Р Е Ш Е Н И Е
№ / 09.03.2020г.
гр.Плевен 09.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри
в.гр.с.в публичното заседание на деветнадесети февруари
през
две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
: КРАСИМИР
ПЕТРАКИЕВ
при
секретаря Вергиния Петкова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело
№1106 по описа за 2019г.на
ПОС и за да се произнесе съобрази
следното:
Производство
по чл. 258 и сл.от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд ,V-ти гр.с.№2058 от 18.10. 2019г.,постановено
по гр.д.№3312/2019г. по описа на същия съд на основание чл.178, ал.1,т.3 вр.чл.179 ал.1 ЗМВР
Главна дирекция“*******“към МВР гр.*****,ул.“*****е осъдена да заплати на А.П.Б.,ЕГН
********** *** сумата 536,90лв.,неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд ,след превръщане на нощните часове към
дневни за периода 22.05.2016 г.до 31.03.
2019г.,ведно със законна лихва върху сумата,считано от датата на завеждане
на ИМ-22.05.2019г.до окончателното й изплащане,като
за разликата до претендираните 729,80лв. искът е отхвърлен като неоснователен и
недоказан.На основание чл.78 ГПК Главна дирекция “*******“към МВР гр.*****е осъдена да заплати на А.П.Б. направените
разноски по делото по компенсация в размер на 297,27 лв.На основание чл.78,ал.6 ГПК Главна дирекция“*******“ към МВР гр.*****е осъдена да заплати по сметка на
Плевенски Районен съд държавна такса върху цената на уважения иск в размер на 50лв.,както
и 5лв.такса,в случай на издаване на изпълнителен лист.
Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от Главна дирекция“*******“към МВР *****,представлявана от главен комисар *****-директор чрез старши юрисконсулт
*****,като в жалбата са изложени подробни доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Твърди се,че ПРС неправилно е проследил
и анализирал действието на подзаконовите нормативни актове по прилагането на
ЗМВР,регламентирали през процесния период реда за организацията и
разпределянето на работното време,за неговото отчитане,компенсиране,режима на
дежурство и т.н.Твърди се,че Наредба №8121з-407/11.08.2014г. е била в сила от 19.08.
2014г. и нейното действие е прекратено с
приемането на Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г.,впоследствие отменена с
решение на ВАС. Посочено е,че цитираната наредба от 2014г.е имала действие за 4
дни от исковия период. Въззивникът
твърди, че решението на Районния съд е постановено при неправилно тълкуване и
прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и
заплащането на нощен труд от държавни служители, чийто служебни правоотношения
са уредени от ЗМВР. В чл.199 и чл.200 от ЗМВР от 2006г.е регламентирана основна
заплата: в чл.201 – допълнителното възнаграждение за продължителна работа, а
съгласно чл.202 ал.1 се изплащат допълнителни възнаграждения, като следва
изброяване на пет вида възнаграждения.Със Закона за изменение и допълнение на
ЗМВР, обн. ДВ бр.93/2009 г. е добавена ал.5, според която извън допълнителните
възнаграждения по ал.1 на държавните служители се изплащат и други
възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерски съвет. В
ДВ бр.88/2010 г. в ал.1 е въведена т.5 – възнаграждение за специфични условия
на труд, а в края на ал.5 е добавено за държавните служители от МВР. С новия
ЗМВР от 2014 г. уредбата е реорганизирана, като старите чл.201 и чл.202 по
отношение на видовете възнаграждения са обединени в чл.178, обособен е нов
чл.179, чиято ал.1 предвижда допълнително възнаграждение за труд през нощта, на
официални празници и време на разположение, а ал.2 и ал.3 имат общо значение,
като ал.3 възпроизвежда последната редакция на ал.5 на стария чл.202. Редът за полагане, отчитане и заплащане на
нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези
елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Неправилен е изводът
на съда, че следва субсидиарно да бъде приложена НСОРЗ, поради наличие на
празнота в правната уредба. Не е налице празнота в правната уредба, а специална
нормативна уредба, относима към служебното правоотношение на ищеца,чийто
елементи са уредени от ЗМВР и подзаконовата нормативна уредба. За държавните
служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът,
когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност, той не се
трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час.
Налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на
нощния труд в МВР и следователно, не може да намерят приложение разпоредбите на
НСОРЗ. На следващо място, съдът не мотивира извода си, че при преизчисляване на
положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи
заплащане като извънреден труд. Дори и при прилагането на общите трудови норми,
на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си е
недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи
за генериране на извънреден труд. Да се извърши преизчисляване на часовете
нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от
съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на
нощния труд, регламентиран в КТ и приложима за лица, работещи по трудово
правоотношение би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде
дерогирано действието на законовата норма на чл.187 ал.3 от ЗМВР, която
регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата,
назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с
принципа на йерархия на нормативните актове.Изложени са доводи,че въззивникът вече е изпълнил задължението си и е изплатил
изцяло и своевременно положения от ищеца нощен труд.Твърди се,че ПРС не е
мотивирал извода си,че при преизчисляване на
положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен,на ищеца се
дължи заплащане като за извънреден труд,че след като е установено,че ищецът е
полагал нощен труд , съдът е постановил решение ,че му се дължи извънреден
труд.Въззивникът се позовава на приложеното като доказателство писмо на
МТСП,съгласно което превръщането на нощните часове в дневни,съгласно НСОРЗ е
установено с цел увеличено заплащане на нощния труд,а не за заплащане на
извънреден труд,като счита,че е недопустимо преизчисляването на часовете нощен
труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд.Изложени са
доводи,че приетата от ПРС съдебно-икономическа експертиза е с манипулативен
резултат и така с постановеното решение съдът е присъдил на ищеца в повече,
отколкото е исковата му претенция, като не е отчел, че положения нощен труд,
по-скоро част от него вече е заплатен като извънреден труд.В заключение
въззивникът моли Окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение на
ПРС като неправилно.Алтернативно в случай,че съдът не възприеме доводите за
неоснователност на претенцията изцяло, е направено възражение,че за периода
01.02018г.-17.07.2018г.следва да намери приложение разпоредбата на чл.9г от
Наредбата за работното време,почивките и отпуските.Претендират се и направените
разноски-юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.В съдебното заседание
на 19.02.2020г. въззивникът чрез ст.юрисконсулт ***** поддържа подадената
въззивна жалба и моли съда да я уважи. Подробни доводи и съображения в тази
насока са изложени в депозираната писмена защита.Претендират се и направените
разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемият А.П.Б. не е депозирал
писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.В съдебното заседание на 19.02.2020г.въззиваемият
и неговият пълномощник адвокат В.В. от ПАК,не се явиха. Депозирана е молба за
разглеждане на делото в тяхно отсъствие,в която е взето становище,че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Претендират се и направените
разноски за въззивната инстанция, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Окръжният
съд като прецени изложените във въззивната
жалба оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
Безспорно
между страните е,че за процесния период 22.05.2016г.-31.03.
2019г.ищецът А.П.Б. е заемал длъжността „началник
участък “ в РС „*******“гр.Плевен към ГДПБЗН *****към МВР.Няма спор,че между страните
е възникнало служебно правоотношение.Трудовата си дейност ищецът е осъществявал по
утвърдени графици и протоколи при режим на труд на
смени , като е полагал труд и през нощта за времето от 22.00.до 06.00ч.,а
работното време е изчислявано сумарно , съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР.
В исковата си молба,ищецът твърди, че за
процесния период е положил нощен труд ,както следва: за 2016г.- 400 часа нощен
труд,за 2017г.-159 часа нощен труд,за 2018г.- 64 часа нощен труд ,а за 2019г.не е полаган нощен труд. От общо положените 623 часа нощен
труд ищецът твърди, че следва да бъдат преизчислени с коефициент от 1,143 ,съгласно
чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за
преобразуване на нощния труд към дневен труд,което води до разлика от 89 часа,представляващи
извънреден труд.Съобразно заплатата ищецът претендира ,че му се дължи
допълнително възнаграждение за този извънреден труд в размер на 729,80лв. за
периода 22.05.2016г.-31.03.2019г., ведно със законна лихва върху сумата , считано
от датата на завеждане на ИМ -22.05.2019г.до окончателното й изплащане.
В
хода на съдебното дирене пред ПРС са събрани писмени доказателства, назначена е
и съдебно-икономическа експертиза.От заключението на вещото лице *****,което не
е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло се
установява, че с оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период
ищецът е полагал труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а отработеното
време се е изчислявало сумарно. За периода от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е
действала Наредба № 8121з-592/25. 05.2015 г.,впоследствие отменена с решение на
ВАС на РБ от 11.07.2016 г. От 02.08.2016г. действа Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., като съгласно тези наредби при работа на смени е
възможно полагането на труд през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като
работните смени не трябва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.В тези наредби не е предвидено изрично и не е регламентирано
преизчисляване на нощен труд към дневен. Вещото лице е извършило преизчисляване
на нощните часове към дневни,с коефициент 1,143, съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ.В
заключението е описан начина на формиране на коефициента 1.143 - съгласно КТ
нощните смени при 5 дневна работна седмица не могат да надвишават 7 часа, а
нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно при 5 дневна
работна седмица.Поради различната нормална продължителност на дневното и
нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта следва да се
заплати трудово възнаграждение,колкото за 8 часа през деня. Когато нормалната
продължителност на дневното работно време е 8 часа и нормалната продължителност
на нощното работно време е 7 часа, отношението е 8 ч :7 ч, т.е. коефициентът за
превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. Съгласно експертизата за
процесния период ищецът е положил общо 583
часа нощен труд,който не е преизчислен
от ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд.Установено е
от ВЛ,че този нощен труд е заплащан своевременно от ответника по 0.25 лв./час. Нощният
труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 666,369
часа,като разликата от 83,369 часа представлява
извънреден труд.ВЛ е определило, че този извънреден труд при средна ставка 6.44лв., формирана от основната
заплата на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за всеки
отработен месец се равнява на възнаграждение в общ размер на 536,90лв., изчислено с увеличение 50%
за извънреден труд.
ПРС е уважил така предявения иск до горепосочения размер
от 536,90лв. като е приел, че следва да бъде приложен чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата,като разпоредбите на тази
Наредба следва да бъдат приложени по аналогия и по отношение на лицата със
служебно правоотношение в МВР, поради празнота в правната уредба. Позовал се е
на утвърдените принципи в Конституцията на РБ за правото на труд и неговото
заплащане, равенство на лицата,предоставящи наемен труд, без оглед на
спецификите в правоотношението.Независимо от обстоятелството, че липсва изрична
регламентация в специалната уредба, РС е приел, че положения от ищеца в рамките
на дежурство нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно време със
съответния коефициент от 1,143. Изложените от ПРС доводи относно приложението
на чл.9 ал.2 от НСОРЗ за преизчисляване на положения нощен труд от ищеца към
дневен труд с прилагане на коефициент от 1,143 изцяло се споделят от въззивната
инстанция.Правилни и обосновани са изводите на ПРС,че нормите на чл.9 ал.2
НСОРЗ и на чл.8 от НСОРЗ се прилагат едновременно,респ.при сумарно изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за
същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен
труд по 0,25лв./час.
Съгласно чл.176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Допълнителното възнаграждение и неговото заплащане изрично е предвидено в
чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР.Съгласно чл.143 от КТ извънреден е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя, извън
установеното за него работно време. В чл.144 от КТ е предвидено, че по
изключение се допуска полагането на извънреден труд в изрично определени
случаи, като т.2 на чл.144 от КТ позволява полагането на извънреден труд от
служители на МВР при изрично посочени случаи. Нормалната продължителност на
работното време от държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица – чл.187 ал.1 от ЗМВР. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8, 12 или 24-часови смени – сумарно за тримесечен период. При работа на смени е
възможно полагане на труд и през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане на 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение – чл.187 ал.5 т.2 и ал.6 от ЗМВР.
Както се посочва и във
въззивната жалба и в мотивите на РС за процесния период са действали няколко
наредби, като в чл.3 ал.3 от Наредбата от 25. 05. 2015г.,Наредбата от
11.08.2014 г. и Наредбата от 29. 07. 2016г.,които са аналогични, се предвижда,
че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд през нощта за
периода от 22,00 часа до 06,00 часа, като в две от наредбите липсва изрично
правило, аналогично на чл.31 ал.2 от Наредбата от 11.08.2014г.,съгласно което
при сумарно отчитане на отработеното време, общия брой часове положен нощен
труд следва да се умножи по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период, т.е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1,143.
Към
настоящия момент с решение на петчленен състав на ВАС №16766/10. 12. 2019г.по
адм.д.№8601/2019г. е отменена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в частта
относно голяма
част от текстовете.
При липсата на специално
правило, което да определя методологията за превръщането на отработените нощни
часове в дневни, при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР,нормативната празнота следва да се преодолее чрез
субсидиарно приложение на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата.Окръжният съд не споделя направеното от въззивника-ответник
възражение,че НСОРЗ е неприложима в конкретната хипотеза. Съгласно чл.67,ал.3
от Закона за държ.служител,който също намира субсидиарно приложение по
отношение на ЗМВР,размерите на допълнителните възнаграждения по
ал.7,т.1-5,както и редът за получаването им се определят с наредба на МС и не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.В този
смисъл НСОРЗ като наредба от общото трудово законодателство намира
приложение,след като в др.специални подзаконови нормативни актове издадени по
ЗДСл.или ЗМВР са налице празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби
относно условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за
получаването им.В този смисъл, правилни са изводите на ПРС относно основателността
на исковата претенция.
Окръжният съд не
възприема изложените от ПРС доводи,че разпоредбата на чл.9г от Наредбата за
работното време,почивките и отпуските, в редакцията ДВ бр.41/2017г.касае
отчитането на извънреден труд пред друг държавен орган-Инспекцията по труда,но
не променя характеристиката на труда като извънреден и не забранява неговото
заплащане.За периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. е действала разпоредбата
на чл.9г от НРВПО /нов - ДВ, бр. 41 от 2017г./,която разпоредба е влязла в сила
на 01. 01.2018г.и съгласно която отработените
часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време са повече от часовете,
определени съгласно чл.9б от Наредбата, се отчитат
за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред Инспекцията по труда,без
превръщане на нощните часове в дневни. Впоследствие разпоредбата на
чл.9г от НРВПО е изменена/ ДВ,бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от 17.07.2018г./, като
думите "без превръщане на нощните часове в дневни" се заличават.Налага
се извода,че и в двете хипотези отчетените в повече часове са извънреден труд,
като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със сигурност е над
броя отработени часове, определени по чл.9б НРВПО.
При сумирано
изчисляване на работното време обаче отработените часове (фактически
отработените часове, към които се прибавят часовете, получени след превръщане
на нощните часове в дневни с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния
период и се съпоставят с работните часове при нормална продължителност на
работното време за същия този период. В този смисъл правилото на чл. 9г
НРВПО следва да намери приложение за два от периодите на отчитане
01.01.2018г.-31.03.2018г. и 01.04.2018г.- 30.06.2018 г., но не и за положените
за периода от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те
попадат в отчетния период от 01.07.2018г. до 30. 09. 2018г.и по отношение на
тях преценката за наличието на извънреден труд следва да се извърши към
30.09.2018г.,когато вече действа новата редакция на чл.9г от
НРВПО /изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г./
С оглед гореизложените
съображения следва да бъде намалена дължимата сума, съобразно заключението на вещото лице. За
периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018г.не следва да се преизчислява нощния труд към дневен с коефициент от 1,143 ,
като с оглед дадените суми от ВЛ за отделните месеци и за всяко тримесечие, сумата
е общо размер на 22,10лв. за ІІ-ро тримесечие на 2018г.,доколкото за І-во
тримесечие на 2018г.ВЛ не е установило никакви часове положен нощен труд. Тази
сума от 22,10лв. следва да се извади от общо дължимата сума в размер на 536,90лв., представляваща извънреден
труд.Искът с правно основание чл.178
ал.1 т.3 от ЗМВР вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР и чл.143 от КТ се явява основателен и
доказан за сумата 514,80лв., до
който размер следва да бъде уважен,ведно със законна лихва върху сумата,считано
от датата на завеждане на ИМ-22.05.2019г.За разликата над 514,80лв.до 536,90лв. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По изложените
съображения,решението на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено в частта,в която искът е уважен за сумата 514,80лв.,ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.Решението на
ПРС следва да се отмени на осн. чл.271 ГПК в частта,която ГД „ПБЗН“-МВР *****е
осъдена да заплати на А.Б. разликата над 514,80лв. до 536,90лв.или за сумата 22,10 лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд, получен чрез преизчисляване с коефициент от 1,143 на нощния
труд към дневен труд за периода 01.01.2018г.-30.06.2018г.
В отменената част Окръжният съд следва да се произнесе в горния смисъл като
отхвърли иска.В частта,в която искът е отхвърлен за разликата над 536,90лв. до
претендирания размер от 729,80лв.,решението на ПРС не е обжалвано от
ищеца,влязло е в сила и не е предмет на въззивна проверка.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати ДТ върху уважената част от иска в размер на 50 лв.,в
която част решението на ПРС следва да се потвърди.
Пред ПОС от въззиваемия
е представен списък по чл.80 ГПК,съгласно който разноските за настоящата
инстанция за адв.възнаграждение са в размер на 300лв.Не е представен договор за
правна помощ за въззивната инстанция, поради което не може да се приеме,че тези
разноски в размер на 300лв.за адв.възнаграждение действително са направени от
страната,за да бъдат присъдени.От направените от ищеца разноски пред първата
инстанция в размер на 440лв./адв. възнаграждение в размер на 300лв.,намалено от
ПРС , поради прекомерност на осн.чл.78 ал.5 ГПК и 140лв.за ВЛ / ,на осн.чл.78
ал.1 ГПК съобразно уважената част от иска,ответникът следва да заплати на ищеца
разноски в размер на 310,38лв.От направените от ответника/въззивник разноски общо
за двете инстанции в размер на 225лв. /200лв. за юрисконсултско възнаграждение-по
100 лв.за всяка съдебна инстанция в мин. размер и ДТ за въззивно обжалване в
размер на 25лв./, ищецът на осн.чл.78 ал.3 ГПК
следва да заплати на ответника разноски,съобразно отхвърлената част от
иска в размер на 66,29лв.По компенсация ответникът следва да заплати на ищеца
деловодни разноски за двете инстанции в размер на 244,09лв. Решението на ПРС следва да се отмени и в частта за
разноските.
Водим от
горното , Окръжният съд
Р е ш и:
ОТМЕНЯВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски Районен съд,V-ти гр.с.№2058 от 18.10.2019г.,постановено
по гр.д.№3312/2019г.по описа на същия съд В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
-В ЧАСТТА,в
която на основание чл.178 ал.1,т.3 вр.чл.179 ал.1 ЗМВР Главна дирекция“*******“към МВР *****,ул.“*****е
осъдена да заплати на А.П.Б., ЕГН ********** *** разликата
над 514,80лв.до 536,90лв. или сумата 22,10лв.,представляваща възнаграждение за положен извънреден труд,след
превръщане на нощните часове към дневни за периода 01.01.2018 г. до 30.06. 2018г.,ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на ИМ -22. 05. 2019г.
до окончателното й изплащане;
-В ЧАСТТА,в която на осн.чл.78 ГПК
Главна дирекция“*******“към
МВР *****е осъдена да заплати на А.П.Б.,ЕГН **********
*** деловодни разноски по компенсация в размер на 297,27лв. КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.П.Б.,ЕГН **********
***,със съдебен адрес за призоваване:адвокат В.В. ***,офис 7 против Главна дирекция“*******“към МВР София,представлявана от главен комисар *****-директор
иск с правно основание чл.178
ал.1 т.3 от ЗМВР вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР за
сумата 22,10 лв., представляваща
разликата над 514,80лв.до 536,90лв.,претендирана като неизплатено
възнаграждение за извънреден труд,вследствие преобразуването на нощен труд към
дневен за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г.,ведно с претенцията за
присъждане на законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -22.
05. 2019г. до окончателното изплащане на сумата КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА
на
осн.чл.271 ал.1 гпк решението на Плевенски Районен
съд В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК Главна дирекция“ *******“към МВР София,
представлявана от главен комисар *****-директор ДА ЗАПЛАТИ на А.П.Б.,ЕГН
********** *** съдебен адрес за призоваване: адвокат В.В. ***,офис
7 деловодни разноски по компенсация,за двете съдебни инстанции, съобразно
уважената и отхвърлената част от иска в
размер на 244,09лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл.280,ал.3,т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: