на нарушителя Г. Е. Е., подписан е лично от него, като същият
не отразила по акта възражения, като било отбелязано „нямам възражения“.
Писмени възражения не постъпили и в законоустановения за това срок. Въз
основа на така съставения акт, на 05.05.2023г., Началник РУ 02 – Благоевград
към ОДМВР - Благоевград, упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021г.,
издал атакуваното Наказателно постановление № 23-7852-000239 от
05.05.2023г. (лист 24 от делото), с което на жалбоподателя Г. Е. Е., с ЕГН
**********, за административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП наложил административни наказания
„Глоба” в размер на 300 (триста) лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 (шест) месеца. НП е връчено на жалбоподателя Г. Е. Е. с
разписка и срещу подпис на 10.05.2023г., като в законоустановения срок – на
23.05.2023г. е подадена разглежданата в настоящото производство жалба до
Районен съд – Благоевград, заведена под вх. № 20668 от 23.05.2023г. (лист 2-
14 от делото).
2
С показанията на разпитаните по делото свидетели Р. Г. Д. и Г. Ж. Х.,
двамата полицай при 02 РУ – Благоевград при ОДМВР – Благоевград
установява, че на процесната дата при изпълнение на служебните си
задължения, като полицейски автопатрул спрели автомобила управляван от
жалбоподателя Г. Е. Е., като при извършената му проверка чрез дежурния и
по РСОД установили, че автомобила е с прекратена регистрация, поради
неплатена застраховка „Гражданска отговорност“, за което и съставили
процесния акт за установяване на административно нарушение. Свидетелите
сочат, че служебно прекратената регистрация на автомобила била по чл.143
ал.10 от ЗДвП, като по случая била изготвена и докладна записка и снети
обяснения от нарушителя.
Приложена е Докладна записка от 13.03.2023г. (лист 29 от делото) от
полицай Р. Г. Д., която е съставена във връзка със случая и е описан същия,
както и предприетите от полицейските органи действия спрямо нарушителя.
От представените Постановление за отказ да се образува наказателно
производство и изплащане на материалите по компетентност за ангажиране
на административна отговорност от 27.04.2023г. (лист 31-32 от делото) се
установява, че за същия случай е отказано образуването на наказателно
производство за извършено престъпление от общ характер по чл.345 ал.2 от
НК и е прекратена прокурорската преписка на основание чл.24 ал.1 т.1 от НК,
като е прието, че се касае за деяние и деец с явна незначителна степен на
обществена опасност, съгласно чл.9 ал.2 от НК и се касае за административно
нарушение по ЗДвП, като материалите по преписката отново са изпратени по
компетентност на 02 РУ - Благоевград при ОДМВР – Благоевград.
От приложената справка за нарушител/водач е видно, че
жалбоподателят Г. Е. Е. (лист 27 от делото) е правоспособен водач на МПС с
категории В и М, както и същият не е наказвана за нарушения по ЗДвП.
Представен е Договор за покупко-продажба на МПС от 24.10.2022г.,
нотариално заверен под рег. № 4771 от 24.10.2022г. от нотариус № 548 на
Нотариалната камара, с който ... е продала на Г. Е. Е., лек автомобил
„Мерцедес“ Е 320ЦДИ с рег. № ....
Представени по делото са Застрахователна полица № 93002210031736
от 11.07.2022г. за сключена застраховка Каско на автомобил „Мерцедес“ Е
320ЦДИ с рег. № ... на името на ..., Анекс № 2 и № 5 към Застрахователна
полица № 00088452/BG/22/122002027000 за лек автомобил „Мерцедес“ Е
320ЦДИ с рег. № ..., съответно на името на ... с начало 00.00 часа на
12.07.2022г. до 24.00 часа на 11.07.2023г. и на името на Г. Е. Е., на когото
като нов собственик на автомобила се прехвърля полицата с начало 00.00 часа
на 02.11.2022г. до 24.00 часа на 11.07.2023г.
По делото е приложена Докладна записка от 25.04.2023г. с рег. № УРИ
7852-6356 от 26.04.2023г., изготвена от ПИ ... относно извършена проверка по
преписка, образувана по настоящия случай с УРИ № 7852зм-118/2023г. по
описа на 02 РУ – Благоевград, в която е установено, че Г. Е. Е. е закупил лек
3
автомобил „Мерцедес“ Е 320ЦДИ с рег. № ..., след което отишъл при
застрахователя и с анекс му е прехвърлена полицата за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ от предишния собственик, на негово
име. То заблудило Е., че има годишна застраховка „Гражданска отговорност“,
която всъщност била на разсрочено плащане и следвало да внася вноски на
всеки три месеца. Следващата вноска следвало да внесе месец януари 2023г.,
но Е. не я направил, поради което и впоследствие е служебно прекратена
регистрацията на автомобила му по чл.143 ал.10 от ЗДвП, но същият не бил
уведомяван по никакъв начин, включително и от застрахователя, че
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ му е изтекла, както и
впоследствие, че автомобила му е със служебно прекратена регистрация.
Предвид данните за извършено престъпление от общ характер, по
предложение в докладната записка, материалите по преписката са изпратени
на Районна прокуратура – Благоевград за произнасяне по същество.
