№ 165
гр. Варна, 29.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500121 по описа за 2022 година
намира следното:
Настоящото производство е образувано въз основа на частна жалба,
подадена от В. Н. Н. против определение № 791/24.02.2022г., постановено по
гр. д. № 29/22г. по описа на ОС-Варна, с което е върната исковата му молба и
производството по делото е било прекратено. Счита, че определението е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като се поддържа, че дадените му от
съда указания за отстраняване нередовностите на исковата молба са били
изпълнени с уточняваща молба от 10.02.22г. Поддържа, че приетото от съда,
че ищецът не е отправил писмено искане към ответницата, не може да е
причина за прекратяване на делото, а може да се отнася единствено за
доказване на иска в съдебното производство пред съда. Претендира се отмяна
на определението и връщане на делото за разглеждане по същество.
Препис от частната жалба не е връчван на насрещна страна предвид
наличието на хипотезата на чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК.
Частна жалба е редовна и е подадена в срок, от страна с правен
интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт. Същата се явява
допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на
подадената на 06.01.22г. искова молба от В. Н. Н., насочена против ответника
КР. М. Д., за осъждането й да му заплати сумата от 40 000 лв. за причинени
му имуществени вреди от нарушеното право на ищеца да ползва и разполага
със своята част от съсобствеността върху недвижим имот, представляващ
жилищна сграда с идентификатор 37099.505.445.1, построена в ПИ с
идентификатор 37099.505.445 в с. Кичево, общ. Аксаково, обл. Варна, тъй
1
като посочения имот тя го е оградила, заключила и ползва само за себе си в
продължение на 14 години.
С определение № 230/18.01.22г. съдът е оставил без движение
производството по делото като е задължил ищеца в 1-седмичен срок от
съобщението да уточни дали твърди, че поведението на ответницата е
виновно и е претърпял вреди, изразяващи се в пропуснати ползи (пропускане
на бъдещо относително сигурно и реално увеличение на имуществото му) или
твърди, че за него е налице неоснователно обедняване (лишаване от
абстрактната възможност да ползва сам собствената си вещ или да я отдава
под наем) (решение № 677 от 5.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1822/2009 г., III
г. о., ГК), като във втория случай уточни също твърди ли, че е отправил
писмено поискване към ответницата (чл. 31, ал. 2 ЗС) и да посочи
придобивното основание: сделка, давност или друг определен в закона начин,
чрез което е придобил дела в съсобствеността, като в случай, че твърди
наследяване – посочи придобивното основание, чрез което наследодателят е
придобил собствеността и размера на дела. Указано е на ищеца, че при
неизпълнение в срок исковата молба ще бъде върната.
В указания му срок ищецът с молба от 10.02.22г. е уточнил, че той е
съсобственик по наследяване с ответницата Д., с квота от ½ ид.ч. от
собствеността върху жилищната сграда и върху 90 кв.м. от описаното дворно
място, които имоти тя от 20.04.2006г. е заключила и ползва само за себе си,
лишавайки ищеца от правото да ползва, да разполага и да се разпорежда с
частите си от този имот. Посочил, че квотата от съсобствеността той е
придобил по наследяване от майка си А.В.С. (по бивш съпруг Д.), която е
придобила поземления имот на части със собствени парични средства и е
построила жилищната сграда.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че
ищецът е навел твърдения, които дават възможност да се приеме, че
предявеният иск е за отстраняване на неоснователното обедняване, както и че
е уточнил квотите си в съсобствеността, но не твърди, че е отправил писмено
искане към ответницата (чл. 31, ал. 2 от ЗС). Поради неотстраняването на тази
нередовност, съдът е върнал исковата молба.
Настоящият състав на съда намира, че част от изискванията за
редовност на исковата молба е да бъдат наведени твърдения по всички факти
от хипотезата на правна норма, които обусляват възникването и
съществуването на субективното право, което се твърди да е оспорено или
накърнено от ответника, като се претендира получаването на защита-санкция
въз основа на диспозитива на приложимата норма. Съдът е указал на ищеца,
цитирайки изрично нормата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, че възникването на
вземането за обезщетение за лишаване от ползата от съсобствена вещ е
свързано от законодателя с изискването за наличието на отправена писмена
покана (искане) до ползващите лично за себе си вещта съсобственици.
Ищецът не е навел никакво твърдение в тази насока – дали е отправил или не
2
е отправил поискване и в каква форма (включително и в частната жалба
липсва твърдение). Това води до хипотезата на неотстранена нередовност на
исковата молба, тъй като липсата на твърдения относно факти от
приложимата правна норма не може да бъде преодоляна по пътя на
извършване на доклад по делото от съда, разпределение на доказателствена
тежест и указания във връзка с изясняване на фактическата страна на спора,
тъй като именно последният не е бил очертан в неговата цялост от ищеца с
релевантните твърдения по фактите в исковата молба.
Действително липсата на писмена покана по чл. 31, ал. 2 ЗС не прави
иска недопустим, но настоящата хипотеза е различна – липсва изобщо
твърдение дали е отправяно такова искане и в каква форма.
С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че при наличието на
хипотезата на чл. 129, ал. 3 от ГПК обжалваното определение, с което е
върната исковата молба и производството по делото е било прекратено, е
законосъобразно и следва да се потвърди.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 791/24.02.2022г., постановено по гр. д. №
29/22г. по описа на ОС-Варна.
Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщението до частния жалбоподател, при наличие на предпоставките на чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3