Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.10.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 6964 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 74120 от 25.03.2019 год., постановено
по гр.дело № 77973/2017 г. на СРС, ІІ Г.О., 79 състав, е осъдена З. „Л.И.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.Н.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.226, ал.1 КЗ/ отм./, сумата от
4000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди- болки и страдания от травматично увреждане на здравето и
преживян стрес и страх от настъпило на 04.09.2016 г. застрахователно събитие-
ПТП, съставляващо застрахователен риск, покрит съгласно договор за застраховка
„ Гражданска отговорност“, страна по който е ответникът, ведно със законната
лихва от датата на увреждането-04.09.2016 г. до окончателното плащане, като е
отхвърлен иска за разликата над уважения размер от 4000 лв.до пълния предявен
размер от 7000 лв., или за размера от 3000 лв. С решението на съда е
осъдена З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на адв.Д.Н., с адрес ***,
на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., вр. чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 388,57 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, както и в полза на Софийски районен
съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 440 лв., представляваща дължима
държавна такса, депозит за САТЕ и СМЕ. С решението на съда е осъден И.Н.Р., ЕГН
**********, с адрес: ***, да заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 158,57 лв.,
представляваща разноски по делото.
Срещу решението на СРС, 79 с-в е постъпила въззивна жалба от И.Н.Р., подадена чрез
пълномощника адв. Д.Н., с искане същото да бъде отменено,
в частта в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./ за разликата над 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди до пълния предявен размер от 7000 лв. В жалбата се излагат
доводи, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено
в нарушение на материалноправни разпоредби на закона, досежно размера на
претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ответник З. „Л.И.“ АД, ***, чрез
процесуалния си представител юрк.Калоян Иванов оспорва жалбата, като
неоснователна. Моли съда, жалбата като
неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено
в обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми. При постановяването
му е допуснато нарушение на материалноправни норми на закона. С оглед на което
същото се явява неправилно в обжалваната му част, като съдът
не споделя изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи,
относно определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на
ищцата.
Решението е неправилно, в частта относно определения размер на дължимото
обезщетение за претърпените от страна на ищеца неимуществени вреди. Доводите
в жалбата, относно определения
размер на дължимото обезщетение са основателни. Във връзка с изложените във
въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
С прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./ разполага увреденият от ПТП
срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да
предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна
застраховка "гражданска отговорност". Съгласно разпоредбата на
чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./ при застраховка „гражданска отговорност“ увреденият,
спрямо който застрахователят е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, който може
да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования.
В настоящия случай не се спори, а това се установява и от
събраните доказателства, че са налице всички предпоставки по чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./ за ангажиране на отговорността
на ответника, като застраховател по
"Гражданска отговорност" за причинените на ищеца неимуществени вреди от ПТП, станало на 04.09.2016 г. в гр.Лом. Спорният въпрос по делото е относно размера на дължимото обезщетение на ищеца за претърпени от него
неимуществени
вреди- болки и страдания. Съобразно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въпросът за наличието на законовите предпоставки
за ангажиране отговорността на ответното дружество като застраховател по риска
„Гражданска отговорност” на виновния за ПТП водач не може да бъде пререшаван от
въззивния съд.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на
размера им са видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността
и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие
за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението – така т. ІІ от ППВС №
4/23.12.1968 г. Понятието,, справедливост " по
смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му
и обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието
на здравето, причинените морални страдания, загрозявания и др. /в този смисъл
ППВС 4/1968 г./.
В случая, видно от заключението на вещото лице
по допуснатата съдебно- медицинска експертиза прието, като неоспорено от
страните по делото, което съдът кредитира изцяло, като компетентно и обективно
изготвено, се установява, че в резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие/ПТП/
на 04.09.2016 г. в гр.Лом, ищецът И.Н.Р. е получил следните травматични
увреждания: разкъсно- контузна рана 3-4 см. в теменна област на главата;
охлузвания на кожата по гръбната част на гръдния кош в дясно 10-15 см.; линейни
охлузвания в поясната област в дясно 4-5 см., както и сътресение на главен
мозък.Установява се, че описаните мекотъканни травми, вкл. и диагностицираното
мозъчно сътресение, без пълна загуба на съзнание, сами за себе си и в
съвкупност са с характер да реализират критериите на медико-биологичния
класифициращ признак- временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Установява
се също така, че мекотъканните увреждания са довели до болка и страдания, които
в началото са били по-интензивни и е било възможно да са налагали прием на
обезболяващи. Постепенно болките са отшумявали до около 2- 3 седмици след
инцидента, като раната следва да е зараснала с образуване на белег. Относно
претърпяното мозъчно сътресение следвало да се приеме, че се касаело за
лекостепенно сътресение на главен мозък, придружено със степенна промяна на
съзнанието, а не с изпадане в комоционна кома- пълно безсъзнание.
С оглед така установеното от заключението на
СМЕ и от кореспондиращите му свидетелски показания, и
съобразно посочените по -горе критерии, въззивният съд намира, че съответно на
справедливостта би било обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на
сумата от 7000 лв. Т.е. основателна
е предявената от ищеца искова претенция по чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./ до размер
на сумата от 7000 лв./ седем хиляди лева/ за обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди от ПТП, станало на 04.09.2016 г. в гр.Лом. При
определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди настоящата
въззивна инстанция взе предвид: характера и тежестта на увреждането на здравето
на ищеца, изхождайки от характера на получените травматични увреждания,
периодът на лечение на причинените контузии и настъпилите от тях последици за
здравето на ищеца, продължителността на понесените във връзка с уврежданията
болки и интензивността им, начинът на причиняване на телесните увреждания и
стреса, възрастта на пострадалия.
На следващо място общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитието на обществото е обусловено и от
съществуващата икономическа конюнктура в страната към релевантния за спора
момент. За да бъдат отчетени реалните икономически условия, имащи значение за
приложението на чл.52 от ЗЗД, следва да бъдат взети предвид и обсъдени и
лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „ Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, от която произтича отговорността на ответника-
застраховател. Като паричен еквивалент на претърпените болки и страдания
справедливите обезщетения за неимуществени вреди изискват съобразяване на
конкретните икономически условия, чийто обективен белег са и лимитите на
застраховане макар да нямат самостоятелно значение по отношение на критерия за
справедливост /в този смисъл- Решение № 31/25 март 2014 г. по т.дело №
1203/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение № 217 от 20.12.2017 г. по т.дело №
990/2017г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение № 15 от 12.02.2018 г. по т.дело №
1423/2017 г. на ІІ т.о. на ВКС и др./.
Посочените факти, които в съвкупността си
формират съдържанието на понятието „справедливост”, мотивират настоящия
въззивен състав да приеме за основателни изложените във въззивната жалба оплаквания, че размерът на
обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от ищеца, в резултат на ПТП,
станало на 04.09.2016 г. в гр.Лом, е определен от първоинстанционния съд в
нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и не удовлетворява залегналото в закона
изискване за справедливост. Спазвайки задължителните указания в ППВС № 4/1968
г., съдът приема, че обезщетение за неимуществени вреди от 4000 лв. е занижено
не само от гледна точка на действителния обем на неимуществените вреди
претърпени от ищеца, а и с оглед съществувалата към момента на увреждането /04.09.2016
г./ обществено - икономическа обстановка в страната. Динамично променящата се
икономическа конюнктура намира отражение в непрекъснато нарастващите лимити на
застрахователно покритие по задължителната отговорност „Гражданска отговорност”
на автомобилистите, от която произтича отговорността на ответника -
застраховател. От друга страна лимитите не са самостоятелен критерий при
прилагането на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, но следва да бъдат
отчетени при формиране на размера на следващото се обезщетение за неимуществени
вреди.
При
така изложените правни съображения, предвид несъвпадане на приетите от двете
инстанции крайни изводи по съществото на спора, постановеното от СРС, 79 състав
решение следва да бъде отменено, като неправилно в обжалваната част, в която предявения
иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ е отхвърлен за разликата над
присъденото от СРС обезщетение от 4000 лв. до пълния предявен размер на сумата от
7000 лв., и вместо това да бъде постановено решение, с което на ищеца да бъде
присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от още 3000
лв., ведно със законната лихва за забава от датата на ПТП- 04.09.2016 г. до
окончателното й изплащане. Обжалваното решение следва да бъде отменено, като
неправилно и в частта, с която на ответника са присъдени разноски на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, в размер на сумата от 158,57 лв.
При този изход на спора на въззиваемата
страна- ответник не се следват разноски за настоящата въззивна инстанция. От
друга страна, с оглед изрично направеното искане, на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата/ ЗА/ ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адвокат Д.Н., пълномощник на въззивника- ищец И.Р., адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 731,43
лв./ дължимо за двете съдебни инстанции/, предвид обстоятелството, че същия е
оказал безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на
въззивника- ищец И.Р., видно от приложен по делото договор за правна защита и
съдействие от 14.11.2018 год.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.6
от ГПК, въззивника- ответник, следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СГС, сумата от
60,00 лв., представляваща дължима държавна такса за въззивното производство, а
по сметка на СРС сумата от още 190 лв., представляваща дължима държавна такса и
разноски за първоинстанционното производство.
Така мотивиран
Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 74120 от
25.03.2019 год., постановено по гр.дело № 77973/2017 г. на СРС, ІІ Г.О., 79 състав, в частта,
с която предявения от И.Н.Р., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./ е отхвърлен за разликата над 4000 лв./ четири хиляди лева/ до размер
на сумата от 7000 лв./ седем хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 04.09.2016 г. в гр.Лом, както и в частта, с която И.Н.Р., ЕГН **********, с адрес: ***,
е
осъден да заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 158,57 лв., представляваща разноски по
делото и вместо това постановява:
ОСЪЖДА
З. „Л.И.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на И.Н.Р., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл.226, ал.1
от КЗ/ отм./, сумата от още 3000
лв./ три хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 04.09.2016
г. в гр.Лом, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 04.09.2016
г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
З. „Л.И.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на
адв.Д.Й.Н.-САК, с адрес: ***, на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 731,43 лв. / седемстотин тридесет и един лева, и 43 стотинки/ за двете съдебни
инстанции.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК, З.
„Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по
сметка на Софийски градски съд, сумата от 60,00 лв. / шестдесет лева/,
представляваща дължима държавна такса за въззивното производство.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по
сметка на Софийски районен съд, сумата от
още 190,00 лв./ сто и деветдесет лева/,
представляваща дължима държавна такса и разноски за първоинстанционното
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.