Определение по дело №5980/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 35340
Дата: 22 декември 2022 г. (в сила от 22 декември 2022 г.)
Съдия: Константина Миткова Христова
Дело: 20221110105980
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35340
гр. София, 22.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20221110105980 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 318 - чл. 329 от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 140 от ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
29.03.2023 година от 11:15 часа, за когато да се призоват страните, с препис
от настоящото определение, ведно с приложенията, и компетентните ДСП /по
местоживеене на детето и родителите/, които следва да изготвят актуален
социален доклад/становище в изпълнение на функциите си по чл. 21, т. 15 от
ЗЗДет., в който да застъпят становище досежно връзката на детето с всеки
един от родителите, какъв е родителският капацитет на всеки един от
родителите, какви са социоално-битовите условия за отглеждане на детето
при всеки един от родителите, съобразени и възрастта на детето.
УКАЗВА на страните по делото, че следва да се явят в съдебно
заседание за изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 от СК.
Изготвя следния проект на доклад по делото:
Предявен е иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство
на брака от жената против мъжа, по вина на последния, с правно основание
чл. 49, ал. 1 от СК, във вр с чл. 49, ал. 3 от СК, съединен с небрачни искове по
чл. 59, ал. 2 от СК за родителски права, местоживеене, режим на лични
контакти и издръжка на непълнолетното дете от брака, по чл. 56 от СК за
ползване на семейното жилище, по чл. 53 от СК за фамилно име след развода
и по чл. 145 от СК за издръжка на невиновния за развода съпруг в размер на
300 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, както и насрещен иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК,
1
във вр с чл. 49, ал. 3, по вина на жената, съединен с небрачни искове по чл.
59, ал. 2 от СК за определяне режим на лично контакти с бащата. Възразява се
срещу претенцията на жената за предоставяне ползването на семейното
жилище, срещу присъждането й на издръжка като невиновен за развода
съпруг, както и срещу размера и периода на претендираната за детето
издръжка.
Съдът не признава права и обстоятелства на този етап от делото.
По делото всички обстоятелства се нуждаят от доказване и всяка страна
трябва да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения.
УКАЗВА на страните, доколкото всеки от съпрузите има качеството
ищец, досежно собствената си искова претенция за развод, че следва да
докажат по делото, че са съпрузи; изложените положителни факти, които
намира, че са довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като в
брачния процес чл.45, ал.2 ЗЗД е неприложим; своята пригодност като
родител, предоставяните до момента преки и непосредствени грижа за детето
от брака и предоставяната издръжка, както и интереса на последното
родителските права да се упражняват от него.
Указва на първоначалния ищец, че следва да докаже по делото
материалните възможности на ответника да й предоставя издръжка в
претендирания размер.
Всяка страна следва да докаже положителните факти, от които черпи
изгодни за себе си правни последици.
Допуска като писмени доказателства по делото представените от
страните до момента документи.
По направените от страните доказателствени искания съдът ще се
произнесе в първото съдебно заседание след тяхното изслушване.
Да се изиска справка от НОИ и НАП за всеки един от родителите, от
която да са видни осигурителните им доходи за последните 24 месеца, ведно
със справка за действащите трудови договори на последните, от която да е
видно и основното трудово възнаграждение на всеки от тях, както и данни за
наличие на отпуснати пенсии, респ. в какъв размер и на какво основание.
ДА СЕ ИЗИСКА СЛУЖЕБНО справка по реда на Наредба №
14/18.11.2009 г. за деца на страните.
Приканва страните към споразумение по чл. 51 СК.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да
използват процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен
адрес: (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която за
момента предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от
която страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма
2
„Спогодби” страните могат да получат всеки работен ден от 9:0ч. до 17:00ч.
на тел. 8955423 и ел. адрес spogodbi@srs.justice.bg, както и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” No.
54, ст. 204.
Указва на страните, доколкото всеки от тях има качеството на ищец,
следва да се явят лично в първото по делото съдебно заседание, като при
неявяване без уважителна причина и непредставяне на доказателства за
наличие на такава производството по делото ще бъде прекратено.
УКАЗВА на всяка страна, че съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от
ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да
посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Съгласно чл. 40, ал. 2 от ГПК, ако лицата по ал.
1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
УКАЗВА на всяка страна, че съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от
ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми
съда за новия си адрес. Такова задължение има и когато е посочил електронен
адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съгласно разпоредбата на чл. 41,
ал. 2 от ГПК при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да
уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3