Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 14.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Харманли, в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ИРЕНА АВРАМОВА СМИТ
при участието на секретаря Емилия
Рикова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 419 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба от А.С.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощник - адв. Н.К.,
против наказателно постановление № 271-228 от 06.04.2020 г., издадено от ВПД
Началник РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 37 от
ЗНССПЕЕН /Закон за Националната система за спешни повиквания с единен
европейски номер 112/ й е наложено административно наказание - глоба в размер
на 200 лв. за нарушение на чл. 27, ал. 1 от ЗНССПЕЕН.
В жалбата
се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано.
Оспорват се направените констатация, като се сочи, че жалбоподателката страда
от параноидна шизофрения и на посочената дата е получила криза, във връзка с
което се е обадила на тел. 112, за да потърси помощ. Поддържа се, че описаното нарушение
не съответствало на посочената правна норма, като не ставало ясно и кой е
нарушения нормативен акт. Изтъкват се допуснати нарушения на
административнонаказателните правила, като при определяне на наказанието не е
отчетено материалното положение на жалбоподателката. Изложени са подробни
съображения за определяне на случая като маловажен и прилагане на чл. 28 от ЗАНН. По наведените в жалбата доводи се иска отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
В съдебно
заседание жалбоподателката А.С.М. се представлява от адв. Н.К., която поддържа
подадената жалба и моли за отмяна на наказателното постановление по изложените
в нея съображения. Претендира разноски по делото.
Административнонаказващия
орган РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна
прокуратура – Харманли, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното от фактическа страна:
На 21.03.2020 г.
свидетелите М.А.И. и М.Н.А. - полицейски служители в РУ - Харманли изпълнявали
служебните си задължения като дежурен автопатрул. Около 19:50 часа били
изпратени от ОДЧ при РУ - Харманли на ул. *** да проверят получен на тел. 112
сигнал за лице, което заявило, че е бито и тормозено от родителите си. При
пристигането си на място установили жалбоподателката А.С.М.. След проведен с
нея разговор полицейските служители констатирали, че родителите й не били в
дома си. В резултат на проверката съставили АУАН № 271-228, който бил връчен
лично и подписан без възражения от жалбоподателката.
На
06.04.2020 г. било издадено наказателно постановление № 271-228 от ВПД Началник
на РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката А.С.М. за
нарушение на чл. 27, ал. 1 от ЗНССПЕЕН за това, че на 21.03.2020 г. около 19:50
часа в гр. Харманли на ул. *** до дом № *** използва ЕЕН-112 не по
предназначение, като съобщава неверни и заблуждаващи данни за това, че я
тормозят родителите й, а те дори не са вкъщи, за което на основание чл. 37 от
ЗНССПЕЕН й била наложена глоба в размер на 200 лв.
От
представената и приета като писмено доказателство епикриза № 262/2020 г. се
установява, че в периода от 01.05.2020 г. до 29.05.2020 г. жалбоподателката А.С.М.
е била лекувана в Център за психично здраве гр. Хасково - ЕООД с поставена
окончателна диагноза параноидна шизофрения.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпита на свидетелите М.А.И. и М.Н.А., които
описват извършената от тях проверка и направените констатации. Съдът изцяло
кредитира показанията на тези свидетели, които са логични, непротиворечиви и
взаимно допълващи се. Приетите от съда фактически положение се установяват и
посредством събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в
административнонаказателната преписка и приложени към жалбата. Преценени в своята
съвкупност и по отделно събраните по делото доказателства категорично и
безпротиворечиво установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота,
поради което съдът изцяло основава на тях своите фактически изводи.
При така установеното от фактическа
страната, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
При
извършена служебна проверка съдът констатира, че при издаване на наказателното
постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
обосноваващо неговата незаконосъобразност по следните съображения:
На първо
място, в съставения АУАН за нарушена разпоредба е посочена тази на чл. 28, ал.
1 от ЗНССПЕЕН, която забранява използването на ЕЕН 112 не по предназначение,
както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ.
Видно е, че така дадена правната квалификация напълно кореспондира с
направеното описание на нарушението. От друга страна, с издаденото НП при
същата фактическа обстановка на жалбоподателката е вменено нарушение на чл. 27,
ал. 1 от ЗНССПЕЕН. Преди всичко правната норма съдържа една единствена
разпоредба и няма отделни алинеи както неправилно е посочено от наказващия
орган. Съобразно тази разпоредба гражданите, намиращи се на територията на
Република България, могат при необходимост от спешна помощ да ползват безплатно
ЕЕН 112, който се избира от всеки телефонен апарат, включително от обществените
телефони, без използване на монети, жетони, карти или други платежни средства.
Очевидно е, че разпоредбата не въвежда задължения, нито забрани, чието
нарушаване да е скрепено със съответна санкция. Тя съдържа правило за
поведение, уреждащо единствено правото на гражданите да използват ЕЕН 112. В
същото време посочването й като нарушена разпоредба води до липса на
съответствие с описателната част на НП, което от своя страна създава неяснота
относно вмененото на жалбоподателката нарушение. При това положение издаденото
НП не отговаря на императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН,
касаещо посочване на нарушените законни разпоредби, което съставлява съществено
процесуално нарушение, допуснато в административнонаказателното производство.
Изложеното неминуемо накърнява правото на защита на жалбоподателката да научи
за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната й отговорност.
На следващо място, както бе посочено, на
жалбоподателката е вменено нарушение на две от хипотезите, визираните в чл. 28,
ал. 1 от ЗНССПЕЕН, а именно използване на ЕЕН 112 не по предназначение и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения. Същевременно жалбоподателката
е санкционирана на основание чл. 37 от ЗНССПЕЕН, предвиждащ наказание глоба от
200 до 1000 лв. за всеки, който ползва не по предназначение ЕЕН 112. Съгласно
чл. 3, ал. 1 от
ЗНССПЕЕН единният европейски номер 112 (ЕЕН 112) се използва при необходимост
от спешна помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и
имуществото на гражданите. В отделна разпоредба, а именно
тази на чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН е регламентирано, че който предава чрез ЕЕН
112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ се наказва с глоба от
2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. При това положение не става
ясно защо административнонаказващия орган е решил да санкционира жалбоподателката
по чл. 37, вместо по чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН, след като приема, че са
налице и двете хипотези на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН, отговорността
за които е уредена в съответните разпоредби. Тази неяснота затруднява
възможността на жалбоподателката да разбере за извършването на какво
административно нарушение е обвинена и съответно санкционирана, което
представлява съществено процесуално нарушение,
накърняващо правото й на защита.
По същество на правния
спор настоящия съдебен състав намира, че е налице недоказаност на нарушението. В случая от
събраните по делото гласни доказателства се установява, че жалбоподателката е
използвала ЕЕН 112 за подаване на сигнал за помощ, като е заявила, че е била
бита и тормозена от родителите си. От приетата по делото епикриза е видно, че
жалбоподателката страда от психично заболяване, което в определени моменти
създава опасност както за нея, така и за околните. Наред с това от същото
писмено доказателство става ясно, че скоро след извършване на вмененото й
нарушение жалбоподателката е постъпила за лечение в ЦПЗ - Хасково поради
влошаване на състоянието й след спиране на поддържащата терапия. Предвид
изложеното не може да се приеме, че жалбоподателката е използвала ЕЕН 112 не по
предназначение /чл. 3, ал. 1 от ЗНССПЕЕН/, доколкото с оглед нейното
здравословно състояние е налице риск за живота и здравето й, както и за тези на
родителите й. Наред с това изводът на актосъставителя и наказващия орган, че
жалбоподателката е предала чрез ЕЕН 112 неверни и заблуждаващи данни, почива
единствено на констатацията, че при посещението на полицейските служители
родителите й не са били вкъщи. По никакъв начин по делото не е установено дали
е проверена достоверността на подадените от жалбоподателката данни. Тежестта за
установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение,
неговият извършител и предмета на нарушението принадлежи на
административнонаказващия орган, който следва да проведе пълно доказване по
спорните факти, което в настоящия случай не е направено.
Предвид изложеното настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и необосновано, поради което следва да бъде отменено.
При този изход на делото и
съобразно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на жалбоподателката А.М. следва да се присъдят направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 271-228 от 06.04.2020 г., издадено от
ВПД Началник РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което
на А.С.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 37 от ЗНССПЕЕН /Закон за Националната система за
спешни повиквания с единен европейски номер 112/ й е наложено административно
наказание - глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 27, ал. 1 от ЗНССПЕЕН.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР - Хасково, с адрес: гр. Хасково, ***, да заплати на А.С.М., ЕГН: **********, с адрес: ***,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Хасково на основанията, предвидени в НПК и
по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: