Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 07.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, ІІ-ри гр.състав, в публичното
заседание на седми декември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Анета Христова като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА
гр.дело № 5003 по описа за 2018г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Пред ПлРС е постъпила ИМ от О.П.
против ***със седалище ***, в която се
твърди, че с договор от 01.12.2014г. за наем на недвижим имот общинска
собственост язовир ***в землището на ***между ищеца и ответника е възникнало
наемно правоотношение. Твърди се, че поради неизпълнение на нарушения на договорни
клаузи на наемателя е отправено двумесечно предизвестие за прекратяване на
договора. Твърди се, че въз основа на това предизвестие след изтичане на срока
на договора О.П. е приела, че считано от
11.10.2015г. договора за наем е прекратен. Твърди се, че с решение рна РС ***е
било прието, че договора за наем между страните не е бил прекратен на
11.10.2015г. Твърди се, че поради неплащане на дължимите наеми на дружеството са отправяни многобройни
покани, но ответникът не е заплатил наема за периода 01.07.2015г. до датата на
изземване на имота. Твърди се, че ответникът дължи сумата 9 825,60 лв представляваща неплатен наем за
периода 11.07.2015г- 12.06.2017г.,и сумата
427,20 лв представляваща обезщетение за ползване на имота без правно
основание за периода 12.06.2017г.- 13.07.2017г., както и лихва за забава в
размер на 1979,15 лв за периода
26.11.2015г.-10.07.2018г. датата на подаване на исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Твърди, че наема не е
платен по вина на ищеца. Прави искане за отвод на съдиите от РС ***, което е
немотивирано.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото /
стр. 35/ е представен договор за наем от 01.12.2014г., по силата на който О.П. е предоставила на ***за временно и възмездно
ползване недвижим имот-публична оБщинска собственост, представляващ язовир ***,
съставляващ имот № ***с площ ***по плана на землището за срок от 10 години, считано от датата на
подписването на договора, срещу месечен
наем в размер на 356 лв без ДДС или 427,20 лв с ДДС, платим не по-късно от 25
число на предходния месец. Установява
се от чл. 14 на договора, че наемателят се е задължил да приведе наетото
хидротехническо съоръжение в годен за експлоатация вид, като за целта възложи
разработване на технически инвестиционен проект, изпълни предвидените СМР и
въведе имота в експлоатация – воден обект язовир – първа категория в срок до 1
година от сключване на договора. В чл.
16 на договора страните са се уговорили, че наемателят се задължава да заплаща
определената наемна цена в срока, описан по – горе, като страните са
договорили, че при закъснение за повече от два месеца договорът може да бъде
прекратен. Установява се от чл. 19 на договора за наем, че наемателят е поел
задължение да използва наетия имот само за дейността, посочена в чл. 1 ал. 2 от
договора, а именно риборазвъждане, промишлен, спортен риболов и отдих в обекта,
при спазване на изискванията за охрана, контрол и възпроизвеждане на рибните
ресурси. Установява се от чл. 20 на договора за наем, че наемателят е поел
задължение да стопанисва обекта с грижата на добър стопанин, да поддържа същия
в добро техническо състояние съгласно предписанията на съответните контролни
органи и в състояние на обща функционална годност съгласно съответния режим на
експлоатация и издадените разрешителни и да уведомява писмено наемодателя за
всяко посегателство или природно бедствие, засегнало същия, както и да спазва
нормативните изисквания, свързани с пожарната безопасност, чистотата,
санитарните правила и норми и др. специфики за дейността. Видно от чл. 28 от договора, е че наемателят е поел задължение да полага
необходимите грижи за опазване на околната среда, да почиства най-малко веднъж
годишно сухия, мокрия откос и короната на язовирната стена от храстовидна и
дървесна растителност. Страните са уговорили в чл. 33.2 от договора, че наемодателят може да
прекрати договора с двумесечно предизвестие до наемателя, когато последният не
е изпълнил задълженията си по чл. 14, чл.15, чл. 16, чл. 18, чл. 19,чл. 20,чл.
21, чл. 24,чл. 26,чл. 28, чл. 29, чл. 30 или чл. 31 или системно не изпълнява
задълженията си по чл. 17 или чл. 18 от договора, а в чл. 33.4 от договора са
уговорили, че всяка от страните извън останалите хипотези в договора може да
прекрати договора с двумесечно писмено предизвестие до другата страна.
