№ 346
гр. Ботевград, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Н.П.П.
при участието на секретаря Н.В.Ч.
като разгледа докладваното от Н.П.П. Административно наказателно дело №
20251810200626 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
М. К. К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Х., общ. К., обл. В. ул.
„****“ ****, е обжалвал в законния срок наказателно постановление № ****
г., издадено от Началник група към ОДМВР - София, сектор Пътна полиция,
упълномощен със заповед № **** г. на Директора на ОДМВР-София, с което
за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1000,00 лева, и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца. В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, и се
представлява се от адв. Ю. от САК, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна – ОДМВР София, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание. Депозирала е писмено становище,
с което моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
1
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени
доказателства: АУАН № **** г., НП № **** г., заповед № **** г. на Директора
на ОДМВР-София, възражение от адв. Ю., амбулаторен лист от **** г.,
приемателен протокол, проверка на автомобил, докладна записка от Т. Д. –
мл.инспектор към КПД-ГПА при ОДМВР София, справка за нарушител/водач,
фактура от **** г. за технически оглед на автомобил, и събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите Т. Д., П. К. и В.Т., се установява
следната фактическа обстановка:
На 04.04.2025 г. в 17,02 часа, на автомагистрала Хемус, в района на
38-ти км, в посока от гр. София към гр. Варна, жалбоподателя М. К.
управлявал л.а. „****“ с рег. № ****, като се движил в аварийната лента, без
да има здравословен проблем и без управлявания от него автовмобил да има
повреда. В този момент по автомагистрала „Хемус“ в района на 38 км
полицейските служители от ОДМВР София – Т. Д. – мл.автоконтрольор и П.
К., изпълнявали служебните си задължения, и когато забелязали, че
жалбоподателя се движи с управлявания от него автомолил в лентата за
принудително спиране на магистралата, го спрели за проверка. Във връзка с
извършената проверка, мл.автоконтрольор Т. Д. съставил докладна записка до
Началника на Група КПД-ГПА при ОДМВР София, в която докладвал, че по
време на проверката водачът не е имал здравословни оплаквания и не е
съощил за повреда на моторното превозно средство.
За констатираното нарушение, на водача М. К. бил съставен АУАН серия GA с
рег. № **** г. за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП.
Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е
издадено атакуваното наказателно постановление № **** г., издадено от
Началник група към ОДМВР - София, сектор Пътна полиция, в което е
възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието за осъществено
нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, а именно за това, че на 04.04.2025 г., в 17,02
часа, по автомагистрала Хемус, в района на 38-ти км, с посока на движение от
гр. София към гр. Варна, управлява лек автомобил „****“ с рег. № ****, лична
собственост, като се движи в лентата за принудително спиране, без повреда на
пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача или
2
пътниците/, с което виновно е нарушил чл. 58, т. 3 от ЗДвП, поради което на
основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП му е наложил наказание глоба в
размер на 1000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
приложените по делото писмени доказателства. По делото не се събраха
доказателства които да противоречат на фактическите констатации, отразени
в съставения АУАН и съдът ги цени като достоверни. Макар и
актосъставителят да не си спомня случая, съдът взе предвид изготвената от
него непосредствено след случая докладна записка. Съдът не кредитира
представените от жалбоподателя писмени доказателства за технически
проблем на автомобила и негов здравословен проблем, тъй като намира, че не
са достатъчно достоверни и не обосновават по безспорен и категоричен начин
неговата версия за технически проблем на автомобила и за негов здравословен
проблем. Това е така, защото амбулаторния лист е издаден на **** г., три дни
след нарушението, т.е. не доказва че жалбоподателя е бил неразположен три
дни преди това. Представеният приемателен протокол на автомобила, в който
е записано „няма парно, духа само студено“, не става ясно от кой сервиз е
изготвен и съдът не го цени като доказателство. Представената фактура №
****/**** г. за оглед на автомобил също не доказва по никакъв начин, че оглед
е извършен на процесния автомобил и поради каква причина. Съдът не
кредитира и показанията на водения от жалбоподателя свидетел, който
съобщава за теч и прегряване на автомобила на жалбоподателя, тъй като тези
негови покзания не кореспондират с отразеното в докладната записка на
мл.автоконстрольор Т. Д. и не се подкрепят от други доказателства по делото,
нито пък от представените писмени доказателства.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
3
Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е
приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът е съставен
от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН,
подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл.
44 ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната
квалификация на деянията е правилно определена, налице е съответствие
между обстоятелствената част на акта за установяване на административно
нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.
В тежест на наказващия орган е да докаже от обективна и субективна
страна административното нарушение. Безспорно е, че в преценката си, дали
да издаде наказателно постановление, този орган се основава на
констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на
административни наказания се приемат за верни до доказване на противното.
Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща
доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата
обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли
извършено нарушение и правилно ли е санкционирано то.
Относно нарушението по чл. 58, т. 3, пр. 1 ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, при движение по
автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за
принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство,
както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното
средство.
Изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН и в издаденото въз
основа на него НП съдът намира за безспорно установена от приложените по
делото писмени доказателства. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства
за наличие на технически проблем с превозното средство или негов или на
пътниците здравословен проблем. Течът на антифриз, въпреки представените
писмени доказателства, съдът намира за недоказан.
Деянието е било извършено от нарушителя при форма на вината пряк
умисъл, тъй като същият е знаел, че няма повреда на пътното превозно
средство и негов здравословен проблем, налагащи движение в лентата за
принудително спиране.
4
Правилно жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл. 178ж,
ал. 1, предл. 1 ЗДвП, според който се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв.
водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала,
без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 ЗДвП. Наложените наказания са
във фиксиран размер, поради което съдът не може да ги измени.
Горепосоченото нарушение не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. Според чл. 93, т. 9 от ДР на НК "маловажен случай" е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая не следва
да намери приложение разпоредбата на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, а
деянието не може да бъде квалифицирано като "маловажно". Деянието не е
явно незначително и не е с ниска степен на обществена опасност.
Административното нарушение е формално, а не резултатно деяние, поради
което липсата или наличието на вредоносни последици е ирелевантно за
правната му квалификация. Следва да се обърне сериозно внимание на
водачите, които си позволяват подобно неправомерно поведение, като
единствено ефективните наказания биха могли да осъществят както
индивидуалната, така и генералната превенция на наказанието по смисъла на
чл. 12 ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към
спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и
предупредително действие по отношение на останалите членове на
обществото.
Въз основа на изложеното съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
По отношение на искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът е длъжен да каже, че според изхода на делото и на осн.
чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН такова се дължи в полза на ОДМВР София.
Претенцията за разноски е своевременно заявена от процесуалния
представител на въззиваемата страна. С оглед фактическата и правна
5
сложност на делото, следва такива да бъдат присъдени в минимален размер
съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за правната помощ, а именно- в
размер на 130 лева.
Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № **** г., издадено от
Началник група към ОДМВР - София, сектор Пътна полиция, упълномощен
със заповед № **** г. на Директора на ОДМВР-София, с което на М. К. К. с
ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Х., общ. К., обл. В. ул. „****“ ****, за
нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1000,00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца, като законосъобразно.
ОСЪЖДА М. К. К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Х., общ. К.,
обл. В. ул. „****“ ****, да заплати на ОДМВР София сума в размер от 130 /сто
и тридесет/ лева, представляваща сторени разноски в рамките на настоящото
производство.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен
съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
6