Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Станислав Стефански | |
С Решение № .../12.08.2011г., постановено по гр.д. № .../2011г. Великотърновският районен съд е отхвърлил предявения от М. П. Й., ЕГН – * от гр. В. Т., ул. „М.”, № 10 иск против “Е. ОН Б. П.” , гр. В., с който се иска да се приеме за установено по отношение на “Е. ОН Б. П.” , гр. В., че М. П. Й., от гр. В. Т., с клиентски № * не дължи сумата 1 269,87лв., представляваща начислена стойност за корекция на потребена, но неотчетена електрическа енергия за периода 26.09.2010г. – 24.03.2011г., като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски в полза на М. П. Й. от гр. В. Т., в размер на 372,00лв. Против това решение изцяло е постъпила въззивна жалба, чрез процесуален представител. В жалбата се сочи, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния Закон, необосновано и вътрешно противоречиво. Отправено е искане за отмяна на решението като незаконосъобразно и за постановяване на ново, с което предявения иск да бъде уважен изцяло. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът по жалбата “Е. ОН Б. П.” , гр. В. е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло подадената въззивна жалба. Великотърновският Окръжен Съд след като съобрази доводите на страните, събраните по делото доказателства и ги прецени в тяхната цялост, и по отделно, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд служебно провери изцяло валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част и приема, че решението е валидно и допустимо. Предмет на въззивното производство е съдебното решение на районният съд изцяло. Производството е образувано по предявен от М. П. Й., от гр. В. Т. срещу „Е. Б. П.” , гр. В. иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, с който се иска да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 1 269,87лв. начислена за процесния период за недоставена и непотребена ел. енергия, поради липсата на правно основание за заплащане на тази сума. В исковата си молба ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия на адрес гр. В. Т., ул. „М.”, № 10, с клиентски № *. С дебитно-известие от 25.03.2011г., ведно със справка за корекция на сметки бил уведомен, че ответното дружество претендира заплащането на процесната сума, представляваща корекционна сума начислена от трето лице. По повод на това ищецът счита, че не дължи сумата по корекцията. Излага подробни доводи за това, свързани с неправомерното съставяне на корекционната сметка от „Е. ОН Б. мрежи” , която нямала съответната лицензия. Твърди, че прилаганата от ответното дружество процедура за начисляване на корекционни суми е неправомерна и се основава на нищожни норми. Това представлявало злоупотреба с монополно положение, още повече, че в случая процесното СТИ е с ненарушени пломби. Оспорва начина и методиката, по която е начислена сумата по ищцовата партида. В срока за отговор ответникът „Е. ОН Б. П.” заема становище, че между него и ищеца има сключен договор за доставка на ел. енергия при Общи условия, публикувани на 30.11.2007г. във в – к „Черноморие” за продажба на ел. енергия и такива за пренос на ел. енергия през ел. разпределителните мрежи на „Е. Б. Мрежи” публикувани на същата дата във в – к „Дневник”. Сочи, че на 24.03.2011г. служители „Е. Б. мрежи” са извършили проверка на СТИ на ищеца като е констатирано, че схемата на присъединяване е неправилна, мостът между токова и напреженова бобини на втора система е вдигнат нагоре, поради което няма измерване и заплащане на консумираната ел. енергия по тази фаза. По този причина консумираната през тази фаза ел. енергия не се отчита и заплаща. Това нарушение било отразено в КП. След приключване на проверката била възстановена правилната схема на свързване. Въз основа на тези констатации била изготвена справка за корекция на сметки като на основание чл. 38 ал. 3 т. 3 от ОУ на ДПЕЕЕМ е извършена корекция за периода от 26.09.2010г. – 24.03.2011г. За получена сума в размер на 1269,87лв. била съставена фактура и до ищеца е изпратена покана за заплащането й. По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия на посочения в исковата молба адрес и че имотът, в който е монтиран процесното СТИ, е присъединен към електропреносната мрежа. От съставения констативен протокол се установява, че на същата дата длъжностни лица от „Е. Б. Мрежи” са извършили техническа проверка на ищцовото СТИ, находящо се на ищцовия адрес с клиентски № *. Констатирано е, че мостът между токова и напреженова бобини на втора