Р Е Ш
Е Н И
Е
№260059/19.4.2022г. 19.04.2022г. гр.Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският окръжен съд,
гражданско отделение, втори въззивен състав
на 12.04.2022 година,
В открито съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
Секретар Ц.Господинова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия ТАГАРЕВА
Възз.гр.д. №429 по описа за 2020 година
За да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР
гр.София, подадена от юр.к. Т.С., против Решение № 279/16.06.2020г. на Ямболски
районен съд, постановено по гр.д. №275/2020г., поправено с Решение
№342/30.06.2020г., с което ГД "Пожарна безопасност и защита на
населението" към МВР е осъдена да заплати на С.Г.С. със съд.адрес ***
сумата 2253.62 лева за извънреден труд, положен през периода от 01.10.2016г. до
30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 31.01.2020г. до окончателното
изплащане и направените по делото разноски в размер на 275.22лева., като ГД
"ПБЗН" е осъдена да заплати д.т. в размер на 90.14лева и 150лева
разноски за вещо лице по сметката на ЯРС.
Оплакването на въззивника е за
неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния и
процесуалния закон. Въззивникът счита, че в нарушение на материалния закон
районният съд е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която е неприложима към служебните
правоотношения на държавните служители в МВР. Сочи, че видът и условията за
заплащане на възнагражденията, натуралните престации и работното време на
служителите в МВР са предмет на подробна уредба в специалния закон - ЗМВР, като
при проследяване на нормативната история на закона от 2006г. се налага извода,
че редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд е изрично
уреден в ЗМВР и препращане към КТ няма. Аналогична на КТ била уредбата само по
Наредба №8121з-407/11.08.2014г., но същата като несъответна на ЗМВР, била
поправена с наредбите от 2015г. и 2016г. Въззивникът изтъква, че съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната продължителност на дневното
работно време на държавните служители в ЗМВР е 8 часа, като положеният през
нощта труд за всеки 24 часов период е също 8 часа, съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР и
при делението на тези часове се получава коефициент 1, а не 1,143 както е по
реда на КТ, или за държавните служители от МВР положеният нощен труд не се
трансформира в дневен, а се заплаща по 0.25 лева на час, съгласно Заповед №
8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на МВР. В подкрепа на тези свои доводи
въззивникът сочи съдебна практика на районни и окръжни съдилища в страната.
Отделно от това навежда, че ищецът е претендирал заплащане на извънреден труд,
но дори и при прилагане на трудовите норми по КТ - НСОРЗ и коефициента от
1.143, при превръщането на нощните часове при сумирано изчисляване на работното
време в дневни, се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд, а не
извънреден труд. Според въззивника, в нарушение на процесуалния закон районният
съд е приел и кредитирал съдебно-икономическата експертиза по делото, чийто
предмет се разминавал с исковата претенция и експертизата не отчитала факта, че
ищецът е полагал три категории нощен труд - по график в рамките на месечната
норма, по график над месечната норма и по заповед при извънредни ситуации като
пожарогасене, неотложни спасителни операции и други.
По тези съображения се моли за
отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново от окръжния съд, с
което предявените искове бъдат отхвърлени, с присъждане на разноските пред
двете съдебни инстанции по същество. В случай на потвърждаване на решението на
първата инстанция, се моли съдът да вземе предвид, че за периода 01.01.2018г. -
17.07.2018г. за работещите по КТ е била приложима нормата на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските, като е направено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на въззиваемата страна, тъй като не е налице фактическа и правна сложност по
делото.
Въззиваемият Ст.С. не е подал
писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК.
В о.с.з. въззивникът
не се
представлява. С писмена молба процесуалният представител на въззивника
заявява, че поддържа жалбата и излага подробни съображения, а пълномощниците на въззиваемия - адв.Б. и адв.Л. пледират за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските пред
въззивната инстанция, като подробни съображения излагат в писмена молба, имаща характер на
писмена защита.
Въззивната жалба е процесуално
допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да
се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши
преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните
и приема за установено следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по исковата молба на С.Г.С.
със съдебен адрес ***, с която
против Главна
дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР
гр.София е предявен иск по чл.
чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т. 2 ЗМВР за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата 2253,62лв., представляваща
дължимото и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за 241,38 часа извънреден труд, положен в периода 01.10.2016г.-
30.09.2019г., получен след
преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от ищеца нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху сумата по главницата от депозиране на исковата молба до окочнчателното
й изплащане.
С депозирания отговор на исковата молба ответникът е оспорил иска по
съображения, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен и заплатен и при приложение на уредбата по
специалния закон - ЗМВР, а именно Наредба №8121з-776/29.07.2016г., която нормативна база изчерпателно урежда основанието и
реда за изплащане възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР,
е изключено приложението на Наредбата на структурата и организацията на
работната заплата, издадена на основание КТ и приложима само за работници и
служители по трудово правоотношение.
Фактическата
обстановка по делото не е спорна между страните и правилно е разкрита от
районния съд.
Не е налице спор и е
установено, че
през процесния период - 01.10.2016г.- 30.09.2019г., страните са били обвързани от служебно
правоотношение, като С.Г.С. е заемал длъжността „инспектор IV степен“ в група "Оперативен
център" на сектор "Пожарогасителна и спасителна дейност" към РД"ПБЗН"-
Ямбол към ГД"ПБЗН" при МВР – София, т.е. е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1,
т.1, предл.1 от ЗМВР. С оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е
полагал труд на 12 и 24-часови смени, т.е. и през нощта (22.00– 06.00 часа), а отработеното работно
време се е изчислявало сумирано, за което
обстоятелство също липсва спор между страните.
Пред ЯРС е била
назначена и изслушана ССЕ, основана на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници,
счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото
лице от ответника, видно от която
за периода от 01.10.2016г.-
30.09.2019г.
ищецът е полагал труд на 12 и 24 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през нощта – общо 1 659 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1,
съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението ва ВЛ-це се установява, че положеният от
ищеца нощен труд от общо 1659 часа, преизчислен в
дневен с коефициент 1.143, възлиза на 1896,24 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение
№1 към заключението/, като разликата между
положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в
размер на 237,24 часа, която разлика не е начислена и не е
изплатена на ищеца.
ВЛ-це е посочило, че допълнителното
възнаграждение за този
положен от ищеца извънреден
труд за процесния период възлиза на сумата от 2263,62лв., изчислено съобразно разпоредбата на
чл.187, ал.6 от ЗМВР.
При тази фактическа обстановка, с обжалваното
решение районният съд е уважил предявения иск изцяло, тъй като е приел, че при
липса на специално правило относно превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в
МВР, е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез
субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
Решението на ЯРС е
валидно, допустимо и правилно.
Правилно предявеният иск е квалифициран от
първоинстанционния съд по чл.178, ал. 1, т. 3, вр. с чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР - ред. ДВ бр.81/2016г.
Съгласно чл. 176
от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал.1, т.3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от
Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или
със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно
време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал.
1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3,
изр. 3 ЗМВР - ред. ДВ бр.81/2016г.) Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал.6 ЗМВР- ред. ДВ
бр.81/2016г.).
Редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи (чл.187, ал. 9 ЗМВР- ред. ДВ бр.81/016г.). Издадената от министъра на вътрешните
работи и действала наредба в рамките на процесния период
от 01.10.2016г.-
30.09.2019г., която е относима към спора, както
правилно е посочил в решението си първоинстанционния съд, е Наредба
№8121з-776 от 29.07.2016г., но следва да се
анализират и Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. и Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г.
Наредба №8121з-592/25.05.2015г. е била отменена с Решение
№8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. е била отменена Наредба №8121з-407/11.08.2014
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.),
която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен
акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал.1 АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. е била отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и действалата в процесния период Наредба №8121з-776/29.07.2016г. обаче липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от
Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00ч. за
отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба №8121з-592/25.05.2015г.
и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. е предвидено само, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол,
като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на
отчитане на броя отработени часове.
При липсата на специално правило в Наредба №8121з-776/29.07.2016г., което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, правилни са изводите на районния съд, че субсидиарно приложение
следва да намери НСОРЗ.
Съгласно чл.46, ал.2
ЗНА, когато нормативният акт е
непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Неоснователно е разбирането на
въззивниика, че по отношение на държавните служители в МВР е приложима само
уредбата по специалния закон, тъй като законодателят не е целял да постави една група обществени отношения и
работниците и служителите, полагащи труд по служебно правоотношение в системата
на МВР, в по-лошо положение от това на останалите работници и служители.
Изрично разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР
предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00
и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Възприемането на обратното становище би поставило
държавния служител в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо работниците и
служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ и които биха
получили по-високо възнаграждение за положения от тях нощен труд при сумирано
изчисляване на работното време. Съдебният състав не възприема посочената във
въззивната жалба
необвързваща го практика на
други равни и по-ниски по степен съдилища в страната.
На следващо място, Конституцията на РБ утвърждава като основно достижение на
социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация, в т.ч. утвърждава като основен принцип равенството
в третирането. Обстоятелството, че едно лице полага труд по служебно
правоотношение само по себе си не е основание за пренебрегване на принципно
признатите права на предоставящите работната си сила по трудово правоотношение.
Именно защото основният закон гарантира равенство на лицата, предоставящи наемен
труд, без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което
реализират правото си на труд, следва да бъдат поставени при еднакви условия
работещите по трудови правоотношения и тези, работещи по служебно
правоотношение. Ето защо и при принципно утвърдения режим на работа през деня, логично се явява съотнасянето
на положения нощен труд при специфичната организация на 8-, 12- и 24-часови
дежурства към дневния посредством нормативно установеното съотношение в нормата
продължителност при различните условия.
Както се посочи, размерите на допълнителните възнаграждения
не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при
липса на изрична уредба в наредбите, издадени от Министъра на вътрешните
работи, то този състав намира за правилен извода на районния съд, че нормативната
празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно
това общо правило, при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е
1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното
становище, както се
посочи, би поставило държавния
служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите,
чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Неоснователно се поддържа в
жалбата, че продължителността на дневното и нощното работно време на
служителите в МВР е една и съща, което изключва получаването на коефициента от
1,143. По-скоро ЗМВР разрешава
полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период,
което не изключва приложението на общите правила, както и приравняването на
нощния труд към дневния и съответно не изключва приложение на правилата за
заплащане на извънреден труд, тъй като при сумирано
изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време на
конкретния работник или служител в края на отчетния период. Ето защо съдът намира за
неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно приложимостта
на установения в чл.9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно
правоотношение. В същия смисъл
е и даденият от Съда на европейския съюз отговор на поставения въпрос по дело
С-262/20г. - че не се налага приемане на национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от
публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за
тях нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза
на такива работници трябва да се вземат други мерки за защита, които да
компенсират особената тежест на полагания от тях нощен труд - под формата на продължителност на работното
време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки. В решението по посоченото дело /т.79/, СЕС е приел също,
че ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в
третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд
въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно
положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай
националният съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с
оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като
вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното
тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и
да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел (решение от
6 октомври 2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 71 и цитираната
съдебна практика. В
случая при липса на други приложени мерки, именно уважаването на претенцията за
заплащане на положения извънреден труд през нощта дава тази компенсация за
тежестта на положения от ищеца нощен труд.
Предвид
изложеното,
настоящият състав намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд
за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд
в дневен, се явява доказана по основание. Същата е доказана и по размер с приетата по делото и неоспорена от
страните съдебно-икономическа
експертиза, която се кредитира и от въззивният съд. От експертизата е установено, че за процесния период от
време ищецът е положил нощен труд в размер на 1 659часа, които преизчислени с коефициент 1,143
и приравнени на дневно работно време възлизат на 1896,24 часа, като разликата от 237,24 часа се отчита като извънреден
труд, който не е отчетен по протоколи за положен труд и чиято стойност не е
начислена, съответно – не е изплатена. Изрично в заключението си
вещото лице е посочило, че изчислена по този начин,
дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като
извънреден труд, възлиза на
сума в размер на 2263,62лева. Тази сума е дължима от ответната страна,
като представляваща възнаграждение за отчетен извънреден труд вследствие на
разликата между заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент 1,143, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време.
Тъй като искът е предявен само за сумата 2253,62лв., същият следва да се уважи
изцяло, ведно с присъждане на законната лихва от подавана не исковата молба в
съда, както е постановил и районният съд.
По
горните съображения ЯОС
счита, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва на основание чл.271, ал.1 ГПК да се потвърди изцяло, включително в
частта на присъдените на ищеца разноски, както и в частта, с която на основание
чл.78, ал.6 ГПК на въззивника е възложено заплащането на ДТ и разноски в полза
на ЯРС. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на
първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
При този изход на делото
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на насрещната въззиваема страна
направените пред въззивната инстанция разноски. Неоснователно е възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, тъй като
договореният и заплатен размер от 400лв. е на минималния размер от 387,75лв,
установен с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/9.07.2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която сума от 400 следва да се присъди на въззиваемия.
Водим от изложеното, ЯОС
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 279/16.06.2020г. на Ямболски районен съд,
поправено с Решение №342/30.06.2020г., постановено по гр.д. №275/2020г.
ОСЪЖДА Главна Дирекция "Пожарна
безопасност и защита на населението" към МВР гр.София, с посочени по делото данни, да заплати на С.Г.С., с посочени по
делото данни, направените
разноски пред въззивната инстанция в размер на 400лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване,
съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.