РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. Ямбол, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20232330102038 по описа за 2023 година
Подадена е искова молба от Д. П. Д. от гр.С. против Е. П. Б., Р. Г. К., Е. Г.
К., Т. Г. К., четиримата от гр.С., М. И. Д. от гр.С., С. И. П. от гр.Б., А. В. Д.от
гр.С., В. Г. Д., М. Г. Д., чрез законния му представител М. М. Д., М. М. Д., В.
И. Б., Р. Р. Б., Г. Б. и З. Г. Б., всички от гр.Б., и П. И. С. от с.К., обл. С.. Твърди
се, че ищецът и ответниците Е. П. Б., Р. Г. К., Е. Г. К., М. И. Д., С. И. П., А. В.
Д., В. Г. Д., М. Г. Д., М. М. Д., В. И. Б., Р. Р. Б., Г. Б. и З. Г. Б. са наследници на
И. С. Д., починал на ******* г. С Решение № *******/18.12.1995 г. по гр.д. №
*******/1994 г. на ЯРС, по жалба на наследника И. П. Д., е признато правото
на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на нива от 120
дка. в землището на с. X. Д.. общ. Т., м. „*******“, на наследниците на И. С.
Д., и по-конкретно по отношение на имот с номер ******* в землището на с.
Х.Д., понастоящем поземлен имот с кадастрален идентификатор 77030.11.1,
община Т., обл. Я., м. „********“, категория *, с начин на трайно
предназначение нива, с площ от 113985 кв.м. С Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давностно владение № *******, peг. №
*******, дело № *** от 04.10.2011 г. на нотариус № *** П. К. ответниците Р.
Г. К. и Е. Г. К., въз основа на обстоятелствена проверка, са признати за
собственици на имота на основание давностно владение. Впоследствие, с
1
Нотариален акт № *******, per. № м. „******“, дело № **** от 28.10.2016 г.
на нотариус № **** Д. Л., двамата заедно с Т. Г. К. са продали имота на П. И.
С.. Твърди се, че владението на имота от страна на Р. К. и Е. К. не е било явно,
а скрито и по тази причина същите не са придобили същия по давност.
Сделката пък е относително недействителна спрямо ищеца и останалите
наследници. От съда се иска да постанови решение по предявения иск по чл.
76 от ЗН срещу Р. Г. К., Е. Г. К., Т. Г. К. и П. И. С., с което да бъде обявен за
относително недействителен сключеният помежду им с нотариален акт
договор за продажба на имота. Претендира се да бъде допусната делба на
имота между ищеца и останалите наследници: Е. П. Б., Р. Г. К., Е. Г. К., М. И.
Д., С. И. П., А. В. Д., В. Г. Д., М. Г. Д., М. М. Д., В. И. Б., Р. Р. Б., Г. Б. и З. Г. Б.,
при квоти - 1/4 ид.ч. за ищеца и определени от съда за останалите наследници.
Направено е и искане по чл. 537 ал.2 от ГПК за отмяна на констативния
нотариален акт на името на Р. Г. К. и Е. Г. К..
В с.з. исковете се поддържат от процесуалния представител. Иска и
присъждане на разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК са постъпили писмени отговори от част от
ответниците. Е. П. Б. счита предявените искове за основателни. Твърди, че
съпругът й И. П. Д., внук на общия наследодател И. С. Д., е инициирал
процедурата по възстановяване на собствеността върху имота и до смъртта си
през 2015 г. е извършвал действия на обикновено управление на процесния
имот, като го е отдавал под аренда и наем. Тъй като бракът й е с него е
съществувал по-малко от 10 години, ответницата е наследила 1/18 ид.ч. от
имота. Р. Г. К. и Е. Г. К. не са владели идеалните части на останалите
сънаследници, не са отблъснали тяхното владение и не са придобили изцяло
собствеността. Съответно не са прехвърлили повече от собствените си
идеални части от имота на купувача. Съпругата на Е. Г. К., Т. Г. К., не е
съсобственик, въпреки че е записана в нотариалния акт за продажба от 2016 г.
Според ответницата Е. Б. в делбата следва да участва приобретателят на
идеалните части на продавачите, като същевременно намира продажбата за
относително недействителна спрямо останалите наследници. В с.з. поддържа
становището си, чрез адв. А. от АК-С., пледира за допускане на делбата, без
участието на Р. Г. К. и Е. Г. К., във връзка с чиито оспорвания по чл. 193 от
ГПК на автентичността на представени от Е.Б. документи претендира
разноските за производството по проверката й.
2
Ответникът П. И. С. оспорва предявените искове като неоснователни.
Счита, че е единствен собственик на имота, закупен от собственици-
ответниците Р. Г. К. и Е. Г. К., които са го придобили по давност. До датата на
издаване на констативния нотариален акт на нотариус П. К. на 04.10.2011 г., за
период от повече от десет години, единствени са осъществявали фактическа
власт върху него, както и след тази дата до продажбата на имота през 2016 г.
Предоставяли са го за ползване на трети лица срещу възнаграждение, като
възнаграждението е било заплащано единствено на тях като легитимни
собственици на целия имот. За този период Р. К. и Е. К. открито са
демонстрирали правото си на собственост върху имота и не е имало действия
на никакви лица (фактически или правни), които да оспорват техните
собственически права. Твърди се, че след сключване на договора за продажба,
оформен в нотариален акт № *******, рег.№ м. „******“, дело № ****/2016 г.
на нотариус Д. Л., рег.№ ****, купувачът –земеделски
производител-непрекъснато, от датата на закупуване на имота до датата на
депозиране на отговора, осъществява фактическа власт като добросъвестен
владелец, евентуално ако съдът не уважи това възражение-като
недобросъвестен, присъединил своето владение към владението на
праводателите му. В с.з. отговорът се поддържа от пълномощника адв. П. Ш.
от АК-С..
В отговора на Р. Г. К. са оспорени предявените искове като недопустими и
неоснователни. Възраженията за недопустимост се отнасят до искането по чл.
537 ал.2 от ГПК, предявено като самостоятелен иск, какъвто не може да бъде
предявен. Освен тона ответницата намира за недопустим иска по чл. 76 от ЗН,
тъй като наследствената маса се изчерпва само с процесния имот. Оспорва
твърдението, че ищецът не е знаел, че наследодателят е притежавал процесния
имот и че е възстановено правото на собственост върху него. Твърди, че
ищецът е знаел, че ответниците Р. К. и Е. К. от 2000 г. са започнали да отдават
имота под наем и аренда, като никога не е оспорвал получаването на цялото
плащане от тях и не е претендирал припадаща му се част. Към момента на
депозиране на исковата молба не притежава част от собственостга.
Ответницата заявява, че след надлежното снабдяване през 2011 г. по реда на
обстоятелствената проверка с нотариален акт, двамата с Е.К. са продължили
да владеят имота като собственици, явно и необезпокоявано. След повече от 5
3
години от удостоверяване на придобитото от тях по давностно владение право
на собственост, са извършили редовно прехвърляне на същото на П. С., като
сме му предали и владението и на имота. От последната сделка също са
изтекли повече от 6 години до деня на предявяване на настоящия иск. От
издаването на нотариалния акт за обстоятелствена проверка изтекла 10-
годишната давност, предвидена в ЗС, така и от прехвърлителната сделка е
изтекла 5 - годишна придобивна давност по отношение на добросъвестния
владелец П. С.. В с.з. отговорът на исковата молба се подъдржа от адв. Д. С. от
АК-С. с искане за присъждане на разноските. Поради направено оспорване на
истинността на представени от Е. Б. документи в оригинал, съдът е открил
производство по чл. 193 от ГПК за проверка на истинността на Договор за
аренда от 12.05.2004 г. между И. П. Д. и П. А. П., Договор за наем на
земеделски земи от 01.10.2008 г. между К. П. Т. и наследниците на И. С. Д., И.
П. Д., разписка от И. П. Д. за получена сума от З. Г. Т. на 05.04.2009 г., обратна
разписка № *******/21.10.2008 г., Искова молба от И. П. Д. от 09.12.2014 г. до
председателя на НБПП.
Ответниците Е. Г. К. и Т. Г. К. намират предявените искове за
неоснователни. Заявяват, че П. И. С. е единствен собственик на процесния
имот на основание извършената транслативна сделка или ако не е така, то
същият е собственик на имота на основание придобивна давност, без значение
дали ще се третира като добросъвестен или недобросъвестен владелец, тъй
като и двата давностни срока са изтекли в негова полза. Иска се отхвърляне на
иска за делба поради липса на съсобственост. Претендират се и направените
съдебни разноски. В с.з. подъдржат отговора чрез процесуалния представител
адв.Ц. И. от АК-С. З.. Ответниците са се присъединили към оспорването на
истинността на представените от Е.Б. писмени доказателства.
Останалите ответници не са подали отговор и не се явяват в с.з., нито
изпращат представител. Подадена е молба от М. И. Д., която заявява, че не е
станала причина за завеждане на делото и няма отношение към повдигнатия
спор, поради което моли да не й се възлагат съдебни разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно, че ищецът и ответниците без Т. Г. К. –съпруга на Е.
Г. К.- и без приобретателя П. И. С., са наследници по закон на И. С. Д.,
4
починал на ******* г., за което е представено и Удостоверение за наследници
№ ****/05.06.2023 г. на Община С.. Ищецът е негов внук като син на П. И. Д.,
починал на ******* г.-син на общия наследодател. Е. Б. е наследник на И. П.
Д., починал на ******* г. (син на П. И. Д.), като негова съпруга, видно и от
Удостоверение за сключен граждански брак от 10.03.2015 г. на Община С.,
заверено с електронен подпис, според което бракът е сключен на 10.03.2015 г.
Р. К. и Е. К. са деца на внучката на общия наследодател Р. П.а К., починала на
******* г. (дъщеря на П. И. Д.). Останалите ответници са наследници на
другите две деца на общия наследодател –А. И. Д., починал през ******* г., и
З. И. Б., починала през ******* г.
Страните не спорят относно възстановяването на собствеността на
наследниците на И. С. Д. върху земеделската земя- нива от 114 дка в
землището на с. Х.Д., община Т., обл. Я., м. „*******“, категория *, с номер
******* по плана за земеразделяне, видно и от представеното Решение №
******* от 20.05.1999 г. на ПК-Т. по преписка № *******/11.02.92г. и Скица №
****/19.05.1999 г. на ПК „Т.“. Понастоящем поземленият имот е с
идентификатор 77030.11.1 от 113985 кв.м. съгласно Скица №
*******/11.07.2023 г. на СГКК- Я. и има характеристиките, описани в
исковата молба. Относно признаване на правото на възстановяване на
собствеността върху нива от 120 дка в землището на с. X. Д.. общ. Т., м.
„*******“ са представени Решение № *******/18.12.1995 г. по гр.д. №
*******/1994 г. на ЯРС, Решение № ****/30.07.1997 г. по гр.д. № ****/1996 г.
на ЯРС, постановени по жалби на И. П. Д., Решение № **** от 20.02.1998 г. по
гр.д. № ****/1997г. на ЯОС; Решение ****/10.01.1996г. на ПК “Т. гр. Я.
Решение по протокол № **** от 15.08.1997г. на ПК „Т.“ по преписка №
*******/11.02.92 г. Ответницата К. е представила извлечение от „Държавен
вестник", бр. 41 от 04.05.1999 г., стр. 88 относно обявление от ПК “Т. гр.
Ямбол до заявителите за възстановяване на собствеността за извършване на
въвод във владение в землището с. Х.Д..
След обсъждане в с.з. страните са достигнали до съгласие, че в
наследството на И. С. Д. няма друго наследствено имущество извън делбения
имот. Водените помежду някои от тях дела касаят имоти на сина му И. П. Д..
По делото е представен Протокол от 18.09.2020 г. по гр.д. № *******/2019 г.
на РС –С., неотносим към настоящия спор.
5
Не е спорно, че с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение № *******, peг. № *******, дело № *** от
04.10.2011 г. на нотариус № *** П. К. ответниците Р. Г. К. и Е. Г. К. са
признати за собственици на имота на основание давностно владение. С
Нотариален акт № *******, peг. № м. „******“, дело № **** от 28.10.2016 г.
на нотариус № **** Д. Л., двамата заедно с Т. Г. К. са продали имота на П. И.
С..
Представен е Договор за аренда от 12.05.2004 г., сключен между И. П. Д. и
П. А. П., съгласно който е предоставено ползването върху земеделската земя
от 114 дка в землището на с. Х.Д., община Т., обл. Я., м. „*******“, категория
*, с номер * масив **, за стопанската 2004/2005 г.. С Договор за наем на
земеделски земи от 01.10.2008 г. между К. П. Т. и наследниците на И. С. Д.- И.
П. Д., е предоставено ползването на имота за една година. Според разписка от
И. П. Д. на 05.04.2009 г. същият е получил сумата от 300 лв. –част от рентата
за стопанската 2008/2009 г. от З. Г. Т. –пълномощник на ЗП К. П. Т.. Съгласно
заключението по графологичната експертиза, назначена в производството по
чл. 193 от ГПК, подписът за арендодател в Договор за аренда от 12.05.2004 г.,
за наемодател в Договор за наем на земеделски земи от 01.10.2008 г. и за
„получил“ в разписката за получена сума от 300 лв. на 05.04.2009 г. е положен
от И. П. Д..
Съдът не обсъжда незавереното копие на писмо от И. П. Д., изпратено с
обратна разписка до арендатора П. П., с дата на получаване 21.10.2008г., с
което се заявява прекратяване на всички договорни отношения. Освен липсата
на заверка на писмото, същото не се обсъжда и с оглед оспорването на
автентичността му от ответната страна, без проверка на истинността поради
непредставянето на оригинала му. Самата обратна разписка №
*******/21.10.2008 г., в производство по чл. 193 от ГПК за проверка на
истинността й се установи, че съдържа подпис за получател, който не е
положен от П. А. П., съгласно заключението по графологичната експертиза.
Съдът не обсъжда и незаверените копия на писмо от 01.10.2008г. на В.П.,
Пълномощно от И. П. Д. на Е. К. Г. с нотариална заверка на подписа на
06.07.2010г. относно представителство пред банки и МВР, Оттегляне на
пълномощното от И. П. Д. с нотариална заверка на подписа и съдържанието от
03.05.2011 г. (в оригинал), обратна разписка за уведомяването на Е. К. Г. за
6
оттеглянето от 09.05.2011г., които са и неотносими към спора, а и с
оригиналите на копията ответницата не разполага, както и незаверени копия
на документите по нотариално дело № ***/2011 г. на Нотариус № *** П. К., по
което е извършена обстоятелствена проверка от нотариус П. К. по молба на Р.
Г. К. и Е. К. Г.: Молба - декларация до нотариуса, Удостоверение за
наследници на Р. П.а К., Удостоверение от Областен управител на обл. Я.
Удостоверение за наследници на И. С. Д. от 1992г., Удостоверение за данъчна
оценка и скица на имота от 2011г.; Протокол от 04.09.2011 г. на нотариус П. К.,
Постановление от 04.10.2011г. на нотариус П. К..
Относно Искова молба от И. П. Д. от 09.12.2014 г. до председателя на
НБПП, в производство по чл. 193 от ГПК за проверка на истинността й вещото
лице по графологичната експертиза заявява, че не може да даде отговор на
въпроса, дали подписът е положен от И. П. Д..
В Разписка от 26.08.2007 г. от „Р. 93 – П. П.“ ООД- С. е удостоверено
получаването на арендна вноска изцяло от Е. К. за стопанската 2006/2007 г. по
договор от същата година с ООД. Ответницата Б. е представила аналогична
разписка от 03.09.2008 г. за стопанската 2007/2008 г.
Декларация по чл.69, ал.1 от ППЗСПЗЗ от 04.10.2011 г., Декларация по
чл.69, ал.1 от ППЗСПЗЗ от 30.06.2014 г., Декларация по чл.69, ал.1 от
ППЗСПЗЗ вх.№ *****/22.07.2015 г., всички от Р. Г. К. до ОСЗ „Т.“ - Я., са
подадени от ответницата като собственик на процесния имот. В Заявление вх.
№ ******* от 20.07.2012 г. до ОСЗ Т.- гр. Я. е заявила ползването на
земеделска земя в землището с. Х.Д..
Видно от два броя автоматични справки от Държавен фонд „Земеделие“, П.
И. С. е декларирал в кампании от 2017 г. до 2023 г. вкл. поземлен имот с
идентификатор № 77030.011.001 като обработван от декларатора и
бенефициент по схеми и мерки за директни плащания. Представил е и две
регистрационни карти на земеделския производител от 2012 г. и 2023 г. В
справки за дейността на П. И. С., издадени от ОДЗ-С., Анкетни карти за
регистрация на земеделски стопанин и Анкетен формуляр за обработваемите
земи за стопански години от 2019 до 2023год. включително фигурира и
процесният имот. Същият е предмет на Договор за аренда от 05.05.2016 г.,
вписан в Служба по вписванията Я. вх. рег.№ ******* от 09.05.2016 г.,
сключен с Р. Г. К. и Е. Г. К..
7
Свидетелят П. Г. – дъщеря на ищеца-дава показания, че й е известно от
него, че И. Д. е водил дела за наследствени земи в гр. С.. За наследствения
имот в гр. Я. е научила миналата година (2023 година) от адвоката на баща си.
В разговор с Е. К. го е попитала, защо не е информирал баща й, и е получила
отговор: „Ти знаеш ли колко пари съм дал по институции за изкарване на
разни документи? Кой ще ми ги плати тези разходи?“, а също и: „Там дори не
можеш да ме пипнеш. Това съм го обявил и чрез Държавен вестник.“.
Свидетелката не познава Р. К.. Баща й е свидетелствал преди около две- три
години в полза на Е. К. по имуществени дела. Последният му е обяснявал, че е
единствен собственик, че има всички документи, а Е. няма никакъв дял. Става
официален собственик на къщата.
Свид. Т. Т. сочи, че познава И. П. Д. повече от 30 години. Той има
земеделска земя, не само негова- наследническа- около 120 дка в местността
край Ормана „*******“ в с. Х. Д.. Наел се е да я издири, инициатор е за
възстановяването й на наследниците. Свидетелят го е водил при кметовете.
Около 2000 г. се е възстановила собствеността. След това е предоставил
земята за ползване на П.. Впоследствие не са се разбрали и е започнал да я
предоставя на други да я обработват.
Свид. А. К. сочи, че познава Е. К. от 1975 г. от първата им ученическа
бригада. Поддържат приятелство почти без прекъсване. Когато е започнала
реституцията на земите, много й е споделял за случващото се. Е. е пътувал до
гр. Я. до институции. Имало е случаи да се отказват от общи мероприятия, за
да може той да си свърши работата. Заедно с неговата сестра е поел всички
действия относно земите. През целия период, в който ги е владял, никой не е
проявявал претенции по отношение на тях. Дал е обявление в някакви
вестници да се издирват свидетели, евентуално съпричастни към тези земи, и
никой не се е явил. Възстановени са в ******* мери в началото на 90-те
години на Е. и сестра му. Свидетелката познава И. Д. - вуйчо В., но не знае,
дали има отношение към наследствени земи.
Свид. К. С.- брат на П. С. –дава показания, че се занимава със земеделие в
с. К., а брат му има земя в с. Х.Д. 115- 120 дка. Няколко пъти свидетелят я е
жънал. Тя се намира на границата със с. К.. От преди осем или десет години
брат му я е придобил. Преди шест или седем години е била засята с люцерна,
после слънчоглед, пшеница. Обработвал е тази земя. Никой не е идвал да
8
спори за нея.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно и субективно съединени искове: с правно
основание чл. 69 от ЗН -срещу наследниците на И. С. Д. и чл. 76 от ЗН- срещу
Р. Г. К., Е. Г. К., Т. Г. К. и П. И. С., както и искане по чл. 537 ал.2 от ГПК за
отмяна на констативния нотариален акт на името на Р. Г. К. и Е. Г. К..
Ищецът е формулирал последното искане като първи главен иск срещу
двама от ответниците- Р. Г. К. и Е. Г. К., с правно осн. чл. 537 ал.2 от ГПК.
Съгласно практиката на ВКС обаче, вкл. задължителната такава, не се касае за
самостоятелен иск за отмяна на констативния нотариален акт, а за правна
последица от уважаване на иск относно правото на собственост. Според
мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012
г., ОСГК на ВКС, лице, което претендира правото на собственост, признато с
констативния нотариален акт, може по исков път да установи
несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата
на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение,
което със сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице по
отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият
нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Отмяната
на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от
постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото
лице. Относно характера на отмяната на правна последица от уважаване на
иска за собственост е приетото и в Решение № 266 от 28.11.2012 г. по гр. д. №
61/2012 г., ІІ г. о. на ВКС, Решение № 130 от 19.12.2017 г. по гр. д. № 666/2017
г., ІІ г. о. на ВКС, Решение № 60082 от 10.09.2021 г. по гр. д. № 2908/2020 г., ІІ
г. о. на ВКС, Решение № 76 от 28.05.2021 г. по гр. д. № 4922/2019 г., І г. о. на
ВКС (изрично обявяващи, че отменяването на констативния нотариален акт не
съставлява произнА.не по самостоятелен иск, а е само законна последица от
уважаването на предявен иск за собственост), Решение № 73 от 02.06.2021 г.
по гр. д. № 3809/2020 г., г. к., І г. о. на ВКС (сочещо и че по тази последица
разглеждащият иска съд се произнА., даже и да не е направено изрично искане
за това - ТР № 178/30.06.1986 г. на ОСГК на ВС). Въз основа на цитираната
практика съдът счита, че следва да разгледа искането за отмяна на
нотариалния акт само като последица от уважаване на иска за делба, при
9
разглеждането на който ще се произнесе и по обуславящото го право на
собственост на ищеца. В този смисъл е и Решение № 29 от 04.03.2013 г. по гр.
д. № 517/2012 г., І г. о. на ВКС.
Предмет на настоящото делбено дело е потестативното право на делба на
съделителите, съответно-действителността на прехвърлителната сделка, на
която ответникът П. И. С. основава свои права върху имота. В мотивите на
Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на
ВКС е прието, че спорът по чл. 76 ЗН се явява преюдициален и обуславящ
спора за собственост и в делбения процес, тъй като с решението по чл. 282, ал.
1 ГПК отм. следва със силата на пресъдено нещо да се разреши спора за
страните съделители, титуляри (съпритежатели) на правото на собственост.
Искът по чл. 76 от ЗН е допустим, но неоснователен. Същото се отнася и до
възражението на Е. П. Б., основано на тази разпоредба.
Съгласно чл. 76 от ЗН, актовете на разпореждане на сънаследник с отделни
наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се паднат в
негов дял при делбата.
В горепосоченото ТР е прието, че актът на разпореждане на сънаследник,
изцяло или отчасти, с отделна сънаследствена вещ следва да се приеме като
относително недействителен по право. Разпоредителната сделка е
действителна, валидно обвързва страните по нея, поражда желаните и целени
от тях правни последици и има действие спрямо третите лица. Актът на
разпореждане със сънаследствена вещ, изцяло или отчасти, е
непротивопоставим по отношение на останалите сънаследници, доколкото с
разпоредената вещ не се изчерпва наследството и не се касае до хипотеза на
разпореждане по чл. 212 ЗЗД, или е налице хипотеза на извършени
разпореждания от всички сънаследници със сънаследствения им дял, или
разпореждането е между тях.
В доклада по делото съдът е указал, че в тежест на ищеца и
претендиращите делба ответници е да докажат наличието на друго
наследствено имущество, извън процесните недвижими имоти.
По делото няма доказателства, че към момента на сключване на
разпоредителната сделка наследодателят е притежавал и друго наследствено
имущество. Напротив пълномощниците на ищеца, на Е. П. Б. и на Р. К.
заявяват изрично в последното с.з., че И. С. Д. няма друго наследствено
10
имущество. Водените между част от ответниците дела (Е. Б. и Е. К.) касаят
имоти на внука му И. П. Д. в гр.С., както сочи ответницата Б. в писмената си
защита.
При това положение се касае за изключението от правилото на чл. 76 от ЗН,
както основателно поддържат в писмените си защити ответниците К.и и П. С..
Налице е продажба на наследство, поради което тази разпоредителна сделка е
напълно действителна. Прехвърлянето е извън хипотезата на чл. 76 от ЗН и
поражда правни последици за ответника купувач. Подобна хипотеза е
разглеждана и в ТР № 72/1985 г. на ОСГК на ВС т. 3, с която се приема, че ако
наследството се изчерпва само с прехвърлената вещ, респективно с
прехвърлените вещи, обема на прехвърляне е цялата наследствена квота и
акта на разпореждане с наследствената идеална част от тази вещ /вещи/ е
възмезден, този акт на разпореждане съставлява продажба на наследството по
смисъла на чл. 212 от ЗЗД, а чл. 76 от ЗН не се прилага когато разпореждането
е с цялото наследство като съвкупност от права и задължения. Тази точка не е
обявена за изгубила силата си с ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС.
След като сделката е действителна, с нея е прехвърлено правото на
собственост на продавачите и ответникът П. С. е придобил правата им. Освен
това той се явява добросъвестен владелец, както заявява в отговора на
исковата молба. Упражнявал е фактическа власт, обработвайки закупената
земя като земеделски производител, от продажбата на 28.10.2016 г. до
предявяване на иска през 08.2023 г., за което са представени и документи от
ОДЗ-С., ДФЗ, на които съответстват и показанията на св. С., неоспорени от
страните. Правните последици от владението му съгласно разпоредбата чл. 70
ал.1 от ЗС, уреждаща фактическия състав на кратката придобивна давност, са
настъпили. Това изключва наличието на съсобственост върху имота между
наследниците и искът за делба се явява изцяло неоснователен. Правата на
купувача и удостоверените в констативния нотариален акт права на
продавачите не се оспорват от по-голямата част от ответниците, които нямат
претенции за делба на имота.
Относно доводите в исковата молба за неосъществяване на оригинерния
способ за придобиване на цялата собственост от прехвърлителите съдът
намира следното:
Давностното владение на титулярите по констативния нотариален акт е
11
оспорено само от ищеца и ответницата Е.Б., не и от останалите сънаследници.
По делото е безспорно, че земеделската земя след възстановяването й е
предоставена за ползване на трети лица, които са упражнявали фактическата
власт върху нея от името на собственика. Единственият писмен договор, в
който фигурират Е. К. и Р. К., е Договор за аренда от 05.05.2016 г. Ответницата
Е. Б. е представила оспорените Договор за аренда от 12.05.2004 г., Договор за
наем на земеделски земи от 01.10.2008 г. и разписката за получена сума от 300
лв. на 05.04.2009 г., подписани от И. П. Д.. Основателни са доводите на Р.К. в
писмената й защита, че макар тези документи да са автентични, нямат
достоверна дата по отношение на третите лица като частни документи
съгласно чл. 181 ал.1 от ГПК. Но дори и да се споделят доводите на тази
ответница, че документите биха могли да бъдат подписани и към датата на
смъртта на издателя им -******* г., сам по себе си фактът, кога са съставени,
не рефлектира върху владението на имота. От значение е, от кой момент
сънаследникът, по правило държател на частите на останалите сънаследници,
е променил отношението си и е започнал да владее за себе си. Безспорно,
инициатор за възстановяване на собствеността е заявителят през ПК, като в
хода на реституционната процедура са водени и съдебни спорове от него.
Според св. Т., И. Д. непосредствено след възстановяването на собствеността е
предоставял имота за обработване на лице на име П.. Св. К. пък е възприела Е.
К. като движещ въпросите по възстановяване на собствеността и той е
демонстрирал собственическо отношение пред нея. Действително той е
получавал арендни плащания, видно от разписките от „Р. 93 – П. П.“ ООД за
стопанските 2006/2007 г. и 2007/2008 г. Какви са били отношенията му с И. Д.
във връзка с имота, по делото не е установено. За анимуса за своене на вещта в
хипотеза на давностно владение категорично свидетелства снабдяването с
констативен нотариален акт (съобразно мотивите в ТР №4/2012 г. на ОСГК).
Ако се приеме, че до този момент е бил държател на идеалните части на
останалите наследници (поради липсата на други категорични доказателства),
е променил държането си във владение през 2011 г., откогато до продажбата
през 2016 г. не е изтекъл 10-годишен давностен срок. Показанията на св. П. Г.
– дъщеря на ищеца- също сочат на собственическо отношение на Е. К., което
обаче е изразено едва в разговора им през 2023 година. Що се отнася до
знанието на останалите съсобственици, които не оспорват констативния
нотариален акт и владението, основателни са доводите на ответника П. С., че
12
манифестирането пред тях на действията на владелеца е било обективно
невъзможно по смисъла на ТР №1/2012 г. на ОСГК на ВКС, предвид
установените по делото отношения между сънаследниците. Липсват контакти
между тях, както самата св. Г. сочи, че не познава роднини дори от коляното
на баща си. По делото няма никакви данни Е. К. и Р. К. да са имали връзка с
роднините си от другите колена (живущи в други населени места, като в Б. са
адресите на повечето ответници), за да имат възможност да манифестират
установеното еднолично владение. Недоказването на давностно владение по
отношение на оспорващите сънаследници-ищеца и Е. Б., осъществявано в
продължение на 10 години, не може да има за последица отмяна на
констативния нотариален акт, доколкото, както се посочи по-горе, това е
правна последица от уважаване на иска за собственост. Тъй като тази
предпоставка не е налице, неможе да се приложи и правната последица на чл.
537 ал.2 от ГПК.
Следователно към момента на приключване на съдебното дирене не е
налице съсобственост между наследниците и искът за делба на наследството е
неоснователен спрямо всички тях.
По направеното оспорване на документи по реда на чл. 193 от ГПК съдът
приема следното:
Въз основа на графологичната експертиза се установи, че подписът за
арендодател в Договор за аренда от 12.05.2004 г., за наемодател в Договор за
наем на земеделски земи от 01.10.2008 г. и за „получил“ в разписката за
получена сума от 300 лв. на 05.04.2009 г. е положен от И. П. Д. и документите
са автентични. Поради това на осн. чл. 194 ал.2 от ГПК съдът следва да
признае оспорването за недоказано. Относно обратната разписка №
*******/21.10.2008 г. се установи, че подписът не е на посоченото лице и
документът следва да бъде изключен от доказателствата по делото. Искова
молба от И. П. Д. от 09.12.2014 г. до председателя на НБПП съгласно
заключението на експерта е подписана от неизвестно лице, т.е. доколкото не е
установено категорично автор да е И. П. Д., ответницата Б. следва да понесе
тежестта от недоказването на автентичността на документа на осн. чл. 193 ал.3
изр.2 от ГПК, тъй като се оспорва документ, който не носи подписа на
страната, която го оспорва. Доводите на ответницата в писмената й защита
относно неправилно възлагане на доказателствена тежест са неоснователни,
13
тъй като правната норма разпорежда, че в случая тежестта за доказване
истинността пада върху страната, която е представила документа.
При отхвърляне на иска за делба ищецът дължи ДТ за него, но в случая е
освободен по реда на чл. 83 ал.2 от ГПК. Дължи единствено разноските в
хипотезата на чл. 78 ал.3 от ГПК, поради което исканията на насрещните
страни са основателни. Доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение е представила обаче само Р. К.. Искането на Е. Б. за
разноските в производството по чл. 193 от ГПК е неоснователно, доколкото са
направени във връзка със защитата по претенцията й за делба на имота (като
всеки съделител има качеството на ищец за своето право на делба), която е
неоснователна.
Възраженията за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено
от Р. К., са неоснователни, тъй като се касае за дело с висока правна и
фактическа сложност, както предвид наличието на обективно съединени
искове (всеки с цена 7819,37 лв.) и провеждането на производство по чл. 193
от ГПК, така и предвид броя на съдебните заседания -5, за които съгласно чл.
7 ал.9 от Наредба №1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа (изм.
загл. ДВ бр.14/18.02.2025 г.) след второто се дължи по 250 лв. за всяко
следващо следващо (общо 750 лв.), при които обстоятелства минималното
възнаграждение е 3013,88 лв.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
На основание чл. 194 от ГПК приема за недоказано оспорването на
истинността на Договор за аренда от 12.05.2004 г. между И. П. Д. и П. А. П.,
Договор за наем на земеделски земи от 01.10.2008 г. между К. П. Т. и
наследниците на И. С. Д., И. П. Д., разписка от И. П. Д. за получена сума на
05.04.2009 г.
Признава за неистински документи обратна разписка №
*******/21.10.2008 г. с получател П. А. П. и Искова молба от И. П. Д. от
09.12.2014 г. до председателя на НБПП и ги изключва от доказателствата по
делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. П. Д. от гр.С., *******, срещу Р. Г. К. от
14
гр.С., *******, Е. Г. К. и Т. Г. К., двамата от гр.С., ******* и П. И. С. от с.К.,
обл. С., *******, иск по чл. 76 от ЗН - да бъде прието за установено, че е
относително недействителен по отношения на него договорът, сключен с
нотариален акт № *******, peг. № м. „******“, дело № **** от 28.10.2016 г.
на нотариус № **** Д. Л. с район ЯРС, за продажба на недвижим имот,
представляващ нива от 114 дка, находяща се в землището на с. Х.Д., община
Т., обл. Я., имот номер ******* в м. „*******“, пета категория, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д. П. Д. от гр.С., *******,
срещу Е. П. Б. от гр.С., *******, Р. Г. К., Е. Г. К., двамата от гр. С., М. И. Д. от
гр.С., С. И. П. от гр.Б., А. В. Д. от гр.С., В. Г. Д., М. Г. Д., чрез законния му
представител М. М. Д., М. М. Д., В. И. Б., Р. Р. Б., Г. Б. и З. Г. Б., всички от
гр.Б., иск за делба на недвижим имот, находящ се в землището на с. Х.Д.,
община Т., обл. Я., представляващ поземлен имот с идентификатор №
77030.11.1, в м. „*****“, с площ от 113985 кв.м. с начин на трайно ползване -
нива, категория на земята: *, номер по предходен план – *******, при съседи:
имоти с идентификатори: 77030.11.606, 77030.11.9, 77030.11.10, 77030.11.11,
77030.11.12, 77030.11.13, 77030.11.14, 77030.11.15, 77030.11.16, 77030.11.17,
77030.11.18, 77030.11.19, 77030.11.20, 77030.11.21, 77030.11.602, 77030.11.24,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. П. Д. от гр.С. да заплати на Р. Г. К. от гр.С., *******,
направените по делото разноски в размер на 5000 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
15