№ 255
гр. Плевен, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря Евгения М. Русева
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20214400500488 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260301/14.04.2021г. Пл.РС , по гр. дело № 3269/2020 г. по
описа на същия съд ,е признал за установено на осн.чл.422,ал.1 от ГПК
вр.чл.79 ,ал.1 от ЗЗД вр.чл.86 от ЗЗД,че Г.С.С. , ЕГН**********,
гр.Плевен,********* дължи на „Топлофикация Плевен“ ЕАД
,ЕИК*********, гр. Плевен, сума в размер на 2571,30лв.-главница
,представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.07.2017г. до 30.11.2019 г., както и сумата от 371,77лв.,
представляващи лихва за забава за периода от 04.09.2017г. до 20.01.2020г.,за
които вземания е издадена Заповед №196/24.01.2020г. за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. №364/2020г. по описа на Пл.РС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК-24.01.2020г.,
1
до окончателното погасяване на задължението.
Осъдил е на осн.чл.78,ал.1 от ГПК Г.С.С. , гр.Плевен да заплати на
„Топлофикация Плевен“ ЕАД , направените от дружеството деловодни
разноски ,както в заповедното производство, така
и в исковото производство.
Постъпила е въззивна жалба от Г.С.С. , ЕГН**********, гр.Плевен
,чрез назначения й особен представител на осн.чл.47,ал.6 от ГПК адв.АН. Д.
от Пл.АК против горепосоченото решение на Пл.РС. В жалбата се излагат
доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
решение.Също така се твърди,че липсва идентитет между страните в
заповедното и исковото производство.Законовата солидарна отговорност на
съпрузите по СК не освобождава ищеца и съда да изпълни законовите норми
по ГПК за посочване като субект на задължението в заповедното и в исковото
производство едно и също лице/лица/.Тъй като исковото производство по
чл.422 от ГПК се явява продължение на заповедното,то такова несъответствие
на страните е индиция за недопустимост на исковото.Също така предявеният
иск е недоказан,тъй като с отговора на ИМ са оспорени представените от
ищеца „препис-извлечение от сметка“ и „справка за аб.№8114“,като РС не се
е произнесъл по направеното оспорване.Ищецът от своя страна не е
представил никакви други доказателства,които да обосноват основателността
на претенцията му.Изготвената по делото съдебна експертиза не може да
изземва ролята на ищеца в процеса да доказва претенцията си.
Моли окръжния съд да отмени решението на Пл.РС , постановено по
гр. дело № 3269/2020 г. по описа на същия съд като неправилно и
незаконосъобразно и да постанови решение по съществото на спора,с което да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна „Топлофикация
Плевен“ ЕАД,Плевен, чрез юрк.С.С. по подадената жалба. В писмения
отговор се излагат подробни доводи за неоснователност на подадената жалба,
липса на посочените пороци в обжалваното решение, постановено от Пл.РС,
както и правилност на изложените правни доводи от решаващия съд по
предмета на спора. Заповедното производство е образувано на
2
24.01.2020г.срещу О.Л.К. и Г.С. К.,като съгл.чл.32,ал.2 от СК ,със
заявлението по чл.410 от ГПК е претендирана солидарна отговорност от
двамата съпрузи.Заповедта за изпълнение е връчена на О.Л.К. на
28.01.2020г.,като същият не е възразил в законовия срок.От друга страна
съобщението за издадената заповед за изпълнение е връчено на ответницата
Г.С. К. по реда на чл.47,ал.5 от ГПК,поради което и РС е дал указания на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си само и единствено
срещу длъжника Г.С. К. .Не са налице посочените в жалбата нарушения на
материалния и процесуалния закон при постановяване на обжалваното
решение на ПЛ.РС,поради което същото е правилно и следва да бъде
потвърдено. Претендират се разноски.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е неоснователна.
Решението на Районен съд-Плевен е правилно и законосъобразно.
Видно от приложеното ч.гр.д.№3269/2020г. по описа на Пл.РС е
подадено Заявление по реда на чл.410 от ГПК за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение от „Топлофикация Плевен“ ЕАД ,
гр.Плевен, ЕИК********* против О.Л.К. и Г.С. К. ,в качеството им на
ползватели на топлинна енергия в недвижим имот,находящ се в гр.Плевен,
*********,както и услугата „дялово разпределение“ и съпрузи по см.на
чл.32,ал.2 от СК при условията на солидарна отговорност.
В полза на ищцовото дружество срещу О.Л.К. и Г.С. К. е издадена по реда
на чл.410 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение
№196/24.01.2020г. по ч.гр.д.№364/2020г. по описа на Пл.РС за следните
суми: 2571,30лв.-главница ,представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2017г. до 30.11.2019 г.,
сумата от 371,77лв., представляващи лихва за забава за периода от
04.09.2017г. до 20.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
3
изпълнение по чл.410 ГПК-24.01.2020г., до окончателното погасяване на
задължението,както и разноски в заповедното производство-58,86лв. ДТ и
50лв.юрк.възнаграждение.
О.К. е уведомен лично за издадената Заповед за изпълнение на
28.01.2020г.,а ответницата е уведомена по реда на чл.47, ал.5 ГПК на
05.032020г.С разпореждане №5358 от 18.06.2020г. Пл.РС е дал указания на
заявителя да предяви иск относно вземането си по отношение на длъжника
Г.С.С. , ЕГН**********,като в противен случай издадената срещу нея
заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.
В изпълнение на указанията на съда ,заявителят в законовия преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането си срещу длъжника Г.С.С. ,
ЕГН**********, поради което предявеният иск с пр.основание чл.422,ал.1 от
ГПК е допустим.Допустимо е и постановеното решение от Пл.РС по реда на
чл.422,ал.1 от ГПК вр.чл.410 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД ,като не е
налице посоченото в жалбата „несъответствие на страните“ в заповедното и
исковото производство.Няма пречка ответник по исковото производство да е
единия от длъжниците,участвал в заповедното производство,при
положение,че другият длъжник не е направил възражение срещу издадената
заповед за изпълнение/в този смисъл е и нормативната
уредба,регламентираща заповедното производство/.
Пред РС са събрани писмени доказателства,както и е изготвено
заключение по назначената СТЕ.От представените писмени доказателства се
установява,че ответницата и нейния съпруг О.К. са собственици на
процесния недвижим имот и титуляри на право на ползване в сграда-етажна
собственост ,както и клиенти на топлинна енергия по см. на чл.153 ,ал.1 от
ЗЕ.Налице е валидно облигационно правоотношение по договор за доставка
на топлоенергия между ищеца и етажните собственици,в т.ч. и
ответницата.От заключението на ВЛ по назначената СТЕ е установено,че
сградата-етажна собственост е присъединена към градската топлофикационна
мрежа,извършеното разпределение на ТЕ в сградата е направено съгласно
действащата методика и Наредба за топлоснабдяване от 06.04.2007г.,
разпределението на ТЕ е извършено правилно,в съответствие с нормативната
база.Начислените сума за процесния период са отразени коректно за всеки
4
месец,ежемесечните отчети на общия топломер са дадени в индивидуалните
сметки на абоната.Топломерът е монтиран съгласно техническите изисквания
на производителя.Правилни са изводите на РС за доказаност на предявения
иск по основание и размер.Ответницата в качеството си на потребител на ТЕ
дължи заплащане на същата,като размерът на задължението е установен от
представените справки от трето –неучастващо по делото лице “
НЕЛБО“ЕАД.Направеното оспорване на представените от ищеца „препис-
извлечение от сметка“ и „справка за аб.№8114“ не е доказано и се
опровергава от останалите събрани по делото доказателства,както и от
заключението по назначената СТЕ.
Предвид изложеното въззивната инстанция споделя изводите на
Пл.РС,че ответницата в качеството й на потребител на топлинна енергия по
реда на чл.153 ЗЕ има задължението да заплаща месечните дължими суми за
ползването на топлинната енергия. Не са представени доказателства от
ответницата да е изпълнила задължението си по см. на чл.32,ал.2 от СК за
изпълнение на задължения,поети солидарно за задоволяване нуждите на
семейството,поради което предявеният положителен установителен иск с
пр.осн.чл.422,ал.1 от ГПК ,се явява основателен и доказан.
Правилно са определени и дължимите от ответницата разноски в
заповедното и исковото производство.
Предвид изложеното следва да бъде потвърдено обжалваното решение на
Пл.РС като правилно.
При този изход на делото въззивницата Г.С.С.,ЕГН**********, следва да
заплати на „Топлофикация Плевен“ ЕАД, гр. Плевен,направените деловодни
разноски за настоящата инстанция в размер на 100лв.-юрк.възнаграждение и
350лв. възнаграждение за особен представител съгласно представения
Списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.272 от ГПК Решение №
260301/14.04.2021г. на Пл.РС , постановено по гр. дело № 3269/2020 г. по
описа на същия съд.
ОСЪЖДА Г.С.С. , ЕГН**********, гр.Плевен,********* ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация Плевен“ ЕАД,ЕИК*********, гр. Плевен
деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 100лв.-
юрк.възнаграждение и 350лв. възнаграждение за особен представител
съгласно представения Списък по чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС на
РБ съгласно чл.280,ал.3,т.1,пр.първо от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6