Р Е Ш
Е Н И Е:
№ 277 / 10.04.2020 година, гр. Пещера
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ районен съд, граждански състав
На 26.02.2020година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА
АНГЕЛОВА
Секретар: Т.ка Даракчиева
като разгледа докладваното от Съдия Ангелова по
гр.дело № 1299 по описа за 2018 година
Делото е за делба на съсобствен недвижим имот във ІІ-ра
фаза, по възлагането.
Постъпила е искова молба от Г.С.К.
със съдебен адрес:***, чрез адв. С., против ответницата Р.С.Б.,***, в която твърди че двамата са собственици по наследство
от родителите им С. Р. К., починал на 21.07.2013 г. и В. Г. К., починала на
22.10.2017 г.,на 80 кв.м. от приземен етаж, целият с площ от 120 кв.м., с право на
реално ползване на южната му частта, а на останалата част е собственост чичо им Д. К.
,който етаж е
разположен в триетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 120.00
кв.м., състояща се от приземен и два редовни самостоятелни жилищни етажа с
отделни входове и таван-всеки един с площи от по 120 кв.м., която жилищна
сграда е построена в ПИ с идентификатор 56277.502,1133 целият с площ от 294
кв.м, номер от предходен план ХІХ-997, в квартал 103 по действащият план на гр.
Пещера, с административен адрес на имота: гр. Пещера, ул. „***“ **; като са собственици и на първи
редовен жилищен етаж, с
идентификатор 56277.502.1133.2.2 целият с площ от 120 кв.м.Сочат още ,че самостоятелният обект се намира в сграда № 2
разположена в ПИ с идентификатор 56277.502.1133. Предназначение на
самостоятелния обект е жилище
апартамент, с адрес на имота: гр. Пещера, ул. „***“ **.Освен посочените обекти са собственици и на масивен гараж, със застроена площ от 14.00 кв.м. с идентификатор
56277.502.1133 построен в ПИ с идентификатор 56277.502.1133, с административен
адрес : гр. Пещера, община Пещера, област
Пазарджик, ул. „***“ **,както и на ½ идеална част от
дворното място с идентификатор 56277.502,1133.Доброволно с ответницата не
можели да поделят имота ,като правата им са по ½ идеална част за всеки . Прави претенция за възлагане на имота в
негов дял с уравняване дела на ответницата. Моли да се постанови решение, с
което се допусне делба на процесния имот,
при равни квоти. Ангажира доказателства.
В указания от съда срок ответницата е депозирала писмен отговор, с който
заявява, че искът е допустим. Излага подробни аргументи. Не ангажира
доказателства.
С решение № 179 от 26.02.2019 година постановено по
делото имотът е допуснат до делба между
страните по делото ,при квоти : по ½ идеална част за всяка от страните.
Решението е влязло в законна сила на 19.03.2019 година.
Въз основа на събраните по делото
доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с
твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с
разпоредбата на чл.235 и сл.от ГПК ,съдът приема за установено следното :
В първото по делото заседание
след допускане на делбата е приета и
поставена за разглеждане претенцията на ищеца по чл.346 от ГПК за извършени
подобрения в имота на стойност 16 948.84 лева ,представляващи ½
от общата сума в размер на
33 897.68 лева и извършени в
периода от 2014 година-2017 година
подробно описани в писмена молба, приета по делото.
Приета е и претенцията на
ищеца за възлагане на имота по реда на чл.349,ал.2 от ГПК.
В същото съдебно заседание е приета и поставена за разглеждане претенцията
на ответницата по реда на чл.31,ал.2 от ЗС на стойност 2640 лева ,за това ,че не е ползвала процесния имот ,в периода от 28.05.2018 година до 02.05.2019 година
,ведно със законната лихва върху тази сума.
