Решение по дело №259/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Е. П., роден на [дата]., гражданин на Италианска република, с местоживеене [населено място], Италианска република, против решение № 24 от 13.12.2024 г., постановено по административно дело № 110/2024 г. по описа на Районен съд Малко Търново, с което е отхвърлена жалбата му против заповед, рег. № 4069зз - 211 от 10.09.2024 г. на началник 01 група за охрана на държавната граница /ГОДГ/, Гранично полицейско управление /ГПУ/ Малко Търново, регионална дирекция „Гранична полиция“/РДГП/ Елхово, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР е задържан за срок до 24 часа.

Касационният жалбоподател, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за неправилност иска да се отмени оспореното решение и заповедта за задържане. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

Ответникът - началник 01 ГОДГ, ГПУ Малко Търново, РДГП Елхово, редовно уведомен, се явява лично, оспорва жалбата, счита същата за неоснователна. Иска да се остави в сила решението на районния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Бургас, двадесет и шести състав, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

С решение № 24 от 13.12.2024 г. по административно дело № 110/2024 г., Районен съд Малко Търново е отхвърлил жалбата на Е. П. против заповед за задържане с рег. № 4069зз - 211 от 10.09.2024 г. на началник 01 ГОДГ, ГПУ Малко Търново, РДГП Елхово. За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа посочените в чл. 74, ал. 2 ЗМВР реквизити, както и фактически и правни основания за задържането. Приел е, че фактически съображения за задържането са изложени и в представените с административната преписка докладни записки, съставени от органите на МВР, което е допустимо, съгласно тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и практиката на ВАС. Обосновал е извод, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон - въз основа на данни за възможно престъпление по НК и при пълно съответствие с целта на закона.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Районният съд е изяснил всички релевантни за спора факти, при редовно събрани и анализирани доказателства, въз основа на които е формирал правилни правни изводи. Настоящият касационен състав споделя мотивите на районния съд и препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Данните по делото сочат, че всички документи са били предявени на Е. П. при задържането му на разбираем за него език.

Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател, че в заповедта липсва изложение на фактическите обстоятелства, мотивирали административния орган да постанови задържането. Противно на твърденията в касационната жалба, заповедта е мотивирана в достатъчна степен и не е ограничено правото на лицето да разбере повода и основанието за задържането му - наличие на данни за вероятно извършено престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 4, т. 5, вр. ал.1 от Наказателния кодекс /НК/. Това понятие е със значително по - ограничен обхват от понятието по НПК за наличие на достатъчно данни за извършено престъпление и е достатъчно, за да обоснове законосъобразност на мярката по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, дори когато същите тези данни не са достатъчни за образуване на наказателно производство. Това е така предвид естеството на задържането за не повече от 24 часа по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, което като принудителна административна мярка има различна цел от лишаването от свобода, а именно да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. Ето защо е неоснователно възражението на процесуалния представител на касационния жалбоподател, че в процесната заповед липсва подробно описание на деятелността с изложение на квалифициращите признаци на престъплението. Подробно фактическите основания за задържането са описани в приложените в административната преписка докладни записки от органите на МВР, което съгласно тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и съдебната практика е възможно и допустимо в административното производство, каквото безспорно е производството по издаване на заповед за прилагане на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР.

Видно от докладна записка УРИ 4069р - 22090/08.10.2024 г., която е част от административната преписка по издаване на процесната заповед, към датата на задържането на касационния жалбоподател са били налице данни, от които може да се направи извод за вероятност да е извършил престъпление по чл. 281 НК - противозаконно подпомагане на чужденци за пребиваване или преминаване в страната, поради което задържането му с процесната заповед е в съответствие с приложимите материалноправни норми и преследваната от закона цел като правата на Паскати не са ограничени в повече от необходимото за постигане на тази цел.

По изложените съображения и при липса на касационни основания за отмяна, решението на районния съд следва да се остави в сила.

При този резултат разноски на касационния жалбоподател не се следват.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, двадесет и шести състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 24 от 13.12.2024 г., постановено по административно дело № 110/2024 г. по описа на Районен съд Малко Търново.

Решението е окончателно.