РЕШЕНИЕ
№ 260030
12.02.2021 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Добрич, гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Павлина
Пенева, като разгледа докладваното
от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 948 по описа на Окръжен
съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 54/09.07.2020 г., постановено по гр. д. №
650/2019 г., Районен съд К. е отхвърлил предявения иск от Д.Д. срещу
„Енерго-Про Продажби” АД за установяване недължимост на сумата от 3830, 50 лв.,
представляваща начислена сума по корекционна процедура за периода от 29.01.2018 г. до 28.01.2019 г.,
по фактура № **********/05.11.2019 г., за обект находящ се в с гр. К., ул. „О.”
№ *, с клиентски № *** и абонатен № ***.
Ищецът е депозирал жалба срещу решението на районния
съд, в която се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение
на материалния закон.
В процесуалния документ се съдържат аргументи за
порочността на решението, които са свързани с корекционната процедура и
доказателствения материал по делото.
Въззивникът счита, че съдът не е обсъдил
законосъобразността на процедурата – по-конкретно, не е коментирал въпроса за
отсъствието на ищеца при направената проверка,
както и установеното на по-късен етап, че в първоначалния констативен
протокол е липсвала констатация за нарушаване на пломбата на щита. Не е
изяснено и кога, къде и по каква причина е направено допълнително вписване на
показанията на СТИ.
Прави искане обжалваният акт да бъде отменен и да му
бъдат присъдени разноски.
В съдебно заседание се явява лично и с пълномощника си
– адвокат О.Б.. В хода на устните състезания процесуалният представител
поддържа изложеното в жалбата, а Д.Д. заявява, че електромерът му е сменян три
пъти без негово знание.
В законоустановения срок е постъпил отговор от
въззиваемата страна, която иска решението на първостепенния съд да бъде потвърдено.
Претендира разноски за въззивната инстанция и прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззивника.
По отношение на законосъобразността на корекционната
процедура изтъква, че с последните изменения на Закона за енергетиката
извършването на корекция на сметка се извежда от чл. 83, ал. 1, т. 6, която
препраща към правилата на КЕВР, и от чл. 98а, която препраща към Общите
условия.
Пред въззивния съд се явява процесуалния представител
на дружеството – адвокат В.К., който пледира обжалваният съдебен акт да бъде
потвърден.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че между тях е
възникнало договорно правоотношение, по силата на което „Енерго-Про Продажби”
АД се е задължило да доставя електрическа енергия на Д.Д. на
адрес: ***, клиентски № ***, абонатен № ***, а
последният се е задължил да заплаща доставената енергия.
Представен е констативен протокол №
12110591, от който е видно, че на 12.05.2015 г. служители на „Енерго-Про Мрежи“
АД са монтирали на процесния обект електромер тип „Carat М02“, с фабр. № 1115031500728829,
при нулеви показания за дневна и нощна тарифа.
От констативен протокол № 1202603 се
установява, че на 28.01.2019 г. служителите на „Електроразпределение Север“ АД С.Г.и
В.Г.(пълномощници на „Енерго-Про-Продажби“
АД) са
демонтирали електромера, отчитащ количеството доставена електрическа енергия за
обект с клиентски № ***, абонатен № ***, при следните показания: 1.8.1 – 003639;
1.8.2 – 010764; 1.8.3 – 000000; 1.8.4 – 019868. Демонтирането на средството за търговско
измерване, с фабр. № 1115031500728829, е извършено в присъствието на ищеца.
На електромера е била извършена
метрологична експертиза в БИМ, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“,
Регионален отдел – гр. В.. Резултатите от изследването са обективирани в
констативен протокол № 2564/30.10.2019 г. В последния е посочено, че при
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано
е наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.4 - 019868, 2 kWh, която не е визуализирана на
дисплея.
Въз основа на цитирания констативен
протокол е изготвено становище за начисление на електрическа енергия от 04.11.2019
г. С писмо изх. № 56057_КП1202603_1/05.11.2019 г. ответното дружество е уведомило
ищеца, че вследствие на предприето преизчисляване на количествата енергия за
обект с клиентски № ***, абонатен № ***, е извършена корекция на сметката му.
Уведомен е, че следва да заплати сумата от 3830, 50 лева до 15.11.2019 г., за което
е издадена фактура № **********/05.11.2019
г. От счетоводния документ е видно, че сумата се претендира за 19868 kWh електрическа
енергия за периода от 29.01.2018 г. – 28.01.2019 г.
От съдебно-техническата експертиза става
ясно, че процесното СТИ е произведено през 2015 г. и е с оценено съответствие
„СЕ М15 2275“ по MID, съгласно
чл. 834, ал. 5 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на контрол.
Вещото
лице е посочило, че измервателната грешка на СТИ е в допустимите граници. Преминалата
от захранващия кабел към абоната електрическа енергия е измерена от СТИ и е
записана в тарифните регистри на паметта, като част от нея е записана в невизуализирания
регистър 1.8.4 и не е отчетена за съответните периоди на фактуриране. Поради
извършена промяна на настройките на тарифните регистри е активиран този
допълнителен регистър. Остойностяването
е извършено по цени за технологични разходи и мрежови услуги за битов клиент на
краен снабдител. Математическите изчисления по извършената корекционна процедура са аритметично точни.
Заключението е обективно и е изготвено
от лице, разполагащо с необходимата квалификация. Поради тази причина съдът го
възприема в цялост.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства. Разпитана е свидетелката С.Г.,
която ясно и точно разказва за участниците в проверката на процесното СТИ и за извършените
в тази връзка действия от служителите на „Енерго-Про Мрежи“ АД. Съдът кредитира
показанията на свидетелката в цялост, тъй като са безпротиворечиви и кореспондират
с останалите доказателствени материали
При
тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
Първоинстанционното производство е
образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК срещу „Енерго-Про Продажби” АД за установяване недължимост на
сумата от 3830, 50 лв., представляваща начислена сума по корекционна
процедура за периода от 29.01.2018 г. до
28.01.2019 г., по фактура № **********/05.11.2019 г., за обект находящ се в с
гр. К., ул. „О.” № *, с клиентски № *** и абонатен № ***.
В тежест на ответното дружество е да
докаже, че е доставило на ищеца отразеното в невизуализирания регистър 1.8.4 на СТИ количество електрическа
енергия от 19868 kWh.
В хода на първоинстанционното
производство ответникът е провел пълно и главно доказване на този релевантен
факт. В констативния протокол на
служителите на „Електроразпределение Север“ АД са отразени показанията на всеки
един от регистрите към момента на демонтирането
на СТИ: 1.8.1
– 003639; 1.8.2 – 010764; 1.8.3 – 000000; 1.8.4 – 019868. Впоследствие от
извършената метрологична експертиза се установява, че поради намеса в тарифната
схема на електромера действително потребената енергия се е разпределила и върху
невизуализирания регистър 1.8.4, чието показание е било 019868 kWh. Съдебно-техническата експертиза
потвърждава извода, че отразената в този регистър енергия е реално доставена,
но неотчетена. В заключението си вещото
лице ясно посочва, че преминалата от захранващия кабел към абоната електрическа
енергия е измерена от СТИ и е записана в тарифните регистри на паметта, но част
от нея, записаната в регистър 1.8.4 не е отчетена за съответните периоди на
фактуриране. Анализът на доказателствените материали води до заключението, че
вследствие на външна намеса част от доставената електроенергия е била отчетена
не във видимите регистри 1.8.1 и 1.8.2, а в невизуализирания 1.8.4.
На тази плоскост ищецът противопоставя
възражение за липса на доказателства, от които да се установи реалното
доставяне на начислената електроенергия. Въззивният съд счита същото за
неоснователно поради следните съображения. Вещото лице, изготвило
съдебно-техническата експертиза, е приело, че процесното СТИ съответства
на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерване на електроенергия. Становището на експерта опровергава възражението
за липса на доказателства, установяващи реалното доставяне на процесната
енергия на абоната. Това е така, защото тезата, че отразеното в третия регистър
количество енергия не е доставено, е мислима единствено при неправилно
функциониращ електромер. В настоящия случай не са установени отклонения при
работата на СТИ. При правилно работещ електромер няма как да бъде направен
извод, че показанията в регистър 1.8.4 са грешни и не отразяват действително
доставена енергия. На тази основа настоящият състав счита, че разпределилата се
върху невизуализирания регистър 1.8.4 енергия от 19868 kWh е реално доставена
на ищеца.
В жалбата се твърди, че ищецът не е
присъствал на цялата проверка на служителите на „Електроразпределение север“ АД,
като целта на въведеното възражение е да се постави под съмнение съдържанието
на протокол № 1202603. Видно е, че ищецът се е подписал след констатациите на
проверяващите. Процесния протокол е частен свидетелстващ документ, но в случая
се ползва с материална доказателствена сила. Това е така, защото удостоверява
неизгодни за подписалия го ищец факти. При това положение възражението, че не е
присъствал на проверката е неоснователно. На тази основа съдът счита, че
отразеното в документа се е осъществило.
