№ 275
гр. Л, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Н. С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ИЛ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Н. С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20234310200351 по описа за 2023
година
Производство с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление №697363-F696180/27.03.2023 год. на ****** -
Директор на офис /дирекция/ за обслужване - Л в ТД на НАП Велико Търново, на основание
чл.261, ал.1 от Закона за корпоративно подоходно облагане /ЗКПО/, на жалбоподателя
„ВЕРИНИ“ЕООД, ЕИК : ***** със седалище и адрес на управление : гр.Л, ул.“*****“**,
представлявано от Управителя А. Д. Д., ЕГН-**********, е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение
разпоредбата на чл.92, ал.2 във връзка с чл.92, ал.1 от ЗКПО.
Недоволен от цитираното по-горе Наказателно постановление /НП/ е останал А. Д. Д.
- Управител на „ВЕРИНИ“ЕООД, който възразява по АУАН и издаденото въз основа на него
НП поради следните причини : Счита, че задължение за подаване на годишна декларация е
на В Д.а – Управител на дружеството към законно установения срок до 30.06.2022 год. Като
Управител на „ВЕРИНИ“ЕООД е вписан в ТР през м.октомври 2022 год.
Моли съда да прегледа всички обстоятелва и да се произнесе справедливо.
Пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна Директор на офис /дирекция/ за обслужване в ТД на НАП
Велико Търново, редовно призована, се представлява от пълномощника си юрисконсулт Д.
Х, която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана и да потвърди
обжалваното НП в неговата цялост. Счита, че административно наказателното производство
1
е протекло правилно и законосъобразно като е гарантирано правото на защита на
задълженото лице на всеки един от етапите му. Подробни съображения излага в писмени
бележки. Претендира за присъждане на съдебно-деловодни разноски в размер на 120,00 лева
за осъществената юрисконсултска защита.
От показанията на разпитаните свидетели Д. М. М. и К. В.а П., както и приложените
по делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка :
Свидетелката Д. М. М. на длъжност инспектор по приходите в НАП при ТД-
гр.Велико Търново, Офис Л, установила на дата 13.02.2023 год., че дружеството
жалбоподател „ВЕРИНИ“ЕООД, с ЕИК по Булстат : ***** със седалище и адрес на
управление : гр.Л, ул.********* представлявано от А. Д. Д., ЕГН-**********, в качеството
си на задължено лице по Закон за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ не е подало в
законно установения срок годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за данъчния
финансов резултат и дължимия корпоративен данък за финансовата 2021 год. до 30.06.2022
год. Съгласно чл.92, ал.2 от ЗКПО годишната данъчна декларация се подава в срок до
30.06.2022 год. на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция
за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Същата установила, че годишна
данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за данъчния финасов резултат и дължимия
корпоративен данък за финансовата 2021 год. е подадан по електронен път и е приета в ТД
на НАП Велико Търново, офис Л с вх.№1100И0157606/03.02.2022 год. Дружеството е
следвало да подаде декларацията за данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен
данък за финансовата 2021 год. до 30.06.2022 год. В горецитираната декларация
задълженото лице е декларирало общо приходи в размер на 31 591,42 лв., общо разходи в
размер на 30 987,54 лв. и счетоводна печалба в размер на 603,88 лв. Към датата на съставяне
на АУАН при проверка в програмен продукт СУП данъчно задълженото лице има
задължения в размер на 6 160,84 лв.
Нарушението е извършено на 01.07.2022 год. в ТД на НАП В.Търново, офис Л, която
е компетентната ТД на НАП за задълженото лице и е установено на 03.02.2023 год. в ТД на
НАП Велико Търново, офис Л.
АУАН е съставен на 13.02.2023 год. в ТД на НАП Велико Търново, офис Л в
присъствието на упълномощено лице Н. В. Г., ЕГН-**********.
АУАН е подписан от Управител на дружеството, който е получил екземпляр от
същия, като в графата за възражения не са отразени такива.
Въз основа на цитирания по-горе АУАН е издадено процесното НП
№697363-F696180/27.03.2023 год. от ****** - Директор на офис /дирекция/ за обслужване -
Л в ТД на НАП Велико Търново, с което на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО на
жалбоподателя „ВЕРИНИ“ЕООД, с ЕИК по Булстат : ***** със седалище и адрес на
управление : гр.Л, ул.“*****“**, представлявано от управителя А. Д. Д., ЕГН-**********, е
наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/лева за нарушение по чл.92, ал.2 във връзка с чл.92, ал.1 от ЗКПО. В НП изцяло
са приповторени описаните в АУАН обстоятелства и фактическа обстановка.
2
Изложената фактическа обстановка се установява от разпитаната в хода на съдебното
следствие св.Д. М. М., както и от съдържащите се по делото писмени доказателства. От
показанията на св.М., които съдът кредитира с доверие като обективни и безпристрасни, се
установява датата на извършената на дружеството – жалбоподател проверка, както и това,
че същата е извършена от компетентно лице. Установява се и причината, поради която е
инициирана проверката, начина на извършването й и какво е констатираното нарушение,
както и къде и в присъствието на кое лице е съставен АУАН. Заявеното от св.М. се
потвърждава от събраните по делото писмени материали, които доколкото са
непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти, не следва да бъдат по-
подпобно анализирани.
Съдът приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в изискуемия съгласно
разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което е процесуално допустима.
Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 от НПК във връзка с чл.84
от ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва
правилното приложение на материалнияи процесуалния закон. При тази проверка
настоящата инстанция констатира, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40
и чл.43 от ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 от ЗАНН реквизити.
Обжалваното НП е издадено в съответствие със законовите изисквания на чл.57, ал.1
от ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение
изцяло кореспондира с посоченото в АУАН. НП е издадено от упълномощен за това орган, с
оглед Заповед №3ЦУ- 1149/25.08.2020 год. на Изпълнителния директор на НАП, поради
което издалото НП лице е компетентно. С оглед длъжностното качество на актосъставителя
/инспектор по приходите в НАП/, съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган,
при изпълнение на неговите служебни задължения. Спазени са и визираните в ЗАНН
срокове за съставяне на АУАН и за издаване на НП. При така изложената фактическа
обстановка, съдът намира за безспорно установено, че дружеството жалбоподател е
извършило нарушение по смисъла на чл.92, ал.2 във връзка с чл.92, ал.1 от ЗКПО. По силата
на посочения текст, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък,
подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и
дължимия годишен корпоративен данък. Срокът за изпълнение на посоченото задължение е
определен във втората алинея на цитираната норма, а именно до 30 юни на следващата
година, като декларацията следва да бъде подадена в ТД на НАП по регистрация на данъчно
задълженото лице. Съгласно чл. 2, ал.1, т.1 от ЗКПО данъчно задължени лица са местните
юридически лица и следователно като юридическо лице наказаното дружество се явява
данъчно задължено лице, което е било натоварено със задължението по чл.92, ал.1 от ЗКПО.
Безспорно установено е, че данъчната декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО не е била подадена
в предвидения в закона срок.
Според съда в конкреният случай не са налице основания за приложение на чл. 28 от
ЗАНН . В тази норма е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
3
писмено, че при повторно извършване на друго нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това
друго нарушение, ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно
Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 год. на ВКС, преценката на административния
орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващия
орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради
издаването му в противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е маловажен,
по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН следва да се приложи
разпоредбата на чл.93, т. 9 от НК. В случая, при изясняване конкретната тежест на
извършеното нарушение не са ангажирани доказателства и не са посочени обстоятелства,
които да обосноват възражението на жалбоподателя за маловажност на извършеното
нарушение, поради което правилно административно наказващия орган не е приложил тази
разпоредба. Нарушената разпоредба на чл.92, ал.2 във връзка с чл.92, ал.1 от ЗКПО
задължава субектите да подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния
финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Деянието, обявено в чл. 261 от
ЗКПО за наказуемо е неподаването на данъчна декларация. То не е резултатно – достатъчно
е наличието на бездействие, за да възникне административно наказателната отговорност на
субекта. Наказуемото деяние не предполага настъпването на вредни последици и в този
смисъл не е от значение дали данъчния субект е платил дължимия данък или изобщо не е
възникнало данъчно задължение поради неразвиване на дейност. В случая липсват
обстоятелства, които да определят случаят като такъв с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид.
Основното възражение на жалбоподателя е, че вината за неподаването на
декларацията в срок е на конкретно посочено от него лице – В Д.а, която е била Управител
на дружеството до 30.06.2022 год. Съдът намира, доколкото в случая е ангажирана
отговорността на юридическо лице, че предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена
отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или
общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено
нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито
да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се
установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е
изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице. С оглед
събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно доказано по делото, че
наказаното дружество - жалбоподател е извършило административното нарушение, за което
е наказан. В случая е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на сумата 500.00 лева, която е съобразена с разпоредбата на чл.261, ал.1 от ЗКПО, като е
наложено минималното предвидено в закона наказание, което според съда е справедливо и
отговаря на тежестта на нарушението. Съдът намира, че с така наложеното наказание ще
бъдат постигнати целите на административното наказание, визирани в разпоредбата на
чл.12 от ЗАНН, а именно да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
4
установения в страната правен ред, както и да въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите физически и юридически лица.
По така изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде
изцяло потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не следва да се присъждат съдебно-
деловодни разноски. При съобразяване на искането на пълномощника на въззиваемата
страна юрисконсулт Д. Х за присъждане на разноски, както и съобразявайки правната и
фактическа сложност на делото, съдът намира, че на основание чл.143, ал. 3 от АПК следва
да бъде осъдено дружеството жалбоподател да заплати на АНО сумата в размер на 120,00
/сто и двадесет/ лева, представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение, така както
е претендирано в пледоарията по съществото на делото от страна на юрисконсулта, а не
както и посочено в писмената защита.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №697363-F696180/27.03.2023 год. на ****** -
Директор на офис/дирекция/ за обслужване - Л в ТД на НАП Велико Търново, с което на
основание чл. 261, ал.1 от Закона за корпоративно подоходно облагане /ЗКП0/ на
жалбоподателя „ВЕРИНИ“ЕООД, ЕИК : ***** със седалище и адрес на управление : гр.Л,
ул.“*****“**, представлявано от Управителя А. Д. Д., ЕГН-**********, е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение разпоредбата на чл.92, ал.2 във връзка с чл.92, ал.1 от ЗКПО, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „ВЕРИНИ“ЕООД, ЕИК : ***** със седалище и адрес на управление : гр.Л,
ул.“*****“**, представлявано от Управителя А. Д. Д., ЕГН-********** да заплати на ТД на
НАП Велико Търново сумата в размер на 120,00 /сто и двадесет/ лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-гр.Л в
четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Л: _______________________
5