Решение по дело №3132/2017 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………                          15.03.2018 година               град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД          VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав

На тринадесети февруари                              2018 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                      Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА                                                     

 

Секретар: АЛЕКСАНДРА ТАНЕВА

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА

гр.дело №3132 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е с правно основание чл.215 КТ и чл.86 ЗЗД.

Ищецът П.С.П. твърди в исковата си молба, че Работил по трудов договор от 24.04.2012г. в ответното дружество като международен шофьор с работно място - товарен автомобил - собственост на дружеството - работодател. Ежемесечно работодателят изплащал българската заплата в размер от 370 до 416 лева след удръжки, а при приключване на международния превоз и отчитането му с отчет за времето на кормуване, работодателят изплащал до 10 число на месеца, следващ месеца на връщането му от курс и командировъчни, изчислени по десет евроцента на изминат километър.

Ищецът твърди също, че за последното му командироване за времето от 01.09.2016 г. до 10.11.2016 г. за двата месеца и десет дни, изминатото разстояние по отчета от карточетеца на товарния камион, управляван от него е 39 261 км, т.е. дължимата сума за това разстояние възлиза на 3926,10 евро, равняващи се на 7 678,78 лв., ведно с добавката от 50 евро месечно за прослужено повече от три години време при същия работодател, или 115 евро за 2 месеца и 10 дни, равняващи се на 224,92 лева. Работодателят изплащал дължимите плащания до края на следващия ги месец. На 30.09.2016г. била изплатена заплата за м. август 2016г.

Ищецът сочи, че общо дължимата сума от работодателя за последните два месеца и 10 дни командировка за времето от 01.09.2016 г. до 10.11.2016г. била в размер на 7903.70 лева, от тях работодателят му изплатил една българска заплата - на 02.12.2016 г. - в размер на 370,69 лв.,  както и 3 465,45 лева командировъчни. Договорът му бил прекратен на основания чл.328 ал.1 т.3 от КТ на 01.02.2017 г., като неизплатено до момента останала сумата от 4067.56 лева

Заявява, че като международен шофьор, обичайно осъществяването на трудовата му дейност било извън страната, което налагало и командироването му за всеки отделен път. Обикновено командироването му траело около два месеца и се случвало пет или шест пъти в годината, като възнаграждението му за всеки отделен курс се формирало като командировъчни в размер на 0,10 евро на изминат километър и изминатото разстояние всеки път и по норма е не по-малко от 15 000 км на месец

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 4067,56 лв., представляващи разлика между дължимото и платеното трудово възнаграждение, формиращо се от командировъчни за извършен международен транспорт с товарен автомобил на работодателя за времето от 01.09.2016 г. до 10.11.2016 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното плащане, както и обезщетение за забава в размер на 229,82лв. за периода от 10.11.2016 г. до завеждане на иска. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „ТЕХХА” ЕООД Ст.Загора, ЕИК *********, представлявано от Томас Кронаветтер, със седалище и адрес на управление гр.Ст.Загора, бул.Славянски №45 ет.2 ап.4, с вписани в Търговския регистър промени на фирмата, седалището и представляващия, както следва „ЕС ТИ АР ЛОДЖИСТИК” ЕООД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Изгрев, Фредерик Жолио Кюри 19 бл.1 ет.8 ап.14, представлявано от Лайнхард Шайньокер не представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, не взема становище по исковата молба и не ангажира доказателства.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

            По делото не се спори и се установява от представения трудов договор и допълнително споразумение към него, че ищецът е работил в ответното дружество, като по силата на сключения между страните трудов договор е изпълнявал длъжността „шофьор на товарен автомобил”. Трудовия договор между страните бил сключен за работно време 8 часа, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 431 лева. Не се спори, че със заповед №2/31.01.2017г. на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ трудовото правоотношение на ищеца е прекратено поради намаляване обема на работа, считано от 01.02.2017г.

            По делото са представени още длъжностна характеристика на международен шофьор на товарен автомобил и отчет за времето на кормуване в периода 01.09.2016г. до 30.11.2016г. на „Тахосервиз” ООД.

Съгласно разпоредбата на чл.215 КТ при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и размери, определени от Министерски съвет. В зависимост от вида на командироването отношенията между страните се уреждат с Наредбата за командировките в страната; Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина; Наредба за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници.

Ищецът в настоящия случай твърди, че е бил командирован в чужбина от работодателя си в периода 01.09.2016г. до 10.11.2016г., но не ангажира никакви доказателства в подкрепа на това си твърдение, не представя заповед за командироването си в чужбина за процесния период, нито пътни листи.

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения иск за сумата  4067.56 лева, представляващи разлика между дължимото и платеното трудово възнаграждение, формиращо се от командировъчни за извършен международен транспорт с товарен автомобил на работодателя за времето от 01.09.2016 г. до 10.11.2016 г. се явява неоснователен и недоказан.

С оглед неоснователността и недоказаността на иска за главница, неоснователен се явява и обективно съединения иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава в размер на 229,82лв. за периода от 10.11.2016г. до 02.06.2017г., тъй като се касае за акцесорно задължение, обусловено от наличието на главно задължение, каквото по делото се установи, че не е налице.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от П.С.П., ЕГН **********,*** против „ТЕХХА” ЕООД Ст.Загора, ЕИК *********, представлявано от Томас Кронаветтер, със седалище и адрес на управление гр.Ст.Загора, бул.Славянски №45 ет.2 ап.4, с вписани в Търговския регистър промени на фирмата, седалището и представляващия, както следва „ЕС ТИ АР ЛОДЖИСТИК” ЕООД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Изгрев, Фредерик Жолио Кюри 19 бл.1 ет.8 ап.14, представлявано от Лайнхард Шайньоке, искове за сумата от 4067.56 лева, представляваща разлика между дължимото и платеното трудово възнаграждение, формиращо се от командировъчни за извършен международен транспорт с товарен автомобил на работодателя за времето от 01.09.2016 г. до 10.11.2016 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното плащане, както и обезщетение за забава в размер на 229,82лв. за периода от 10.11.2016 г. до завеждане на иска, като неоснователни и недоказани.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :