РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Казанлък, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20225510100060 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от адв. М.К. АК-Стара
Загора, в качеството на пълномощник на М. Ф. ХР., ЕГН **********, от
гр.К., **** срещу Р. АС. Й., ЕГН ********** от гр.К., ****, с правно
основание чл. 127 ал. 2 от СК
Ищецът твърди, че е баща на малолетното дете Ф. М. Х., ЕГН
**********. От двумесечна възраст на детето, майка му Р. АС. Й., ЕГН
********** го изоставила, като не желаела да се грижи за него, не го
търсила, не се интересувала от детето и не давала пари за неговата издръжка.
Същата живеела с друг мъж и в момента била бременна от него. Оттогава
грижи за детето полагала баба му по бащина линия А. К. К., на която се
наложило да напусне работа, за да отглежда детето.
Сочи, че от три месеца не получавали детски добавки за малолетния
Ф., тъй като майката Р.Й. не желаела да подаде молба в Дирекция „Социално
подпомагане“ - гр.К.. Тя не желаела да разговаря с тях, не желаело да вижда
детето си и се дезинтересирала от него. В продължение на 6 месеца след
раздялата им, тя работила в Х., но не изпращала пари за детето. Всички
разходи по издръжката на детето като памперси, храна, лекарства, дрехи,
играчки, отопление се поемали от него и родителите му.
Детето не познавало майка си, обръщало се с „мамо“ към баба си А.
К., която се грижила за него.
Сочи, че къщата им се състояла от четири стаи със сервизни помещения
и живеели при сравнително добри битови условия. От 01.06.2021 г. той
1
работил като общ работник към Община К. и получавал минималната за
страната работна заплата. Майка му А. К. преди работела по озеленяването
към Общината, но се наложило да напусне, поради малката възраст на сина
му, за да може да се грижи за него. Баща му Ф. М. Х. също работил по
Програма към Общината и получавал минимална заплата. Имал и по-малка
сестра на 7 години, която посещавала редовно училище.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да предостави
упражняването на родителските права върху малолетното му дете Ф. М. Х.,
ЕГН ********** на бащата М. Ф. ХР., ЕГН ********** от гр.К., ****, който
до момента е полагал всички грижи за същото дете.
Моли съда да постанови след раздялата на родителите на детето Ф. М.
Х., неговото местоживеене да бъде при бащата М. Ф. ХР. на неговия
постоянен и настоящ адрес в гр.К., ул. ****.
Моли съда да определи подходящ режим на лични отношения на
малолетното дете Ф. М. Х. с майката Р. АС. Й., а именно два пъти месечно да
идва да го вижда, но без да го взема, тъй като била прекъсната емоционалната
връзка между нея и детето, то не я познавало и поради малката възраст на
детето.
Моли съда да задължи майката на детето му да заплаща ежемесечна
издръжка за малолетния Ф. М. Х., считано от датата на завеждане на
настоящия иск в размер на 200 лв. /двеста лева/, до настъпване на
предвидените в закона основания за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до момента на
плащането й.
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от
ответницата. На същата са редовно връчени препис от исковата молба и
приложенията към нея.
В проведеното открито съдебно заседание по делото ищецът чрез
процесуалния си представител поддържа исковата молба.
Ответницата се явява и твърди, че желае да вземе детето при себе си.
Заинтересована страна - АСП, Дирекция „Социално подпомагане“, гр.
К. – редовно призовани изготвят социален доклад, приложен към делото.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
намира за установено следното:
Детето Ф. М. Х., ЕГН ********** е родено от майка Р. АС. Й., ЕГН
********** и е с баща М. Ф. ХР., ЕГН **********, видно от удостоверение
за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ***** г., съставен в гр.
К.. Родителите на детето не са сключили граждански брак.
Ищецът е реализирал трудов доход средномесечно в размер на 500,00
лева за периода юни,2021 г. – ноември, 2021 г., видно от Удостоверение за
2
доход изх. № **** г. ,изд.от ОП „****“, гр. К..
Доказателства за доходите на майката на децата не се събраха. Същата
се яви в съдебно заседание, но не представи такива.
По делото е изготвен социален доклад от Дирекция “Социално
подпомагане”, гр. К.. След извършено проучване, социалните работници
установили, че от раждането на детето, първоначално за около месец, то било
отглеждано от двамата си родители. От месец октомври 2020г. родителите
били във фактическа раздяла като първоначално грижи за Ф. се полагали от
майката. От месец януари 2021г. грижите за детето били поети от бащата с
подкрепа от страна на родителите му, тъй като г-жа Й. заявила невъзможност
да отглежда малолетния Ф.. В последствие се установило, че майката
съжителствала на семейни начала с нов мъж и напуснала страната. От месец
януари 2021г. майката не участвала в отглеждането на детето и не се
интересувала от развитието на сина си. За детето в момента имало осигурено
всичко необходимо за неговото правилно развитие.
