№ 834
гр. София , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20201000502907 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 ГПК.
С решение №2274 от 15.04.2020г., постановено по гр. д. № 3457/2018г.
Софийски градски съд, І ГО, 4 състав е осъдил ЗД “Бул Инс” АД да заплати на
М. Ю. Д. сумата 1000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени вследствие на ПТП,
настъпило на 13.05.2016г., около 15.30ч, в с. Паисиево, общ. Дулово, обл.
Силистра, където К. К. Т. при управление на л.а. марка „Фолксваген пасат“ с
peг. № *** допуснал нарушение на ЗДвП и ударил в задната част л.а. марка
„Форд фиеста“, с peг. № ***, спрял в лявата част на платното за движение,
близо до входната врата на магазин на ЕТ „А.Г.П.“, ориентиран в посока гр.
Дулово, в който на предна, дясна седалка, до шофьора, се намирал ищецът с
поставен предпазен колан, чиято отговорност била застрахована със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
с BG/02/115002326333, валидна към датата на ПТП, като е отхвърлил искът за
заплащане на неимуществени вреди - болки и страдания за сумата от
32000лв., от която 7000лв., поради извършено плащане и 25000лв., поради
неоснователност, която е горница над присъдените 1000лв. до общо
1
претендираните 33 000лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.04.2017г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ, вр.с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД. С решението СГС, I ГО, 4 състав е
осъдил ЗД „БУЛ ИНС” АД да заплати на М. Ю. Д. сумата 13.30лв.,
представляваща сторените в производството пред СГС разноски. С решението
СГС, I ГО, 4 състав е осъдил ЗД „БУЛ ИНС” АД да заплати на адв. Т. К. Г. -
САК, в качеството на процесуален представител на М. Ю. Д. сумата 45,15 лв.,
представляваща възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. С решението СГС, I ГО, 4 състав е
осъдил М. Ю. Д. да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД, сумата 1746лв. с включен
ДДС, представляваща сторените пред СГС разноски за защита от адвокат. С
решението СГС, I ГО, 4 състав е осъдил ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати по
сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 40 лв., представляваща
държавна такса върху уважения размер на иска.
Решението, в отхвърлителната му част, е обжалвано от ищеца, чрез
процесуалния му представител, с оплаквания, че е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и е необосновано. В жалбата се
релевира възражение, че съдът не е съобразил в достатъчна степен конкретно
установените по делото обстоятелства относно получените увреждания,
продължителността на лечебния и възстановителен период, както и болките, и
страданията, които ищецът е претърпял. Поддържа се твърдение, че
неправилно първостепенният съд е приел, че ответното застрахователно
дружество извънсъдебно е изплатило на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 7000лв., тъй като по делото не са налице
доказателства, установяващи подобно плащане. В жалбата се прави
възражение, че при прилагане разпоредбата на чл. 52 ЗЗД за определяне
размера на обезщетението СГС само е изброил уврежданията, но не е
съобразил критериите за справедливост, наложени от съдебната практика,
същото не отговаря на обществено-икономическите условия в страната към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Във въззивната жалба
се прави искане въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да
постанови друго, с което да осъди застрахователя да заплати пълното
претендирано с исковата молба обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва и направените разноски.
2
Въззиваемата страна ЗД „Бул Инс“ АД /ответник по делото/ в срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез процесуалния си представител, е депозирала
отговор, с който оспорва жалбата и прави искане същата да бъде оставена без
уважение.
В открито съдебно заседание въззивникът, чрез своя процесуален
представител, изразява становище, с което поддържа въззивната жалба.
Претендира присъждане на разноски. Въззиваемият, чрез процесуалния си
представител, оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на
разноски.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и е допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
Въззивният състав, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По правната квалификация: Въззивният съд приема, че предявеният иск
е с правна квалификация чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че е
осъществен фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал.1 от КЗ.
Определил е размер на обезщетението за неимуществените вреди, възникнали
вследствие на причинените от процесното ПТП болки и страдания на ищеца
от 8 000лв. Приел е, че е налице плащане по доброволен път от ответното
дружество в размер на 7000лв., поради което е осъдил ответникът да заплати
на ищеца сумата от 1000лв., ведно със законните последици.
Тъй като решението на СГС, І ГО, 4 състав като необжалвано е влязло в
законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди при настъпване на
процесното застрахователно събитие на 13.05.2016г. - за сумата от 1 000 лв.,
основанието на предявения иск е установено със сила на пресъдено нещо,
поради което спорът по настоящото дело се съсредоточава върху
обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил
критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при
3
определяне размера на заместващото обезщетение.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната
част.
От допуснатата пред първата инстанция комплексна съдебно-
медицинска експертиза, /изготвена от доктор-ортопед и доктор-неврохирург/,
се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните
телесни увреждания: травматичен шок; черепно-мозъчна травма, състояща се
от следните компоненти: мозъчно сътресение без открита вътречерепна
травма; травма на гръдния кош, изразяваща се в контузия на гръдния кош, без
рентгенови данни за счупване на ребра и без данни за дихателна
недостатъчност; травма на шийния отдел на гръбначния стълб, състояща се от
контузия на шията /множествено изкълчване и навяхване на ставите и
ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб /дисторзио коли/;
травма на опорно-двигателния апарат, изразяваща се в счупване на горния
край на раменната кост закрито в дясно /големия туберкул/. Съгласно
заключението диагнозата травматичен шок е поставена въз основа описаните
травматични увреждания в няколко области на тялото. Диагнозата мозъчно
сътресение е поставена по анамнестични данни от ищеца за липса на спомен
за случилото се. Докторът /неврохирург/ сочи, че в обективния статус няма
описани травматични изменения по лицето или по окосмената част на
главата; неврологичният статус е без огнищна неврологична симптоматика;
не са установени счупвания на черепни кости или контузионни лезии в
мозъчната тъкан. Диагнозата контузия на шията е поставена въз основа на
съобщени оплаквания от болки в шията при движение. Множественото
изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на
гръбначния стълб се дължи на травма причинена от инерционен механизъм.
Вещото лице установява, че при такава травматична увреда настъпва
разкъсване на лигаменти, мускули, сухожилия, като в този случай
оздравителният процес е бавен и продължителен, поради бедното им
4
кръвоснабдяване. Докторът констатира, че от осъществената компютърна
томография на шиен сегмент на гръбначния стълб при ищеца не са
установени счупвания на тела и израстъци или разместване на прешлени в
отдела. Сочи, че лечебният план се състои в носене на мека шийна яка за пет-
шест дни и приемане на обезболяващи. Диагнозата контузия на гръдния кош
се базира на съобщени оплаквания от болки между плешките от ищеца.
Според доктора /ортопед/ счупването на големия израстък /туберкул/ на
дясната раменна кост е установено рентгенологично и е осъществена
консултация с ортопед и назначено лечение. Вещото лице установява, че
ищецът в миналото след прекарана травма е с доказана посттравматична
симптоматична епилепсия, която той лекува медикаментозно. По време на
инцидента, в резултат на емоционалния стрес е получил „голям припадък“
след излизането от автомобила и още няколко в линейката на път към
болничното заведение. Получил е и хипертонична криза. Бил е приет в
отделение по анестезиология и интензивно лечение, предвид опасността от
развитие на епилептичен статус, който е животозастрашаващо състояние.
Съгласно заключението травматичните увреждания на ищеца са с доказан
произход. Те са получени в резултат на ПТП. Докторите излагат, че
счупването на горния край на дясната раменна кост е възможно да бъде
получено както от удар в части от интериора на купето, така и при падане на
терена вследствие епилептичния припадък последвал след излизането на
ищеца от автомобила. Категорични са, че ако епилептичният припадък е
провокиран от процесното ПТП, то счупването на дясната раменна кост е в
причинно- следствена връзка с него. Съгласно заключението при мозъчно
сътресение болковата симптоматика е най-интензивна в първата седмица с
последващо затихване. При дисторзио коли продължителността и силата на
оплакванията зависят от разпространеността на травматичните изменения,
като най-интензивни са болевите усещания в първите две седмици.
Счупването на дясната раменна кост е причинило болки с голям интензитет
от момента на ПТП до края на първата седмица, като постепенно болките са
намалели до края на третата седмица, след сваляне на обездвижващата
превръзка на крайника е започнало раздвижване, при което ищецът е търпял
по-силни болки за срок от 10 дни. Вещите лица уточняват, че за периода на
обездвижването пострадалият е търпял страдания, изразяващи се в
невъзможност да извършва ежедневните си дейности, да се самообслужва,
5
поради което е ползвал помощ от близки.
При обсъждане на заключението на СМЕ, настоящият съдебен състав
изцяло кредитира направените фактически изводи, тъй като експертизата е
изготвена от компетентни в своята област лица, които са отговорили на
всички релевантни въпроси, след задълбочен анализ на медицинската
документация.
Във връзка с установяване на претърпените от ищеца неимуществени
вреди са събрани гласни доказателства, чрез разпит по делегация на
свидетеля Е. Х. – син на пострадалия ищец. Свидетелят установява, че видял
баща си в болницата в гр.Дулово, после го откарали в болницата в Силистра.
След като бил изписан от болницата, се прибрал у дома - не можел да си
вдига ръката, страхувал се и треперел, стряскал се. Това продължило около
10-15дни. Излага, че повече от месец минал, докато баща му успял да си
възстанови движенията на ръката и да започне да я вдига отново - месец пил
лекарства за физическите травми, а за психическите по- дълго. Споделя, че
преди ПТП епилепсията на баща му била стабилизирана, а след ПТП
започнал да припада на 15 дни, а към момента припадал на 2-3 месеца.
Въззивният съд, в настоящия си състав, кредитира показанията на
свидетеля, тъй като са дадени в резултат на преки и непосредствени
впечатления, същите не противоречат на останалите събрани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира
от правна страна следното: Размерът на обезщетението, което следва да бъде
заплатено на ищеца от ответното дружество - застраховател, както повелява
нормата на чл. 52 от ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост.
Размерът на претърпените от него болки, страдания и неудобства следва да
бъде определен към датата на ПТП, необходимо е да бъде отчетен и периода
за пълното възстановяване, възрастта на пострадалото лице, причинените му
неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие,
както и нормативно определения лимит на обезщетението за настъпили
неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по
застраховка „Гражданска отговорност”.
6
Като съобрази съдебната практика, действала към релевантния момент,
критериите, посочени в ППВС № 4/1968г., високият нормативен максимум на
застрахователно обезщетение, който е определил законодателят и като
изхожда от получените от ищеца травматични увреди – пет на брой, техния
вид – касае се за черепно-мозъчна травма-средно-тежка и четири други
увреди на опорно-двигателния апарат, които са причинили на пострадалия
неудобства и страдания, интензитета на болките – в съвкупност около три
седмици, продължителността на лечението, възрастта на пострадалия – 70
години към датата на произшествието, престоя в болницата – факт, който
безспорно му е причинил неудобства и дискомфорт, нуждата от чужда
помощ, което допълнително е създало притеснения у ищеца, при отчитане на
обстоятелството, че преди инцидента той сам се е обслужвал, начинът, по
който ищецът е получил увредите, докато е седял в лекия автомобил, МПС,
управлявано от делинквента, е реализирало удар в задната част на
автомобила. Безспорно това обстоятелство му се е отразило стресово,
емоционалното му и психическо състояние след инцидента са били нарушени
– в продължение на около 15 дни ищецът се е стряскал и треперел. С оглед на
всички тези обстоятелства, въззивният състав счита, че справедливият размер
на обезщетение следва да бъде 30 000лв. Основателно е възражението на
жалбоподателя, че при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди първоинстанционният съд не е съобразил в достатъчна
степен вида на уврежданията, продължителността на възстановителния
период, негативните изживявания, психическото му състояние, трудностите,
които ищецът е изпитвал по време на оздравителния и възстановителния,
поради което е присъдил занижен и несъобразен с прокламирания принцип на
справедливост в чл. 52 ЗЗД размер. За да потвърди решението на първата
инстанция в останалата обжалвана част, въззивният състав взе предвид, че по
делото не се установиха твърденията на пострадалия за наличието на
остатъчни явления. Липсват и доказателства за трайни негативни последици в
психо-емоционалното състояние на ищеца. С оглед изложеното въззивният
съд приема за частично основателни възраженията на въззивника-ищец.
Основателно е възражението на жалбоподателя, че по делото липсват
доказателства за платени извънсъдебно 7 000 лв. По делото нито са
релевирани твърдения, нито са приложени доказателства от страна на
7
ответника за извършено плащане в посочения размер. В този смисъл
решението на първата инстанция е необосновано.
Следователно, първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в частта, в която предявеният от М. Ю. Д. осъдителен иск с правно основание
чл. 432, ал.1 КЗ е отхвърлен над сумата от 1 000 лв. до сумата от 30 000 лв.,
като въззивната инстанция следва да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати в полза на ищеца допълнително още 29 000лв., а в
останалата обжалвана част, с която исковата претенция е отхвърлена до
пълния предявен размер решението следва да бъде потвърдено. Върху сумата
от 29 000лв. – ответното застрахователно дружество дължи законна лихва,
считано от 25.04.2017г. до окончателното плащане.
При този изход на спора решението на първата инстанция в частта,
имаща характер на определение за разноските, на основание чл. 78, ал.3 ГПК,
следва да бъде отменено в частта, в която ищецът е осъден да заплати на
ответното застрахователно дружество съдебни разноски над сумата от 163лв.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС
допълнително държавна такса в размер на 1160лв. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. Г. допълнително адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред СГС в размер на още 1335.85лв., на
основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв., а на ищеца следва да бъде осъден да заплати
допълнително още 386.70лв., на основание чл. 78, ал.1 ГПК – разноски за
вещи лица, съобразно уважената част от иска. По отношение на разноските
пред въззивната инстанция: На адв. Г., съгласно направеното искане за
разноски, му се дължат 1396.86лв. – адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв., съобразно уважената част от въззивната
жалба. По сметка на САС въззиваемият дължи държавна такса в размер на
580лв., на основание чл. 78, ал.6 ГПК. Въззивникът-ищец дължи на ответното
дружество разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 106.25 лв. /с
ДДС/, на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Съдът приема за неоснователно
релевираното по реда на чл. 78, ал.5 ГПК възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, същото е съобразено с Наредба
№1/09.07.2004г., извършените процесуални действия от страна на
въззиваемия – подаване на писмен отговор на жалбата и участие в открито
съдебно заседание.
8
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2274 от 15.04.2020г., постановено по гр. д. №
3457/2018г., по описа на Софийски градски съд, І ГО, 4 състав, в частта, в
която е отхвърлен искът с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД,
предявен от М. Ю. Д. против ЗД „Бул Инс“ АД над сумата от 1 000 лв. до
размера на сумата от 30 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на
13.05.2016г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, ведно със законната лихва, както и в частта, в която М. Ю. Д. е
осъден, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД сумата
над 163лв. – разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати на М. Ю. Д.
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.***, ул. „***“ № 15, ет. 6, адв. Т. К. Г.
- САК по иска с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД
допълнително още 29 000лв., /разликата между присъдените с решението на
САС 30 000лв. и присъдените с решението на СГС 1000лв./, представляващи
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от
настъпило на 13.05.2016г. застрахователно събитие по договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва, считано от
25.04.2017г. до окончателното заплащане, както и да заплати още 386.70 лв. –
разноски пред СГС, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс” АД да заплати по сметка на СГС
допълнително 1160 лв. - държавна такса, а по сметка на САС да заплати
сумата от 580 лв. – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс” АД да заплати на адв. Т. К. Г. от САК
допълнително сумата от 1335.85 лв. - адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното разглеждане на делото, както и да заплати сумата от
1396.86 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
9
и съдействие пред САС, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА М. Ю. Д. да заплати на ЗД “Бул Инс” АД, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 106.25 лв. /с ДДС/ - разноски пред САС.
Решение №2274 от 15.04.2020г., постановено по гр. д. № 3457/2018г., по
описа на Софийски градски съд, І ГО, 4 състав като необжалвано е влязло в
сила - в частта, в която е уважен искът с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за
сумата от 1 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 25.04.2017г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №2274 от 15.04.2020г., постановено по гр.
д. № 3457/2018г., по описа на Софийски градски съд, І ГО, 4 състав в
останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд при наличието на предпоставките на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10