№ 575
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502428 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК - ВЪЗЗИВНО
ОБЖАЛВАНЕ
Въззивния съд е сезиран с въззивна жалба вх. Рег. № 273146 от
11.06.2024г. подадена от ответника в исковото производство, а именно "Да
Дойче Алгемайне Ферзихерунг" АД срещу Решение № 260261 от
29.04.2024г., постановено по гр.д. № 10419/2017 г. само в осъдителната част
му част, за разликата над 100 000 лева до 150 000 лева и в частта за
присъдената законна лихва върху цялото присъдено обезщетение, считано от
16.08.2014 г. до окончателното изплащане на главниците, присъдени като
обезщетение за всеки от ищците Е. Р. Г. и Г. И. Г. за смъртта на техния син И.
Г. Г., настъпила като пряка и непосредствена последица от ПТП на 16.08.2014
г. на ПП I-8 в гр. Сливница. Във въззивната жалба се излага, че решението в
обжалваната част е неправилно и необосновано. Въззивният жалбоподател
сочи, че през 2017 г. на всеки от ищците, ответното дружество - сега въззивен
жалбоподател, доброволно е изплатил обезщетение от по 100 000 лева.
Определените размери в обжалваното решение от по още 150 000 лева за
1
всеки от ищците, водят до общ сбор от по 250 000 за всеки от тях, което
според въззивния жалбоподател нарушава изискването на материалния закон
за справедливо обезщетение. Изложени са съображения за разликите в
икономическата обстановка през 2017 и към настоящия момент и на базата на
така развитите доводи, са обосновани правни изводи за наличието на
основание за отмяна на решението в обжалваната част поради нарушение на
материлани язакон чл. 52 ЗЗД/принципа за справедливост/. Изрично в жалбата
се сочи, че не са били налице основанията за присъждане на лихва, тъй като
самите ищци не са предоставили банкови сметки, по които да им бъде платено
доброволно обезщетението. Изложени са в хронология действията на
ответника, сега въззивен жалбоподател за доброволно уреждане на спора, с
които факти се обосновава твърдението , че ответникът с поведението си не е
дал повод за образуване на искова производство.
В отговор на въззивана жалба, ищците Е. Р. Г. и Г. И. Г. са изложили
съображения за нейната неоснователност.
С разпореждане № 4157 от 18.10.2024г. въззивният съд е приел
въззивната жалба и отговора за процесуално допустими и при повторната
проверка не се установиха фактически или правни основания за прекратяване
на въззивното производство. Предмет на въззивна проверка е решение
Решение № 260261 от 29.04.2024г., постановено по гр.д. № 10419/2017 г., СГС
е осъдил ЗК „ДА ДОЙЧЕ АЛГЕМАЙНЕ ФЕРЗИХЕРУНГ“ да заплати на
ищците Е. Р. Г. и Г. И. Г. по 150 000 лева, за всеки от тях, представляващи
обезщетение за имуществени вреди от смъртта на техния бака И. Г. Г. ,
починал в следствие на пътен инцидент осъществен на 16.08.2014 г. на ППI-8
в гр. Сливница, ведно със законна лихва считано от 16.08.2024 г. до
окончателното плащане на задължението, само за разликата над 100000 до
150 000 лева, както и изцяло за лихвата. Решението в осъдителната част за
от по 100 000 лева и в отхвърителната част за разликата над присъдената сума
от по 150 000 лева до претендираните по 200 000 лева е влязло в законна сила
след изтичане на срока за неговото обжалване.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд приема,
че решението е валидно, допустимо в обжалваната част очертана по–горе, а по
правилността е ограничен до въпросите поставени във въззивната жалба.
Спорните въпроси пред въззивния съд са свързани с правилността на
решението в обжалваната част относно размера на присъденото
2
обезщетение и относно присъдената законна лихва от дата на деликта.
По делото няма спор относно правопораждащите факти на обезщетителната
отговорност на въззивния жалбоподател, и при съвкупна преценка на
събраните доказателства се установява, че на 16.08.2014г., около 10.45 часа,
на първокласен път I-8, свързващ гр. София с гр. Сливница, в района на км. 29
е реализирано ПТП с участието на лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с
немски рег. № *******, управляван от Т. Д. и лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег. № ********, управляван от И. Г. Г.,на 20 години, син на ищците.
Водачът на лек автомобил „Фолксваген Шаран“ се отклонил вляво спрямо
първоначалната си посока на движение, навлязъл в лентата за насрещно
движение и с лявата си странична част се е ударил в лявата странична част на
лек автомобил „Фолксваген Пасат“, който се движил правомерно в
противоположна посока. Твърди се, че в следствие на удара лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ се насочил неконтрулируемо в дясна посока, ударил се в
намиращ се наблизо пътен знак, след което последвало въртене около
вертикалната ос на лекия автомобил и същият се установил в покой, но
водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат“-И. Г. починал.