система е вдигнат нагоре, поради което няма измерване и заплащане на консумираната ел. енергия по тази фаза. В протоколът са посочени имената на служителите на „Е. Б. Мрежи” , които са участвали в извършването на проверката. КП е подписан от тях и от домоуправителя П. От приложените по делото писмо и извлечение от сметка е видно, че в резултат на корекция на сметката за ел. енергия на ищцата е начислена за плащане процесната сума. От разпита на свид. Л. Ш. – служител на „Е. Б. Мрежи” , който е извършил проверката на процесното СТИ става ясно, че при проверка с преносим еталонен уред е установил, че електромера на ищеца, не измерва точно. Поради това е срязана ведомствената пломба на капачката на електромера. След свалянÕ на капачката се видяло, че мостът между токова и напреженова бобини на втора система е вдигнат нагоре, поради което няма измерване и заплащане на консумираната ел. енергия по тази фаза. Съставен е констативен протокол. По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, в чието заключение е отразено, че мостът между токова и напреженова бобини на втора система е вдигнат нагоре, поради което няма измерване и заплащане на консумираната ел. енергия по тази фаза. Съгласно експертното заключение коригираното количество ел. енергия е изчислено математически правилно, според чл. 38 ал. 3 т. 3 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК. Страната, която носи доказателствената тежест, а именно ответника, трябва да докаже дължимостта на процесната сума. Той следва да проведе пълно и главно доказване, за да установи наличието на облигационна връзка с другата страна т.е., че ищецът е потребител на ел. енергия, доставяна от „Е. Б. П.” . Наред с това ответникът пълно и главно следва да докаже основанието и размера на вземането си. В тази връзка той трябва да установи, че в резултат на извършената проверка законосъобразно е коригирал сметката на абоната и е начислил посочената в дебитното известие сума. В процесния случай не е спорно, че ищецът е потребител на ел. енергия, и че имотът, в който е монтиран процесното СТИ, е присъединен към електропреносната мрежа, както и че е в договорни отношения с ответното дружество. Възраженията на жалбоподателя, че ответникът не е провел доказване относно влизането в сила на общите си условия е неоснователно. В първата инстанция този момент не е бил спорен, а и районния съд е изложил подробни съображения, защо смята, че тези общи условия действат между страните. Посочил е печатните издания, в които те са публикувани, както и обстоятелството, че съдържанието им е достъпно на интернет страницата на ответното дружество и доколкото влизането им в сила не е обусловено от писмено приемане от потребителите е заключил, че те действат между страните по делото. Въззивният състав не намира основания да ревизира този извод на съда. Доказан по делото се явява и фактът, че мостът между токова и напреженова бобини на втора система е вдигнат нагоре, поради което няма измерване и заплащане на консумираната ел. енергия по тази фаза. В съдебното производство, обаче недоказано остана обстоятелството за нерегламентирано вмешателство във функционирането на СТИ. Констатираната по делото намеса изисква прекъсване на пломбите на клемния блок. В конкретния случай и ведомствената, и държавната пломба са били налични, видно от констативния протокол и от показанията на разпитания свидетел Ш., поради което е очевидно, че не може да се говори за интервенция от неоторизиразни лица, след като към момента на проверката на СТИ не е установена деструкция на която и да е пломба, или друг вид повреда. При тези обстоятелства ангажирането на отговорност за абоната, дори при спазването на предвидената в ОУ на ДПЕЕЕМ корекционна процедура би представлявало санкция за него, тъй като не се държи сметка и не се изисква доказване на виновно негово поведение, от което следва, че за потребителя се въвежда обективна отговорност. Този тип дълг е изключение, тъй като поражда отговорност за едно лице, независимо от неговото поведение, поради което нейното предвиждане е в правомощията само на законодателя. Въвеждането на обективна отговорност по взаимно съгласие между страните влиза в колизия с пределите на договорната автономия по чл. 9 ЗЗД и по – точно с императивните правила на закона. Нещо повече тези клаузи са инкорпорирани в ОУ, които не се договарят между страните, а стават част от съдържанието на съглашението автоматично. Обсъжданите правила на ОУ на ДПЕЕЕМ противоречат и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, която урежда пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която отговорност е винаги виновна и в границите посочени в цитираната разпоредба. В тази връзка събраните по делото доказателства не предпоставят, че самият потребител е въздействал виновно върху СТИ. Последното не е негова собственост, поради което не може да му сÕ вмени в задължение да го поддържа в техническа изправност, нито може да му се вмени произтичащата от това отговорност при липса на такава. Поддържането в изправност и периодичното отчитане на измерената ел. енергия е в тежест на лицензирания разпределител на тази енергия, а не на потребителя. Когато са отчетени отклонения в показателите на консумираната енергия, които са резултат от външно въздействие върху СТИ ответникът следва да докаже пълно и главно, че абоната е извършил неправомерната манипулация, момента на осъществяване на последната и периода на погрешното измерване, както и количеството на реално потребената енергия. По този начин, той би доказал виновното неправомерно поведение на потребителя, съобразно договора. Отделно от изложеното основателно се явява и възражението на жалбоподателя за нищожност на клаузите от ОУ ДПЕЕЕМ, уреждащи едностранна корекционна процедура. Нито в ЗЕ, нито в Наредба №6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, нито в Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката е предвидена възможност и методика за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период. Подобна хипотеза не е уредена и в Правилата за търговия с електрическа енергия и в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. Клаузите от ОУ позволяващи едностранната корекционна процедура създават неравнопоставеност между страните и водят до липсата на защита на интереса на потребителя, съгласно чл. 2 ал. 2 ЗЕ, поради което се явяват неравноправнипо смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). По тези причини обсъжданите клаузи са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД и не могат да породят правно действие. В този смисъл са Решение № 79/11.05.2011г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК по т.д. №582/2010г. и Решение №189/11.04.2011г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК по т.д. №39/2010г., които на основание т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК са задължителни за съдилищата. При наличие на други правни изводи на въззивната инстанция, в обжалваната част на решението на ВТРС следва да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго такова, с което да бъде уважен първоначално предявения отрицателен установителен иск. Предвид изхода на спора, следва да се коригират и присъдените от първоинстанционния съд разноски по делото, което налага решението на ВТРС да бъде отменено и в тази му част, като вместо него въззивният състав прави ново произнасяне. С оглед изхода на делото, на представените по делото доказателства и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК въззиваемото дружество следва да заплати на жалбоподателката сумата от 312,50лв., представляваща съдебни разноски за двете инстанции. Водим от горното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА Решение № .../12.08.2011г., постановено по гр. д. № .../2011г., по описа на Великотърновския районен съд, с което е отхвърлен предявения от М. П. Й., ЕГН – * от гр. В. Т., ул. „М.”, № 10 иск против “Е. ОН Б. П.” , гр. В., р-н „Вл. Варненчик”, Б. П. В., С. № 6, с който се иска да се приеме за установено по отношение на “Е. ОН Б. П.” , гр. В., че М. П. Й., от гр. В. Т., с клиентски № * не дължи сумата 1 269,87лв., представляваща начислена стойност за корекция на потребена, но неотчетена електрическа енергия за периода 26.09.2010г. – 24.03.2011г., като неоснователен и недоказан, както и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е. ОН Б. П.” , ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр. В., р-н „В. В.”, Б. П. В., С. № 6, че М. П. Й., ЕГН – * от гр. В. Т., ул. „М.”, № 10, потребител с клиентски № * не дължи на „Е. ОН Б. П.” , гр. В. сумата от 1 269,87лв., представляваща начислена стойност за корекция на потребена, но неотчетена електрическа енергия за периода 26.09.2010г. – 24.03.2011г. ОСЪДЖДА „Е. ОН Б. П.” , ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр. В., р-н „В. В.к”, Б. П. В., С. № 6 да заплати на М. П. Й., ЕГН -* от гр. В. Т., ул. „М.”, № 10 сумата от 312,50 - разноски за двете съдебни инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2. |