В доклада се сочи, че била налице здрава емоционална връзка между
детето и неговия баща, както и с разширения роднински кръг по б.л. Ф. не
познавал майка си, тъй като е бил на много ниска възраст, когато тя го
изоставила. В момента се обръщало към баба си с "мамо", която за него била
най-значимия възрастен.
В заключението на доклада се сочи, че след фактическата раздяла на
родителите, грижи по отглеждане, възпитание и задоволяване на нуждите на
малолетния Ф. се осъществявали от бащата, с подкрепа от страна на неговите
родители. Установено било, че г-н Х. задоволявал качествено базисните
потребности на детето и съумявал да осигури подходяща среда за неговото
развитие. По отношение на майката, тя трайно не полагала грижи за детето и
до момента не била изразила желание да осъществява срещи с Ф..
По делото се събраха гласни доказателства.
Свидетелката А. К. К., майка на ищеца, желае да свидетелства, твърди,
че от раждането на детето, то било при нея, майка му си тръгнала, когато
бебето било на 2 месеца. Оставила го на нея, а тя се оженила. Сочи, че
работела в „Озеленяването“ към общината, но напуснала, за да гледа
внучето Ф.. Майката нищо не давала за детето, била в чужбина, работила 6
месеца, но „един буркан мляко не е дала, един памперс не е купила“. Бащата
работил в „А.“, грижил се за детето.
Свидетелката З.А.М., леля на ищеца, желае да свидетелства, сочи, че
като се родил Ф., майката била при тях, след това ги напуснала, детето било
на 2-3 месеца. Отишла при майка си, после се оженила, заминала в чужбина,
върнала се. Изобщо не била търсила детето като майка. Бащата се грижил за
детето, а неговият баща работил в общината.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът
прави следните правни изводи:
3
Разпоредбата на чл. 127 ал. 1 от СК предвижда, че когато родителите
не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на
детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на
изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Алинея две на същият член гласи, че ако родителите не постигнат
споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес
на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.
Законът не съдържа обстоятелствата, които са от значение за
определяне на мерките по упражняване на родителските права. Определянето
на мерките по отношение на родителските права, следва да става съобразно
обстоятелствата на конкретния случай. Това означава, че са от значение не
отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания
случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество. По-съществени
от тях са: възпитателски качества на родителите; моралният облик на
родителя; грижи и отношение на родителите към децата; желанието на
родителите; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на
децата; помощта на трети лица; социално обкръжение; жилищно-битови и
други материални условия на живот, както изисква ППВС № 1/1974г..
Съдът следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие
деца, поради което той е длъжен служебно да събере относимите
доказателства за правнорелевантните факти, като осъществява тази си
функция в защита на публичния интерес.
По делото се установи, че малолетното дете Ф. е на 1 година и шест
месеца.
От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен
начин се установи, че майката от двумесечна възраст на детето не е полагала
грижи за него, самоволно е напуснала семейното жилище. По данни на
социалния доклад и от разпита на свидетелите в откритото съдебно заседание,
се установи, че същата е напуснала семейството и не се е върнала, от този
момент не осъществила контакт с детето си, не изпращала и финансови
средства за издръжката му. Нещо повече, по данни от социалния доклад: „Ф.
не познава майка си, тъй като е бил на много ниска възраст, когато тя го е
изоставила. В момента се обръща към баба си с "мамо", която за него е най-
значимия възрастен“.
След напускането на майката, ищецът, с помощта на родителите си,
полагал непосредствени грижи за детето. По данни на социалния доклад,
същите съумявали да осигурят подходяща среда за неговото развитие.
По делото не се установява невъзможност или негодност на бащата да
полага нужните грижи и внимание за детето си, поради което съдът приема,
4
че същият разполага с необходимите качества да обгрижва дете на тази
възраст.
В процесния случай не бяха констатирани някакви тежки провинения
на бащата, които да са отречени от морала и обществото, не се събраха
доказателства, че същият има аморално поведение или упражнени прояви на
малтретиране.
Но бяха констатирани по категоричен начин тежки провинения от
страна на майката, а именно – продължително отсъствие, незаинтересованост
за детето, неполагане на грижи за него. Именно с това самоволно напускане
на семейството си, майката се е дезинтересирала от детето и не е изпълнявала
задълженията си към него.
При тези данни, според настоящия съдебен състав, бащата е доказал
възможността си да отглежда детето си по подходящ начин и при добри
условия.
По тези съображения, съдът счита, че следва да уважи ищцовата
претенция, спрямо детето Ф. М. Х., като предостави на бащата
упражняването на родителските права спрямо него и определи
местоживеенето му при него.
Законът овластява родителите да се грижат за децата си, да ги
отглеждат, възпитават и представляват. Всеки родител има правото и
задължението да вижда детето си, да контактува с него, да го възпитава, да му
отделя нужното внимание и да засвидетелства своите чувства към него. Тези
контакти се отразяват благоприятно на психическото развитие на детето и
оказват влияние върху оформянето на характера и възприятията му към
обкръжаващия свят. От друга страна, правата и задълженията на родителите
принадлежат и на двамата родители, като всеки от тях е носител на тези права
и задължения в пълния им обем. Детето чувства естествена потребност да
общува с всеки от тях, да търси подкрепата им, както и да изгради своя модел
на поведение. Родителят не би могъл да осъществява това си право само ако
интересите на детето налагат това.
Тъй като режимът на контакти между майката и детето се налага от
нуждата да не се прекъсва емоционалната връзка между тях, на ответницата
следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения.
Контактите с майката са необходими за нормалното психическо и физическо
развитие на детето. Ето защо съдът счита, че режим на контакти с нея следва
да бъде осъществяван по следния начин: всяка първа и трета събота от месеца
от 12,00 до 17,00 часа, без преспиване, както и 14 дни през лятото, когато това
не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
Ответницата не взе становище по отношение на поискания режим на
лични контакти между нея и децата.
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите
5
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата
издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1
СК. Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е. след
влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142,
ал.2 от същия, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на
минималната работна заплата. С Постановление № 331 от 26.11.2020 г. на
Министерски съвет, считано от 01.01.2021 г. е определен нов размер на
минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на
650,00 лв., от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на
издръжката не може да е под 162,50 лева. Право на издръжка имат лицата,
които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл.
139 СК).
По делото не се спори и се установи от представените удостоверения
за раждане, че ответницата е майка на детето Ф. М. Х..
С оглед възрастта си, детето е дефинитивно неработоспособно, като
няма данни да разполага със собствено имущество /което не се и твърди/,
поради което и има право на издръжка от родителите си, които са лица от
втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК) поради липса
на лица от първи ред.
Нуждите му се установяват от самия факт на биологичното му
съществуване и не е необходимо да се обосновават специално.
По делото не се установи детето да има нужда от средства за разходи,
различни от обичайните за деца на неговата възраст (за храна, дрехи, учебни
пособия, помагала и др.).
Майката е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от
заболяване, което да пречи на работоспособността й и може да издържа
децата си. Няма данни по делото да дължи издръжка и на други лица.
Ответницата се яви в съдебно заседание, но същата не изпълни
задължението си към съда да представи доказателства за трудовите си
доходи. Не оспори и показанията на свидетелите, които заявиха, че 6 месеца
тя е работела в чужбина.
Съдът, след като взе предвид, че ответницата е в най-близка степен на
родство с детето, както и възрастта му, нуждата от храна, облекло и други
потребности, както и процесуалното поведение, настоящият съдебен състав
намира, че следва да присъди ежемесечна издръжка за децата в размер,
какъвто е поискан в исковата молба, а именно: 200,00 лева, считано от датата
на депозиране на исковата молба в РС-Казанлък до настъпване на законни
основания за нейното изменение или прекратяване.
Безспорно по делото се установи, че за периода от раздялата на
родителите, майката не е давала издръжка и не е полагала грижи за децата
6
си. Ответницата дължи и следва да заплаща месечна издръжка от момента на
подаване на исковата молба – 12.01.2022 г. до настъпване на основания за
нейното изменение или прекратяване, до 25-то число на текущия месец, за
който е дължима, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
до момента на плащането й.
По разноските:
С исковата молба ищецът е направил искане за присъждане на
разноски в производството.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски
в общ размер на 50,00 лв., представляващи заплатена държавна такса за
завеждане на делото, както и 300,00 лева – възнаграждение за процесуално
представителство за един адвокат.
Ответницата ще следва да заплати по сметка на Районен съд-
Казанлък сумата от 288,00 лв. окончателна държавна такса върху размера на
така присъдената издръжка.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е
задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА детето Ф. М. Х., ЕГН **********, да живее при
баща си М. Ф. ХР., ЕГН **********, на адрес: гр.К., ****.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, спрямо детето
Ф. М. Х., ЕГН ********** на бащата М. Ф. ХР. , ЕГН **********, като дава
възможност на майката Р. АС. Й. , ЕГН ********** да осъществява режим на
лични контакти с детето си, както следва: всяка първа и трета събота от
месеца от 12,00 до 17,00 часа, без преспиване, както и 14 дни през лятото,
когато това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА Р. АС. Й. , ЕГН ********** от гр.К., **** да заплаща на
детето Ф. М. Х., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител
М. Ф. ХР., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200,00 лв. /двеста
лева и нула ст./, считано от 12.01.2022 г. до настъпване на основания за
нейното изменение или прекратяване, до 25-то число на текущия месец, за
който е дължима, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
7
до момента на плащането й.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, хип. I ГПК предварително
изпълнение на решението, в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Р. АС. Й. , ЕГН ********** от гр.К., **** да заплати в
полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен Съд- Казанлък
окончателна държавна такса за присъдената издръжка в размер на 288,00 лв.
/двеста осемдесет и осем лева и нула стотинки/.
ОСЪЖДА Р. АС. Й., ЕГН ********** от гр.К., **** да заплати на М.
Ф. ХР., ЕГН **********, на адрес: гр.К., **** сумата от 350,00 лв. /триста и
петдесет лева и нула стотинки/, представляващи направените по делото
съдебни и деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд- Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
8