Не е спорна родствената връзка между ищците и починалия водач, която се
установява и от Удостоверение за наследници с изх.№ АО-328/26.08.2014г.,
издадено от община Драгоман, Софийска област. Ищците са родители на
починалия И. Г.. Безспорно е установена процесуалната легитимация на
страните в исковото производство. Не се спори, а и предвид разпоредбата на
чл. 300 от ГПК гражданският съд е обвързан с присъда № 46/14.12.2018 г. на
ОС-София по нохд 798/2017 г., относно следните обстоятелства - извършено
ли е деянието, противоправно ли е то и виновен ли е дееца. Относно деянието:
с присъдата е установено, че водачът на „Фолксваен Туран“ с рег. № ******* е
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 16 ал.1 т.3 от
ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на И. Г. Г.. Присъдата е
изменена с решение № 244/27.07.2022 г. на САС, по нохд 923/21 г. в частта,
относно размера на наложеното наказание и потвърдена в останалата й част
респ. решението на САС е потвърдено с решение № 235/29.06.2023 г. по н.д.
394/2023 г. на ВКС и присъдата е влязла в сила на 29.06.2023г.
Пред въззивния съд не е спорен механизма на настъпване на ПТП и факта
на свъртта както и факта, че лек адтомобил „Фолксваген Шаран“ с немски
рег.№ ******* е бил застрахован възоснона на валидно сключен договор за
3
застраховка, покриващ риска „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество.
Спорен е размера на обезщетението като необосновано завишен. Пред
първоинстанционинят съд е разпитан св. Л. Г., брат на починалия син на
ищците, от чиито показания се установява, че двамата братя заедно с
родителите си са живеели в заедно в апартамент в гр.Драгоман. Понякога са
посещавали друг имот в гр.София, където двамата братя оставали при нужда
да посетят лекции или изпити. В деня на инцидента, св. Г. пристигнал на
мястото на произшествието след родителите си и ги заварил в шок, безмълвни
плачещи, особено майка му, която треперела цялата. След инцидента,
родителите се променили, ищецът Г. се затворил в себе си и заедно със
съпругата си всяка събота ходели на гробища и плачели постоянно. Ищците са
завели претенция към дружеството -кореспондент, във връзка, с което пред
последното е образувана преписка по щета № BGS-00403/2015г., в рамките на
която е установено, че немския застраховател действително е осигурил
покритие по отношение на увреждащото МПС, но между правоимащите да
получат обезщетение и дружеството ответник не е постигнато съгласие за
размера на обезщетението. Други доказателства, имащи значение по спорните
във въззивното производство въпроси не са събрани.
От правна страна: Критериите, които следва да бъдат съблюдавани и
преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди по повод на причинена смърт в съответствие с
установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, са изяснени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. На Пленумана ВС.В т. II от постановлението
са изброени примерните критерии, чиято преценка е от значение за
справедливия размер на обезщетението и за правилното приложение на
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Като такива са посочени възрастта на
пострадалото лице; обстоятелствата, при които е настъпила смъртта му;
степента на родствена близост между него и лицето/лицата, което претендира
обезщетение; действителното съдържание на отношенията между
пострадалия и търсещия обезщетение. Изрично е указано, че справедливостта
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързана с оценка на
посочените общи критерии и на всички специфични за конкретното дело
обстоятелства, от които зависи справедливия паричен еквивалент на
4
понесените от увредения морални болки и страдания от загубата на негов
близък. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са
специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл.
52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленумана ВС общи
критерии. Посочените критери са възприети и в създадената при действието
на чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС, която се придържа към
разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за
отделния спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на
понятието "справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД -
справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди.
Относно размера на дължимите обезщетения по делото е установено, че
майката, бащата и синът са били много близки, постоянно са поддържали
отношения, живели са в общо домакинство. Починалият син е бил на 20
години и тази възраст, според обичая в българските семейства не се
предполага пълна самостоятелност. Според показанията на свидетеля Г., а и
също пак според обичая, родителите приемат смъртта на децата си като
противоестествено развитие на живота, поради което и в тях остава завинаги
празнота, която не може да бъде компенсирана от други положителни
събития, независимо от тяхното естество. Загубата на дете също е признат в
съдебната практика стресов факт с особен интензитет и продължителност на
страданието, непреодолима скръб, преминаваща в емоционален срив,
депресия и др., като рядкост е отношение към факта на смъртта
характеризиращо се индиферентност. Посещаването на гробищата е израз на
безсилие и примирение, но в същото време и невъзможност да се разкъса
емоционалната привързаност към починалото дете.