Установява се от чл. 33.5 от договора, че при прекратяване на наемното
правоотношение в едноседмичен срок от датата на прекратяване наемателят се
задължава да предаде имота на наемодателя с приемо – предавателен протокол в
добър вид. Установява се от чл. 35 изр.
2 от договора, че депозитът в размер на 1 200 лв., внесен от наемателя по
сметка на наемодателя се възстановява от наемодателя след прекратяване на
договора, с изключение на хипотезите на чл. 28 и чл. 29 и в случай, че
наемателят няма задължения към наемодателя.
По делото/ стр. 54 / е приложена заповед №
9/03.12.2014г., с която е разпоредено да се извърши предаване на имота на
наемателя. По делото е приложен констативен протокол № 2/17.02.2015г./ стр.
59/, от който се установява че е направен оглед на язовирната стена и
съоръженията към нея, както и на горния и долния участък на язовир ***,
предоставен под наем на ***. С констативния протокол е предложено ползвателя на
язовира да не допуска наличието и израстването на храсти и дървета в границите
на имота. По делото е представено писмо
от 20.02.2015г. от кмета на О.П. до
ответното дружество, с което ответникът е уведомен, че е длъжен да предприеме незабавни мерки за осигуряване на проводимост
на речното легло на разстояние до 500 м. след язовирната стена, да осигури
минимален безопасен обем на водата в язовира чрез контролирано изпускане на
вода. От представения по делото /стр. 61/ констативен протокол № 12/01.04.2015
г. от оглед на насипна язовирна стена, изготвен от комисия, назначена от Кмета
на О.П. се установява, че същата е констатирала дълбоки коловози вследствие на
преминаване на селскостопански машини, наличие на храстовидна растителност в
преливник, непочистен бързоток, речно корито до 500 м. от язовирната стена без видима проходимост, предаварийно
състояние и извеждане от експлоатация, както и са направени предписания за
пълно изпразване на язовира, пълно премахване на храстовидна и дървесна
растителност, възстановяване на проходимостта на отводняващото речно корито в
участъка на 500 м. след основния изпускател, да се възложи проект за ремонтни
работи и да се представи авариен план в срок до месец септември 2015 г. Видно
от приложеното писмо от Кмета на О.П. до ответника от 05.05.2015г. е, че
ответникът е уведомен за констатациите и сроковете за извършване на съответните
дейности съгласно посочения по-горе констативен протокол.
По делото е
представено писмо от О.П. до ***, с което ответникът е уведомен, че във връзка
с подадено заявление за почистване на храсти и дървета около язовир ***, съгл.
чл. 25.4 от договора са длъжни да почистят отводящото речно корито от
храстовидна и дървесна растителност и след оглед на място е установено, че
трябва за се маркират дървета, които са в участъка до 500 м., за отсичането на
които следва да бъде дадено разрешение.Представено е / стр. 65/ от делото
разрешение, с което О.П. е разрешила на ***
да извърши почистване на дървесна и храстовидна растителност и отсичане на
маркирани дървета- общо 179 бр. дървета с общ обем 202 пространствени куб.м.
Видно от представеното на стр. 66 от делото е, че О.П. е дала разрешение на
ответното дружество да извърши почистване на храстовидна растителност от двете
страни на язовирната стена и да отсече маркираните дървета с обща кубатура 30
куб.м.Видно от представеното писмо изх.№ ДИР 1254/27.05.2015г. е, че О.П. е
уведомила ответникът в 14 дневен срок да
предостави информация какви действия е предприела по изпълнение на чл.
14 т договора и по направените предписания по изпратения Констативен протокол и
заповед на кмета на О.П. във връзка с техническото състояние на язовирната
стена. Със същото писмо ответникът е уведомен, че ако не приведе в експлоатация
водния обект до една година от сключване на договора, и ако в обекта не бъдат
предприети действия О.П. ще прекрати договора за наем. Видно от представеното /
стр. 72/ писмо от кмета на ***до управителя на ответното дружество е, че при
проверка на сектор земеделие и гори при О.П. са констатирани нарушения за
извършена незаконна сеч и са съставени констативни протоколи за нарушения на
чл. 33.2 от договора. Със същото писмо кмета на ***е отправил двумесечно
предизвестие за прекратяване на договора, считано от получаването му. Видно от
приложеното по делото писмо от Кмета на О.П.
З 1254/16.12.2015г./ стр. 73/ от делото е, че ответникът е уведомен че
към момента ползва имота без правно основание, поради което дължи обезщетение
за ползване и неустойки, както и му е даден 7-мо дневен срок да предаде
доброволно общинския имот. По делото е проведена кореспонденция между страните
във връзка с възражение срещу предизвестието за прекратяване на договора.
По делото е
приложено гр.№ 302/2016г., образувано по предявен от *** против О.П. иск с
петитум да се признае за установено, че договорът за наем не е прекратен. По
делото е предявен насрещен иск от О.П. с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД за
сумата 3 764,56 лв представляваща обезщетение за ползване на имота предмет на наемния договор за
периода 01.07.2015г.- 14.06.2016г. като неоснователен и недоказан. Видно от
приложеното дело е, че ПлРС е признал за установено, че договорът за наем не е
прекратен и е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД. С
решение на ПлОС решението по иска с правно основание чл.55 от ЗЗД е обезсилено,
а в останалата част е потвърдено.
Видно от приложената по делото/ стр. 16/ заповед №
РД-10-1130/04.07.2017г. е, че е наредено в в срок до 12.07.2017г. *** доброволно
да освободи общинския недвижим имот предмет на договора за наем, като предаде
обекта и прилежащите към него съоръжения на Кмета на кметство ***и подпише приемо-предавателен
протокол.Със заповедта е разпоредено при липса на доброволно изпълнение, на
13.07.2017г. от 10,00 ч. комисия определена в заповедта да изземе описания имот
и прилежащите съоръжения.Видно от приложената разписка е, че заповедта е получена
от ответното дружество на 06.07.2017г.
Видно от представеното по делото решение от 12.09.2017г. на АС ***, постановено по
адм. дело 578/2017г., е че жалбата на ***
против заповед № РД-10-1130/04.07.2017г. на Кмета на О.П. издадена на осн. чл.
65 от ЗОС, с която е разпоредено в срок до 12.07.2017г. жалбоподателят да
освободи доброволно общински недвижим
имот-язовир ***, публична общинска собственост, с площ ***по плана на ***,
съставляващ имот № 000233, като предаде обекта и прилежащите към него
съоръжения на Кмета на кметство ***е отхвърлена. Решението е влязло в сила на
12.10.2017г.
По делото е представено писмо до Кмета на О.П. и
до кмета на ***относно заплащане на сумата 1281,60 лв включваща месечен наем за
януари 2017г.- февруари 2017г. и март 2017г. В писмото се прави възражение, че
не дължат наем за периода 22.07.2015г.- когато са били фактически отстранени от
обекта до датата на писмото.
По делото е представено Писмо от О.П. до ответното
дружество по повод писмо № 324/27.03.2017г., от което се установява че О.П. не
е приела плащането за периода януари-март 2017г. за сумата 1281,60 за пълно
изпълнение на задължението по договора, след като договора за наем не е
прекратен, то дължимите наеми включват и периода 01.07.2015г.- 08.12.2016г. и
са в размер на 7689,60 лв / с ДДС/
По делото е представено и писмо от кмета на ***, с
което е уведомила О.П. че до 17.02.2016г. наемателят не е изпълнил указанията
дадени с писмо изх.№ 498/06.08.2015г., за предаване на имота, от фактическото
напускане на имота от наемателя от края на м. 07.2015г. кметството наблюдава обекта с цел недопускане на
завиряване, както и незаконна сеч на дървесина.
По делото са представени справки от счетоводството
на О.П. от които се установява, че на 30.07.2015г. е платена сумата 430 лв
представляваща наем за м. 06.2015г.
От заключението на ВЛ по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като вярно, обективно и
компетентно се установява, че размерът на лихвата за забава върху главница от
9825,60 лв представляваща неплатен наем за периода 01.07.2015г.- 31.05.2017г.,
изчислена от 26.11.2015г.- 10.07.2018г.- датата на подаване на исковата молба е
1932,30 лв, а размерът на лихвата за забава върху сумата от 427,20 лв
представляваща обезщетение за ползване на имота без правно основание за периода 12.06.2017г.- 13.07.2017г. е в
размер на 46,85 лв.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
В тежест на
ищеца по делото е да установи валидно възникнало облигационно отношение между
страните по делото по договор за наем. Съгласно чл.228 ЗЗД с договора за наем
наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно
ползване, а наемателят – да му плати определена цена. Според чл.232, ал.2 ЗЗД
наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването
на вещта. Договорът за наем е консенсуален – счита се за сключен с постигане на
съгласие относно вещта и наемната цена, двустранен е – създава задължения и за
двете страни, като наемодателят поема задължение да отстъпи и обезпечи
ползването на вещта, срещу което наемателят се задължава да плаща наемна цена в
размер и при условия, уговорени в договора. Вземането на наемодателя за наемна
цена е обусловено от изпълнение на основното му задължение да отстъпи
ползването на вещта. По делото е представен писмен договор и е налице признание
от страна на ответника по делото.
Не се спори между страните, че е бил сключен договор за наем на 01.12.2014г. за срок от 10 години. Уговорената
наемна цена е в размер на 427,20 лв.месечно с ДДС. Безспорно между страните е, че ОС в мотивите
на решение № 527/24.11.2016 г. е прием, че към 11.08.2015г. за О.П. в
качеството на наемодател не е възникнало право да прекрати договора за наем на
осн. чл. 33.2, вр. чл. 19,20 и 28 от
договора, респективно договора за наем не е прекратен на 11.10.2015г. С оглед
на изложеното съдът намира, че е налице валидно
правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от
договор за наем. Видно от приложеното по делото писмо изх.№ ДИР
324/31.03.2017г., е че на осн. чл.33.4 от договора/съгласно която всяка от страните
може да прекрати договора с двумесечно писмено предизвестие/ е отправено предизвестие до наемателя за
прекратяване на договора. Предизвестието за прекратяване на договора е получено от ответника на 04.04.2017г., поради
което съдът намира, че с изтичане на двумесечния срок, считано от 04.06.2017,
договорът за наем е прекратен и съгласно чл. 33.5 от договора наемателят е
длъжен да предаде имота на наемодателя с приемо-предавателен протокол.
По делото не се установява, че след прекратяване на
процесния договор за наем - на 04.06.2017 г., ответникът е изпълнил
задължението си да върне наетата вещ - връщането е двустранен акт на страните
по договора, като наемателят следва да върне вещта на наемодателя. От
представената по делото справка се установява, че от 12.09.2017г. до
08.11.2017г. наемателят не е заплащал
наем по касата или банковата сметка на
кметството така както е определено по договора.По делото не се ангажираха
доказателства от страна на ответника по делото, с които да докаже плащане на
сумите за претендираните периоди. Поради изложеното, съдът намира, че доколкото
не е ответника не е установил плащане на уговорената в договора наемна цена за
периода 01.07.2015 г. –12.06.2017 г . в размер на 9825,60лв., ответникът дължи
заплащането й на ищеца и предявената искова претенция се явява основателна и
доказана в предявения си размер, ведно със законната лихва върху сумата от
подаване на исковата молба- 10.07.2018г.
до окончателното изплащане на сумата.
Независимо от преустановяване на наемното правоотношение,
законодателят е поставил в тежест на наемателя произтичащото от прекратения
наемен договор задължение за връщане на наетата от него вещ, като
неизпълнението му е свързано с предвидените в чл. 236, ал. 2 ЗЗД последици,
една от които е заплащане на съответно обезщетение. Когато след прекратяване на
договорната връзка ползването продължава въпреки противопоставянето от страна
на наемодателя, наемателя дължи обезщетение за ползата, от която последния е
бил лишен. Конкретният размер на обезщетението,
което дължи бившия наемател за ползуването на вещта не може да бъде по-нисък от
уговорения наем и същото ще бъде съизмеримо със средната пазарна цена, ако
ищецът докаже, че в периода когато е бил лишен от ползване, тази цена е
надвишавала по размер уговорения наем. В тази връзка размерът на средния
пазарен наем на ползваната вещ подлежи на изследване, когато се претендират
вреди над договорения наем по прекратения договор, но това не е необходимо
когато заявената претенция за обезщетение е до размера на получаваната наемна
цена. В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на различни
състави на ВКС, както следва: р. № 391/26.05.2010 г. по гр. дело № 765/2009 г.
