Р Е Ш Е Н И Е
№ 26.09.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №15659 по описа на 2018 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №15659/2018 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С.
“ ЕАД *** срещу протоколно решение №489129 от 10.09.2018 г постановено по
гр.д.№64540/17 г на СРС , 50 състав , с което
са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.422 ГПК във чл.149 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД да се признае за установено , че М.И.Ш. ЕГН ********** ***
му дължи сумата от 2778,73 лева незаплатена
топлинна енергия за периода м.08.2015 г – 04.2016 г за ап.№27 в гр.София ул.******,
ведно със законната лихва от 29.06.2017 г до окончателното заплащане на сумата ;
и сумата от 77,14 лева лихви за забава върху посочената главница за
периода 15.10.2015 г – 15.06.2017 г ; за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 17.07.2017 г по ч.гр.д.№43287/17 г на СРС , 50
състав . Решението на
СРС се обжалва и в частта за разноските
пред СРС.
Въззивникът излага доводи за неправилност
на решението на СРС , тъй като ответникът е потребител на топлинна
енергия .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в
който оспорва въззвната жалба . По делото няма
доказателства за вещни права на ответника върху топлофицирания имот .
Третото лице “М.Е.” ООД *** не взема становище
по въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на “Т.С. “ ЕАД *** на 25.09.2018 г и е обжалвано в срок на 09.10.2019 г .
Налице е правен интерес на въззивника
за обжалване на решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна
:
Във връзка с
чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност
и недопустимост на съдебното решение, като такива основания
в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените
във въззивната жалба изрични доводи
, като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел
, че ищецът не е представил доказателства , че ответницата е собственик или
ползвател на процесния имот .
Решението на СРС е частично неправилно .
На стр.19 от делото пред СРС е
представен нотариален акт от 1988 г , според който ответницата е собственик на
процесния имот . Следователно същата е потребител на топлинна енергия по чл.153
ЗЕ . Отделно , в заявление от 23.10.2015
г ответницата признава , че е собственик на процесния имот с абонатен номер
№032001 и е подписала споразумение от 06.11.2015 г за разсрочено плащане на
задължения за топлинна енергия за предходен период .
От друга страна съдът констатира , че
претендираните суми не са доказани в пълен размер . Издадената заповед за
изпълнение и исковата молба касаят само топлинна енергия за периода м.08.2015 г – 04.2016 г, но не и суми за
топлинна енергия за предходни периоди , независимо от последващо издаване на
фактура в периода м.08.2015 г – 04.2016 г. В противоречие с основанието на иска
както СТЕ , така и ССЕ са включили в своите изчисления суми и изравнителни
сметки от предходен период , под предлог , че за тях е издадена фактура
през периода м.08.2015 г – 04.2016 г. Издаването на фактура след изравнителната
сметка не променя относимостта на задълженията към
предходен период .
Според изслушаната пред СРС ССЕ на
вещото лице В.П., няма данни за платени суми за процесните задължения . За
периода 05.2015 г – 04.2016 г е
налице изравнителна сметка с резултат 64,97 лева „за възстановяване“. За
процесния период м.08.2015 г – 04.2016 г за начислени по прогнозни сметки 1292,14
лева .
Според изслушаната пред СРС СТЕ на
вещото лице инж.Т.К.по прогнозни сметки на ответницата са начислени 1292,14
лева , а изравнителната сметка за периода 05.2015 г – 04.2016 г е с резултат 64,97 лева „за
възстановяване“. Изравнителната сметка за периода 05.2014 г – 04.2015 г /предходен период/ е 846,78 лева „за
доплащане“. При доставката на топлинна енергия и дяловото разпределение са
спазени ЗЕ и Наредба №16-334 за топлоснабдяването . Своевременно е извършван
отчет на общия топломер , надлежно са отчислявани технологичните разходи и
общият топломер е преминал метрологичен контрол .
При тези данни съдът счита , че
задълженията на ответницата за главница са в размер на 1292,14 лева – 48,73
лева /пропорционална част от изравнителната сметка за възстановяване/ = 1243,41 лева . Съответно , ответникът
дължи лихви за забава в размер на 34,52
лева . За тези суми решението на СРС трябва да се отмени и исковете да се
уважат частично . Пред СРС разноските по компенсация се дължат от ответницата .
В останалата част решението на СРС трябва да се потвърди .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването
под 5000 лева настоящото решение не подлежи на
обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ протоколно
решение №489129 от 10.09.2018 г постановено по
гр.д.№64540/17 г на СРС , 50 състав , в частта , с която са отхвърлени исковете на “Т.С.” ЕАД *** с правно основание чл.422 ГПК във чл.149 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД ; да се признае за установено , че М.И.Ш. ЕГН ********** ***
му дължи сумата от 1243,41 лева
незаплатена топлинна енергия за периода м.08.2015 г – 04.2016 г за
ап.№27 в гр.София ул.******, ведно със законната лихва от 29.06.2017 г до
окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 34,52 лева лихви за
забава върху посочената главница за периода 15.10.2015 г – 15.06.2017 г ; за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 17.07.2017 г по
ч.гр.д.№43287/17 г на СРС , 50 състав ; както и в частта , в която “Т.С.” ЕАД *** е осъдено да заплати на М.И.Ш. ЕГН ********** *** дължи сумата от 500 лева
разноски пред СРС и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с с правно основание
чл.422 ГПК във чл.149 ЗЕ,
чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** срещу М.И.Ш. ЕГН ********** *** , че Ш.
му дължи сумата от 1243,41 лева
незаплатена топлинна енергия за периода м.08.2015 г – 04.2016 г за
ап.№27 в гр.София ул.******, ведно със законната лихва от 29.06.2017 г до
окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 34,52 лева лихви за
забава върху посочената главница за периода 15.10.2015 г – 15.06.2017 г ; за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 17.07.2017 г по
ч.гр.д.№43287/17 г на СРС , 50 състав .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото протоколно решение , в частта , в която описания иск за главница е
отхвърлени за разликата над 1243,41 лева до предявения размер от 2778,73
лева , ведно със законната лихва
върху посочената главница от 29.06.2017 г до окончателното заплащане на сумата ;
както и в частта , в която описания иск за лихви за забава е отхвърлен за
разликата над 34,52 лева до предявения размер от 77,14 лева .
ОСЪЖДА М.И.Ш. ЕГН
********** *** да заплати на “Т.С.” ЕАД *** сумата от 153,83 лева
деловодни разноски в заповедното производство и пред СРС /по компенсация/.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД *** да заплати на М.И.Ш. ЕГН ********** *** сумата от 482,19 лева
разноски пред СГС /по компенсация/ .
Решението е постановено при участието
на “М.Е.”
ООД *** като трето лице
помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД *** .
Решението не подлежи на
обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.