Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3105 28.10.2010г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на четиринадесети
октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Димитрия Гаджева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3059 по описа на ПРС за 2010г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 вр. с чл. 245, ал. 1 и ал. 2, чл.
261 и 262 от КТ, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
С.В.С., с ЕГН **********,*** е предявил срещу „Феникс-юг” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район “Южен”, ул. „Македония”
№ 20, представлявано от Л.С.С., с адрес за кореспонденция: гр. П., ул. “Б. Б.”
№ ... обективно съединени искове за
осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 3510, 79 лева,
представляваща неплатени от работодателя суми към датата на прекратяване на
трудовото му правоотношение, от които сумата от 3247, 90 лева – неплатено
трудово възнаграждение за периода м. март 2009г. – м. декември 2009г., по 324,
79 лева на месец, и сумата от 262, 89 лева, представляваща обезщетение по чл.
222, ал. 1 от КТ за оставане без работа в период от един месец след
уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ - намаляване обема на работата.
Ищецът твърди,
че е работил по трудово правоотношение с ответното дружество в периода
10.09.2001г. – 04.01.2010г. на основание сключен между страните трудов договор
за неопределено време, на длъжността „***”, с месечна основна заплата 285 лева,
като със заповед № 02/04.01.2010г. трудовото му правоотношение било прекратено
на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ. Твърди, че за периода м. март 2009г. –
м. декември 2009г., не му е платено трудово възнаграждение в размер на 3247, 90
лева, по 324, 79 лева на месец, като дължимото месечно възнаграждение за всеки
от месеците, включени в исковия период, се състои от следните компоненти:
основно възнаграждение по 285 лева, възнаграждение за прослужен клас – 32, 50
лева, извънреден труд – 84, 80 лева, и нощен труд 12, 50 лева, като след
удържане на нормативно установените удръжки, които са били заплатени от
работодателя, претендира чиста сума за получаване в размер на 324, 79 лева на
месец. Освен това твърди, че тъй като трудовото му правоотношение се прекратява
на едно от основанията, посочени в чл. 222, ал. 1 от КТ то му се дължи
обезщетение на това основание за оставане без работа в продължение на един
месец след уволнението, за периода
04.01.2010г. – 03.02.2010г., в размер на 262, 89 лева, представляваща
чистата сума за получаване след извършване на нормативно установените удръжки
върху нея. Твърди, че тези суми са му били начислени от работодателя, но не са
били изплатени поради липса на средства.
Ето защо моли
съда да осъди ответника да му заплати горепосочените суми, в общ размер 3510,
79 лева. Обезщетение за забава и присъждане на законна лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите
суми не са претендирани. Претендират се разноските по делото в размер на 150
лева – адвокатско възнаграждение.
Препис от
исковата молба е редовно връчен на ответника, като в срока за отговор същият не
е подал такъв.
Ответното
дружество е редовно призовано за първото по делото заседание. За него се явява
Л.С.С., който е лицето, вписано в търговския регистър като овластено да
представлява дружеството.
В първото
съдебно заседание, проведено на 14.10.2010г. и двете страни се явяват, като
представляващия ответното дружество изрично заявява, че признава иска така,
както е предявен, че ищецът е работил в ответното дружество в посочения период
и всички претендирани в исковата молба суми му се дължат. Заявява, че носи
доказателства, които ще установят основателността на исковата претенция, но с
оглед признанието на иска ищцовата страна заявява, че не желае да се ползва от
тях. Ищецът е поискал на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК да бъде постановено
неприсъствено решение. като съдът е прекратил съдебното дирене и е даден ход на
устните състезания.
Предвид дотук
изложеното съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата
на чл. 237 от ГПК, поради което следва да бъде постановено решение, с което
предявените искове да бъдат изцяло уважени. Предявените искове са допустими,
валидно е направено признание на иска, представляващо по същество процесуално
действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като
го счита за основателен; заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено
с иска, отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното от
ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на
правните твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска
касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на
чл.237,ал.3 от ГПК, нито в другите предвидени в закона изключения – т. е .
признато е право, с което страната може да се разпорежда, тъй като същата е
законният представител на ответното дружество, вписан в търговския регистър,
признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не
е брачен, не е иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение,
то съдът следва да го зачете, уважавайки
на това основание предявения иск.
Ето защо
настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на решение при признание
на иска, поради което и на основание чл. 237, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се
постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като
се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3510, 79 (три хиляди петстотин
и десет лева и седемдесет и девет стотинки) лева, представляваща неплатени от
работодателя суми към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение, от
които сумата от 3247, 90 (три хиляди двеста четиридесет и седем лева и
деветдесет стотинки) лева – неплатено трудово възнаграждение за периода м. март
2009г. – м. декември 2009г., по 324, 79 лева (триста двадесет и четири лева и
седемдесет и девет стотинки) на месец, и сумата от 262, 89 (двеста шестдесет и
два лева и осемдесет и девет стотинки) лева, представляваща обезщетение по чл.
222, ал. 1 от КТ за оставане без работа в период от един месец след
уволнението, за периода 04.01.2010г. – 03.02.2010г.,
Ищецът
претендира присъждане на направените разноски, които са в размер на 150 (сто и
петдесет) лева - разноски по делото за
адвокатско възнаграждение. Същите следва да му бъдат присъдени предвид
обстоятелството, че предявеният иск се уважава изцяло, като ответникът, въпреки
направеното признание, с поведението си – отказвайки да заплати дължимите суми,
е дал повод за завеждането на делото.
На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна
такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза на 140, 43 (сто и четиридесет лева и четиридесет
и три стотинки) лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Феникс-юг” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район “Южен”, ул. „Македония” №
20, представлявано от Л.С.С., с адрес за кореспонденция: гр. П., ул. “Б. Б.” №
... да заплати на С.В.С., с ЕГН
**********,*** сумата от 3510, 79 (три
хиляди петстотин и десет лева и седемдесет и девет стотинки) лева, представляваща неплатени от
работодателя суми към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение, от които сумата от 3247, 90 (три хиляди двеста четиридесет и седем лева и деветдесет
стотинки) лева – неплатено трудово
възнаграждение за периода м. март 2009г. – м. декември 2009г., по 324, 79 лева
(триста двадесет и четири лева и седемдесет и девет стотинки) на месец, и сумата от 262, 89 (двеста шестдесет и два лева и осемдесет и девет стотинки) лева, представляваща обезщетение по чл.
222, ал. 1 от КТ за оставане без работа в период от един месец след
уволнението, за периода 04.01.2010г. – 03.02.2010г., както и сумата от 150 (сто и петдесет) лева -
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Феникс-юг” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район “Южен”, ул. „Македония” №
20, представлявано от Л.С.С., с адрес за кореспонденция: гр. П., ул. “Б. Б.” №
... да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 140, 43 (сто и
четиридесет лева и четиридесет и три стотинки) лева, представляваща дължимата
държавна такса върху уважените искове.
Решението е
постановено по реда на чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд по реда на чл. 315, ал. 2 от ГПК, в
двуседмичен срок от датата на обявяването му – 28.10.2010г.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
ИЧ