Приложената Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР (лист 35-
36 от делото), Заповед № 244з-324 от 13.02.2017г. на Директора на ОДМВР –
Благоевград и Заповед № 8121к-5391 от 22.03.2021г. на МВР (лит 37-38 от
делото), удостоверяват материалната компетентност на издателя на
обжалваното наказателното постановление.
Приложените Заповед № 244з-735 от 14.03.2022г.; Заповед № 244з-1039
от 27.03.2023г. и Заповед № 244з-232 от 27.01.2022г. всичките на Директора
на ОДМВР- Благоевград (лист 39-52 от делото), удостоверяват материалната
компетентност на съставителя на акта за установяване на административно
нарушение.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и от
приложенията към административнонаказателната преписка и приети по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 14-дневен срок
от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима,
разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В
преценката си дали да се издаде наказателното постановление,
административно-наказващият орган се основава на фактическите
констатации на акта за установяване на административно нарушение, които
при условията на чл.189 ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по
налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на
противното. Изложените в тази връзка възражения на защитата за нарушения
свързани с несъобразяването с разпоредбите на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН
4
са неоснователни. В случая са съобразени и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Видно от акта за установяване на административно нарушение е, че мястото и
времето, както и обстоятелствата при които е извършено нарушението са
точно и конкретно посочено, както в АУАН, така и в обжалваното НП,
поради което не може да се приеме наличието на такива процесуални
нарушения от категорията на съществените и неотстраними такива, водещо
безусловно до отмяна на разглежданото наказателното постановление. В
същото коректно е посочено въз основа на кое административно-наказателно
производство и въз основа на кой акт за установяване на административно
нарушение е съставено, като се препраща към последния. Както в акт, така и в
НК точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа
на които санкционния орган е приел, че се касае за административно
нарушение по ЗДвП и е наложил съответни наказания. Това налага извода, че
при издаване на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби,
като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби,
които са нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушенията е
връчен надлежно на жалбоподателя и същият е бил наясно в какво именно
нарушение е обвинена и въз основа на какви доказателства. Жалбоподателят
не е направил възражения по акта непосредствено след връчването му, като
му е предоставена възможност да представи и писмени такива в
законоустановеният срок, което наред с депозирането на жалба срещу
процесното наказателно постановление обуславя извода за реализирано и
упражнено право на защита в пълен обем от страна на жалбоподателя.
Последното обстоятелство, в каквато насока е и константната практика на
Административен съд – Благоевград категорично игнорира възможността за
третиране на соченото основание, като процесуално нарушение, от
категорията на съществените, обуславящо отмяна на процесуално основание
на обжалваният санкционен акт.
Районният съд обаче намира наказателно постановление, предмет на
настоящия съдебен контрол за материалноправно незаконосъобразно.
Съгласно чл.140 ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. От друга страна разпоредбата на чл.143 ал.10 от
ЗДвП регламентира, че служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд
по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно
превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за
сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574 ал.6 от
Кодекса за застраховането или по желание на собственика след представяне
на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Аналогично е и съдържанието на чл.18б ал.1 т.8 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г., съгласно който прекратяване на регистрацията по чл.143 ал.10
5
от ЗДвП се извършва след получаване на уведомление от Гаранционния фонд,
като според ал.2 на същата разпоредба при прекратяване регистрацията по
ал.1, т.1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на превозното средство,
посочен в регистъра.
От приложена Докладна записка от 25.04.2023г. с рег. № УРИ 7852-
6356 от 26.04.2023г. за извършена проверка от ПИ ..., както и от изложеното в
мотивите на Постановление за отказ да се образува наказателно производство
и изплащане на материалите по компетентност за ангажиране на
административна отговорност от 27.04.2023г. е видно, че жалбоподателя Г. Е.
Е. не е уведомяван както от страна на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Благоевград, така и от страна на Гаранционния фонд, относно служебно
прекратената регистрация на собствения му лек автомобил „Мерцедес“ Е
320ЦДИ с рег. № ..., считано от 28.02.2023г., съгласно чл.18 ал.2 от Наредба
I-45/24.03.2000 г. и чл.143 ал.10 от ЗДвП.
Наред с това не е спорно по делото, че на 13.03.2023г. жалбоподателят
Г. Е. Е. е управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес“ Е 320ЦДИ с
рег. № ..., като към тази дата автомобилът е бил със служебно прекратена
регистрация по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП във връзка с чл.18б ал.1 т.8 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, но
за това обстоятелство не е бил уведомен по съответния установен ред, като
собственик и ползвател на автомобила. Съгласно чл.6 ал.1 от ЗАНН,
административно нарушение е това деяние, което нарушава установения ред
на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия
случай не може да се направи категоричен и безспорен извод, че поведението
на жалбоподателя Г. Е. Е., което се субсумира под състава на
административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП е извършено виновно от
наказаното лице. Действително уведомяването на собственика на автомобила
за извършеното служебно прекратяване на регистрация не е елемент от
фактическия състав на прекратяването по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП, а
последващо действие на администрацията, същото обаче има пряко
отношение към субективния елемент на административното нарушение по
чл.140 ал.1 от ЗДвП. Независимо, че жалбоподателят Г. Е. Е. е бил длъжен да
съзнава предвидените с чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането последици
за прекратяване на регистрацията на автомобила, когато не е била сключена
задължителна застраховка, не са налице основания от същия или от
ползвателя на ППС да бъде изисквано да знаят конкретната дата, на която
посоченото уведомление е получено от органите на МВР, а оттам и да са
наясно за момента на прекратяване на регистрацията. Именно заради това, че
собственикът на автомобила няма как да знае кога ще постъпи това
уведомяване, респективно ще бъде прекратена регистрацията на автомобила
6
му. Законодателят с разпоредбата на чл.143 ал.10 изр.1 ЗДвП и чл.18б ал.2 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. е предвидил той да бъде уведомен за
извършеното прекратяване на регистрацията, от който момент той е длъжен
да знае, че при управление на превозното средство със служебно прекратена
регистрация осъществява състав на административно нарушение по чл.140
ал.1 от ЗДвП. Именно при наличие на последното, като предпоставка за
ангажиране на административната отговорност на собственика на автомобила
за управлението му при прекратена регистрация, би могло да се презюмира,
че това знание е налично и у ползвателя несобственик на този автомобил,
което би обусловило аналогично и надлежното ангажиране на
административно-наказателната му отговорност при управление на това МПС
с прекратена регистрация. В случая наказващият орган, чиято е
доказателствената тежест, не е установил по съответния за това начин, че към
13.03.2023г. собственикът на автомобил „Мерцедес“ Е 320ЦДИ с рег. № ..., а
именно жалбоподателя Г. Е. Е., е бил уведомен или е знаел, че регистрацията
на автомобила му е била служебно прекратена, което допълнително обуславя
извод за субективна несъставомерност на санкционираното деяние,
включително и под формата непредпазливост. Именно в тази насока е и
Тълкувателно решение № 2 от 05.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС по ТД №
3/2022г., Първа и Втора колегия на ВАС, задължително за правоприлагащите
органи. Изложените съображения обуславят отмяна на наказателното
постановление, предмет на настоящия съдебен контрол, като
незаконосъобразно.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН след, като
установи незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление,
съдът намери искането на защитата за присъждане на разноски по реда на
АПК за основателно, поради което същото следва да бъде уважено. Така
претендираните разноски от страна на Г. Е. Е., с ЕГН **********, с адрес: ...
са в размер на 600 (шестстотин) лева представляващи адвокатски хонорар,
които съдът намира за допустима, основателна, но недоказана по размер.
Видно от приложения договор за правна услуга от 19.05.2023г. на адв. К. А.
чрез Адвокатско дружество „Лалова и партньори“ са заплатени напълно и в
брой 600 лева за процесуално представителство по настоящото дело.
Административно-наказващия орган релевира възражение за прекомерност на
така заплатеното възнаграждение в случай, че същото надвишава размера,
предвиден в чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Намаляването на заплатеното адвокатско
възнаграждение е допустимо до минимално определения размер, съгласно
чл.36 от Закона за адвокатурата, препращаш към Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване на договора за
правна помощ редакция. Районният съд намира за необходимо да посочи, че
приложима е редакцията на цитираната наредба именно към датата на
сключване на договора за правна помощ, към който момент страната е
7
договорила адвокатското възнаграждение съобразно установения в наредбата
минимален размер. Съгласно чл.18, ал.2 във връзка с чл.7 ал.2 т.2 от
Наредбата, за защита по дела с определен интерес възнагражденията при
интерес до 1000 е 400 лева. Ето защо съотнесено към размера на наложената с
наказателното постановление глоба в размер на 300 лева, определеният по
реда на Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение
възлиза именно на сумата 400.00 лева. Предвид горното, независимо от
правната и фактическа сложност на делото, доколкото жалбоподателят
претендира присъждане на разноски за заплатено от него адвокатско
възнаграждение в размер на установения с Наредбата минимум, основателно
се явява направеното от наказващия орган възражение за неговата
прекомерност, за сумата от 200 лева, над приетият размер от 400 лева.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските в размер на 400 лева следва да
бъдат възложени в тежест на ОДМВР - Благоевград, което е юридическото
лице, в чиято структура е включен административният орган, издател на
оспореното наказателно постановление.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 във връзка с чл.58д т.1
от ЗАНН и чл.143 от АПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 23-7852-000239 от 05.05.2023г. на Началник РУ 02 –
Благоевград към ОДМВР - Благоевград, упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от
02.12.2021г., с което на Г. Е. Е., с ЕГН **********, с адрес: ..., за
административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300
(триста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест)
месеца.
ОСЪЖДА административнонаказващият орган ОДМВР – Благоевград,
в чиято административна структура е 02 РУ при ОДМВР - Благоевград да
заплати на Г. Е. Е., с ЕГН **********, с адрес: ... сумата 400 (четиристотин)
лева, представляващи направени разноски в хода на съдебното
производството за един адвокат.
Решението може да се обжалва от страните пред Административен съд-
Благоевград в 14-дневен срок, считано от съобщението му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8