Под формата на въпроси са релевирани и
възражения за извършени допълнителни вписвания на показанията на СТИ, както и за
отбелязване за „нарушена пломба на щита“. Такива констатации липсват в
приложените протоколи, въз основа на които съдът формира фактическите си изводи.
Поради тази причина, доколкото изложеното в жалбата не се подкрепя от
доказателствата по делото, възраженията
се явяват неоснователни.
При това положение, след като се
установи, че процесната енергия е реално доставена, се поставя въпросът за
реда, по който да бъде извършена корекция на сметката на Пламен Вълчев. В чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от Закона за
енергетиката законодателят е делегирал на КЕВР приемането на „правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване
на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база
данни“. В §2 от преходните и заключителни разпоредби на действащите ПИКЕЕ
е
указано, че в случаите, при които процедурите
по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране
и уреждане на финансовите отношения с клиентите, започнали въз основа на
констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се
довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол. В
настоящия случай констативен протокол № 1202603 е изготвен на 28.01.2019 г.,
преди влизане в сила на действащите ПИКЕЕ, поради което същите са неприложими.
Към датата на изготвяне на протокола Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия (приети по т. 3 от Протоколно
решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г.), са били
отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. (влязло
в сила на 14.02.2017 г., когато е било обнародвано в Държавен вестник, съгласно
чл. 194 от АПК) и с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017
г. (влязло в сила на 23.11.2018 г., когато е било обнародвано в Държавен
вестник, съгласно чл. 194 от АПК).
Оттук се извежда, че към момента на съставяне на протокола е липсвал ред за извършване на корекция на сметката на ищеца. При отсъствие на специална нормативна уредба приложение следва да намерят общите правила на чл. 183 от ЗЗД, според които при неизпълнение на задължението за заплащане цената на доставената стока, купувачът по договора за продажба следва да понесе своята договорна отговорност. Това становище на въззивния съд е съобразено в пълна степен и с практиката на върховната инстанция, обективирана в Решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ВКС, III г.о., Решение № 21/01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о.
В контекста на правилата на договора за
продажба ищецът следва да плати стоката, която му е доставена. Както вече стана
ясно, разпределилата се върху невизуализирания регистър 1.8.4 енергия от 19868 kWh
е реално доставена на Д.Д.. Установено е също, че активирането на четвъртия
регистър е станало вследствие на външно въздействие върху електромера. Тази намеса
може да се дължи единствено на виновното поведение на ищеца, тъй като той има
интерес от скриването на част от доставената електроенергия, а не
енергоразпределителното дружество. От заключението на съдебно-техническата
експертиза става ясно, че математическите изчисления са аритметично точни, като
остойностяването на енергията от скрития регистър 1.8.4 е извършено по цени за технологични разходи, които
са по-ниски от цените за дневна и по-високи от тези за нощна тарифа.
Въззивният
съд счита, че ответникът е доказал релевантния факт – реалното доставяне на неотчетената
електрическа енергия от 19868 kWh на ищеца, за което последният дължи
заплащането на сумата от 3830, 50 лв. При този извод искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен, а Решение № 54/09.07.2020 г.,
постановено по гр. д. № 650/2019 г. на Районен съд К., следва
да бъде потвърдено.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора пред настоящата
инстанция, в полза на въззиваемата страна се поражда правото да ѝ бъдат
заплатени направените разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Въззиваемото дружество своевременно е
направило искане за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение в размер
на 1188, 00 лева с ДДС. Приложен е договор за правна защита и съдействие и
фактура, от които се установява, че тази сума е заплатена от дружеството за
процесуално представителство пред Окръжен съд Добрич.
Ето защо, окръжният съд възлага в тежест
на въззивника адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
ответника в размер на 1188, 00 лева с ДДС.
С оглед на горното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 54/09.07.2020 г., постановено по гр. д. №
650/2019 г. от Районен съд К..
ОСЪЖДА, на
основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, Д.Д., ЕГН **********,***, да
заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град В., район В.В., В. Т.-Г, бул. „В.В.“,
сумата от 1188, 00 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ответника по в. гр. д. № 948 по описа на
Окръжен съд Добрич за 2020 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.