РЕШЕНИЕ
№ 603
гр. гр. Хасково, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минчо К. Димитров
при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева
като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело №
20235640101846 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба с вх. № 10972 /25.08.2023г. от
„Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, със седалище и адрес на
управление: град София, ж.к. Люлин 9, бл. 963, ет. 1, офис 11, ЕИК:
*********, представлявано от Д.В.Д – управител , с която са предявени по
реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и при условията на обективно
кумулативно съединение искове, против Г. С. Д., ЕГН ********** за вземания,
произтичащи от сключен между страните индивидуален Договор за
потребителски кредит SO № ***** от 11.07.2022 г. За претендираните суми е
издадена заповед № 389 от 12.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 912 по описа за 2023 г. на Районен съд –
Хасково.
Също така съдът е сезиран с искова молба с вх. №42785/10.05.2023г. от
Г. С. Д., гр. Пловдив, ул. ************, обективно кумулативно съединени
иска, против „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД гр. София, с ЕИК
*********, представлявано от Д.В.Д, за признаване за установено по
отношение на ответника, че индивидуален договор за потребителски кредит
№ ***** от ***********., ведно с Анекс № 2 от 31.10.2022г., Анекс № 3 от
29.11.2022г., Анекс № 4 от 29.12.2022г., Анекс № 5 от 22.02.2023г., Анекс № 6
от 31.03.2023г. и Анекс № 7 от 02.05.2023г., представляващи неразделна част
от него, сключен между страните, е недействителен поради заобикаляне на
1
закона-чл. 26, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД, вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, вр. с чл. 11,
ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11, чл. 19, ал. 1 от ЗПК, и за осъждане на ответника да й
заплати сумата от 1733 лв., представляваща недължимо платена
възнаградителна лихва в размер на 206,24 лв., недължимо платена такса за
експресно разглеждане на документи в размер на 1250 лв. и недължимо
частично заплатена такса за удължаване срока на договора по Анекс № 2 от
31.10.2022г., по индивидуален договор за потребителски кредит №
*****/***********.- чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД.
По искова молба №42785/10.05.2023г., същата е депозирана пред РС –
Пловдив, като там делото е прекратено и изпратено по подсъдност на РС –
Хасково, като е образувано делот под номер №2578/2023г. по описа на ХРС.
По г.д. 2578/2023г. е направено възражение за недопустимост на същото
от ответника, поради по-рано образувано гр.д. № 1846 по описа на РС -
Хасково за 2023г., като от приложените по делото документи и след служебни
справки, съдията докладчик е счел следното:
С Определение № 204 от 14.02.2024г. по гр.д. № 1846/2023г. по описа на
РС-Хасково, съдът е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал.
1, т .4 от ГПК – до приключване на производството по гр.д. № 2578/2023г. по
описа на РС-Хасково с мотиви, че постановяването на решение по гр.д. №
2578/2023г. по описа на РС-Хасково има обуславящ характер по отношение
изхода на спора между страните в производството по гр.д. № 1846/2023г. по
описа на РС-Хасково. Това, че спорът за валидността на договора е обуславящ
не променя фактът, че искът в настоящото производство е по-късно предявен,
както и, че двете дела имат за предмет установяване валидност на процесния
договор. В случай, че съдът прекрати настоящото производство по
установителния иск и спре производството по осъдителния иск до
произнасяне по гр.д. № 1846/2023г. по описа на РС-Хасково може да стигне до
резултат, когато едновременно са спрени и двете дела, по които съдът следва
да се произнесе валидността на Договор за потребителски кредит SO № *****
от ***********., сключен между „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД и
Г. С. Д.. Поради изложеното, и за да се избегне постановяване на недопустимо
решение по установителния иск в настоящото производство, съдът счита, че
двете дела следва да бъдат съедини и да се постанови едно общо решение по
тях. Налице са две дела между едни и същи лица, с предмет установяване
съществуване на вземане по един и същи договор, както и претенции за
парично вземане изводът, за който ще следва от произнасяне от съда, след
като се произнесе по действителността на договора за кредит. Съединяването
на делата е необходимо с оглед правната сигурност, както и за процесуална
икономия.
Като с оглед гореизложеното съдията докладчик по г.д. № 2578/2023г по
2
описа на ХРС е Определил:
СЪЕДИНЯВА за общо разглеждане в едно производство гр.д. №
1846/2023г. по описа на РС-Хасково и гр.дело № 2578/2023г. по описа на
РСХасково, като производството ще продължи под по-рано образуваното дело,
а именно - гр.д. № 1846/2023г. по описа на РС-Хасково. ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 2578/2023г. по описа на РС - Хасково.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Определение за Съединяване на г.д. 2578/2023г. и 1846/2023г.,
обективирано в Протокол 745/11.06.2024г. по описа на ХРС е влязло в сила на
11.06.2024г.
С оглед гореизложеното следва да се разгледат и всички предявени
искове в настоящото производство.
По исковата молба с вх. № 10972 /25.08.2023г. от „Интернешънъл
Саламанка Капитал" ООД, със седалище и адрес на управление: град София,
ж.к. Люлин 9, бл. 963, ет. 1, офис 11, ЕИК: *********, представлявано от
Д.В.Д – управител , с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК и при условията на обективно кумулативно съединение искове,
против Г. С. Д., ЕГН **********.
Ищецът „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД твърди, че
Обстоятелството, въз основа на което била издадена заповедта за изпълнение
бил сключен индивидуален договор за потребителски кредит SO
№*****/***********. между страните. Договарянето било осъществено чрез
средства за комуникация от разстояние, като индивидуалния договор за
потребителски кредит бил сключен във формата на електронен документ и
отношението било реализирано при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните
услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите, Закона за
потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронния
подпис и Закона за електронната търговия. Договорът между страните бил
сключен онлайн, като кредитополучателят го подписал в профила си в
платформата на кредитодателя, въвеждайки СМС персонален
идентификационен шест цифрен код, изпратен му от автоматичната система
на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, служещ за потвърждение на
желанието му и имащ силата на саморъчен подпис за сключване на договора
на основание чл.13, ал.4, вр. ал.1 от ЗЕДЕП. Съгласно практиката на ВКС,
законът придавал значение на подписан документ не само на този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл.13, ал.3
ЗЕДЕП/, но допускал страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен.
Съгласно чл.13, ал.1 ЗЕДЕП, електронен подпис била всяка информация в
3
електронна форма, добавена или логически свързана с електронното
изявление, за установяване на неговото авторство. За обикновен електронен
подпис се считало всяко въвеждане на лична информация, която логически се
свързва с издателя й. В данните, посочени в заявката на ответницата,
фигурирала информация, която логически се свързвала само и единствено с Г.
С. Д., която лично я предоставила на дружеството при кандидатстването.
Следователно ответницата с попълването на данните си в заявката за кредит
автоматично следвало да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би
следвало да притежава тези данни. Въвеждането на лични данни от
ответницата в системата на ищеца, съгласяването й с условията на същия,
потвърждаването на издадения й договор чрез предоставен ел.адрес и
телефонен номер било равнозначно на подписване на това цифрово създадено
словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕП.
Конкретните действия по отпускане на кредита били описани в договора и
общите условия, уреждащи отношенията между страните за предоставения от
дружеството потребителски кредит. Кредитополучателят декларирал, че е
получил предварително, запознат е и приема всички условия, посочени в
преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от
разстояние по смисъла на чл.8 от ЗПФУР под формата на СЕФ, както и тези
посочени в общите условия. Кредитополучателят бил длъжен да запази
всички електронни документи, изпратени му от кредитодателя по ел.поща,
както и да ги съхранява до приключване изпълнението по договора. Всички
документи, изпратени от кредитодателя, били във формат, непозволяващ
промяна/корекция по тях. По силата на сключения индивидуален договор за
потребителски кредит между страните бил отпуснат кредит в размер на
2500лв. С подписване на процесния договор кредитодателят предоставил
сумата по личната банкова сметка на ответника, с което изпълнил
задълженията си по договора, а последният се задължил да ползва и върне
заемната сума в размер на 3956,25лв., ведно с дължимата договорна лихва и
такса експресно разглеждане. Договорът бил за срок от 75 дни, като сумата
следвало да бъде издължена на 24.09.2022г. – на една погасителна вноска. В
случай, че кредитополучателят не изпълнявал задълженията си за заплащане
на дължимите суми, имал право да предприеме всички позволени от закона
действия, за да събере своите вземания, което можело да доведе до значително
повишаване на размера на сумите. По процесния договор ответницата не била
извършила плащания преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, респ.
преди исковата молба. Към момента дължимата главница за погасяване на
потребителския кредит била в размер на 2500лв. Дължимата оговорна лихва
била в размер на 206,25лв. за периода от дата на първа вноска до дата на
последна вноска. При попълване на заявлението кредитополучателят се
възползвал от дадената му възможност като избрал и заявил доброволно
4
допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на искането за
кредит в срок до 15 минути, като се съгласил да заплати за закупуване на
допълнителната услуга такса експресно разглеждане във фиксиран размер,
която се начислявала еднократно след предоставяне на услугата и за улеснение
на кредитополучателя била включена в погасителните вноски. Ответницата
дължала сумата от 34лв., представляваща такса експресно разглеждане на
документи за отпускане на потребителски кредит. Услугата била предоставена
на ответницата без забавяне. Ответницата трябвало да изплати целия кредит
на 24.09.2022г., от когато до подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение сроковете по падежа изтекли, а тя продължавала виновно да не
изпълнява задълженията си. Поради това дължала обезщетение за забава
върху непогасената главница в размер на 154,86лв. за периода от настъпване
на забавата – 25.09.2022г. до 04.05.2023г. – датата на подаване на заявлението
и законна лихва от момента на подаването му в съда до окончателното
изплащане на дължимите суми. Предвид гореизложеното се иска
постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ищцовото
дружество има вземане срещу ответницата за сумите от 2500лв. – главница;
206,25лв. – договорна лихва за периода 24.09.2022г. – 24.09.2022г.; 34лв. –
такса за експресно разглеждане на документи; 154,86лв. – мораторна лихва за
периода 25.09.2022г. – 04.05.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане. Претендира присъждане на разноските в настоящото
производство. Представя писмени доказателства и прави искане за прилагане
към настоящото дело на ч.гр.д.№912/2023г. по описа на РС-Хасково.
Ответницата по този иск Г. С. Д. в отговора на исковата молба в срока по
131 от ГПК, оспорва основателността на предявения иск Твърди се в отговора,
че на 11.07.2022 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит
№ ***** с предмет отпускане на паричен заем в размер на 2500лв., със срок на
договора 75 дни, с фиксиран годишен лихвен процент по кредита 40,15 %,
ГПР - 47,08 %. В чл. 1, ал. 2 от договора била договорена такса за експресно
разглеждане на документи в размер на 1250лв. Тази такса била свързана с
усвояване и управление на кредита и не била включена в ГПР. Общия размер
на погасителната вноска възлизал на сумата в размер на 3956,25лв. Към
договора за кредит бил подписан и Анекс № 2, с който била начислена такса за
удължаване на кредита в размер на 582,50лв. Към договора за кредит бил
подписан и Анекс № 3, с който била начислена такса за удължаване на кредита
в размер на 582,50лв. Към договора за кредит бил подписан и Анекс № 4, с
който била начислена такса за удължаване на кредита в размер на 1165лв. Към
договора за кредит бил подписан и Анекс № 5, с който била начислена такса за
удължаване на кредита в размер на 582,50лв. Към договора за кредит бил
подписан и Анекс № 6, с който била начислена такса за удължаване на кредита
5
в размер на 582,50лв. Към договора за кредит бил подписан и Анекс № 7, с
който била начислена такса за удължаване на кредита в размер на 607,50лв.
Тези шест такси от анексите не били включени в ГПР и в общия размер на
кредита. След тяхното прибавяне общата дължима сума по кредита възлизала
на 8058,75лв. Изплатена била сумата от 4233лв. Част от сумите за погасяване
на кредита били преведени чрез Банка ДСК, а друга част по банков път чрез
Уни Кредит Бул Банк и ответницата не разполагала с преводните нареждания.
Договорът за потребителски кредит бил недействителен, тъй като не били
спазени редица разпоредби от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ като са
изложените подробни съображения в тази насока. На първо място се сочи, че в
договора не е посочен коректно както ГПР, така и общия размер на кредита. В
общия размер на кредита от 3965,25лв. не били включени сумите от шестте
анекса, представляващи такси за удължаване. Такса „експресно разглеждане
на документи" в размер на 1250лв. била недължима на основание чл. 10а, ал. 2
ЗПК, тъй като се касаело за услуги, които са свързани с усвояване и
управление на кредита, а законът забранил изискването за заплащане на такси
и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Същото не се дължало и на основание чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като в договора
нямало конкретно описание на вида, размерът и действието, за което е
начислено възнаграждението за т.нар. допълнителни услуги. Освен това тези
суми не били усвоени при сключването на договора, за да бъдат включени в
размера на кредита. В този смисъл било налице противоречие с разпоредбата
на чл. 143, т. 19 ЗЗП. Нарушена била и нормата на чл. 10а ал. 2 ЗПК, която
предвиждала, че кредиторът не може да изисква заплащането на такси за
действия, свързани с управление на кредита, а ако бъде предвидено
събирането на такива такси- то те трябвало да бъдат конкретно и точно
посочени в договора. Тази такса била неясна за какво е и толкова висока, че
представлявала повече от половина от отпусната в заем сума. В конкретния
случай не ставало ясно за какво е използвана таксата за експресно разглеждане
на документи, която не била включена в ГПР, въпреки че следвало това да
бъде така с оглед нормата на параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК и в този случай
разходите щели да надхвърлят максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4
ЗПК. При това положение ГПР бил некоректно посочен и в този смисъл
отново била нарушена императивната норма на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК.
Посоченият в договора размер на ГПР бил заблуждаващо по-нисък от
действителния, което представлявало заобикаляне на закона по чл.26 ал.1 ЗЗД.
Ето защо, ответницата счита, че договорът за кредит е недействителен на
основание чл.22 ЗПК. Правната норма на чл. 22 ЗПК предвиждала, че когато
не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.10 ЗПК договорът е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания
водело до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална
6
недействителност на договора за заем. Освен това, договорът за
потребителски кредит бил недействителен, тъй като не бил подписан от
потребителя с квалифициран електронен подпис /КЕП/, като условие за
валидност на договора. Така всеки един, използвайки чужди данни и
телефонен номер би могъл да сключи на името на друго лице договор за
потребителски кредит. Липсвала и декларация, представена от ответника, от
която да е било видно, че въведената от него парола има силата на електронен
подпис съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП. По тези съображения и с оглед
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, ответницата намира предявените искове за
неоснователни и като такива счита, че следва да бъдат отхвърлени, както и да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
по настоящото исково и по заповедното производство в полза на адвоката,
предоставил безплатна адвокатска помощ на близък.
По исковата молба с вх. №42785/10.05.2023г. от Г. С. Д., гр. Пловдив, ул.
************, с която са предявени обективно кумулативно съединени иска,
против „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД гр. София, с ЕИК
*********, представлявано от Д.В.Д, за признаване за установено по
отношение на ответника, че индивидуален договор за потребителски кредит
№ ***** от ***********., ведно с Анекс № 2 от 31.10.2022г., Анекс № 3 от
29.11.2022г., Анекс № 4 от 29.12.2022г., Анекс № 5 от 22.02.2023г., Анекс № 6
от 31.03.2023г. и Анекс № 7 от 02.05.2023г., представляващи неразделна част
от него, сключен между страните, е недействителен поради заобикаляне на
закона-чл. 26, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД, вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, вр. с чл. 11,
ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11, чл. 19, ал. 1 от ЗПК, и за осъждане на ответника да й
заплати сумата от 1733 лв., представляваща недължимо платена
възнаградителна лихва в размер на 206,24 лв., недължимо платена такса за
експресно разглеждане на документи в размер на 1250 лв. и недължимо
частично заплатена такса за удължаване срока на договора по Анекс № 2 от
31.10.2022г., по индивидуален договор за потребителски кредит №
*****/***********.- чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД. Ищцата Г. С. Д. извежда
от противоречието му с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, който не
позволява да се събират такси и комисиони за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита, а таксата от 1250 лв. за експресно разглеждане на
документи, както и тези за удължаване на падежа на договора, предмет на
шестте анекса, към него, били точно такива. Налице било противоречие и с
разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, доколкото таксата от 1250 лв. не било
ясно за вида, размера и действието, за което се събирала. Сочи и противоречие
с разпоредбата на чл. 143, т. 19 от ЗЗП. Изнася данни, че посочените по-горе
такси следвало да бъдат включени в ГПР съобразно чл. §1, т. 1 от ДР на ЗПК,
доколкото представлявали общ разход по кредита за потребителя, и
невключването им целяло да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
7
ЗПК, уреждаща максималния му размер. Посоченият размер на ГПР в
индивидуалния договор за потребителски кредит бил заблуждаващо нисък. Не
били спазени изискванията и на чал. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Противоречието с
горните норми съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК имало за последица
недействителност на договора за потребителски кредит. Недействителността
давала основание на ищцата да предяви и осъдителния иск по чл. 55, ал. 1,
предл. 1-во от ЗЗД за връщане на даденото на отвинтената страна без
основание, което възлизало на 1733 лв.
В срока по 131 от ГПК ответника „Интернешънъл Саламанка Капитал“
ООД, подава писмен отговор, като по същество на спора сочи, че предявеният
от ищцата отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК бил недопустим,
тъй като нямала правен интерес от завеждането му. Липсата на правен интерес
извежда от обстоятелството, че ищцата била платила дължимото по
индивидуалния договор за кредит. Имала правен интерес да води само иска по
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на недължимо платеното, като в хода на същия
имало пороцесуална възможност да се докаже нищожността на договора. Във
връзка с изложеното до тук моли да бъде прекратено производството като
недопустимо. Алетарнативно счита отрицателния установителен иск за
неосноветелен със следните аргументи: обстоятелството дали ГПР, уговорен
между страните, не отговаря на действителния такъв, било относимо към
нищожност на отделна клауза от годоговора, не и на целия договор. Същите
аргументи излага и по отношение на наведения довод от страна на ищцата за
невключването на таксата за експресно разгреждане на договора в общия
разход по него, респ. В ГПР. На второ място оспорва недължимостта на
таксата за еспресно разглеждане на кредита, зашщото е била уговорена между
страните в договора и е свързана е с неговото сключване, а не управление и
усвояване. Освен това, същата не следвало да бъде включена в ГПР,
базирайки се на разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗПК, визираща, че в него не се
включват разходи, заплащани от длъжника при неизпълнение на задължения
по договора, както и такси за допълнителни, незадължителни услуги,
предоставени на кредотипополучателя по негово искане. Твръди, че тази такса
била начислена в унисон с разпоредбата на чл. 10а от ЗПК, която позволявала
начисляването на такси за допълнителни услуги, каквато била тази за
експресно разглеждане на кредита. Сочи съдебна практика, съобазно която
таксата за експресно разглеждане на документи и за удължаване срока за
връщане на документи не следвало да бъдат включени в ГПР. Липсата на
задължителност на услугата за експресно разглеждане на документи за
отпускане на кредит и за удължаване на крайния срок на кредита също било
основание, разходите по тях да не бъдат включени в ГПР.
Съдът в протоколно Определение от 21.05.2025г. е допуснал, на
8
основание чл.214, ал.1 от ГПК, изменение в размера на предявения от Г. С. Д.,
от гр. Хасково против „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, като същият се счита предявен за сумата
в размер на 2737.50 лева, вместо за първоначално предявения размер от
1733.00 лева, представляващи недължимо платени по недействителен договор
за потребителски кредит SO № *****/***********
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено
от фактическа страна следното:
Съдът Приема за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между Г. С. Д. и Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД
гр. София, с ЕИК *********, представлявано от Д.В.Д, е сключен
индивидуален договор за потребителски кредит № SO***** от ***********.,
ведно с Анекс № 2 от 31.10.2022г., Анекс № 3 от 29.11.2022г., Анекс № 4 от
29.12.2022г., Анекс № 5 от 22.02.2023г., Анекс № 6 от 31.03.2023г. и Анекс №
7 от 02.05.2023г., представляващи неразделна част от него.
От съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява че на
11.07.2022 г. в гр. София е подписан индивидуален договор за потребителски
кредит № SO ***** между "Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД -
кредитодател и Г. С. Д. - кредитополучател. Предмет на договора е
предоставен паричен кредит в размер на 2500,00 лв. за срок 75 дни. Съгласно
изготвения към чл.2 от Договора погасителен план, срокът за погасяване на
задължението е 24.09.2022 г. и съдържа 1 брой погасителна вноска в размер на
3956,25 лв. /включваща 2500,00 лв главница + 1250,00 лв. такса за експресно
разглеждане на документи + 206,25 лв. договорна лихва/. Фиксираният
годишен лихвен пр0цент по кредита е 40,15%, а Годишен процент на
разходите възлиза на 47,08 %. Съгласно чл.5 от Договора кредитополучателят
усв0ява сумата по Одобрения кредит по посочената в Заявлениет0 с искане за
потребителски кредит. Към кредитното досие на ищцата се съдържа
информация, касаеща гореописания договор. Параметрите му са описани в
Заявка за кредит № ********, с потребител № *******. Посочена е и
банковата сметка на лицето, а именно: *************, банка „ОББ" АД. На
11.07.2022 г. е извършен банков превод чрез преводно нареждане от
"Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, банкова сметка на наредителя
*******************, банка „Уникредит Булбанк" АД към Г. С. Д., банкова
сметка на получателя *************, банка „ОББ" АД. Превода е за сумата
2500,00 лв., с основание за плащане: Потребителски кредит Дог. №
********** от 11.07.2022 г. Извършената банкова операция е с номер
**********. Съгласно справка от счетоводната система на "Интернешънъл
Саламанка Капитал" ООД предоставения заем е осчетоводен със следната
9
котировка: по дебита на сметка 262 Предоставени заеми на нефинансови
предприятия и други клиенти, в размер на 3956,25 лв., включващ следната
аналитичност: 2500,00 лв. главница, 206,25 лв. лихви и 1250,00 лв. такса
експресн0 предоставяне. Кредита е по сметка 5031 Разплащателна сметка в
левове в размер на 2500,00 лв. /Отразяващ извършеният банков превод/ и
сметка 752 финансови разходи за бъдещи периоди в размер на 1456,25 лв.
/начислени договорна лихва и такса експресно предоставяне/. Размерът на
отпуснатия кредит възлиза на 2500,00 лв. Към договор за потребителски
кредит SO № *****/11.07.2022 г., сключен между "Интернешънъл Саламанка
Капитал" ООД - кредитодател и Г. С. Д. - кредитополучател, са налице
следните анекси за удължаване на срока /падежа/ на Договора след подадена
молба от Г. С. Д., а именно: На 30.09.2022 г. е подадена Молба от Г. С. Д. за
удължаване на срока /падежа/ на Договора с 30 дни. На 30.09.2022 г. от
страните е подписан Анекс № 1 към индивидуален Договор за потребителски
кредит **********/11.07.2022 г., с който се удължава падежът на дължимото
задължение по кредита с 30 дни, а падежната дата се изменя от 24.09.2022 г.
/стара дата/ на 24.10.2022 г. /нова дата/. На 27.10.2022 г. е подадена Молба от Г.
С. Д. за удължаване на срока /падежа/ на Договора с 30 дни. На 31.10.2022 г. от
страните е подписан Анекс № 2 към индивидуален Договор за потребителски
кредит **********/11.07.2022 г., с който се удължава падежът на дължимот0
задължение по кредита с 30 дни, а падежната дата се изменя от 24.10.2022 г.
/стара дата/ на 23.11.2022 г. /нова дата/. На 29.11.2022 г. е подадена Молба от Г.
С. Д. за удължаване на срока /падежа/ на договора с 30 дни. На 29. ;1.2022 г. от
страните е подписан Анекс № 3 към индивидуален Договор за потребителски
кредит **********/11.07.2022 г., с който се удължава падежът на дължимото
задължение по кредита с 30 дни, а падежната дата се изменя от 23.11.2022 г.
/стара дата/ на 23.12.2022 г. /нова дата/. На 26.12.2022 г. е подадена Молба от Г.
С. Д. за удължаване на срока /падежа/ на договора с 60 дни. На 29.12.2022 г. от
страните е подписан Анекс № 4 към индивидуален Договор за потребителски
кредит **********/11.07.2022 г., с който се удължава падежът на дължимото
задължение по кредита с 30 дни, а падежната дата се изменя от 23.12.2022 г.
/стара дата/ на 21.02.2023 г. /нова дата/. На 21.02.2023 г. е подадена Молба от Г.
С. Д. за удължаване на срока /падежа/ на договора с 30 дни. На 22.02.2023 г. от
страните е подписан Анекс № 5 към индивидуален Договор за потребителски
кредит **********/11.07.2022 г., с който се удължава падежът на дължимото
задължение по кредита с 30 дни, а падежната дата се изменя от 21.02.2023 г.
/стара дата/ на 23.03.2023 г. /нова дата/. На 31.03.2023 г. е подадена Молба от Г.
С. Д. за удължаване на срока /падежа/ на договора с 30 дни. На 31.03.2023 г. от
страните е подписан Анекс № 6 към индивидуален Договор за потребителски
кредит **********/11.07.2022 г., с който се удължава падежът на дължимото
задължение по кредита с 30 дни, а падежната дата се изменя от 23.03.2023 г.
10
/стара дата/ на 22.04.2023 г. /нова дата/. На 30.04.2023 г. е подадена Молба от Г.
С. Д. за удължаване на срока /падежа/ на договора с 30 дни. На 02.05.2023 г. от
страните е подписан Анекс № 7 към индивидуален Договор за потребителски
кредит **********/11.07.2022 г., с който се удължава падежът на дължимото
задължение по кредита с 30 дни, а падежната дата се изменя от 22.04.2023 г.
/стара дата! на 22.05.2023 г. /нова дата/. За периода на удължаване срока на
договора се дължи такса, регламентирана в т.2 от Анекса и в съответствие с
Тарифа за таксите, услугите и разходите, събирани и дължими на
"Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД от кредитополучатели за услугите
и продуктите, обявени на www.happycredit.bg/в сила от 19.05.2022 г./.
Съгласно справка от счетоводната система на "Интернешънъл Саламанка
Капитал" ООД, дължимата сума съгласно подписаните анекси за удължаване
на договора за кредит е осчетоводена по Дебита на сметка 262 Предоставени
заеми на нефинансови предприятия и други клиенти, аналитична сметка Такси
тарифа и по Кредита на сметка 729 Други финансови приходи. За периода от
30.09.2022 г. до 02.05.2023 г. от Г. С. Д. са извършени плащания чрез: - внесена
сума на каса в ,,Уникредит Булбанк" АД; - лична банкова сметка на лицето в
Банка „ДСК" АД, IBAN *************.
Според изготвеното заключение по представената и неоспорена ССчЕ
задълженията и плащанията по Договор за потребителски кредит
**********/11.07.2022 г., съгласно счетоводни записи от счетоводната система
на ищеца, са След извършен преглед на касовите операции за внесени суми в
,,Уникредит Булбанк" АД от лицето и наредените преводи от личната банкова
сметка в Банка „ДСК" АД, се установи съвпадение на извършените плащания
/по сума и размер/ от Ответницата и постъпилите суми /по сума и размер/ в
ищцовото дружество. Изключение прави нареден превод от Банка „ДСК" А.Д
на 22.02.2023 г. за сумата от 1678,00 лв. Съгласно представени документи от
Ответницата, със сумата са платени следните задължения, а именно: 582,50
лв. - съгласно Анекс Nº 5/22.02.2023 г. към договор за потребителски кредит
**********/11.07.2022 г.; 535,90 лв. - съгласно Анекс Nº 1/22.02.2023 г. към
договор за потребителски кредит ********/22.11.2022 г. 559,20 лв. - съгласно
Анекс Nº 4/22.02.2023 г. към договор за потребителски кредит
******/25.08.2023 г. Сумата от 582,50 лв. не фигурира като постъпило
плащане по Анекс Nº 5/22.02.2023 г. към договор за потребителски кредит
**********/11.07.2022 г. по представени счетоводни данни от ищцовото
дружество. В случай, че сумата се отнесе по процесния договор, то Общо
платените суми от Г. С. Д. по него възлизат на 5237,50 лв. /4655,00 лв. +
582,50 лв/. Подробно, извършените плащания с Основание по тях, са както
следва: На 30.09.2022 г. е извършено плащане в размер на 642,50 лв. Сумата е
преведена чрез касов превод от „Уникредит Булбанк" АД към банкова сметка
на получателя "Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД,
11
*******************, банка „Уникредит Булбанк" АД. Основанието за
плащане е: Удължаване на кредит Nº ********** Г. С. Д. **********.
Извършената банкова Операция е с номер *******. На 31.10.2022 г. е
извършено плащане в размер на 702,50 лв. Сумата е преведена чрез касов
превод от „Уникредит Булбанк" АД към банкова сметка на получателя
"Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, *******************, банка
„Уникредит Булбанк" АД. Основанието за плащане е: Удължаване на кредит
Nº ********** Г. С. Д. **********. Извършената банкова Операция е с номер
***********. На 29.11.2022 г. е извършен0 плащане в размер на 1262,00 лв.
Сумата е преведена чрез касов превод от „Уникредит Булбанк" АД към
банкова сметка на получателя "Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД,
*******************, банка „Уникредит Булбанк" АД. Основанието за
плащане е: **********/*****3216 Г. С. Д. **********. Извършената банкова
Операция е с номер *******. На 29.12.2022 г. е извършено плащане в размер
на 1845,00 лв. Сумата е преведена чрез касов превод от „Уникредит Булбанк"
АД към банкова сметка на получателя "Интернешънъл Саламанка Капитал"
ООД, *******************, банка „Уникредит Булбанк" АД. Основанието за
плащане е: **********/*****3216 Г. С. Д. **********. Извършената банкова
операция е с номер ***********. На 22.02.2023 г. е извършено плащане в
размер на 1678,00 лв. Сумата е преведена от личната банкова сметка на лицето
в Банка „ДСК" АД, IBAN ************* към банкова сметка на получателя
"Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, *******************, банка
„Уникредит Булбанк" АД. Основанието за плащане е: Г. Д. ЕГН **********.
Извършената банкова операция е с номер 002862. На 31.03.2023 г. е
извършено плащане в размер на 702,50 лв. Сумата е преведена от личната
банкова сметка на лицето в Банка „ДСК" АД, 1BAN ************* към
банкова сметка на получателя "Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД,
*******************, банка „Уникредит Булбанк" АД. Основанието за
плащане е: ********** ЕГН **********. Извършената банкова операция е с
номер 002147. На 02.05.2023 г. е извършено плащане в размер на 740,00 лв.
Сумата е преведена от личната банкова сметка на лицето в Банка „ДСК" АД,
1BAN ************* към банкова сметка на получателя "Интернешънъл
Саламанка Капитал" ООД, *******************, банка „Уникредит Булбанк"
АД. Основанието за плащане е: ********** ЕГН **********. Извършената
банкова операция е с номер 011220. Съгласно справка от счетоводната система
на "Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД по договор за потребителски
кредит **********/11.07.2022 г. е постъпила сума в размер на 4655,00 лв.
Сумата е осчетоводена по дебита на сметка 5031 Разплащателна сметка в
левове и по кредита на сметка 262 Предоставени заеми на нефинансови
предприятия и други клиенти, аналитична сметка Такса тарифа - 4075,00 лв. и
аналитична сметка Такса тарифа удостоверение - 580,00 лв. Съгласно
12
счетоводни данни от ищцовото дружесгво, незаплатените суми по договора
възлизат на: 2500 лв. главница; 206,25 лв. договорна лихва за периода
24.09.2022 г. - 24.09.2022 г.; 1250 лв. - такса за експресно разглеждане на
документи. 610,00 лв. - такса удължаване срока на договора, от които: 582,50
лв. съгласно Анекс № 5/22.02.2023 г. и 27,50 лв. съгласно Анекс №
7/02.05.2023 г. /начислени 607,50 лв., платени 580,00 лв./. За периода
25.09.2022 г. - 04.05.2023 г. мораторната лихва е в размер на 154,86 лв. Сумата
на договорната лихва е изчислена при годишен лихвен процент 40, 1 5%.
Размерът й не се различава от заложения по договор годишен лихвен процент
в размер на 40, 1 5%. В Закон за потребителския кредит, Приложение 1 към
чл. 19, ал. 2, е посочена формула за изчисление по алгебричен път на
годишния процент на разходите. Изчислява се като се сумират всички разходи
под формата на изходящи парични потоци по кредита, които ще се заплатят и
получената сума се раздели на размера му на осреднена база за целия период
на кредита. Така изчислено, при включването само на договорната лихва като
разход на заемателя, ГПР възлиза на 47,078% и не се различава от заложения
по договор ГПР в размер на 47,08%. Сумата на такса за експресно разглеждане
на документи /в размер на 1250,00 лв./ е дължима на падежа на плащане на
погасителната вноска по договора съгласно приложен погасителен план към
него. С нея, общото задължение по договора възлиза на 3956,25 лв. /главница
2500,00 лв. + договорна лихва 206,25 лв. + такса за експресно разглеждане на
документи 1250,00 лв./. Ако към общите разходи по кредита, които
потребителя ще заплати, се включи и такса за експресно разглеждане на
документи по Договора /като част от погасителната вноска съгласно
погасителен план/, ГПР възлиза на 833,553%.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира следното:
По от „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООДс която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и при условията
на обективно кумулативно съединение искове, против Г. С. Д., съдът
намира следното:
По делото не се спори, че между Г. С. Д. и Интернешънъл Саламанка
Капитал“ ООД гр. София, с ЕИК *********, представлявано от Д.В.Д, е
сключен индивидуален договор за потребителски кредит № SO***** от
***********., ведно с Анекс № 2 от 31.10.2022г., Анекс № 3 от 29.11.2022г.,
Анекс № 4 от 29.12.2022г., Анекс № 5 от 22.02.2023г., Анекс № 6 от
31.03.2023г. и Анекс № 7 от 02.05.2023г., представляващи неразделна част от
него.
Договорът за паричен заем/кредит е реален такъв, откъдето следва, че за
сключването му е необходимо предаване на паричната сума. От представеното
13
по делото платежно нареждане се установява, че на 11.07.2022 г. ответницата е
получила от ищеца сумата от 2500 лв., като в основанието за паричния превод
е посочено, че сумата се превежда във връзка с потребителски кредит
№********** от ***********. Сумата е преведена по банковата сметка на
ответницата, което се подкрепя и от представеното по делото удостоверение за
банкова сметка. От доказателствата по делото безспорно се установяват
развилите се отношения между страните, както и волята им за сключване на
процесния договор за кредит.
Предвид изложеното съдът следва да разгледа въведените в отговора на
исковата молба възражения за недействителност на договора за кредит, тъй
като по делото се установи, че между страните е възникнало посоченото
облигационно правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора
за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата
стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл.
23 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е
посочено, че ГПР е 47,08%, но от съдържанието на договора не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР.
Съдът намира, че таксата за експресно разглеждане на заявката за
отпускане на кредита представлява установено задължение на
заемополучателя, свързано с усвояване на кредита. Ответното дружество
предоставя кредитно финансиране по занятие, като тази му дейност е
неразривно свързана с разглеждането на документите (заявката), подадени от
всеки потенциален клиент. Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изложеното и след
14
като ищецът е подал заявление за предоставяне на паричен ресурс, което се
явява задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то
ответникът не следва да изисква заплащане на такса за разглеждането на
документите, без оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за
кредитиране. Впрочем, изискваната от ответника такса по чл. 1, ал. 3 от
Договора представлява пряк разход по кредита и следва да бъде включен при
формирането на годишния процент на разходите ( чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19,
ал. 1 ЗПК ).
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
при включването на вземането за такса ГПР става 833,553 %. Оттук следва, че
по този начин императивно заложения в чл. 19, ал. 4 ЗПК лимит се надвишава
многократно. Тоест, налице е и пълно разминаване между посочения в
договора ГПР, дължима сума за заплащане и действително дължимата
величина в края на заемния период.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е
оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3,
пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на
крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят
индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие
с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От
посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от
ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и
изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът
ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в
процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения
в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че
договор за паричен заем №SO***** от ***********. е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което не следва да се
пристъпва към изследване и на останалите сочени от ищеца основания за
недействителност на договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата
стойност на претендираната от ищеца погасителна вноска е главницата по нея.
15
Съгласно инкорпорирания в договора за кредит погасителен план главницата е
в размер на 2500 лв. От тук следва, че предявеният иск е основателен за
сумата от 2500 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявленето, а останалата му част, за сумите от 206,25 лева – договорна лихва
за периода от 24.09.2022г. – 24.09.2022г.; 34 лева – такса за експресно
разглеждане на документи;154.86 лева – мораторна лихва за периода
25.09.2022г. 04.05.2023г., искът се явява неоснователен и следва да се
отхвърли.
С оглед всичко изложеното, съдът намира, че предявеният
установителен иск е частично основателен и като такъв, същият следва да
бъде уважен отчасти.
По предявените от Г. С. Д., обективно кумулативно съединени иска,
против „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД, вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал.
1, т. 9, т. 10 и т. 11, чл. 19, ал. 1 от ЗПК и 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД съдът
намира следното:
По делото не се спори, че между Г. С. Д. и Интернешънъл Саламанка
Капитал“ ООД гр. София, с ЕИК *********, представлявано от Д.В.Д, е
сключен индивидуален договор за потребителски кредит № SO***** от
***********., ведно с Анекс № 2 от 31.10.2022г., Анекс № 3 от 29.11.2022г.,
Анекс № 4 от 29.12.2022г., Анекс № 5 от 22.02.2023г., Анекс № 6 от
31.03.2023г. и Анекс № 7 от 02.05.2023г., представляващи неразделна част от
него.
Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало
извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е
предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по
договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният
между страните договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата
валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния
закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното
положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица
специални правила, рефлектиращи върху действителността на
облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.
С исковата молба са наведени твърдения за недействителност на
договора за кредит, тъй като не са спазени редица разпоредби на ЗПК. Съдът
възприема твърденията за недействителност на договора на основание чл. 11,
16
ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като според настоящия състав посоченият в договора
годишен процент на разходите от 47.08 % не съответства на действителния
такъв. От съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои
точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В чл. 1, ал. 1 от
договора е предвидено, че с подписване на договора кредитополучателят
заявява, че преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от
допълнителна незадължителна услуга експресно разглеждане на заявлението с
искане за потребителски кредит, предоставена от кредитодателя, а според ал.
2 кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на потребителския кредит в размер на 1250 лева. Според ал. 3 на
същият текст таксата се заплаща разсрочено на равни части, като се включи
към всяка погасителна вноска. Съдът намира, че таксата за експресно
разглеждане на заявката за отпускане на кредита е разход по кредита, който
следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите
– ГПР /индикатор за общото оскъпяване на кредита/ – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК,
който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България /основен лихвен процент плюс 10 %/, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за
потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая общото
задължение на ищцата е съответно на вписаните в погасителния план –
неразделна част от договора за кредит, сборни плащания, в които изрично е
посочено и задължението за такса експресно разглеждане в размер на 1250 лв.
/ вноската е начислена като сбор от части от главница и договорна лихва,
както и таксата за експресно разглеждане. Плащането на таксата за експресно
разглеждане обаче не е отразено като разход при формирането на посочения в
договора ГПР – 47.08%, въпреки че е включено в общия дълг и месечните
вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на
изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При това положение според настоящия
състав, макар формално процесният договор да покрива изискуемите
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на
изискуемото съдържание по т. 10 – годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя.
17
Освен това ответното дружество дружество предоставя кредитно
финансиране по занятие, като тази му дейност е неразривно свързана с
разглеждането на документите (заявката), подадени от всеки потенциален
клиент. Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита. Предвид изложеното и след като ищцата е подала
заявление за предоставяне на паричен ресурс, което се явява задължителна и
необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то от същата не следва
да изисква заплащане на такса за разглеждането на документите, без оглед на
това в какъв срок се разглежда заявката за кредитиране. С оглед на това
настоящият състав намира, че процесният договор не отговоря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до неговата
недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Поради това
предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед недействителността на договора и съгласно разпоредбата на чл.
23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Чистата стойност на кредита възлиза на 2500 лв., а от представените към
исковата молба писмени доказателства, както и от изготвената и приета ССчЕ
се установява, че извършените от ищцата плащания в полза на ответното
дружество по договора за кредит възлизат на сумата от 5237,50 лв. /4655,00
лв. + 582,50 лв/. За яснота сумата от 582.50 лв. е преведена в случая на
"Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, но същата не фигyрира като
постъпило плащане по Анекс №5/22.02.2023 г. към договор за потребителски
кредит **********/11.07.2022 г., но доколкото, процесната сума от 582.50 не е
оспорена от ответника по този иск, както и платежното нареждане, то същата
следва да се отнесе именно към плащането по Анекс №5/22.02.2023г., като
общо преведената от Г. Д. сума по Договор за потребителски кредит №
**********/11.07.2022 г. е в размер на 5237.50 лева. В тази връзка над чистата
стойност на кредита е платена сумата от 2737,50 лв., поради което
предявеният осъдителен иск за сумата от 2737,50 лв. е основателен и следва
да бъде уважен, като сумата се присъди ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 10.05.2023 г. до изплащане на сумата.
По отговорността за разноски:
По първоначално предявения иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК:
На основание чл.78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищцовото дружество по иска по
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, претендира разноските за настоящото производство,
които са направени и във връзка с които по делото е представен списък на
18
разноските по чл. 80 ГПК за сторени разноски в размер на 1047 лева по
ч.гр.д.912/2023г. по описа на ХРС /57.90 лева за държавна такса и 990 лева –
адвокатско възнаграждение/ за предявения иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК – разноски в общ размер от 1443,50 лева /143 лева за държавна такса и
1300 лева за адвокатско възнаграждение/, както и 400 лева за адвокатско
възнаграждение по в.ч.гр.д. 860/2023г. на ОС – Хасково. С оглед изхода на
спора, по съразмерност на ищеца следва да се присъди сумата от общо, след
редуцирането 2885,15 лв. – разноски за настоящото производство и
заповедното производство, както и 400 лева в пълен размер за адвокатско
възнаграждение по в.ч.г.д. 860/2023г. на ОС – Хасково или общо следва на
„Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД да се присъдят разноски в размер
на 3285,15 лева.
По съразмерност на ответника по иска по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 също
се дължат разноски. Претендира се заплащане на адвокатски хонорар на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., което определено по НМРАВ възлиза в
размер на сумата от 590 лева. По съразмерност на адв. Стефан Паров следва
да се присъди сумата от 80,52 лв, след редуцирането.
По иска по чл. 26, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД, вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК,
вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11, чл. 19, ал. 1 от ЗПК и 55, ал. 1, предл. 1-
во от ЗЗД:
Предвид изцяло уважения иск, както и с оглед обстоятелството, че
ищцата е направила изрично и своевременно искане за разноски по
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на същата следва да
се присъдят такива в общ размер от 2171,67 лева, а именно за платена
държавна такса – 391.67 лева, депозит за вещо лице по ССчЕ – 400 лева и
платен адвокатски хонорар в брой в размер на 1380 лева /стр. 175/.
По ч.г.д. 912/2023г.; в.ч.гр.д. 860/2023г., съдът се е произнесъл по-горе
на кого се дължат разноски. За яснота по в.ч.гр.д. 860/2023г. разноски на Г. Д.
не се дължат, с оглед изхода на делото, както и по ч.г.д. 912/2023г., доколкото
не са извършвани процесуални действия по същото освен подаване на
възражение /не са и представени доказателства за сторени такива по
заповедното/. По отношение на претендираното от „Интернешънъл
Саламанка Капитал“ ООД, адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева
по иска по 26, ал. 1, вр. 55, ал. 1 ЗЗД, също не се дължат разноски, с оглед
изхода на същия.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1,
19
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД искове, по отношение на Г. С.
Димитров, с ЕГН: **********, с адр. гр. Хасково, ул. „Стара планина“ бл. 63,
вх. А, ет. 4, ап. 22, че „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к „Люлин“ 9, бл.
963, ет. 1, е носител на паричното притезание в размер на 2500 лева, ведно
със законната лихва от 09.05.2023г., представляващо неизплатена главница по
сключения между страните договор за потребителски кредит
№SO*****от***********., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 389 от 12.05.2023 г. по ч.гр.д. №
912/2023 г. на РС-Хасково.
ОТХВЪРЛЯ по предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД искове от „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД,
ЕИК ********* против Г. С. Димитров, с ЕГН: **********, с адр. гр. Хасково,
ул. „Стара планина“ бл. 63, вх. А, ет. 4, ап. 22 за установяване на вземането за
сумите от 206,25 лева – договорна лихва за периода от 24.09.2022г. –
24.09.2022г.; 34 лева – такса за експресно разглеждане на документи; 154.86
лева – мораторна лихва за периода 25.09.2022г. 04.05.2023г. по договор за
потребителски кредит № SO***** от ***********., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 389 от
12.05.2023 г. по ч.гр.д. № 912/2023 г. на РС-Хасково.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. С. Димитров, с ЕГН:
**********, с адр. гр. Хасково, ул. „Стара планина“ бл. 63, вх. А, ет. 4, ап. 22
да заплати на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК *********
сумата от общо 3 285,15 лева – съдебно-деловодни разноски по съразмерност
за производството по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД,
заповедното производство по ч.гр.д. № 15672/2021, както и за адвокатско
възнаграждение по в.ч.г.д. 860/2023г. на ОС – Хасково.
ОСЪЖДА „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, със седалище и
адрес на управление: град София, ж.к. Люлин 9, бл. 963, ет. 1, офис 11, ЕИК:
*********, представлявано от Д.В.Д - управител, да заплати на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв на адв. С.Ж.П от АК – Пловдив, с адрес на кантората -
гр.Пловдив, пл.********, сумата от 80,52 лева, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение по съразмерност за иска по чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Интернешънъл
Саламанка Капитал" ООД, със седалище и адрес на управление: град София,
ж.к. Люлин 9, бл. 963, ет. 1, офис 11, ЕИК: *********, представлявано от
Д.В.Д – управител и Г. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Пловдив,
************, съдебен адрес: гр.Пловдив, пл.********, адв. С.Ж.П от АК –
Пловдив, че сключеният между тях договор за потребителски кредит №
20
SO***** от ***********. е недействителен на основание чл.124 ал.1 ГПК,
вр. чл.22 ЗПК, вр. чл. 26 ал. 1 ЗЗД, вр. чл.10а ЗПК, вр. чл.11 ал.1 т.9 и т.10 и
чл.21 ал.1 ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, „Интернешънъл
Саламанка Капитал" ООД, със седалище и адрес на управление: град София,
ж.к. Люлин 9, бл. 963, ет. 1, офис 11, ЕИК: *********, представлявано от
Д.В.Д – управител, ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр.Пловдив, ************, съдебен адрес: гр.Пловдив, пл.********, адв.
С.Ж.П от АК – Пловдив, сумата от 2737,50 лева, представляваща недължимо
платена сума по договор за потребителски кредит № SO***** от ***********,
сключен между Г. С. Д., ЕГН ********** и " „Интернешънъл Саламанка
Капитал" ООД, ЕИК: *********, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 10.05.2023 г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, със седалище и
адрес на управление: град София, ж.к. Люлин 9, бл. 963, ет. 1, офис 11, ЕИК:
*********, представлявано от Д.В.Д - управител, да заплати на Г. С. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр.Пловдив, ************, съдебен адрес: гр.Пловдив,
пл.********, адв. С.Ж.П от АК – Пловдив, сумата от 2171,67 лева,
представляваща направени по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2-
ро от ЗЗД, вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11, чл. 19,
ал. 1 от ЗПК и 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: П.М
21