За
изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана
съдебно-техническа експертиза като
вещото лице Б.Г. в заключението си сочи,че допуснатият до делба имот е
неподеляем на два дяла ,съгласно нормата на чл.19,ал.1,т.1 от ЗУТ/минимум за образуване на самостоятелен дял е
необходимо 14м.л. за лице и 300 кв.м. за
повърхност/ и нормите посочени в
чл.108-110 от Наредба № 7 от ПНУОВТУЗ за жилищна сграда.Пазарната стойност на
имота към месец януари 2020 година е в размер на 77 900 лева.Вещото лице е извършило проверка и е констатирало извършени подобрения подробно описани в заключението му на
стойност 22090 лева ,в това число за
материали, труд и доставка на същите ,като е съобразило и овехтяване и
изхабяване на видовете работи към момента на огледа, с които
подобрения се е увеличила експлоатационната годност и стойност на
обекта ,като е удължен и срокът за
неговата експлоатация.
Заключението
е прието в с.з. и не е оспорено от страните.
По
делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза като вещото лице
П.И. в заключението си сочи,че средната наемна цена за ½ идеална част
от първи редовен етаж е 120 лева на месец; за ½ идеална част
от приземния етаж е 60 лева на месец,а
за гаража е 20 лева на месец.
Заключението
е прието в с.з. и не е оспорено от страните.
Разпитани
са по делото двама свидетели Д. Р. К. и В. Г. Б..
Св.К.-чичо
и на двете страни в показанията си сочи,че двамата с бащата на страните
построили къщата през 1980 година, а
парцела закупили 5-6 години по-рано. Къщата се състояла от приземен етаж
,два редовни етажа и тавански етаж. От приземния етаж/две стаи баня, тоалетна и
изба/ и първия редовен етаж получил брат му ,а вторият редовен етаж и тавана получил свидетеля, както и стая,
кухня, баня, тоалетна и малка изба от
приземния етаж с отделен вход. Така си ползвали имота от 1980 година с отделни
входове, за което си имали документи. Заяви още ,че преди брат му да почине заявявал ,че на Р.
ще остане долу ,а на Г.етажа ,но
нямало документи за това,нито той/брат
му/ ,нито жена му направили нещо.Бащата починал през 2013 година ,а майката
преди около 2 години. На редовни етаж Г.
живее от както се е родил,като след смъртта на родителите си сменил
цялата дограма.Сега е ПВЦ.Направил на първия редовен етаж баня и
тоалетна и ремонт на двете тераси.Махнал прозорците и направил
разширение.Иззидал наново терасите ,като едната я затворил с дограма и я направил
част от етажа.В кухнята си поставил нова
мивка с ново кухненско обзавеждане,направил си изолация на тавана,което
включвало гипсокартон.Сложил
ламинат по подовете.В хола изциклил
дюшеме,а в другите стаи поставил ламинат.В детската стая поставил
гипсокартон.Сменил външните врати.Подменил ВиК и ел.инсталацията.На приземния
етаж майката си правила ремонтите –развалила зидарията ,за да си разшири
стаята.Майката работела в Гърция като Г.имал
пълномощно ,за да тегли пари,но свидетелят не знае дали майката е изпращала и
пари на дъщерята.Към приземния етаж има гараж ,в който в момента Г.си прибирал
колата.Докато била жива майката ,тя и Г.го
ползвали.От смъртта на майката приземния етаж не се ползвал от никой.Знае ,че
страните си поделили средства след като
майка им починала. Не е чувал ищецът да е заплашвал ответницата,но тя много рядко идвала в
имота само по празници.
Свидетелят
Богоев –син на ответницата в показанията си сочи,че през ваканциите си ,както и
в съботите и неделите е посещавал процесния имот тъй като е идвал при дядо си и баба си.Последно
идвали до април 2018 година. Имало
заплаха към майка му от вуйчо му.Първият
редовен етаж и гаража се ползвали от
ищеца.По негови спомени направени са подобрения преди 2012 година-сменена дограма,за
което платила баба му.Банята и тоалетната на етажа били направени през 2005
година от дядо му и баба му.Кухненското обзавеждане на първия етаж се подменило от вуйчо му,но те също
помагали.Баба му работела в Гърция и
изпращала пари ,като вуйчо му имал пълномощно.Имало поставена изолация на
долния етаж,а на горния по стените.Притежавал ключ от къщата и никой не му е пречил да
влиза.Последното му посещение в имота било през 2019 година като вуйчо му и
семейството си били в имота и не бил спрян да влиза в него.Влязъл да си налее
вода при преминаване на път.Нямал обаче
ключ от етажа на вуйчо му. Заяви още ,че
от както се почни на първия етаж живеел
вуйчо му и семейството му,а баба
му и дядо му живеели на долния етаж.Не ги е заплашвал просто се скарали за едни
фризер.Имали уговорка ищецът да заплати
на майка му 50 00 лева ,и започнало изваждане на документи,след това отпаднало.
По претенцията на ищеца за
възлагане на имота на основание
чл.349,ал.2 от ГПК :
Възлагане на основание чл. 349, ал. 2 ГПК се допуска само на наследствени имоти и то
само на наследник, който към откриване на наследството е живял в имота и не
притежава друго жилище. Граматическото и логическото тълкуване на нормата
налага извода, че разпоредбата изключва от обхвата на този способ за извършване
на делбата всяка друга съсобственост, освен онази, която е възникнала в
резултат на наследяване. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС: т. 7
от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1 от 2004 г. на ОСГК
на ВКС.
В настоящия случай безспорно се
установи,че съсобствеността между
страните по делото е възникнала по силата на наследяване като правата на страните са по ½
идеална част.По делото страните не спорят относно обстоятелството ,а това се
установи и от разпита на свидетелите К. и Богоев,че ищецът е живял в имота към
момента на откриване на наследството и
това е негово единствено жилище.
С
оглед на това настоящият състав счита ,че са налице всички обстоятелства визирани в чл.349,ал.2 от ГПК ,поради което следва да уважи претенцията на ищеца за
възлагане на него на процесния имот.
Целта на делбеното производство е прекратяване състоянието на съществуваща
съсобственост, при което всеки съделител има право да получи съответната
припадаща му се част от съсобственото имущество. За да е налице пълно
съответствие между получения от всеки един от съдилителите дял /в имот или
пари/ с неговата квота, имуществото, предмет на поделяне, се остойностява
според действителната му пазарна цена към момента на извършване на делбата и
въз основа на тази цена се определя дължимото уравнение. Стойността на
получения от всеки един от съделителите дял се определя към един и същи момент
и това е моментът, в който се извършва разпределянето на делбеното имущество.
Ако стойността на получения от един съделител реален дял се определя към един
момент, а стойността на дължимото от другия съделител парично уравнение – към
друг момент и в изтеклия период от време пазарните цени на имотите са
претърпели промяна, състоянието на неравенство няма да бъде преодоляно. Поради
това е необходимо чрез изслушване на експертиза да се установи стойността на
делбеното имущество към момента на извършване на делбата.
От приетата и неоспорена
съдебно-техническа експертиза се установи ,че
пазарната цена на делбения имот към месец януари 2020 година е в размер
на 77 900 лева или съделителят К.
следва да заплати на ответницата сумата
от 38 950 лева.
По
претенцията на ищеца по чл. 346 ГПК, за сумата от 16 948.84 лева ,представляваща половината от 33 897.68 лева -подобрения извършени в имота е частично основателна до размера на 11045 лева ,представляваща
половината от 22 090 лева съобразно заключението на вещото лице.Същото е установило ,че в имота са извършени подобрения
подробно посочени от него по
пера,с които се е увеличила експлоатационната годност на процесния имот.
По претенцията на ответницата по чл.31,ал.2
от ЗС за сумата от 2640 лева ,за това
,че не е ползвала процесния имот
,в периода от 28.05.2018 година до
02.05.2019 година ,ведно със законната лихва върху тази сума е частично
основателна.От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи
,че първи редовен жилищен етаж и гаража през прецесния период се
ползвали изцяло от ищеца като
само той и семейството му имали
ключ и имено за това ,че е лишил ответницата от правото да
ползва полагащата й се част дължи обезщетение
в размер на ½ или сумата от 840 лева.По отношение на
претенцията за ползване на приземния етаж се установи ,че синът на
ответницата и към момента разполага
,както той ,така и майка му с ключ от
него като не са спирани да ползват същия.
Следва на основание чл.349,ал.6
от ГПК да се укаже на съделителя К. ,че
в шест месечен срок от влизане в сила на решението по възлагане на имота ако не
заплати сумата по уравнение на дела на съделителката Б. / в това число 38 950 лева ,плюс 850
лева и след приспадане на 11045
лева или сумата от 28755 лева,ведно със законната лихва/решението за възлагане се
обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.
В тежест на ищеца следва да се възложи заплащането на
д.т. по сметка на Районен съд гр.Пещера
в размер на 1558 лева.
В тежест на ответницата следва да
се възложи заплащането на д.т. в полза на Районен съд гр.Пещера в размер на 1558 лева.
Водим от горните съображения,
Пещерският районен съд
Р Е Ш
И :
ВЪЗЛАГА В ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ДЯЛ И
СОБСТВЕНОСТ по реда на чл.349, ал. 2 от ГПК на съделителя Г.С.К.
с ЕГН-********** *** следния недвижим имот :
поземлен имот с идентификатор 56277.502.1133 по плана на гр. Пещера, ведно с
80 кв.м. от приземен етаж, целият с площ
от 120 кв.м. с определен начин на реално ползване на южната му част, както и целият първи
редовен жилищен етаж с идентификатор 56277.502.1133.2.2 –жилищен апартамент с
площ от 120 кв.м. построени в триетажна
жилищна сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор
56277.502.1133 в кв.103 по плана на гр. Пещера, при граници: 56277.502.976; 56277.502.964;
56277.502.540; 56277.502.539; 56277.502.9564, както и на масивен гараж с площ от 14 кв.м. с идентификатор 56277.502.1133.3 построен в същия поземлен имот с пазарна цена
към 01.2020 година от 77900 лева.
ОПРЕДЕЛЯ на
Р.С. Б. с ЕГН-********** *** стойност на дела й от следните недвижими
имоти: поземлен имот с идентификатор
56277.502.1133 по плана на гр.Пещера ,ведно с 80 кв.м. от приземен етаж ,целият с площ от 120 кв.м. с
определен начин на реално ползване на
южната му част ,както и целият първи редовен жилищен етаж с идентификатор
56277.502.1133.2.2 –жилищен апартамент с площ от 120 кв.м. построени в триетажна жилищна сграда, находяща се
в поземлен имот с идентификатор 56277.502.1133 в кв.103 по плана на гр. Пещера,
при граници: 56277.502.976; 56277.502.964; 56277.502.540; 56277.502.539; 56277.502.9564,
както и на масивен гараж с площ от 14
кв.м. с идентификатор 56277.502.1133.3 построен в същия поземлен имот, за ½
идеална част от 38 950 лева.
ОСЪЖДА Г.С.К. с ЕГН-********** да
заплати за уравнение на дела от гореописания недвижим имот на Р.С.
Б. с ЕГН-********** сумата от
28 755 лв., ведно със законната лихва върху тази сума в шестмесечен
срок от влизане в сила на решението за възлагане.
ОСЪЖДА Г.С.К. с ЕГН-**********, да заплати по сметка на ПщРС на
основание чл. 355 ГПК
сумата от 1558 лв., представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА Р.С. Б. с ЕГН-**********
да
заплати по сметка на ПщРС на основание чл. 355 ГПК
сумата от 1558 лв., представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: