РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Айтос, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20222110100063 по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл.227, ал.1, б. „а“ ЗЗД.
Производството по делото е образувано по ИМ на Н. Е.И., ЕГН **********, и Т.Ж.И.,
ЕГН **********, двамата със съд. адрес: ***, чрез адв.Д.В., против С.Е.И.., ЕГН
**********, със съд.адрес: ***, чрез адв. Т.Х.. Ищците твърдят, че са съпрузи, ответникът е
брат на първия ищец, както и че дарили с НА № 4/16.12.2019 г. на ответника на 16.12.2019 г.
недв.имот, представляващ: 1/2 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 599 кв.м., находящо
се в с. Р., ***, съставляващо 599/620 ид.ч. от урегулиран поземлен имот XIV-442 кв. 29 no
плана на ceлo Р., с 21 кв.м. неуредени per. сметки придаваеми от ПИ 434, при граници на
УПИ: УПИ XIII- 441, XV-434, Х-440 и улица, ведно с цялата полумасивна сграда със
застроена площ от 37 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от правото на строеж върху имота, както и
всички подобрения и приращения в северната част от имота. Твърдят, че на 7.1.22г.
страните влезли в конфликт, като ответникът се разкрещял, псувал и се заканил, че ще убие
ищеца, а по-късно замахнал със стъклен буркан към същия и посегнал с нож срещу него.
Считат, че действията на ответника представляват опит за убийство на първия ищец, за
които действия било образувано производство по ЗЗДН и била подадена жалба до
прокуратурата. Молят за отмяна на процесното дарение. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответната страна не е постъпил ОИМ. В о.с.з. ответника се
представлява от адв.Т.Х., който счита иска за неоснователен, намирайки, че ответникът не
бил осъден за твърдяното в ИМ престъпление от 7.1.22г. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
От събраните доказателства от факт.страна се установява следното:
1
Видно е от представения договор за дарение, сключен между страните, обективиран в
НА № 4/16.12.2019 г., че ищците (като съпрузи, установяващо се и от доказателствата по
делото) са дарили на ответника следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от дворно място, цялото с
площ от 599 кв.м., находящо се в с. Р., ***, съставляващо 599/620 ид.ч. от урегулиран
поземлен имот XIV-442 кв. 29 no плана на ceлo Р., с 21 кв.м. неуредени per. сметки
придаваеми от ПИ 434, при граници на УПИ: УПИ XIII- 441, XV-434, Х-440 и улица, ведно с
цялата полумасивна сграда със застроена площ от 37 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от правото на
строеж върху имота, както и всички подобрения и приращения в северната част от имота.
Във връзка с изложените обстоятелства в ИМ за твърдения конфликт между страните от
7.1.22г. и твърдението на ищците за извършен опит за убийство от ответника на същата
дата, е подадена жалба от първия ищец №133/8.2.22г. /л.80 от делото/, за което е образувана
преписка рег.№1688/22г. на РП-Бургас, ТО Айтос. Установява се, че същата преписка е
приключила с постановление за отказ да се образува ДП на 27.5.22г. /л.77 от делото/.
Установява се от приложените към преписката доказателства наличие на проведено
производство по ЗЗДН, по което страни са първия ищец (като молител) и ответника,
приключило с вл.в сила решение на РС Айтос от 11.2.22г. по гр.д. 18/22г. /л.107-109 от
делото/, с което е установено извършено от ответника дом.насилие на 7.1.22г. и са наложени
от съда съответни мерки на Ст.И. по реда на ЗЗДН.
Видно от представеното свидетелство за съдимост на ответника /л.73 от делото/ се
установява, че лицето не е осъждано. Липсват и какви да е твърдения и доказателства в
обратна насока.
Останалите представени по делото доказателства съдът намира за неотносими към
предмета на спора.
При тези факти съдът намира от правна страна следното:
Нормата на чл.227, ал.1, б. „а“ ЗЗД урежда възможност за отмяна на дарението, ако
дареният умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете,
или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства,
които изключват наказуемостта. За да бъде уважен иск на посоченото основание е
необходимо да се докаже наличието на валидно сключен между страните договор за дарение
и факта, че надареният умишлено се е опитал да убие дарителя или е съучастник в такова
престъпление, като доказателствената тежест за установяване на посочените обстоятелства е
изцяло върху ищеца. В случая е налице първата предпоставка – извършено дарение в полза
на ответника. Не се установи обаче наличие на другата предпоставка - извършен опит за
убийство на дарителя Н.И.. Нито се твърди, нито установява ответникът да е осъден с влязла
в сила присъда за подобен вид престъпление, като нормата на чл.227, ал.1, б. „а“ ЗЗД не
може да се тълкува разширително (респ. да се приложи при наличие на дом.насилие
извършено от ответника спрямо първия ищец). Извършването на визираното в чл.227, ал.1,
б. „а“ ЗЗД престъпление следва да се докаже по надлежния ред - с влязла в сила осъдителна
присъда по наказателно производство срещу ответника (в което съдът следва да прецени
дали е извършено подобно престъпление) или с решение по чл. 124, ал. 5 ГПК (при наличие
2
на условията, уредени в посочената разпоредба, които в случая не са налице), като по делото
такъв установителен иск не е предявен /в т.см. относно приложението на чл. 227, ал. 1, б. "б"
ЗЗД, но имащо отношение и към настоящия казус, е Р. № 357/19.05.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 5779/2007 г., III г. о./. Гражданският съд, който разглежда иска за отмяна на дарението, не
е компетентен инцидентно да се произнася дали с действията си дареното лице е
осъществило от обективна и субективна страна състава на престъплението убийство, респ.
налице ли е опит за убийство (в т.см. относно приложението на чл. 227, ал. 1, б. "б" ЗЗД, но
имащо отношение и към настоящия казус, е Р. № 626/06.11.2009 г. на ВКС по гр. д. №
1670/2008 г., I г. о.). По подадената жалба пред прокуратурата за описания в ИМ конфликт
между страните от 7.1.22г. РП е постановила отказ да се образува нак.производство.
Действително по делото се съдържат данни за конфликтни отношения между страните,
съпроводени с множество скандали между същите, вкл. наличие на издадена ЗНЗ срещу
ответника и вл. в сила решение срещу същия по производство по ЗЗДН, инициирано от
първия ищец /л. 107-109 от делото/, но тези обстоятелства не доказват наличие на
хипотезата на чл.227, ал.1, б. „а“ ЗЗД. Макар че установените прояви на агресивно и
неуважително отношение от надарения към дарителя съставляват форми на неблагодарност,
то същите не са сред основанията, пораждащи отмяна на дарението. Изложеното води до
извода, че не е налице елемент от фактическия състав, обуславящ възникване на правото да
се иска отмяна на дарението, т.к. няма доказателства (а и изобщо не се твърди от ищците)
ответника да е осъждан за престъпление по чл. 115 НК, респ. чл. 115, вр. чл. 18 НК, нито е
установено подобно престъпно обстоятелство по чл. 124, ал. 5 ГПК, поради което в случая
нормата на чл.227, ал.1, б. „а“ ЗЗД не намира приложение. Нито се твърди, нито установява
наличие за факти, обуславящи приложение на другите хипотези на чл.227 ЗЗД (ал. 1, б. „б“ и
б. „в“), уреждащ изчерпателно основанията за отмяна на дарение. Предвид гореизложеното,
съдът намира иска за неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора и на осн.чл. 78, ал. 3 ГПК разноски следва да се присъдят в
полза на ответника, като същите съобразно списъка по чл. 80 ГПК са в размер на 400 лв. –
действително заплатено адв.възнаграждение и следва да се възложат в тежест на ищците.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от Н. Е.И., ЕГН **********, и Т.Ж.И.,
ЕГН **********, двамата със съд. адрес: ***, чрез адв.Д.В., против С.Е.И.., ЕГН
**********, със съд.адрес: ***, чрез адв. Т.Х., иск с правно основание чл.227, ал.1, б. „а“
ЗЗД за отмяна на договор за дарение между страните, обективиран в НА № 4/16.12.2019 г.,
поради твърдян опит за убийство на 7.1.22г. от надарения спрямо дарителя.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 ГПК Н. Е.И., ЕГН **********, и Т.Ж.И., ЕГН
**********, двамата със съд. адрес: ***, чрез адв.Д.В., да заплатят на С.Е.И.., ЕГН
**********, със съд.адрес: ***, чрез адв. Т.Х., сумата от 400 лв. – разноски по делото.
3
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в 2-седм.срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4