РЕШЕНИЕ
Гр.Лом, 19 март
2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска колегия, ІІІ състав, в публичното
заседание проведено на 20 февруари 2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Боряна Александрова
При секретаря В.Младенова, след като
изслуша докладваното от съдията гр.д.1473/19г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по
чл.79,ал.1вр.чл.240 ЗЗД и чл.86, вр.чл.99 ЗЗД
Производството е по реда на чл.238 ГПК
Ищеца „***“ЕООД, чрез ю.к.Е.Е. е
предявил иск срещу Ж.Р.А., ЕГН **********
иск с правно основание чл. 79, ал.1, във
вр.чл. 240 от ЗЗД и чл.86, вр.чл.99 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищцовото дружество сума в размер на 350 лв., представляваща непогасена главница
по договор за кредит № **********, ведно със законната лихва, начиная от датата
на подаване на ИМ в съда до окончателно погасяване на вземането. Претендира се заплащане и на направените разноски по производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/ по делото не е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата.
В с.з. ищеца е подал писмена молба,
делото да се гледа в негово отсъствие, като поддържа иска и моли да бъде уважен
изцяло, евентуално ако са налице предпоставките на чл.238 ГПК – да се постави
неприсъствено решение.
Ответника редовно призован не се
явява,не изразява становище по иска, не изпраща процесуален представител.
Съдът, след като прецени, че са
налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК
– бабата
на ответника е получила преписа от исковата молба и приложенията към нея, поела
е ангажимент и задължение да предаде същата на ответника. Същият в срока по
чл.131 ГПК, не е представил
отговор на исковата молба и не се представлява в първото заседание по
делото, не е направено искане за разглеждането му в отсъствието
на негов представител, указани са му
последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба
и от неявяването на негов представител в първото заседание по делото, както и че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1,
т. 2 от ГПК – предявените
искове са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Следва
да бъде уважена и акцесорната претенция за заплащане на законната лихва върху
процесните процесната искова сума, считано от датата на постъпване на исковата
молба в съда до окончателното им изплащане. Съгласно нормата
на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
Ответника дължи плащане и на направените
от ищцата разноски в този процес, и в
заповедното производство, тъй като с поведението си е дал основание за него.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Ж.Р.А. с **********
да заплати на „***“ЕООД
с ЕИК *** сумата от 350,00 лева
–непогасена главница по договор за
кредит № ********** , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 12.08.2019г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Ж.Р.А. с ЕГН **********, да заплати на „ *** “ ЕООД сумата от 200,00 лв. разноски по делото,
представляващи платена държавна такса – 50 лв. и юрисконсултско възнаграждение
150.00 лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: