№ 246
гр. Пазарджик, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20225220102402 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното: Предявени са субективно
съединени осъдителни искове по чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД. Ищците Я. А. Г. с
ЕГН ********** и К. М. Ц. с ЕГН ********** и двамата от гр. ** твърдят, че
ответникът И. Н. Ч. с ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „С. А.“ №1 ги е
увредил, поради което застрахователят на неговата гражданска отговорност
„ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е осъден да заплати на всеки един от тях по
160000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от деликта, реализиран на
28.07.2019г., ведно със законната лихва за забава върху двете главници за
периода от 27.11.2019г. до плащането, съгласно решение
№260008/21.01.2022г. по т.д. №57/2020г. на ОС – Пазарджик и решение
№364/15.07.2022г. по в.т.д. №230/2022г. на АС – Пловдив. Твърдят, че
ответникът дължи на всеки от тях по 5400лв. - лихва за забава върху всяка от
двете главници от датата на увреждане 28.07.2019г. до 26.11.2019г. Твърдят,
че по 1000 лв. от тези лихви вече са присъдени по предявени от тях частични
искове срещу ответника в производството по горепосочените дела. Искат от
съда да осъди ответника да заплати на всеки по 4400лв. – останалата част от
лихвата за забава за периода 28.07.2019г. до 26.11.2019г. Сочат доказателства
и претендират разноски.
1
Ответникът оспорва исковете при твърдение, че лихвата следва да се
заплати от застрахователя.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства достигна до
следните фактически и правни изводи:
За основателността на исковете по чл.86 ЗЗД ищците следва да
установят наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава. При
така разпределената тежест на доказване съдът намира исковете за
основателни.
От представените от ищците решение №260008/21.01.2022г. по т.д.
№57/2020г. на ОС – Пазарджик и решение №364/15.07.2022г. по в.т.д.
№230/2022г. на АС – Пловдив е видно, че застрахователят, при когото е била
застрахована гражданската отговорност на ответника - „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД, е осъден да заплати на всеки един от ищците по 160000
лв. - обезщетение за неимуществени вреди от деликт – ПТП, реализирано на
28.07.2019г., ведно със законната лихва за забава върху двете главници за
периода от 27.11.2019г. до плащането. Началният момент, от който
застрахователят дължи мораторната лихва е определен съобразно чл.497, ал.1,
т.2 вр. чл.496, ал.1 КЗ – от изтичането на тримесечния срок за произнасяне по
застрахователната претенция. Със същите решения са уважени и частичните
искове на ищците против ответника И. Н. Ч. за заплащане на обезщетение за
забава в размер на 1000 лв. за всеки от тях, дължимо от датата на увреждането
28.07.2019г. до 26.11.2019г.
Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение, произтичащо от непозволено
увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. делинквентът
дължи законна лихва за забава от датата на деликта. Застрахователят на
неговата гражданска отговорност обаче се смята в забава от по-късен момент,
който е посочен в чл.497 КЗ. Следователно застраховката не покрива
гражданската отговорност на делинквента за мораторните лихви, които са
изтекли до този момент. За тяхното заплащане отговорността е на
делинквента.
В случая дължимата законна лихва за забава върху присъденото
обезщетение на всеки ищец от датата на увреждането 28.07.2019г. до
26.11.2019г. е в размер на 5422.66 лв. /изчислена от съда с помощта на
калкулатора за законна лихва от електронната страница на НАП/. От нея
2
1000 лв. са присъдени по частичните искове. Остава непогасено задължение в
размер на 4422.66лв. Ищците претендират по 4400 лв., поради което исковете
следва да се уважат в пълен размер.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищците съдебни разноски в размер на 700 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение от всеки от тях.
На основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника следва да се
присъди дължимата държавна такса за производството в размер на 352 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Н. Ч. с ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „С. А.“ №1
да заплати на Я. А. Г. с ЕГН ********** от гр. **, на основание чл.86 ЗЗД,
сумата от 4400 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 160000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от деликт – ПТП,
реализирано на 28.07.2019г., дължимо от датата на увреждането до
26.11.2019г., както и съдебни разноски в размер на 700 лв.
ОСЪЖДА И. Н. Ч. с ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „С. А.“ №1
да заплати на К. М. Ц. с ЕГН ********** от гр. ** на основание чл.86 ЗЗД,
сумата от 4400 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 160000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от деликт – ПТП,
реализирано на 28.07.2019г., дължимо от датата на увреждането до
26.11.2019г., както и съдебни разноски в размер на 700 лв.
ОСЪЖДА И. Н. Ч. с ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „С. А.“ №1
да заплати по сметка на РС – Пазарджик, на основание чл.87, ал.6 ГПК,
държавна такса в размер на 352лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от неговото връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3