Решение по адм. дело №1066/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68, ал. 6 от ЗМВР.

Производството е образувано по жалба на Т. С. Х., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], представляван от адвокат М. Р., против Заповед №3286з-1728/29.04.2025г. на ВПД Директор на ГД „Национална полиция“ при МВР, с която е отказано снемането на полицейски регистрации по описа на РУ Карлово с № № 5901 от 27.12.2001 г. и 6359 от 15.09.2004 година.

Поддържа се,че оспорената заповед е незаконосъобразна ,издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. В жалбата се твърди, че административният орган неправилно е приел, че не са налице основания за снемане на полицейска регистрация по смисъла на чл. 68 от ЗМВР, при условие, че от влизане в сила на наказанията са минали близо 20 години и че след тях лицето няма никакви други минали или настоящи наказателни производства. Извършено е позоваване на решение на Закона за личните данни и Регламент (ЕС) 2016/679 и Директива (ЕС) 2016/680 на ЕП и Съвета и решението на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г., задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България. Твърди се, че предвид обстоятелството, че е реабилитиран по право преди повече от 16 години съхраняваните данни от полицейската регистрация не са необходими на органите на МВР и нищо не налага да бъдат съхранявани в регистрите на МВР. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. Претендира съдебно-деловодни разноски.

Ответникът – Директор на Главна дирекция „Национална полиция“, чрез гл. юрисконсулт Р. П. ,в представена писмена защита по делото ,оспорва жалбата. Излага съображения за неоснователност на жалбата и счита,че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, при спазване на процесуалните и материалноправните правила. Навеждат се доводи, че данните от направен анализ на личността на жалбоподателя го определят като рисков за обществото и това налага продължаване обработката на данни по чл. 27 от ЗМВР.Поддържа се , че цитираната от жалбоподателя практика на СЕС -Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. не води до задължително снемане на полицейската регистрация Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 13.05.2025 г., а жалбата постъпва в съда на 27.05.2025г. в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена от адресат на акта и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:

Началото на административното производство по издаването на оспорената заповед е било образувано по подадено от жалбоподателя мотивирано искане за снемане на полицейската му регистрация с вх. № УРИ 281000-14574 от 02.12.2024 г. по описа на РУ Карлово при ОД МВР-Пловдив (л. 23-24).

По искането е извършена проверка, въз основа на данните, от която е изготвено Предложение рег. № УРИ 317р-2802/21.02.2025 г. на директора на ОДМВР – Пловдив до директора на Главна дирекция "Национална полиция" за отказ за снемане на полицейската регистрация. В същото на база на извършени проверки в АИС„Централен полицейски регистър“ и „Картотека“ ГДНП са подробно посочени двете полицейски регистрации на жалбоподателя № 5901/27.12.2001 г. и № 6359/15.09.2004 г. по описа на РУ Карлово. Изискани са от РС Карлово заверени преписи от осъдителните присъди наложени за престъпленията от общ характер по чл. 339, ал. 1 от НК и наложените с тях наказания - „глоба“ от 2003 г. и лишаване от свобода за шест месеца, отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК от 2004 г. Жалбоподателят е реабилитиран по право на 22.07.2008 година. На основание на гореизложеното, органът е направил заключение, че влезлите в сила присъди независимо от последвалата реабилитация не са сред изрично изброените основания за снемане на полицейската регистрация по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР ,както и според изискванията в раздел III “Снемане на полицейска регистрация“ от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, приета с ПМС № 336/24.10.2014 г., в сила от 17.11.2014 г., изменена с ПМС № 191/22.07.2015 г.Затова е направено предложение /л.19-21/ да бъде издадена заповед за отказ от снемане процесните полицейските регистрации.

Последвало е издаването на процесната заповед №3286з-1728/29.04.2025г., на ВПД Директор на ГД „Национална полиция“ при МВР ,с която е отказано снемането на полицейски регистрации № № 5901/27.12.2001 г. и № 6359/15.09.2004 г. на РУ – Карлово, извършени на жалбоподателя, поради липсата на визираните в чл. 68, ал. 6 ЗМВР основания.

По делото е приета административната преписка и писмени доказателства, които удостоверяват компетентността на органа.

При така събрания доказателствен материал, настоящият състав на Административен съд – Пловдив намира следното от правна страна.

Заповед №3286з-1728/29.04.2025г. е издадена от компетентен административен орган –ВПД Директор на ГД „Национална полиция“ при МВР. Съгласно чл. 68, ал.6, във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗМВР полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на министъра на вътрешните работи като администратор на лични данни или оправомощени от него длъжностни лица. Така предвидената възможност за делегиране на правомощия е осъществена със Заповед № 8121з-267/10.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи (л. 99), с която на основание чл. 68, ал. 6 във връзка с чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 ЗМВР са оправомощени директорът и заместник директорите на Главна дирекция "Национална полиция" да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация. Приложено е заповед №8121К-1959/27.02.2025 г. (л. 101), че издателят на заповедта, към датата на издаването е временно преназначен и е заемал длъжността директор на ГД "Национална полиция".

Спазена е предписаната от закона форма. Заповедта съдържа задължителните реквизити - наименование на органа-издател, име и длъжност на издателя, подпис на издателя; съдържа и мотиви – фактическите и правни основания, обосноваващи волята на ответния орган и даващи възможност за проверка на материалната й законосъобразност.

При издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Изпълнено е изискването на чл. 19, ал. 4, т. 2 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, като е изготвено предложение от структурата, извършила полицейската регистрация, с изразени мотиви за отказ за снемане на регистрацията.

Независимо от горното,съдът намира,че административният акт е издаден в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта му.

Административният орган е провел административното производство в противоречие със задължителното тълкуване, изразено в мотивите на Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело № С-118/22, в което е залегнало становището, че чл. 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, параграф 2, буква б) и чл. 16, параграф 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.

Съгласно т. 70 от Решението на СЕС, чл. 5 от Директива 2016/680 оставя на държавите членки да решат дали да определят срокове за изтриването на личните данни или за периодичната проверка на необходимостта от съхранението им.От т. 45 на Решението следва извода, че за да са подходящи сроковете за такава периодична проверка трябва в съответствие с чл. 4, параграф 1, букви (в) и (д) от тази директива и в светлината на чл. 52, параграф 1 от Хартата в крайна сметка да се позволи изтриване на разглежданите данни, когато съхранението ми вече не е необходимо. Според тълкуването на СЕС, подобно изискване не е изпълнено, в единствената хипотеза, в която националното законодателство предвижда такова изтриване по отношение на лице, осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер - настъпването на смъртта му. Задължение на полицейския орган - администратор на лични данни, съхраняващ лични данни, за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително при реабилитация на субекта, е да извършва периодична проверка дали това съхранение все още е необходимо.

В българското законодателство, в частност ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, съгласно която следва да бъдат установени срокове за изтриването на данните от администратора или техен периодичен преглед.

С оглед дадените пояснения с Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. се определя извода, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и по - конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация ,е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същият следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка като съобрази: характера и тежестта на престъплението, за което е осъдено лицето; настъпилата реабилитация; дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер; както и данните за личността на лицето, респ. риска който то представлява. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса ,необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета, респективно ограничена. Извършването на проверка в горния смисъл е предпоставка за законосъобразно провеждане на административното производство по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР за снемане на полицейска регистрация, инициирано след писмено мотивирано искане на лице, регистрирано по реда на чл. 68 от ЗМВР.

По същество ,проверката освен предвидените в чл. 19 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация действия, трябва да включва събиране и анализ на информация относно заявителя- субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл. 68, т. 1 - т. 5 от ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на по широк кръг от данни, свързани с личността на субекта на данни във връзка с редица параметри. Те включват естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа относими към това лице, вкл. по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото.

Целта на проверката е съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице (субект на данни) и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация (в този смисъл т. 67, вр. т. 62 и т. 69 от решението по дело С-118/22 г. на СЕС), но в контекст на баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението ми вече не е необходимо.

Резултатите от извършената от административния орган проверка за необходимост, трябва да са обективирани в крайният акт, завършващ производството по чл. 68, ал. 6 ЗМВР, а именно заповедта по чл. 21, ал. 1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, и да са част от мотивите на органа за издаване на административния акт.

В конкретния случай ,е безспорно установено, че се касае за извършени през 2003г. и 2004 г. престъпления от жалбоподателя по чл. 339 от НК, за което с влезли в сила присъди са му наложени на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК наказание „глоба“ в размер на 500.00 лв. и лишаване от свобода за 6 месеца, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК, както и че е настъпила последваща реабилитация по право и по двете присъди. В хода на административното производство и пред съда, ответният орган не е изложил аргументи, от които съдът да достигне до извод, че съхранението на данни повече от 20 години за първото наказание и повече от 17 години за второто след извършените полицейски регистрации на жалбоподателя по повод привличането му като обвиняем и повече от 16 г. след реабилитацията му по право, все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани при създаването на полицейската регистрация. Не е преценено дали така посочените срокове са подходящи в съответствие с чл. 4, параграф 1, букви "в" и "д" от Директивата в светлината на чл. 52, параграф 1 от Хартата за пропорционалност на всяко ограничаване на правата. Не е правена и периодична проверка от администратора дали съхранението на личните данни на лицата с полицейска регистрация все още е необходимо. Изтъкнатите престъпления по чл. 339 от НК, действително носят характеристиките на висока степен на обществена опасност, но не е направена съпоставката с тази на жалбоподателя, която е охарактеризирана още от РС към момента на извършването на първото престъпление, като ниска степен на обществена опасност. Още повече, че от извършването на деянията е изтекъл един дълъг времеви период 17-20 години, през който от полицейските органи не са установени други подобни прояви или извършването на други престъпни посегателства от жалбоподателя, т.е. налице е липсваща лична обществена опасност. В хода и на административното производство ,и на настоящето ,полицейските органи по никакъв начин не са обосновали необходимостта от обработването на личните данни на жалбоподателя, като единствен мотив ,който продължава да се изтъква ,са извършените през 2003 г. – 2004 г. деяния от Х., като не е отчетена липсата на противообществени прояви и извършване на престъпления от същия през годините.

В оспорената Заповед липсва анализ в посочения по-горе смисъл: относно личността на жалбоподателя; осъщественото от него престъпно деяние, за което е бил осъден и реабилитиран; за целите за защита националната сигурност ли се съхраняват и обработват данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред; налице ли са други данни за извършени от лицето престъпления и противообществени прояви; какъв период е изминал от извършване на деянието, за което е осъдено лицето; периода от изтърпяване на наказанието до датата на подаване на искането за снемане на полицейската регистрация, което води до извода за незаконосъобразността на издадения ИАА.

По изложените съображения ,съдът намира, че оспореният акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но в противоречие с материалноправните разпоредби, което налага неговата отмяна. Тъй като естеството на спора не позволява решаването му по същество, делото следва да се върне като преписка на директора на ГД“НП“, който да се произнесе, съгласно задължителните указания по приложение на материалния закон, дадени в настоящото решение. Следва да бъде определен подходящ 30-дневен срок за издаването на нов административен акт.

Предвид изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, които се установи, че са в размер под минималния посочен в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредбата за възнаграждения за адвокатската работа, поради което възражението за прекомерност е неоснователно и следва да се изплатят разноските в размер на 600.00 лв. – платено адвокатско възнаграждение /съгласно договор за правна защита и съдействие на /л.6/ и 10.00 /десет/ лева внесена ДТ или общо за сумата от 610,00 (шестстотин и десет) лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Пловдив, I състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Т. С. Х., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], Заповед №3286з-1728/29.04.2025г. на ВПД Директор на ГД „Национална полиция“ при МВР.

ВРЪЩА делото като преписката на директора на ГД „Национална полиция“ при МВР, с адрес [населено място], [улица], за ново произнасяне, съгласно мотивите на настоящото решение, като на основание чл. 174 от АПК определя 30-дневен срок за произнасяне..

ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР, с адрес [населено място], [улица], да заплати на Т. С. Х., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица]сумата от 610.00 (шестстотин и десет) лева, представляващи направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на Република България.