на III г. о.; р. № 422/21.05.2010 г. по гр. дело № 981/2009 г. на III г. о.; р.
№ 146/1.12.2010 г. по т. дело № 934/2009 г. на II т. о.; р. № 54/11.07.2011 г.
по т. дело № 377/2010 г. на II т. о.; р. № 125/11.09.2013 г. по т. дело №
612/2011 г. на II т. о. и др., които съгласно т. 2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК
на ВКС С оглед на което, съдът намира, че за периода 12.06.2017г.- 13.07.2017г.
ответникът дължи обезщетение за ползване на имота в размер на един месечен наем
- 427,20 лв.
По отношение на лихвата за забава.
В чл. 3 и чл. 4 от
договора за наем страните са уговорили,
че дължимата наемна цена ще бъде заплащана по банков път на кметство ***не
по-късно от 25 число за предходния месец. Ищецът е претендирал лихва за
забава върху главницата 9825,60 лв за
периода 26.11.2015г. до датата на подаване на исковата молба- 10.07.2018г.
Видно от заключението на ВЛ е, че размерът на лихвата за забава върху
главницата от 9825,60 лв за посочения период е 1932,30лв., до който размер
предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД следва да бъде уважен.
В решение №265/29.06.1998 г. на ВКС, решение
№70/01.07.1999 г. на ВКС и решение №48 от 10.09.2012 г. по т.д.№237/2011 г. на
ВКС, ТК, Второ отделение, е възприето разрешението, че лихва за забава по
чл.86, ал.1 от ЗЗД върху вземане за обезщетение за ползване на недвижим имот
без правно основание по чл.59 от ЗЗД, както и в хипотезата след прекратяване на
договор за наем и при противопоставяне от наемодателя, се дължи от момента на
поканата, след която длъжникът изпада в забава.Видно от приложената по делото
покана връчена на ответника на
01.02.2018г. е, че ответникът е поканен да изпълни задължението си за
заплащане на наем за претендирания период, включващ и периода от прекратяване
на договора за наем до изземването му, поради което приема че лихвата за забава
върху сумата 427,20 лв представляваща обезщетение за ползване на имота без
основание за периода 12.06.2017г.- 13.07.2017г. е дължима за периода от
01.02.2018г.- до датата на подаване на исковата молба-10.07.2018г. е в размер
на 27,20 лв, поради което предявения иск следва да бъде уважен до този размер.
При този
изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство деловодни
разноски в размер на 889,28 лв. за държавна такса, депозит за ВЛ и
юрисконсултско възнаграждение .
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на осн. чл. 232 от ЗЗД ***, *** представлявано от М.Д.Д.-
управител да заплати на О.П.
представлявана от ***- кмет сумата 9825,60 лв представляваща неплатен наем за периода 01.07.2015г.- 12.06.2017г., както
и сумата 427,20 лв представляваща обезщетение по чл. 236 ал.2 от ЗЗД вр. чл. 59
от ЗЗД за ползване на имота без основание, ведно със законната лихва върху
сумата считано от 10.07.2018г. до окончателното и изплащане
ОСЪЖДА на осн. чл.86 от ЗЗД ***, *** представлявано от М.Д.Д.- управител да
заплати на О.П. представлявана от ***-
кмет сумата сумата 1959,50, от която сумата 1932,30лв представляваща лихва за
забава върху сумата 9825,60 лв за периода 26.11.2015г. до датата на подаване на
исковата молба- 10.07.2018г, както и сумата 27,20 лв представляваща лихва за
забава върху главницата 427,20 лв за
периода 01.02.2018г.- до датата на подаване на исковата молба-10.07.2018г., а
за разликата до претендираните от 1979,15 лв ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ***, *** представлявано от М.Д.Д.- управител да заплати на О.П. представлявана от *** сумата 889,28 лв.
за държавна такса, депозит за ВЛ и юрисконсултско възнаграждение .
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: