Определение по дело №547/2018 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 929
Дата: 21 декември 2018 г.
Съдия: Пламен Иванов Пенов
Дело: 20184300500547
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

Ловешкият окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

 

ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

като изслуша докладваното от съдия Пенов ч.гр.д. № 547 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

 

Образувано е по частна жалба от Г.М.Г., с ЕГН **********, подадена чрез адв. Б.П., против определение от 19.09.2018г., по гр.д. № 311/2018 г. на РС Тетевен, с което производството по делото е прекратено.

В частната жалба са направени оплаквания за неправилност на атакуваното определение, свеждащи се до съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според жалбоподателя съдът неправилно е прекратил производството по делото, отказвайки да зачете своевременното изпълнение на указанието за посочване цената на иска. Жалбоподателят счита, че ако съдът не е бил съгласен с посочената цена, той следвало да я определи с нарочно определение, каквото действие не било извършено. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на РС Троян за продължаване на съдопроизводствните действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба само от ответника „Банка Пиреос България“ АД, в който се поддържа извод за правилност на атакуваното определение, доколкото посочване цената на иска е процесуално задължение на ищеца, което в случая не било изпълнено, въпреки дадените указания. В писмения отговор е направено искане за оставяне без уважение на частната жалба.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 274, т. 2, вр. чл. 129, ал. 3 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК е спазен, защото, броен от датата на връчване на атакуваното определение (22.10.2018 г.), същият изтича на 29.10.2018 г., в който ден е подадена частната жалба, видно от удостоверяването на куриера за приемане на пратката.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна се установява, че гр.д. № 311/2018 г. на РС Тетевен е образувано по искова молба на Г.М.Г. против „Банка Пиреос България“ АД и „Орхание 1“ ООД, с която е поискано да бъде постановено заличаване на договорна ипотека върху конкретно жилище, подробно индивидуализирано в молбата.

С определение от 05.04.2018 г. съдът е оставил без движение исковата молба и е указал на ищеца в едноседмичен срок да довнесе държавна такса в размер на 50 лв.

С допълнителна молба по делото вх. № 2225/03.05.2018 г. Г.М.Г. е изложил допълнителни твърдения и е изпратил документ, удостоверяващ внасябе на таксата в указания размер.

С разпореждане от 03.05.2018г. съдът е разпоредил на ответниците да се връчи препис от исковата молба, като в указания месечен срок за подаване на писмен отговор, такива са изпратени от двамата ответника - „Банка Пиреос България“ АД и „Орхание 1“ ООД.

С определение от 26.06.2018 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 31.07.2018 г.

В проведеното съдебно заседание на 31.07.2018 г. съдът е приел, че исковата молба е нередовна и я оставил без движение, като на ищеца са дадени указания в седмодневен срок да посочи цената на иска, съобразно дадени в мотивите разяснения, както и да представи доказателства за „платена държавна такса върху цената на иска“ и за това дали е бил в брак при придобиване на ипотекирания имот.

С молба вх. № 4571/07.09.2018 г. Г.М.Г. е посочил че цената на иска е 5240 лв. - данъчната оценка на имота, а ако тя не се възприеме от съда, е посочил цена на иска в размер 23 000 евро – сумата, която банката е получила за удовлетворяване на вземането си спрямо ищеца. Към определението е приложен документ, удостоверяващ прекратяване брака на ищеца.

С определение от 19.09.2018г., по гр.д. № 311/2018 г. на РС Тетевен съдът е прекратил производството по делото.

При така установените факти, настоящият състав намира следното от правна страна:

            За да прекрати производството по делото, разглеждащият го съдебен състав на РС Тетевен е счел, че ищецът не е изпълнил указанията, дадени с определение от 31.07.2018 г.

Изводите на съда не съответстват на закона и на установените по делото факти. Несъмнено ищецът има процесуалното задължение да представи към исковата молба документ за внесена държавна такса, когато такава се дължи (чл. 128, т. ГПК) и когато не е изпълнил това задължение, въпреки дадените от съда указания за внасянето ѝ, съдът може да върне исковата молба и да прекрати делото (чл. 129, ал. 3 и 4 ГПК). Законосъобразното връщане на исковата молба в тази хипотеза е обусловено от конкретни и точни указания на съда към ищеца (чл. 129, ал. 2 ГПК). В случая това изискване не е удовлетворено по отношение указанието на съда за внасяне на държавна такса, защото съдът е задължил ищеца да представи доказателства за „платена държавна такса върху цената на иска“, не е посочил конкретната сума, която той трябва да внесе. Без такова посочване, указанията не са ясни и за тяхното неизпълнение ищецът не може да търпи санкцията по чл. 129, ал. 3 и 4 ГПК.

Цената на иска се посочва от се посочва от ищеца (чл. 70, ал. 1 ГПК). Тя е задължителен реквизит на исковата молба и при липсата му тя се явява нередовна (чл. 127, ал. 1 ГПК), затова съдът е длъжен да даде указания на ищеца за посочването му (чл. 129, ал. 2 ГПК). В случая ищецът е посочил цената на иска в молба вх. № 4571/07.09.2018 г., която е подадена в указания от съда едноседмичен срок, доколкото указанието е дадено по време на съдебната ваканция, когато сроковете за страните спират да текат съгласно чл. 61, ал. 2 ГПК, която разпоредба е действала до 01.09.2018 г. (§ 8 ПЗР ЗИД ГПК). След като ищецът е посочил цената на иска като конкретна сума, липсващият в исковата молба е запълнен и съдът трябва да приеме, че нередовността ѝ е отстранена. Ако посочената от ищеца цена не съответства с действителната, съдът може да я определели по свой почин (чл. 70, ал. 1 ГПК). Това не е сторено от съда, защото в указанията до ищеца дадени в съдебно заседание от 31.07.2018 г., оставяйки без движение исковата молба, съдът е дал единствено разяснения за механизма и обстоятелствата, при които следва да се определи цената на иска, но не я определил, а впоследствие е приел, че посочената от ищеца цена не съответства на действителната. При този извод за липса на съответствие, съдът е трябвало сам да определи цената, доколкото срокът по чл. 70, ал. 1 ГПК не е изтекъл – в насроченото за 31.07.2018 г. ход на делото не е даван, с оглед оставяне без движение на исковата молба.

            По тези съображения обжалваното определение е неправилно и като такова подлежи на отмяна, каквото е искането в частната жалба. След отмяна на определението, делото следва да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствните действия. Приоритетно, ако счете, че посочената от ищеца цена на иска не съответства на действителната, съдът следва да сам да я определи, посочвайки я като конкретна сума. При увеличаване цената на иска, съдът следва да обезпечи стабилитета на определението по чл. 70, ал. 2 ГПК. Ако прецени, че при така определената цена ищецът не е внесъл дължимата такса, съдът следва да укаже на ищеца внасянето ѝ, чрез посочване на конкретната сума.

Водим от гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение от 19.09.2018г., по гр.д. № 311/2018 г. на РС Тетевен, с което производството по делото е прекратено.

ВРЪЩА делото на РС Тетевен за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно указанията в настоящето определение.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                      2.