№ 2560
гр. София , 10.06.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ в закрито заседание на десети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ц. М. М
като разгледа докладваното от Ц. М. М Частно гражданско дело №
20211110130261 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 7763/28.05.2021 г. на „(фирма), ЕИК (ЕИК) за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. ХР. КР., ЕГН ********** за сумите,
както следва: 1917,07 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 30036872223 от
14.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 28.05.2021 г. до окончателното плащане; 729,67 лв. – договорно възнаграждение за
периода от 05.09.2019 г. до 11.08.2020 г.; 1 956,70 лв. – възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги (приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на
кредит); 20 лв. – такса за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 20.06.2019 г. до
11.08.2020 г.; 127,81 лв. – лихва за забава за периода от 06.06.2019 г. до 11.08.2020 г., както и
369,55 лв. – лихва за забава за периода от 11.08.2020 г. до 27.05.2021 г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, договорна и
законна лихва, както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че
следва да откаже издаването на такава за сумата от 1 956,70 лв. – възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги и 20 лв. – такса за извънсъдебно събиране на вземането за
периода от 20.06.2019 г. до 11.08.2020 г.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 14.05.2019 г., като породените от
него отношения се регулират от специалните правила на Закона за потребителския кредит
(ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.
Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Видно от т. 12 от заявлението допълнителните услуги, за които се отнася претендираното
1
възнаграждение, се изразяват в получаване на приоритетно разглеждане и становище по
искането за отпускане на потребителски кредит, преди клиентите, без закупен такъв пакет.
Видно от описанието услугата е свързана с усвояване и управление на кредита, поради
което събирането на възнаграждение за същата е забранено по силата на сочената
разпоредба на ЗПК. Нещо повече, възнаграждението, което се е задължил да заплати
потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не
отговаря на изискванията на закона. На първо място - предоставените за тази цена услуги не
са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването на
императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от
услугите поотделно. В тази връзка в чл.10а, ал. 4 ЗПК е предвидено, че „видът, размерът н
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно н точно
определени в договора за потребителски кредит“. В противоречие на императивното
правило на чл. 10 ал. 4 ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги
е определено общо възнаграждение за плащане в размер на 1 956,70 лв. Наред с това
заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т. е. то е дължимо
само за „възможността за предоставянето“ на изброените по-горе услуги и е без значение
дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между
страните договор. С оглед на изложеното се налага извод, че уговорката в процесния
договор за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на
1956,70 лв. се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми –
разпоредбите на чл. 10, ал. 2 предл. 2 и чл. 10а, ал. 3 и 4 от ЗПК.
Това е така и по отношение на претендираната такса разходи за събиране на вземанията в
размер на 20 лв. за периода от 20.06.2019 г. до 11.08.2020 г., тъй като най-напред същата е в
противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК, според който при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а предвиденото
обезщетение за забава не може да надвишава законната лихва. Налице е заобикаляне на
посочената разпоредба, тъй като се търси още едно обезщетение, наред с дължимото такова
за забава, поради което посочената клауза преследва забранена от закона цел. Това е така,
тъй като срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив изискуемостта на това
вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно, не
става въпрос за никаква такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото
наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от
забавата. Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал.
1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на
забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка,
излизаща извън присъщите ѝ от закона функции, което също влече нищожността ѝ. Отделно
от това, съдът приема, че уговорената такса за събиране на просрочени задължения не е за
допълнителни услуги по договора за кредит. Извънсъдебното събиране на задълженията
изобщо не е услуга, която се предоставя на потребителя. Това е дейност, извършвана от
кредитодателя в негов интерес и за охраняване на неговите интереси, която дейност е
2
свързана с управлението на кредита. Ето защо, съдът приема, че уговарянето на тези такси е
в нарушение и на чл. 10а ЗПК.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 7763/28.05.2021 г. на „(фирма), ЕИК (ЕИК) за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. ХР. КР., ЕГН ********** за сумите, както
следва: 1 956,70 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и 20 лв. –
такса за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 20.06.2019 г. до 11.08.2020 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3