РЕШЕНИЕ
№ 2123
гр. Бургас, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20242120102098 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „УниКредит
Булбанк“ АД, ЕИК ...., със седалище гр. ...., против К. А. А., с настоящ и постоянен
адрес в гр. Бургас, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка № .../.../....от 04.04.2016 год.: 500 лева – главница
по разрешен кредитен лимит; 72,06 лева – главница по неразрешен овърдрафт; 274,84
лева – лихва за просрочена главница за периода 15.04.2020-12.12.2023 год.; 27,70 лева
– неустойка за просрочена редовна лихва за периода 15.04.2020-12.12.2023 год.; 192,21
лева – неустойка за просрочена главница за периода 15.04.2020-12.12.2023 год., както
и законна лихва върху главницата от 500 лева, считано от 12.12.2023 год. до
окончателното й изплащане, които вземания са предмет на Заповед № 3779/13.12.2023
год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
изд. по ч. гр. д. № 7529/2023 год. на БсРС.
Исковата молба е уточнена с писмена молба от 30.04.2024 год.
Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: неразделна част
от процесния договор за потребителски кредит са подписаните общи условия;
договорът е бил сключен въз основа на искане за отпускане на овърдрафт от
30.03.2016 год. и е бил съпроводен с предоставяне на обезпечение под формата на
1
залог върху вземания от трудово възнаграждение, видно от договор за залог върху
вземания от 04.04.2016 год., с нотариална заверка от 05.04.2016 год. на нотариус peг.
№ 417; на основание процесния договор банката-ищец е предоставила на
кредитополучателя К. А. банков кредит в размер от 500 лева чрез предоставен лимит
по разплащателна сметка ............., открита на името на кредитополучателя;
усвояването на овърдрафта в размер на 500 лева е отразено в информация за сметка и
дневни салда, под формата на тегления от АТМ и ПОС терминали; договорът е бил
сключен със срок до 04.03.2017 г.; възнаградителната лихва по кредита е под формата
на годишен лихвен процент в размер на 15.05 %, представляващ сбор от пазарен
лихвен индекс – едномесечен SOFIBOR, който към сключване на договора е в размер
на 0.003 %, и фиксирана надбавка към пазарния лихвен индекс, в размер на 15.047 %;
при неиздължаване от страна на кредитополучателя на ежемесечно дължима лихва по
усвоената част от кредита тази част се отнася като усвоена част от разрешения
кредитен лимит; ако кредитният лимит е усвоен изцяло, то неплатената лихва се
отнася като неразрешен овърдрафт и този неразрешен овърдрафт се олихвява с
лихвата по т. 5. 5. и е незабавно изискуем; кредитополучателят е усвоил изцяло
кредитния лимит в размер на 500 лева, поради което неиздължената ежемесечна лихва
към 05.07.2019 год. – в размер от 72,06 лева, е отнесена като неразрешен овърдрафт;
при изтичане на първоначалния срок на договора – 04.03.2017 год., са били налице
предпоставките на т. 12. 1., поради което срокът е удължен до 04.03.2018 г., а
впоследствие – до 04.03.2019 г. и 04.03.2020 г., и след тази дата, поради липса на
предпоставките на т. 12. 1. за удължаването му с период от още една година,
задълженията са станали изцяло изискуеми; на 04.03.2020 г. не са били погасени
дължимите суми по кредитния лимит, поради което са били начислени лихва за
просрочена главница – 274,84 лева, на основание т. 11. 1. във вр. т. 4. от договора,
неустойка за просрочена редовна лихва – 27,70 лева, на основание т. 11. 3. във вр. с т.
5. 5. от договора, и неустойка за просрочена главница – 192,21 лева, на основание т. 11.
3. във вр. с т. 5. 5. от договора; длъжникът не е предприел действия за погасяване на
задълженията си или за уреждане на дълга по друг начин; банката е подала до БсРС
заявление по чл. 417, т. 2, ГПК, образувано е ч. гр. д. № 7529/2023 год., по което са
издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист; с разпореждане от
22.02.2024 г. заповедният съд е указал на банката възможността да предяви
установителен иск за вземанията си, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2, ГПК.
Ищецът ангажира доказателства; моли за присъждане на деловодните
разноски, направени в заповедното и в исковото производства.
Съдът намира предявените положителни установителни искове за допустими,
правното им основание е чл. 124, ал. 1 и чл. 422, ГПК във вр. с чл. 430 ал. 1 и ал. 2, ТЗ
и чл. 86, ал. 1, ЗЗД.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1, ГПК ответникът К. А., чрез
2
представителя си по чл. 47, ал. 6, ГПК, е депозирала писмен отговор, с който е
оспорила исковете като неоснователни и недоказани – позовала се е на учредения в
полза на ищеца залог върху вземания за трудовото си възнаграждение; не е направила
доказателствени искания.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото,
като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
По делото не се спори, че страните са обвързани със сключен в писмена форма
Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № ...............от 04.04.2016
год., усвояван чрез овърдрафт, за сумата от 500 лева, с годишна договорна лихва от
15.05 %. Срокът за ползване на кредита е определен до 04.03.2017 год., като е уредена
възможността за продължаване на действието му – чрез многократно удължаване,
съгл. т. 12. 1. от съглашението. Ищецът твърди, че е изправна страна по договора, като
е продължил действието му до 04.03.2020 год., на която дата срокът на договора е
изтекъл, тъй като към този момент не са били погасени дължимите суми по кредитния
лимит.
За заплащане на процесните суми – главници, лихва, договорни неустойки и
обезщетение за забава, е издадена Заповед № 3779/13.12.2023 год. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, изд. по ч. гр. д. №
7529/2023 год. на БсРС.
По делото е изготвено и прието експертно заключение, неоспорено от
страните, което съдът цени като компетентно и безпристрастно. Вещото лице е
установило, че през периода от сключване на процесния договор до 14.04.2020 год.
кредитът е бил усвояван многократно от потребителя, а последното погасително
плащане е извършено на 06.06.2019 год.; възоснова счетоводните записвания на ищеца
вещото лице е установило размера на дължимите по договора суми.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира исковете
за основателни. В тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване на
релевантните за спора факти – валидно сключен между страните в писмена форма
договор за банков кредит, отговарящ на императивните изисквания на ЗПК, с
определен предмет и основание; надлежно престиране от ищеца-изправна страна по
съглашението; настъпила предсрочна изискуемост или изискуемост поради изтичане
срока на договора; ликвидност на паричните задължения на контрахента-
кредитополучател (чл. 154, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 63, ЗЗД и чл. 11 и сл., ЗПК). Съдът
приема за доказана облигационната връзка между страните във връзка със сключения
договор за банков кредит, предвид неоспореното по автентичност писмено съглашение
от 04.04.2016 год. Договорът за кредит не противоречи на императивните изисквания
на ЗПК и ЗЗП, поради което обвързва страните.
Съдът намира за основателно твърдението на ищеца за настъпила изискуемост
на вземанията по договора поради изтичане срока му на действие – по т. 12. 1. във вр.
3
с т. 7 от него. Цитираната разпоредба предвижда възможност за удължаване на срока
при изправност в поведението на кредитополучателя, в т. ч. при липса на просрочие за
което и да е от паричните задължения. Възоснова тази хипотеза срокът на договора е
бил продължаван 3 пъти, до 04.03.2020 год. По делото не са ангажирани
доказателства, че и след настъпилия последен падеж ответникът не е бил в
просрочение на паричните си задължения, поради което действието на договора не е
продължено след 04.03.2020 год. Съдът се съобразява и с приетото експертно
заключение, с което е установено, че последното плащане от потребителя К. А. е
извършено на 06.06.2019 год., а и по делото не са представени доказателства за
извършени след тази дата плащания или за друг валиден способ за погасяване на
остатъчните парични задължения към 04.03.2020 год. Делото не съдържа
доказателства и за наличие на втората хипотеза по т. 12. 1. от договора – отпадане на
действието му поради подадено от кредитополучателя искане з аотказ от удължаване
срока на овърдрафта. Изложеното мотивира съда да приеме, че на 05.03.2020 год.
действието на договора е било прекратено поради изтичане на срока му и е настъпила
изискуемост на всички вземания по съглашението, поради което сумите са дължими.
По отношение размера на процесните вземания съдът основава решението си
на приетото експертно заключение, неоспорено от страните. Вещото лице е
установило редовността на воденото от банката счетоводство, поради което съдът
приема, че вписванията в счетоводните й книги могат да служат като доказателство в
настоящото производство, на основание чл. 182, ГПК. Ответникът не е провел
насрещно непълно доказване, за установяване неправилното определяне на
вземанията, поради което съдът приема, че исковете следва да бъдат изцяло уважени.
По делото не са представени доказателства за извършени частични или пълни
плащания на процесните суми, вкл. чрез учредения залог върху трудовото
възнаграждение на К. А. – по договора за залог върху вземания от 04.04.2016 год.,
поради което съдът намира, че липсва надлежно погасяване на задълженията.
Уважаването на исковете налага в полза на ищеца да бъдат присъдени
деловодни разноски, направени в настоящото дело, в общ размер от 1117,81 лева, на
основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 80, ГПК (сбор от платените държавна такса,
депозити за вещо лице и за представител на ответника и адвокатско възнаграждение с
ДДС).
При спазване указанията на ВКС в т. 10в от 4/2013-2013, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени и деловодните разноски, направени в заповедното
производство, в общ размер от 385 лева.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
4
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422,
ГПК, че ответникът К. А. А., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. ............. дължи на
ищеца „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр. ....
...., следните суми по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № .......... от 04.04.2016 год.: 500
лева – главница по разрешен кредитен лимит; 72,06 лева – главница по неразрешен
овърдрафт; 274,84 лева – лихва за просрочена главница за периода 15.04.2020-
12.12.2023 год.; 27,70 лева – неустойка за просрочена редовна лихва за периода
15.04.2020-12.12.2023 год.; 192,21 лева – неустойка за просрочена главница за периода
15.04.2020-12.12.2023 год., както и законна лихва върху главницата от 500 лева,
считано от 12.12.2023 год. до окончателното й изплащане, които вземания са предмет
на Заповед № 3779/13.12.2023 год. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК, изд. по ч. гр. д. № 7529/2023 год. на БсРС.
ОСЪЖДА К. А. А., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. ................, да заплати
на „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление гр.
.............., деловодни разноски в размер от 385 лева, направени в заповедното
производство по ч. гр. д. № 7529/2023 год. на БсРС.
ОСЪЖДА К. А. А., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. ......., да заплати на
„УниКредит Булбанк” АД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление гр. ........,
деловодни разноски в размер от 1117,81 лева, направени по гр. д. № 2098/2024 год. на
БсРС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в
2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5