В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елка Хаджиева | |
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО: Производството е по реда на чл.149 ал.2 от АПК във вр. с чл.21 ал.1 от АПК . Жалбоподателят твърди в жалбата си, че е един от наследниците на Т. П. А. – б. ж. на гр.Д., обл. С., починал на 13.05.1944 г., за което е издаден Акт за смърт № 36/14.05.1944 г. Твърди, че със заявление вх.№ 94Л-82-1/ 09.05.2012 г. внесъл помощен кадастрален план, изготвен от лицензиран геодезист, и помолил О. гр.Д. да му издаде скица и Удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ, с помощта на които да му бъде възстановен имот в регулация в гр. Д., водещ се в м.”Т...” и преди да изтече указаният му от Общинска администрация- Д. едномесечен срок за изготвяне на скицата и удостоверението изпратил до О. гр.Д. напомнително писмо /заявление/ от 04.06.2012 г., но скица и удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ - не му са издадени, а вместо тях получил писмо изх.№ 94-Л-82-1/08.06.2010 г. Твърди, че през 2006 г. О. гр.Д. му издала скица № 726/18.10.2006 г. за имот № 1721, с обща площ от 17140 кв.м., който имот е бил собственост на наследодателя му Т. П. А., като върху скицата и в издаденото въз основа на нея Удостоверение по чл.13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ, изх. № 2005/ 31.10.2006 г. е посочено, че бившият имот на наследниците на Т. П.0 А. може да бъде възстановен в размер на 5000 кв.м., при граници - границите на големия имот. Твърди, че такъв имот с площ от 5000 кв.м. няма очертан Ýа скицата, имотът на скицата е с площ от 17140 кв.м.. Твърди, че въз основа на издадените скица и удостоверение ОСЗ /ОСЗГ/ гр.Д. е издала Решение № 18/08.11.2006 г. по заявление вх.№ 2732/27.02.1992 г, като е възстановила имот с пл. № 1721, с площ от 5. 000 дка и тъй като от издадените документи не става ясно къде точно се намират тези 5000 кв.м. в рамките на очертания имот от 17 140 кв.м., то в края на 2011 г. внесъл в О. гр.Д. помощен кадастрален план, изготвен от лицензиран геодезист, с който от имот № 1721 с обща площ от 17 140 кв.м. е обособена част с площ приблизително 5000 кв.м. Така е очертан имот с № 5020013 /502.13/ с площ от 5 758 кв.м., отразен на Скица № 4 /12.01.2012 г. на АГКК, който имот е част от големия имот с площ от 17 140 кв.м. и заедно с тази скица О. гр.Д. издала и Удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ изх.№ 081 /26.01.2012 г. и въз основа на тях ОСЗ - гр.Д. е издала Решение № 18/30.03.2012 г, с което поправила допуснатата грешка и вместо имота с площ от 5000 кв.м. с неопределени граници, е възстановила имот с № 502.13 с площ от 5 758 кв.м. и точно определени граници, отразени на скицата. Твърди, че с подаденото заявление вх.№ 94Л-82-1 / 09.05.2012 г. внесъл помощен кадастрален план, изготвен от лицензиран геодезист, за друга реално определена част от големия имот с обща площ от 17 140 кв.м. на наследодателя му Т. П. А., без да се засяга вече възстановеният им имот № 502.13 с площ от 5 758 кв.м., тъй като очертаният имот по заявление вх. № 94Л-82-1 /09.05.2012 г. е част от имота на наследодателя му, намира се в регулация и правото на собственост върху същия не им е възстановено, то О. гр.Д. следва да ни издаде скица и Удостоверение по чл.13 ППЗСПЗЗ за имотите на наследодателя му Т. П. А. в м.”Т.”, има издадено удостоверение по чл.18ж, ал.1 от ОСЗ гр.Д.. Твърди, че не са получили никакво обезщетение за застроени земеделски земи, поради което за него се явява правен интерес от водене на делото. Моля съда да постанови решение, с което да отмени отказа и да задължи О. гр.Д. да му издаде скица и Удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ въз основа на внесените документи със заявление вх.№ 94Л-82-1/09.05.2012 г., с помощта на които да му бъде възстановено правото на собственост върху имот в регулация в гр. Д., м. „Т.”, като наследници на Т. П. А.. Претендира за разноски. В о. с. з. ответника не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Съдът след като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Не се спори, че жалбоподателят е един от наследниците на Т. А. П. – б. ж. на гр. Д., обл.С., починал на 13.05.1944г. Жалбоподателят е подал до О. Д. заявление вх.№ 94Л-82-1/ 09.05.2012 г. с помощен кадастрален план, изготвен от лицензиран геодезист с молба да му издаде скица и Удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ, с помощта на които да му бъде възстановен имот в регулация в гр. Д., водещ се в м.”Т.”. Жалбоподателят е подал Заявление от 04.06.2012г. до Кмета на О. Д., с което моли да му бъде отговорено писмено по повод подадено от него заявление с вх. № 941-81-1/09.05.2012г. за издаване на скица за недвижим имот, съгласно изготвен помощен план на обект: УПИ ХІІ-76, ПИ-502, в гр. Д., м. „Т.” и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ. С писмо изх. № 94Л-82-1/08.06.2012г. О. Д. уведомила Л. Т. Ч. във връзка с подадено от него заявление вх № 94Л-82-1/09.05.2012г., че внесения със заявление вх. № 94Л-82-1/09.05.2012г. помощен план представлява извадка на част от имота, отразен в скица № 726/18.10.2006г. и въз основа на тази скица са издадени удостоверение № 2005/31.10.2006г. и № 81/26.01.2012г. по чл. 13 от ППЗСПЗЗ и на основание на тях са издадени Решения на ОбСЗ № ВС-01-113/02.04.2012г. за обезщетение на застроените земи и за възстановяване на свободните площи, които решения са получени от него. По делото е представен помощен кадастрален план за обект: ПИ-502.15, УПИ ХІІ-76, УПИ І, кв. 77 гр. Д., обл.С., ведно с обяснителна записка. С Решение № 18/30.03.2012г. на ОбСЗ гр. Д., по заявление вх. № 2732/27.02.1992г. и представените писмени доказателства от Л. Т. Ч. е възстановено правото на собственост на наследниците на Т. П. А. върху имот, находящ се в урбанизираната територия /населеното място/ в землището на гр. Д., а именно: Имот с № 502.13 с площ от 5.758 дка, попадащ в УПИ ХІІ „Спортна площадка” в кв. 76 по ПУП на гр. Д., одобрен със Заповед № 1004/06.10.1980г., десета категория, местност „Т.”, при граници: изток – бивш имот на К., запад- дере, север- терен извън регулация и юг- терен þа училище и улица. О. Д. е издава удостоверение по чл. 13 ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ изх. № 081/26.01.2012г. на Л. Т. Ч., според което бившият имот на наследници на Т. П. А. в м. „Т.”, заявен с решение № 1294/19.02.1993г. е нанесен в помощния кадастрален план на гр. Д. с № 502.13. Съгласно действащия план на гр. Д., одобрен със Заповед № РД-1004/06.10.1980г. имота попада в УПИ ХІІ- „за спортна площадка”. Част от УПИ ХІІ е възстановен на наследници на Т. П. А. с Решение № 500/09.11.2006г. Становището на О. Д. е, че съгласно приложената скица № 4/12.01.2012г. бившият имот на наследници на Т. П. А. може да бъде възстановен. Заснетият имот се намира в м.”Т.”, в землището на гр. Д. с площ на имота общо 5.758 дка, като част от имота с площ от 5000 кв.м. попадат в имот № 502.1474, възстановен на наследници на Т. П. А. /УПИ ХІІ „спортна площадка”, кв. 76/. Останалата част от имота с площ от 758 кв.м. може да бъде възстановена като допусната грешка при изчисляването на площта в удостоверение № 2005/31.10.2006г. Границите на имота са: изток – бивш имот на К., запад- дере, север- терен извън регулация и юг- терен за училище и улица. Представена е скица № 4/12.01.2012г. на имот № 502.13 на гр. Д., ЕКАТТЕ: 20465, одобрен със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г. на ИД на АГКК, с площ на имота 5.758 дка. Имотът е записан на Т. П. А. с № 0101010, от документ № 18/08.11.2006г., издаден от ОбСЗ- Д.. С Решение № 18/08.11.2006г. на ОбСЗ гр. Д., по заявление вх. № 2732/27.02.1992г. и представените писмени доказателства от Е. Г. П. е възстановено правото на собственост на наследниците на Т. П. А. върху имот, находящ се в урбанизираната територия /населеното място/, а именно: Имот с пл. № 1721, с площ от 5.000 дка, попадащ в УПИ ХІІ „Спортна площадка”, десета категория, местност „Т.”, при граници: изток – бивш имот на К., запад- дере, юг- училище. О. Д. е издала удостоверение по чл. 13 ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ изх. № 2005/31.10.2006г. на Е. Г. П., според което бившият имот на Т. П. А. в м. „Т.”, заявен с решение № 2732 е нанесен в помощния кадастрален план на гр. Д. с № 1721. Съгласно действащия план на гр. Д., одобрен със Заповед № РД-1004/06.10.1980г. имота попада в УПИ ХІІ- „за спортна зала и в терен за улица и училище”. Част от имота не е застроен. Становището на О. Д. е, че съгласно приложената скица № 726/18.10.2006г. бившият имот на наследници на Т. П. А. може да бъде възстановен в УПИ ХІІ „За спорта зала” в размер на 5000 кв.м. Границите на имота са: изток – бивш имот на К., запад- дере, юг- училище. С Решение № 18-Об/30.03.2012 г. на ОбСЗ гр. Д. е определено на наследниците на Т. П. А. правото на обзещетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както следва: 5.852 дка, Х кат. с Решение № 18/12.01.1996г. по чл. 18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ, от които: За обезщетяване със земя и/или поименно компенсационни бонове: 5.852 дка, Х кат. по 83 лв./дка, на стойност 486 лева. С Решение № 94/19.05.2012г. на ОбСЗ- Д. са обезщетени наследниците на Т. П. А. за 5.852 дка земя на стойност 486 лева с 486 броя поименни компенсационни бонове, на стойност 486 лева. От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена СТЕ, съдът прие за установено, че претендираният имот, описан в помощния кадастрален план с № 501.15 и площ от 3840.10 кв.м. се намира в границите на ПУП на гр. Д. от 1980 г. Не е нанесен в кадастралния план на гр. Д. от 1980г. и в кадастралната карта на земл. на гр. Д. от 2009г. Представеният помощен кадастрален план на ПИ № 502.15 в О. Д. не е приет. Претендираният поземлен имот № 502.15 граничи с възстановения поземлен имот № 502.13 по кадастралната карта на землището на гр. Д. от 2009г. На приложената комбинирана скица ПИ № 502.15 с площ от 3840.10 кв.м. е част от имот план. № 1721, с обща площ от 17410 кв.м., посочен на скица № 726/18.10.2006г. на О. Д.. Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено. От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена СТЕ, съдът прие за установено, че сградите в ПИ с проектен идентификатор 20465.502.15 /част от ПИ 20465.502.218 по кадастралната карта на гр. Д. от 2009 г./, които са обозначени с номера 4 и 5 на приложената комбинирана скица, не съществуват. Южната граница на ПИ с проектен идентификатор 20465.502.15 от помощния кадастрален план /не приет/ минава по съществуващата ограда на училището. Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, същото не е оспорено. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Първото и задължително условие, преди съдът да се произнесе по съществото на жалбата е да провери дали са налице условията за нейната допустимост, и по-конкретно дали жалбата е подадена в установените от закона срокове, които срокове са прекулзивни. Административното производство пред общината е започнало на 09.05.2012г. - когато молбата за издаване на удостоверението и скицата по чл.13 ППЗСПЗЗ са постъпили в деловодството й и от този момент следва да се броят сроковете за произнасяне и съответно за обжалване на последвал мълчалив отказ. Съгласно чл.57, ал.1 и ал.5 АПК, административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството, а когато е необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства или да се даде възможност на други граждани и организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството; като в полза на оспорващия съдът приема по-дългия едномесечен, а не 14-дневен срок за произнасяне. Непроизнасянето по искането до този срок съставлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал.1 от АПК, който от своя страна подлежи на обжалване пред съда в срока по чл.149, ал. 2 от АПК, т. е. в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административния орган е бил длъжен да се произнесе, в случая административният орган е бил длъжен да се произнесе до 23.05.2012г. /сряда/. С оглед изложеното, съдът намира, че оспорването на отказа на Кмета на О. - Д., направено на 22.06.2012г. е извършено в срока по чл.149, ал.2 АПК, от надлежна страна и е допустимо. По съществото му, съдът взе предвид следното: Спорният по делото въпрос, който определя и предмета на съдебната проверка в настоящото производство, се отнася до това дали са налице материалноправните предпоставки за издаване на удостоверение и скица по чл.13, ал.4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ, респ. съществува ли задължение за административния орган за тяхното издаване. Съгласно чл.13, ал.4 ППЗСПЗЗ в случаите, когато се възстановява право на собственост по реда на чл.11 от правилника, какъвто е и настоящият случай, към молбата се прилагат удостоверение и скица от техническата служба на общината. Издаването на удостоверение и скица е задължителен елемент от фактическия състав на възстановяването на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии, тъй като общинската служба по земеделие и гори постановява решението си въз основа на тях. В случаите на възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, издадената от техническата служба на общината скица на имота се прилага към решението на ОСЗ (чл. 18ж от ППЗСПЗЗ). При наличието на предвидените предпоставки за издаването на тези документи, административният орган действа при условията на обвързана компетентност и е задължен да ги издаде, тъй като в противен случай молителите в реституционното производство биха били лишени от възможността да упражнят правата си на възстановяване правото на собственост. От доказателствата по делото и допуснатите СТЕ е установено, че претендирания имот се намира в границите на ПУП на гр. Д. от 1980 г. и не е нанесен в кадастралния план на гр. Д. от 1980г. и в кадастралната карта на земл. на гр. Д. от 2009г., от което следва изпълнението на задължението на общината да изработи помощен план. Установи се, че сградите в ПИ с проектен идентификатор 20465.502.15 /част от ПИ 20465.502.218 по кадастралната карта на гр. Д. от 2009 г./, които са обозначени с номера 4 и 5 на приложената комбинирана скица към допълнителното заключение по СТЕ не съществуват. Вместо да предприеме организационни мерки за изработването на помощен план, Зам. кмета на О. Д. е отговорил с писмо изх.№ 94Л-82-1/08.06.2012г., описано по-горе. От където следва, че бездействието на общинската администрация препятства реституцията на процесния имот, което поведение е незаконосъобразно. Налице са всички законоустановени условия за издаване на исканото удостоверение и скица: жалбоподателят е направил изрично искане до компетентния административен орган, в искането е индивидуализирал конкретният недвижим имоти, вкл. с приложените към същото документи съгласно чл.13 от ППЗСПЗЗ, искането е подадено от лица, на които е признато право на възстановяване на собственост по наследство върху недвижимия имот. По отношение на жалбоподателя са налице предпоставките, обуславящи основателността на искането до административния орган. Правният интерес от издаването на удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ произтича от твърдяното право на възстановяване собственос‗та върху имота, обективирано в решение № 18/30.03.2012г. на ОСЗ – Д.. При тези факти, осъществяването на фактическия състав на реституционното производство задължава административният орган да издаде предвидените в чл.13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ удостоверение и скица. Тяхното неиздаване засяга претендираните реституционни права на жалбоподателя и препятства възможността им да установят точните граници и площ на незастроените части от заявения за възстановяване имот в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Удостоверението и скицата по чл.13, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ се издават като краен резултат от една административна процедура, предвидена в специален закон, включваща издаване на решение на техническата служба на общината и одобряването му със заповед на кмета на общината. При искане за реституция на земеделски земи, които се намират в строителните граници на населените места, (урбанизираните територии), съгласно чл.11, ал.1 ППЗСПЗЗ, реституционния орган възстановява собствеността с решение, основано на удостоверение и скица по чл.13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ. В чл.13 ППЗСПЗЗ е указано какво трябва да бъде съдържанието на заявлението до ОСЗ, като са описани и документите, които следва да се приложат към него. Законодателят е въвел специални изисквания, свързани с прилагането на документите, визирани в чл.13, ал.4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ. Те се издават от техническата служба, с описаното в правилника съдържание за данните и обстоятелствата по чл.13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ. Когато се установи, че претендираният имот е застроен, в удостоверението и скицата по чл.13, ал.4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ се посочва застроената, респективно незастроената част от претендираните имоти, с оглед критериите по чл.11, ал.2 и 3 ППЗСПЗЗ. Застроената част се определя служебно от техническата служба при съответната О., при спазване на визираните изисквания на Наредба №7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Съгласно чл.11, ал.4, изр. второ от ППЗСПЗЗ решенията на техническите служби се одобряват със заповед от кмета на съответната О. и могат да бъдат обжалвани по реда на АПК. След влизане в сила на тази заповед, с която е определена застроената част, следва да се издадат удостоверението с вписаните обстоятелства и скица към него, които да се представят пред ОСЗ, за да постанови тя решението си. Следователно в случая, кметът на общината е нарушил специалния закон като изобщо не е провел процедурата по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ. Всички обстоятелства, свързани със статута на имота - одържавяване, регулации, застрояване, съществуване на свободна или липса на такава площ следва да бъдат установени именно в това производство и да бъдат отразени в решението на техническата служба, съответно в заповедта на кмета, с която решението ще бъде одобрено. Т.е. наличието на строителни дейности и съоръжения по смисъла на § 1 в ДР на ППЗСПЗЗ, и други претенции за вещни права на общината, които не позволяват възстановяване на собствеността, е основание за отразяването им в скицата и удостоверението, а не е основание да се откаже въобще издаването им. По изложените съображения, съдът намира, че обжалваният мълчалив отказ за издаване на удостоверение и скица по чл.13, ал.4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ противоречи на материалноправните разпоредби - чл.146, т.4 АПК, поради което следва да бъде отменен. Издаването на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 и 6 от ППЗСПЗЗ е от компетентността на техническата служба на О.-Д., което налага, в съответствие с чл.173, ал.3 и чл. 174 от АПК, административният орган да бъде задължен да издаде исканите актове, като съответно му бъде определен и срок за изпълнение на съдебното решение. С оглед на установеното, съдът на основание чл.172, ал.2 във вр. с чл.173, ал.3 АПК намира, че жалбата следва да бъде уважена, като се отмени мълчаливия отказ на Кмета на О. Д. и преписката да бъде върната на органа за произнасяне по искането, като се съобрази с дадените указания по спазване на закона. Предвид изхода на делото, основателно е искането за присъждане на направените от жалбоподателя разноски по делото, поради което ответникът по жалбата - О. Д. следва да бъде осъден да заплати направените разноски от жалбоподателя в размер на 620 лева, от които по адм. дело № 216/2012г. на Адм. съд С. -300 лева адв. възнаграждение 120 лева- депозит за вещото лице и по настоящото дело – 100 лева- адв. възнаграждение 120 лева- депозит за вещото лице. ВОДЕН ОТ ГОРНОТО ДЕВИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Р Е Ш И : ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Кмета на О. Д. да издаде на Л. Т. Ч. с ЕГН * от гр. С., ул. Н... № 21, блок „Т.” . 6, А. 24 удостоверение и скица по чл.13 ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ относно имота, посочен в заявление вх.№ 94Л-82-1/ 09.05.2012 г. – УПИ ХІІ – 76, ПИ – 502.15, находящ се в гр.Д., О. Д., обл.С., /мест.„Т.“/ като незаконосъобразен. ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на Кмета на О. Д. със задължителни указания да издаде на Л. Т. Ч. с ЕГН * от гр. С., ул. Н... № 21, блок „Т.” . 6, А. 24 удостоверение и скица по чл.13 ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ относно имот УПИ ХІІ – 76, ПИ – 502.15, находящ се в гр.Д., О. Д., обл.С., /мест. „Т...“/. ОСЪЖДА О. Д., представлявана от Кмета Ц... П... ДА ЗАПЛАТИ на Л. Т. Ч. с ЕГН * от гр. С., ул. Н... № 21, блок „Т.” . 6, А. 24 сумата от 620.00 лева /шестотин и двадесет лева/ -разноски по делото. Решението подлежи на касационно обжалване пред СмАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. СЪДИЯ: |