Въззивният жалбаподател по никакъв начин не е доказал с насрещно пълно
и главно доказване, че отношенията в семейството не са основани на
привързаността, за която свидетелства другия брат, разпитан в качеството на
свидетел, чиито показания съдът кедитира предвид тяхната емоционална
сдържаност но и обективна съдържателност. С оглед изложените критерии и
като съобрази възрастта на починалия при настъпване на ПТП - 20 години,
родствената връзка междуи щците и пострадалия / родители и дете /, близките
отношения между тях, изразяващи се във взаимно уважение, грижа и подкрепа
помежду им, доказаните по безспорен и категоричен начин неимуществените
вреди, проявили се във формата на морални болки, мъка, страдания и
5
психически дискомфорт от преждевременната и невъзвратима загуба на
починалия, , както и обстоятелството, че и до днес същите не са преодоляли
тежката загуба на сина си , съдът намира, че справедливото, съобразно чл. 52
ЗЗД , обезщетение за ищците е в размер на 150 000 за всеки от родителите.
Динамично променящата се икономическа конюнктура намира отражение в
непрекъснато нарастващите лимити на застрахователно покритие по
задължителната отговорност "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
от която произтича отговорността на ответника - застраховател. Според
задължителната съдебна практика/ решение № 95/24.10. 2012г. по т.д. № 916/
2011г. на ВКС ,I т.о./лимитите не са самостоятелен критерий при прилагането
на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, но следва да бъдат отчетени при
формиране на размера на следващото се обезщетение за неимуществени
вреди. Неоснователното е възражението на въззивния жалбоподател, че
преценката за размера на обезщетението следва да се прави към датата на
настъпване на събитието и в съответствие с тогавашните критерии за размера
на минималната работна заплата. В съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал.
3 от ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на
иска, които са от значение за спорното право.
Относно оплакването за неправилно приложение на материалния закон, в
частта на съдебното решение, в която съдът е присъдил законна лихва от
датата на напъване факта на смъртта: Съображенията за неправилност не се
основават на оплаквания свързани с неправилно приложение на материалния
закон, а с оплаквания за липсата на отговор на отправени предложения за
доброволно уреждане на спора. Ищците нямат задължението да приемат
предложението на ответника. Техният отказ изричен или мълчалив, не е
основание за отхвърляне на претенцията за законна лихва.Не почива на
доказателство твърдението, че ответното дружество е поискало от ищците да
представят банкови сметки, по които да преведат обезщетения в размери,
каквито ответникът е приел за основателни. Процесното застрахователно
събитие е настъпило при действието на КЗ (отм.). Нормата на Чл. 14. (1) от
ЗНА сочи, че обратна сила на нормативен акт може да се даде само по
изключение, и то с изрична разпоредба. Уредена задължителна рекламационна
процедура по завеждане на доброволна претенция пред застрахователя,
каквато понастоящем е налице съгласно чл. 380, вр. с чл. 496 КЗ е
6
неприложима към процесното материално правно правоотношение. КЗ (в сила
от 2016г.) предвижда, че по отношение на застрахователни договори,
сключени преди влизането му в сила ще се прилага част IV на КЗ (отм.).
Отговорността на ответника за забава е идентична с отговорността за забава
на самия деликнкветн (застрахован водач) или съгласно чл. 84, ал.З ЗЗД при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана, т.е. от датата на деликта.
При правилно изяснена и възприета от съда фактическата обстановка,
първата инстанция е направила точни правни изводи по приложението на
относимата разпоредба за определянето на обезщетение за неимуществени
вреди - чл. 52 ЗЗД, както и относно правната квалификация на претенцията за
главницата и за лихвата. Поради съвпадение на крайните изводи на двете
съдебни инстанции,решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и отхвърлянето на жалбата на въззивника, разноските
следва да бъдат присъдени в полза на ищците, но поради липса на претенция,
настоящият въззивен съд не присъжда разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260261 от 29.04.2024г., постановено по гр.д.
№ 10419/2017 г., в обжалваната осъдителна част за разликата над 100 000 до
150 000 лева, присъдени в полза на всеки от ищците Е. Р. Г. и Г. И. Г. като
обезщетение дължимо от ЗК „ДА ДОЙЧЕ АЛГЕМАЙНЕ ФЕРЗИХЕРУНГ“ за
неимуществени вреди от смъртта на техния син И. Г. Г. , починал в следствие
на пътен инцидент осъществен на 16.08.2014 г. на ППI-8 в гр.Сливница, както
и в частта относно присъдената законна лихва върху целия размер на
обезщетенията от по 150 000 лева, считано от 16.08.2024 г. до окончателното
плащане на задължението.
Решение № 260261 от 29.04.2024г., постановено по гр.д. № 10419/2017 г., в
7
осъдителната част за сумите от по 100 000 лева и в отхвърлителентана част за
разликата над по 150 000 до до претиндираните от по 200 000 лева, е влязло в
законна сила след изтичане на срока за неговото обжалване.
Решението може да се обжалва с касационна жалба при наличие на
предпоставките по чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8