Присъда по дело №1363/2018 на Районен съд - Кърджали

                                                                                               

МОТИВИ към Присъда от 27.03.2019г. на КРС

по НЧХД № 1363/ 2018г.

С тъжба е повдигнато обвинение срещу М.Ш.В. за извършено деяние на 02.09.2018г. на бензиностанция „Лукойл“ в района на с.Черноочене, обл.Кърджали в съучастие като извършител с В.Ш.В. за причиняване на лека телесна повреда изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК на Е.Б.Х. ***- престъпление по чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК.

Повдигнато е и второ обвинение срещу В.Ш.В. за извършено деяние на 02.09.2018г. на бензиностанция „Лукойл“ в района на с.Черноочене, обл.Кърджали в съучастие като извършител с М.Ш.В. за причиняване на лека телесна повреда изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК на Е.Б.Х. ***- престъпление по чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК.

Съвместно в наказателното производство е предявен и приет за разглеждане граждански иск от тъжителя Е.Б.Х. *** срещу двамата подсъдими за сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди ведно със законната лихва считано от 02.09.2018г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Представителят на тъжителя в ход по същество моли съда да допусне преквалификация на предявеното обвинение като приеме, че е извършено престъпление по чл.130 ал.2 от НК, а не по чл.130 ал.1 от НК. Твърди, че от доказателствата по делото се установява, че на 02.09.2018г. около 23ч. на бензиностанция „Лукойл“ в с.Черноочене имало сбиване между подсъдимите- братята М.В. и В.В. от една страна, и Е.Х. и М.Х.- от друга страна. При него увреждане от двамата подсъдими получил тъжителят, поради което моли съда да бъдат осъдени за това, че са му причинили лека телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК в съучастие. В съдебномедицинското удостоверение вещото лице описало 6 наранявания, които твърди, че са причинени от удара, който В. му е нанесъл. Дори и да е имало падане и нараняване, то това падане е причинено в следствие на съприкосновение между двамата братя с Е.. Те го извели от равновесие, съборили го на земята, при което получил нараняване от съприкосновението със земята. Моли съда да признае двамата подсъдими за виновни в извършването на престъпление по чл.130 ал.2 вр.чл.20 ал.2 от НК в съучастие като съизвършители и да им се наложи предвиденото в закона наказание, като им се присъди поисканото обезщетение, както и направените деловодни разноски.

Подсъдимият М.В. не се признава за виновен и не дава обяснения по делото. Подсъдимият В.В. не се признава за виновен и не дава обяснения по делото. Двамата подсъдими се представляват от защитник, който в пледоарията си настоява, че обвинението  предявено с тъжбата не било доказано по безспорен и категоричен начин. От свидетелските показания се установява, че тъжителят е ударил подсъдимия В.В., който паднал на земята, а върху него паднал и Е.Х., тъй като се спънал в саксиите, които се намирали там. От там нататък кой и как удрял, не ставало ясно. Няма доказано противоправно нападение от страна на подсъдимите към тъжителя. Моли съда да признае подзащитните й за невиновни като отхвърли и предявения граждански иск като неоснователен и недоказан. Настоява и за разноски в случай, че подсъдимите бъдат признати за невиновни.

Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият М.Ш.В., роден на ***г***, български гражданин, с основно образование, неженен, работи, неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият В.Ш.В., роден на ***г***, български гражданин, с основно образование, неженен, работи, неосъждан, с ЕГН **********.

На 02.09.2018г. преди 23ч. двамата подсъдими М.В. и В.В., заедно със свои приятели- свидетелите Г.Б., Ю.Б. и Х. Ю., били на бензиностанция „Лукойл“ в района на с.Черноочене, където си взели по нещо за пиене и разговаряли. Те се намирали във външната част на обекта определена за хранене и отдих, където имало маси и столове за сядане. Около 23ч. там пристигнал и тъжителя Е.Х. придружен от свидетелите М.Р., Е.А. и И.Ю.. Четиримата мъже влезли в бензиностанцията, откъдето си взели по нещо за пиене, след което се насочили към външната част на обекта. По пътя минали покрай компанията, в която се намирали и двамата подсъдими. Тогава тъжителят Е.Х. отишъл при В.В. и го попитал защо преследва и заплашва приятеля му М.Р.. Чувайки това подсъдимият В.В. го напсувал, хванал Е.Х. за ръцете, а брат му М.В. ударил на тъжителя един юмрук в лицето. От този удар и двамата мъже Е.Х. и В.В. паднали на земята. На това място там имало трева с разположени от едната страна бетонни саксии. В това положение те се биели като взаимно си нанасяли удари един на друг. Виждайки това подсъдимият М.В. и техните приятели свидетелите Г.Б., Ю.Б. и Х. Ю. вдигнали от земята подсъдимия В.В., и всички те започнали да нанасят удари на тъжителя Е.Х.. Виждайки боя свидетелите М.Р., Е.А. и И.Ю. разтървали биещите се, при което видели, че от лявата част на главата към ухото на тъжителя тече кръв. Е.Х. казал, че му било лошо, поради което неговите приятели го накарали да седне и му донесли вода от бензиностанцията. В този момент двамата подсъдими М.В. и В.В. заедно със свидетелите Г.Б., Ю.Б. и Х. Ю. си тръгнали.

Виждайки конфликта, който се разиграл във външната част на бензиностанция „Лукойл“ в района на с.Черноочене определена за хранене и отдих, служител от обекта подал в Участък Черноочене при РУ- Кърджали сигнал за скандал между група лица. Междувременно на ЕЕН 112 се обадил и подсъдимият М.В., който също поискал съдействие от органите на полицията, в който споделил, че Е.Х. искал да го бие. По този повод след около 10 минути на место на бензиностанцията пристигнали полицейските служители Й.Б. и Р.Ч.. Те заварили там само тъжителя Е.Х. и свидетеля М.Р., с които разговаряли. По лицето на  пострадалия Х. видели кръв в областта на лявото ухо. Свидетелите Б. и Ч. попитали и работещите в бензиностанцията за случилото се по- рано, но те споделили, че чули само скарване, поради което подали телефонния сигнал. Полицейските служители отвели тъжителя и свидетеля М.Р. до полицейския участък в с.Черноочене, където ги чакали двамата подсъдими братята М. и В.В.. И по четиримата мъже имало следи от сбиване, като в снетите писмени и гласни обяснения те посочили, че е имало бутане, блъскане и размяна на удари, както и си отправяли обидни и заканителни думи помежду си. След това двамата свидетели Й.Б. и Р.Ч. взели отношение по случая като съставили и на четиримата- Е.Х., М.Р., М.В. и В.В., протоколи за полицейско предупреждение по чл.65 от ЗМВР, както и актове за установяване на административно нарушение по Наредбата за опазване на обществения ред на територията на Община Черноочене. През това време тъжителят Е.Х. споделил пред полицейските служители, че му е лошо и ще посети филиала на Спешна помощ в с.Черноочене, което и направил след като дал писмени обяснения и му били връчени съставените Протокол за полицейско предупреждение и АУАН. Там бил посрещнат от свидетеля Ф.Х., който работел като фелдшер. Той обработил раната  от лявата страна на главата и го транспортирал до спешно отделение при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ в гр.Кърджали.

Видно от Съдебно- медицинско удостоверение № 225/ 2018г. пострадалият Е.Х. бил прегледан от съдебен лекар на 06.09.2018г., при който преглед се установили кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата, лицето и крайниците, които увреждания били получени при действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и по време и начин било възможно да са възникнали така, както обяснявал освидетелствания. Тези увреждания се потвърждават от назначената съдебно медицинска експертиза според която било причинено болка и страдание. Вещото лице М., което я е изготвило, при разпита му в съдебно заседание заявява, че установените шест на брой наранявания не е възможно да бъдат получени от едно падане.    

Тази фактическа обстановка се установи от свидетелските показания на М.Р., И.Ю., Е.А., Г.Б., Ю.Б. и Х. Ю.. Всички те изграждат една последователна и логична житейска картина, в която обаче не можа по безспорен начин да се установи, че двамата дейците са нанесли удари на тъжителя, от които той да е получил лека телесна повреда, описана в цитираното по- горе Съдебно- медицинско удостоверение и Съдебномедицинска експертиза. Съображенията на настоящата инстанция за това са следните:

По делото са налице две групи свидетели като от едната страна са тези, които са близки на тъжителя Е.Х., а от другата- тези, които са били в компанията на двамата дейци, като всички те са били на мястото на инцидента и са присъствали, поради което са придобили непосредствени впечатления. Единствените разминавания в тези показания са по отношение на това дали М.В. е нанесъл удар в лицето на пострадалия Х., както и дали след падането на последния на земята приятелите на двамата подсъдими също нанасяли удари на Е.Х., за които факти свидетелите Г.Б., Ю.Б. и Х. Ю. твърдят, че не са видели или не са се случили. Това обаче е нормално и житейски оправдано, защото те са приятели на двамата подсъдими, поради което се опитват да ги защитят, а по отношение на втория факт- то те биха уличили себе си в извършване на противоправни действия. Безспорно е налице сбиване между двете групи мъже на инкриминираната дата, което се установява както от свидетелските показания на М.Р., И.Ю. и Е.А., така от свидетелските показания на Й.Б. и Р.Ч., които макар и да не са очевидци на инцидента от 02.09.2018г., то те първи са разговаряли с двамата подсъдими и с тъжителя и неговия приятел М.Р., които им сподели за сбиване между тях, както и от поведението на тъжителя Е.Х. установено от разпитите на полицейските служители Й.Б. и Р.Ч.. Това е така, защото едва ли ако е имало само нападение от страна на подсъдимите В.В. и М.В. срещу тъжителя без то да е прераснало във взаимно сбиване с тъжителя и неговите близки, то пострадалият Е.Х. не би споделил с органите на реда, че е бил бит и удрян. Поведението на тъжителя Х. след деянието при даването на обяснения на полицейските служители, в които споделил, че е имало само спор и боричкане между двете групи, както и не е посочил от какво и как е получил нараняванията, е показателно, че той също е имал неправомерно държане същата вечер, както и че самият той не знае причината за телесните си увреждания. Не на последно място стои и факта, че не той, а подсъдимият М.В. е подал сигнал на ЕЕН 112 за възникналия конфликт на 02.09.2018г. Поради всичко изброено до тук настоящата инстанция дава вяра на показанията на всички разпитани по делото свидетели с изключение на двата факта посочени по- горе дадени от свидетелите Г.Б., Ю.Б. и Х. Ю..

От наличните по делото доказателства не се установи само и единствено от поведението на двамата подсъдими В. и М.В. да са настъпили уврежданията по тъжителя Е.Х. обективирани в Съдебно- медицинско удостоверение № 225/ 2018г. и Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 24/ 2019г. Това е така, защото след безспорно установения един удар от страна на М.В. в лицето на пострадалия Х. и множество отправени взаимни удари от страна и на двете групи в спора, то е налице невъзможност да се докаже от кое точно действие е достигнат вредоносния резултат. Налице са 6 броя увреждания, които според вещото лице е невъзможно всички те да са настъпили само от едно падане. Безспорно е установено, поради изложените по- горе съображения, че е налице сбиване между двете групи мъже, от които от една страна е тъжителят Е.Х. и неговите приятели, а от другата- двамата подсъдими и техните близки, поради което е налице съмнение относно начина на причиняване на кръвонасяданията и охлузванията на кожата на главата, лицето и крайниците, наличието на които при съпоставянето с всички други приобщени по делото доказателства, водят до извода, че телесните увреждания не са получени само от удар или удари нанесени му от подсъдимите В.В. и М.В.. Вярно е, че е налице телесен увреждащ резултат по различни части от тялото на тъжителя Х., но с оглед събрания доказателствен материал настоящата инстанция приема, че не е налице пълно доказване на твърдението в тъжбата, че именно подсъдимите В.В. и М.В. са нанесли удари в областта на главата и тялото, с които са причинили посочените телесни увреждания на пострадалия Е.Х..

ОТ ПРАВНА СТРАНА: Изпълнителното деяние на причиняването на лека телесна повреда е дадено в закона в две форми- по чл.130 ал.1 и ал.2 от НК. С него се засягат обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността, и които трябва да са осъществени чрез действие, както се твърди в тъжбата, а именно нанасяйки удари по лицето и тялото на тъжителя. При така установената фактология двамата подсъдими от обективна и субективна страна не са осъществили състава на нито едно от двете посочени престъпления. Това е така, защото не се установи някой от тях или двамата заедно да са причинили увреждане на тъжителя Е.Х.. Настоящата инстанция следва да отбележи, че присъдата съгласно чл.303 ал.1 от НПК не може да почива на предположения, а обвинението следва да бъде доказано по несъмнен начин на основание ал.2 на цитираната норма. Освен това по делото следва да се установява причината връзка между удари и описаното телесно увреждане, но предвид на констатираните множество нанесени удари по време на инкриминираното деяние и от други лица различни от двамата дейци, то това е невъзможно. В случая безспорно е налице увреждане, но без установена връзка между удари само от подсъдимите В.В. и М.В. и резултата, няма как да е налице престъпление, защото общественоопасните последици не са настъпили в резултат на поведението на двамата подсъдими. И тъй като не се доказа, така както изисква закона, да е осъществен състава на престъплението лека телесна повреда и по двете форми, то съдът оправда подсъдимите по настоящото дело, както по чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, така и по чл.130 ал.2 вр.чл.20 ал.2 от НК.

 По гражданския иск: Съдът предвид изхода на делото намира, че не са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД, поради което приема, че двамата подсъдими след като не са извършили преписваните им престъпления, не са длъжни да обезщетяват вредите, които не са причинили на пострадалия Е.Х. в резултат на твърдяно противоправно престъпно поведение извършено на 02.09.2018г. по чл.130 ал.1 и ал.2 вр.чл.20 ал.2 от НК. Поради това отхвърли предявения граждански иск от него против дейците В.В. и М.В. да му заплатят солидарно сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от извършеното на 02.09.2018г. престъпление ведно със законната лихва считано от 02.09.2018г. до окончателното изплащане, като недоказан и неоснователен.

Предвид изхода на делото и на основание чл.190 ал.1 от НПК съдът възложи на тъжителя Е.Х. направените по делото разноски от страна на двамата подсъдими В.В. и М.В. в размер на по 1000.00лв., представляващи такива за адвокатско възнаграждение. На същото основание първият бе осъден да заплати по сметка на Районен съд- Кърджали направените по делото разноски в размер на 35лв. за преводач.

 

По изложените съображения от фактическо и правно естество и по вътрешно убеждение, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                              Районен съдия: