№ 196
гр. К., 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело №
20221850100380 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на Д. СТ. Т. и В. Н. Т., която на основание чл.
50 от СК искат прекратяване на брака им по взаимно съгласие.
Твърдят, че са сключили граждански брак на 13.02.1999 г., като по време на брака е
родено детето С.Д. Т., която е пълнолетна в момента. Заявяват желанието си за прекратяване
на бракът между тях, като представят споразумение, уреждащо въпросите по чл. 51 от
Семейния кодекс.
В съдебно заседание се явяват лично, както и с упълномощен общ представител –
адвокат Б. Б. от САК, като чрез него и лично поддържат молбата си за развод. Заявяват
сериозно и непоколебимо желание за прекратяване на брака при условията на представеното
споразумение.
Производството е по чл. 330 от ГПК във вр. с чл. 50 от СК.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
Видно от представено копие от удостоверение за граждански брак серия УС-0 №
168023, издадено на 13.02.1999 г. от С. община, район „К.с.“, молителите са сключили
граждански брак на 13.02.1999 г. в гр. С., за което е съставен акт № 66 от същата дата на С.
община, район „К.с.“.
От изложеното от молителите в молбата и в споразумението се установява, че
страните са се споразумели относно всички необходими въпроси, а именно, че не си дължат
1
взаимно издръжка, че след развода съпругата ще продължи да носи фамилното име Т., което
е приела при сключване на брака.
При тези факти съдът намира молбата за допустима и основателна. Налице са
предпоставките на чл. 50 и чл. 51 от СК за допускане на развод по взаимно съгласие,
молителите са изразили сериозното си и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на
брака, постигнали са споразумение, отговарящо на законовите изисквания (чл. 51 от СК), с
което уреждат изцяло личните и имуществените си отношения след развода, като нямат
други претенции един към друг, споразумението не противоречи на закона и същото следва
да бъде утвърдено от съда.
Следва да бъде определена окончателна държавна такса за производството по делото
в размер на 40 лв., като с оглед обстоятелството, че при подаване на молбата е заплатена
сумата от 25 лева, то остатъка следва да бъде възложен на съпруга предвид договорката в
споразумението. Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на 13.02.1999 година с акт № 66 от същата дата
на С. община, район „К.с.“ между Д. СТ. Т., ЕГН ********** и В. Н. Т., ЕГН **********
ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 от СК,
както следва:
1. Прекратява брака, сключен между страните на 13.02.1999 г., съгласно
Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа па Акт № 66/13.02.99
г. на СО - район К.с. по взаимно съгласие.
2. Семейното жилище, находящо се в град С., район В., жк М.п., ул. М.М.
№ 12 е собственост на трето лице и в бъдеще ще се ползва от мъжа. Жената се
задължава да го напусне в седмодневен срок от влизане на решението за развод в сила.
3. След прекратяване на брака съпругата ще продължи да носи фамилията
Т..
4. След прекратяване на брака съпрузите не си дължат взаимна издръжка.
5. Движимите вещи са разпределени извънсъдебно.
6. Страните нямат придобити недвижими имоти в режим на СИО.
6.Разноските по прекратяване на брака се поемат от мъжа.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 40 /четиридесет/ лева.
ОСЪЖДА Д. СТ. Т., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС К. сумата от 15
/петнадесет/ лева, представляваща дължима част на окончателната държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
3