РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. З., 22.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на трети юни през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Черешаров
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело №
20245420100042 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация
чл.439 във вр. чл. 124 от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по искова
молба, подадена от А. Л. Д. срещу А. А. Г. и Р. А. С..
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че въз основа на изпълнителен лист № 190/19.05.2023 г., издаден
по гр.д. № 190/2019 г. по описа на Районен съд З., е осъден по иск с правно
основание чл. 109 ЗС да преустанови неоснователните си действия, с които
пречи на ответниците да упражняват правото си на собственост върху тяхната
земя в УПИ VIII - 1437 кв. 118 по плана на град Н., като демонтира и премести
вън от земята им бръснарски павилион /метален/, който държи неоснователно
в имота им.
Ищецът е съден още, да заплати на основание чл. 59 ЗЗД на ответниците
по спора, считано от 18.12.2018 г. ежемесечен наем в размер на 35 лв. до
премахване на металния павилион, както и да заплати съдебно-деловодни
разноски за всички инстанции.
Във връзка с горния изпълнителен лист било образувано изп. дело №
19/2023 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при PC-З., по което
1
ищецът получил ПДИ, че дължи обща сума от 6415,24 лв. от които 5 763 лева
неолихвяема сума, 114,00 главница, 44,52 лева лихви, месечен наем до
премахване на павилиона 35,00 лева; 650,00 лева разноски адв. хонорар но
делото и 493,72 лева такса по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, върху сумата, която длъжникът е погасил в
срока за доброволно изпълнение, такса не се събира. С поканата е определен и
14 - дневен срок за доброволно премахване на металния павилион. Във връзка
с поканата по изп. дело № 19/2023 г. по описа на Държавен съдебен
изпълнител при PC-З., ищецът изплатил изцяло дължимата сума, като
направил възражение, че не дължи изпълнение с премахване на метален
павилион, доколкото е сключил Договор за наем по силата на който
взискателят А. А. Г., в качеството си на съсобственик на процесния имот му е
отдал под наем част от него, за поставяне на метален павилион и извършване
на бръснаро - фризьорски услуги.
Изп.д. № 19/2023 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при PC З.
по искане на взискател Р. А. С., бито прехвърлено при ЧСИ С.Д. с per № 917 и
район на действие Окръжен съд - С.Д.
Във връзка с новообразуваното изп. дело № 460/2023 г. по описа на ЧСИ
С.Д., ищецът получил призовка за принудително изпълнение с което бил
уведомен че на 26.03.2024 г. от 11,00 ч. ще пристъпи към принудително
изпълнение, а именно принудително демонтирани и преместване на металния
павилион.
Ищецът счита, че не следва да премахва процесния метален павилион
доколкото е налице ново обстоятелство, изключващо изпълняемото право по
изпълнителен лист издаден по гр.д. № 190/2019 г. по описа на Районен съд З..
Сочи, че е налице облигационно наемно отношение между страните както по
гр.д. № 190/2019 г. по описа па Районен съд З., както и по новообразуваното
изп. дело № 460/2023 г. по описа на ЧСИ С.Д., по ситата на което ищецът, на
годно правно основание, ползвал процесния имот в качеството му на наемател.
Излагат се съображения, че Договора за наем е сключен на дата
16.06.2023 г., с оглед на което изпълнителното основание за премахване на
павилиона е отпаднало по смисъла на ял. 439 ал, 1 ГПК, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно
значение за неговото съществуване. Ищецът счита, че наличието на наемно
правоотношение за процесния имот със собственика на имота и един от
взискателните по изпълнителното дело, изключва извършването на действие
по премахване на процесния павилион с взискатели ответниците по
настоящото дело. Излагат се съображения, че процесното наемно
правоотношение е възникнало между взискателя и длъжника, досежно
процесния имот, които действия са валидни и не са в нарушение на нормата на
2
чл. 32 ЗС, тъй като сключването на наемен договор само от единия
съсобственик, не прави този договор нищожен, защото представлява действие
на управление, което всеки съсобственик може да извършва, без изричното
съгласие на другият съсобственик.
Ищецът сочи, че взискателите въпреки, че са запознати с процесия
договор за наем на имота - единият е страна по договора в качеството му на
наемодател, а другият е запознат, доколкото е изразил становище по изп.д. №
19/2023 г. по описа на ДСИ при PC З., по повод направено възражение от
страна на ищеца, по същото изпълнително дело, но въпреки това пристъпват
към принудително изпълнение. В случая наемния договор е сключен след
приключване на съдебните дела между страните и е факт, непреклудиран от
силата на присъдено нещо. Ищецът счита, че доколкото е сключил договора за
наем, след приключване на делото и след възникване на изпълнителното
основание, то вече не дължи изпълнение по издадения изпълнителен титул,
тъй като вече държи имота на годно правно основание - писмен договор за
наем.
При тези твърдения, моли съдът да се произнесе с решение с което да
признае за установено по отношение на ответниците А. А. Г. и Р. А. С., че
ищецът А. Л. Д., не дължи изпълнение по изпълнителен лист №
190/19.05.2023 г. издаден по гр.д. № 190/2019 г, по описа на Районен съд З., а
именно: премахване на метален павилион в УПИ VIII - 1437, кв. 118 по плана
на град Н., като демонтира и премести същия, както и не дължи на основание
чл. 59 ЗЗД обезщетение равняващо се на ежемесечен наем в размер на 35 лв.
до премахване на металния павилион, както и че не дължи прието по
изпълнителното дело № 460/2023 г. но описа на ЧСИ С.Д. разноски и
дължими такси.
Претендира разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Р. А. С. е подала отговор на
исковата молба, допълнен с молба от 15.04.2024 г., в който изразява становище
за неоснователност на предявения иск. Излагат се съображения, че
представеният от ищеца договор за наем от 16.06.2023 г. е недействителен -
нищожен, поради невъзможен предмет. В отговора се сочи, че с Решение №
20020/16.09.2021 г. по гр.д. № 190/2019 г. на РС-З., заедно с уважения
негаторен иск, е уважен и иск, по който ищецът А. Д. е осъден, на осн. чл. 59,
ал. 1 ЗЗД да заплаща на ищцата и на нейния брат - отв. А. Г., считано от
18.12.2018 г. ежемесечен наем в размер на сумата от 35 лв. за ползваните без
основание от Д. 14 кв.м. от имота им, до премахване на павилиона и
освобождаване на имота. Отв. С. сочи, че доколкото павилионът все още не е
3
премахнат, паричното притезание все още съществува, поради което при
наличие на притезание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД заместващо неполучен наем за
имота, то този имот не може да се отдава под наем - няма предмет, възможен
за отдаване под наем.
На следващо място се излагат съображения, че в представения договор
за наем, не е конкретизирано мястото, което се „отдава под наем“, тъй като
според ответника, изразът „откъм ул. „А.С.“, гр. Н.“ е недостатъчен за такава
конкретизация. Сочи се още, че от текста на чл. 2 от договора ставало ясно, че
поставянето на металния павилион предстои, т.е. първо трябва са се премахне
съществуващият, а след това наемателят да постави метален павилион, т.е. не
да държи вече поставения, а тепърва да постави такъв.
В отговора на Р. С. се сочи още, че тя не е страна по договора за наем и
не е искано нейното съгласие, като собственик на имота за такова
разпореждане с него. Не било проведено общо събрание на съсобствениците и
нямало взето решение по чл. 32, ал. 1 ЗС, поради с договора била нарушена
цитираната императивна правна норма - още едно основание за неговата
нищожност. Отв. С. счита, че дори договорът да не страдаше от посочените
пороци, то същият не е достатъчно основание за прекратяване на
изпълнителното производство по изп.д. № 460/2023 г. на ЧСИ С. Д., тъй като
не е правопрекратяващ или правопогасяващ юридически факт по отношение
на негаторното и паричното притезание по изпълнителното дело. Моли съдът,
по реда на косвения съдебен контрол, че процесния договор за наем е
нищожен, поради противоречие със закона и невъзможен предмет.
На следващо място отв. Р. С. оспорва представения към исковата молба
договор за наем от 16.06.2023 г. като неистински, тъй като не е подписан от
нейния брат А. А. Г., поради което моли същият да бъде изключен от
доказателствата по делото. Ако съдът не приеме, че договорът страда от
посочените пороци, отв. С. твърди, че същият не предвижда отпадане на
негаторното притезание за демонтаж и преместване на процесния бръснарски
павилион. Поради това ответника счита, че договорът за наем следва да се
тълкува, като засягащ паричното притезание за увеличаване на дължимата
сума по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, в полза на А. А. Г., като взискател по изп.д. №
460/2023 г. на ЧСИ С. Димитрова от присъдените му 17,50 лв. месечно, т.е. У2
от присъдената им общо сума в размер на 35 лв. месечно (17,50 лв. + 20 лв. по
договора за наем = 37,50 лв. месечно, считано от 16.06.2023 г. до демонтажа и
преместването на павилиона. С оглед изложеното, отв. С. счита, че когато
павилионът бъде демонтиран и преместен, ще отпадне и паричното
притезание, което тя има към длъжника - по 17,50 лв. месечно, както и
паричното притезание на взискателя А. А. Г. - 37,50 лв. месечно.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от
4
ответника А. А. Г., с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Излагат се съображения, че не са налице нови обстоятелства, настъпили след
изпълнителното основание, което не е отпаднало и са налице условията за
премахване на павилиона по висящото изпълнително дело. Ответникът сочи,
че оспорва представения по делото Договор за наем, в частта на подписа за
наемодател А. Г., както и съдържанието на договора. Твърди, че никога не е
имал намерение да отдава под наем имота, както и че никога не е подписвал
договор за наем с ищеца.
В условията на евентуалност сочи, че ако е бил подведен чрез въвеждане
в заблуждение/заблуда, че подписва друг документ, вместо процесния договор
за наем, то никога не е имал намерение да отдава имота под наем, при
условията, които се съдържат в процесния договор, поради което
алтернативно оспорва: клаузата на чл. 5 от договора за наем, т.к. не би отдал
имота си под наем на което и да р трето лице, вкл. и на ищеца за сумата от 20
лева месечно; клаузата на чл. 5, ал. 3, т.к. не само, че не е, но и не би
упълномощил друго лице да получава наемни суми за който и да негов имот,
вкл. и за този, който е предмет на изп. дело; клаузата на чл. 6 от договора, т.к.
никога не е получавал сума от 100 лева от ищеца, още повече за заплащане на
наем по договор, т.к. такъв не е сключвал.
В съдебно заседание ищецът Д. не се явява лично, не изпраща
представител, след като са прекратени пълномощията на адв. В.
Ответникът Р. С. се представлява от адв. Г., а ответникът А. Г.
участва, чрез адв. Тодорова, които поддържат аргументите, развити в
писмените отговори /вкл. допълнени от адв. Г./, като молят иска да бъде
отхвърлен и да бъдат присъдени разноските в производството.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и
като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Въз основа на изпълнителен лист № 190/19.05.2023 г., издаден по гр.д.
№ 190/2019 г. по описа на Районен съд З., ищецът е осъден, по иск с правно
основание чл. 109 ЗС, да преустанови неоснователните си действия, с които
пречи на ответниците да упражняват правото си на собственост върху тяхната
земя в УПИ VIII - 1437 кв. 118 по плана на град Н., като демонтира и премести
вън от земята им бръснарски павилион /метален/, който държи неоснователно
в имота им.
Ищецът е съден още, да заплати на основание чл. 59 ЗЗД на ответниците
по спора, считано от 18.12.2018 г. ежемесечен наем в размер на 35 лв. до
премахване на металния павилион, както и да заплати съдебно-деловодни
разноски за всички инстанции.
Предявен е иск от страна на длъжника по изпълнителното дело, по който
е образувано настоящото производство. Длъжникът е поискал да бъде
5
допуснато обезпечение на предявения иск, чрез налагане на обезпечителна
мярка ,,спиране на изпълнението“ по изп. дело № 460/2023г. на ЧСИ С.Д..
Допуснатото обезпечение с Определение № 40/26.02.2024г. по гр. дело
№ 42/2024г. на Районен съд З. е отменено с акт на Окръжен съд С. –
Определение № 70/17.02.2025г. по в.ч.гр. дело № 62/2025г.
Не се спори относно правото на собственост на ответниците върху земя
в УПИ VIII - 1437 кв. 118 по плана на град Н., както и че в нея ищецът е
поставил павилион.
Спорът се концентрира около това дали е налице настъпил
правоизключващ юридическ факт, освобождаващ ищеца от изпълнение по
изпълнителното дело.
Фактическата обстановка по делото е възприета от съда чрез писмените
доказателства по него и приложените по делото - изпълнително дело №
460/2023г. по описа на ЧСИ С.Д., гр. дело № 190/2019г. и гр. дело №
189/2020г. и по описа на Районен съд З., като обосновават следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По допустимостта на иска:
Предявеният отрицателен установителен иск е депозиран от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от водене на настоящия спор.
В случая наличието на предпоставките, необходими за обосноваване на
извода за допустимост на специалния установителен иск по чл.439 от ГПК
касаят обстоятелства, настъпили след издаване на изпълнителното основание,
предвид изложените твърдения в исковата молба.
Налице е и пасивна легитимация за ответниците, предвид, че са
взискатели по изпълнителното дело по представения изпълнителния лист.
По отношение основателността на иска по чл.439, ал.1 от ГПК:
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков
ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание.
По своя характер искът е отрицателен установителен, като се основава
на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която е осъден с влязъл
в сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на съдебното
дирене факти.
При отрицателния установителен иск в тежест на ищеца е да установи
съществуването на правен интерес от иска. Съдът следи служебно за същия
през цялото развитие на производството, като в хипотеза, в която твърденията
на ищеца за правен интерес от иска не се установят по делото, то
производството по тези искове е недопустимо и същото следва да се
прекрати.
6
Предвид направеното искане за частично прекратяване на
производството в хода на съдебното разглеждане, съдът намира за необходимо
да направи следните пояснения, в допълнение към изложените от него
мотиви, с които искането е оставено без уважение:
Правен интерес е налице, когато между страните
съществува правен спор относно предмета на делото - съществуването на
спорното право, и така този правен спор накърнява спорното право или друго
право на страната по делото. Правният интерес е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за
наличието на такъв не се установят, то съдът следва да прекрати
производството без да се произнася по основателността на иска /в този
смисъл ТР №8/2013 г. по тълк.д. №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Крайната цел на ищеца е да с установи със сила на пресъдено нещо
отсъствието на право за ответника да пристъпи към принудително
изпълнение. Правен интерес да се води иска по чл.439 ал.1 ГПК е налице,
доколкото се води изпълнително дело срещу ищеца.
В случая към подаване на исковата молба за ищеца е
съществувал правен интерес да води иск по чл.439 ГПК, защото се е позовал
на факти, възникнали след приключване на съдебното дирене по гр.д. №
190/2019 г. по описа на Районен съд З., по което е издаден изп. лист, въз
основа на които е образувано изпълнението.
Доколкото по делото липсват данни, че образуваното срещу ищеца
изп. дело е прекратено, за ищеца съществува правен интерес да води иска
по чл.439 ал.1 ГПК, независимо от това, че е демонтирал павилиона /а същият
освен да бъде демонтиран следва да бъде и преместен/премахнат от имота, за
което не се сочи да се е случило/, което действие от негова страна е
фактическо и не засяга производството, така че да го прекрати, още повече че
претенцията не се изчерпва единствено с демонтаж на павилиона /за яснота
следва да се посочи, че видно от приятия по делото протокол от 28.05.2025г.,
съставен от ЧСИ С.Д. на л.207-208 от делото, длъжникът – ищец в настоящото
производство има възражения по демонтирането на вещта, позовавайки се на
наличното висящо исково производство/. След като изпълнението не
е прекратено, искът по чл.439 ал.1 ГПК не се явява безпредметен и длъжникт
все още има взможност да търси защита да се брани по реда на чл.439 ал.1
ГПК.
За доказване на претенцията си, в исковата молба, ищецът се позовава
на сочен от него договор за наем, за който сочи че е сключен с единия от
ответниците – А. Г., на 16.06.2023 г.
По повод оспорване на това твърдение е разкрита процедура по чл.193
от ГПК.
По реда на чл.190 ГПК ищецът е задължен да представи оригинал от
процесния договор за наем, в предоставения от съда срок, страната не изпълни
дадените от съда указания.
С разпорежданията, с които съдът е дал на ищеца указания по реда на
чл.190, ал.1 ГПК, последният е уведомен и за последиците по чл.190, ал.2
7
ГПК, във вр. чл.161 ГПК.
Съгласно чл.190, ал.2 ГПК непредставянето на документа се преценява
от съда съгласно чл.161 ГПК, а именно – с оглед обстоятелствата по делото
съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала
пречки за събиране на допуснати доказателства. Чрез бездействието си
ищцовата страна е създала пречки за установява на фактите дали процесния
договор е автентичен. Поради това и с оглед изричната норма на чл.161 ГПК,
съдът приема, че процесният договор не е автентичен, така както се твърди от
страна на ответника А. Г.
С оглед на това и предвид неангажиране на други доказателства по
делото от страна на ищеца, съгласно разпределената му доказателствена
тежест, претенцията му остава недоказана.
За пълнота, предвид изричното възражение на адв. Г. за
непротивопоставимост на сочения договор, в случай че се установи, че е
редовно сключен, Съдът намира следното:
Действително, по делото се установява /като по същество липсва и спор
в тази насока/, че ответницата Р. С. е собственик на 2/3 ид.части от процесния
имот, а ответникът А. Г. е собственик на 1/3 ид.част.
Съгласно чл. 32,ал.1 ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно
решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от нея.
Доколкото отдаването на съсобствена вещ под наем представлява действие на
управление, решението за това следва да бъде взето при съблюдаване
разпоредбата на чл. 32,ал.1 ЗС тоест от съсобствениците , притежаващи
повече от половината й.
С оглед на това когато съсобствената вещ е отдадена под наем само от
един или повече от съсобствениците, които не притежават повече от
половината от имота, този договор не е противопоставим на всеки един от
останалите съсобственици на имота заедно или поотделно.
Предвид това, в конкретния случай, съсобственикът – ответникът Г., който е
собственик на 1/3 ид. част от съсобствения имот, не би имал правомощието да
сключва договор за наем за имота.
Така сключения договор за наем не би бил нищожен, но същият не
обвързва останалите съсобственици. Съгласно чл. 21 ЗЗД договорът поражда
действие между страните, които са го сключили, а спрямо трети лица само в
предвидените от закона случаи, в които настоящият не попада.
С оглед на това, процесният договор не може да бъде противопоставян
на ответницата С. /в този смисъл и Решение №314/17.02.2012г. по гр.д.№
1548/2010 год. на ВКС, Трето гражданско отделение; Решение № 1236/
05.01.2009 год. на ВКС, по гр.д. № 5465/2007 год. на ВКС, ГК, Второ
гражданско отделение/.
Поради изложените съображения съдът намира, че предявения иск по
чл.439 от ГПК следва да се отхвърли, като неоснователен.
По разноските:
8
При този изходо на делото, право на разноски възниква единствено за
ответниците, които са представили своевременно списък по чл.80 от ГПК,
съответно на л. 181 и л. 210, поради което такива следва да им бъдат
присъдени.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Л. Д. с ЕГН **********, адрес гр. Н., ул.
,,С.п.“ № 1, иск с правно основание по чл.439 във вр. чл.124 от ГПК, срещу Р.
А. С. с ЕГН **********, адрес: гр. С., ул. ,,М.А.В.“ бл.*, вх. *, ет.*, ап.*, и А.
А. Г. с ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. ,,Н.“ №*, за признаване на
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи изпълнение
по изпълнителен лист № 190/19.05.2023 г., издаден по гр.д. № 190/2019 г, по
описа на Районен съд З., а именно: премахване на метален павилион в УПИ
VIII - 1437, кв. 118 по плана на град Н., като демонтира и премести същия,
както и не дължи на основание чл. 59 ЗЗД обезщетение равняващо се на
ежемесечен наем в размер на 35 лв. до премахване на металния павилион,
както и че не дължи прието по изпълнителното дело № 460/2023 г. по описа на
ЧСИ С.Д. разноски и дължими такси, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А. Л. Д. с ЕГН **********, адрес гр. Н., ул. ,,С.п.“ № * да
заплати на Р. А. С. с ЕГН **********, адрес: гр. С., ул. ,,М.А.В.“ бл.*, вх. Б,
ет.*, ап.*, сума в размер на 1111.40 лв., представляваща разноски по делото,
съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
ОСЪЖДА А. Л. Д. с ЕГН **********, адрес гр. Н., ул. ,,С.п.“ № 1 да
заплати на А. А. Г. с ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. ,,Н.“ №* , сума в
размер на 1200 лв., представляваща разноски по делото, съгласно представен
списък по чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд С.Д.в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: _____А.Ч.__________________
9