№ 7528
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110149244 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Предявени са от ищеца В. Б. С. иск с правно основание чл. 286 ЗЗД вр.
чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК, за установяване спрямо
ответника С. Г. С. съществуването на вземане за сумата от 300 лв.,
представляваща главница за дължимо адвокатско възнаграждение по Договор
за правна помощ № ****** от 10.03.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК- 27.03.2024 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от
40,21 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 17.03.2023 г. до
27.03.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 13.06.2024 г. по ч. гр. д. № 18649/2024 г. по
описа на СРС, 166-и състав.
Ищецът В. Б. С. твърди, че с ответника са сключили Договор за правна
помощ № ******/ 10.03.2023 г., в изпълнение на което е изготвил въззивна
жалба от името на ответника, като е извършил и процесуално
представителство по гр. д. № 5496/2023 г. по описа на СГС, II-В въззивен
състав. Посочва, че при подписване на договора ответникът е заплатил 100 лв.
за адвокатски хонорар, като остатъкът в размер на 300 лв. е следвало да бъде
заплатен в срок до 17.03.2023 г. Поддържа, че ответникът не е изпълнил
задължението си и към датата на подаване на исковата молба в съда. Моли за
уважаване на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски. В
първото по делото съдебно заседание оспорва автентичността на договора за
правна защита и съдействие, доколкото заявява, че е подписал договора
непопълнен.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. Г. С. е депозирал отговор на
исковата молба, в който оспорва да дължи процесните суми. Твърди, че
ищецът му е заявил, че ще осъществи адвокатското представителство
безплатно. Сочи, че ищецът, в качеството му на адвокат по гр.д. № 6078/2021
г., е пропуснал да внесе въззивната жалба в срок. Отправя искане за
отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
За уважаване на исковете с правно основание чл. 286 вр. чл. 79, ал. 1, пр.
първо ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи сключен договор
за поръчка, изпълнение на възложената работа- осъществена правна помощ и
съдействие на ответника и размер на претендираното възнаграждение, като е
указано на ищеца с доклада по чл. 146 ГПК, че не сочи доказателства за тези
факти. В тежест на ответника е да установи фактите, на които основава своите
възражения. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които
основава изгодни за себе си последици.
По делото с молба от 04.02.2025 г. е представен договор за правна
защита и съдействие № ******/10.03.2023г., който е по образец, серия А, от т.
нар. кочан. Съгласно същия, ответникът С. Г. С. възлага на ищеца адв. В. Б. С.
оказването на правна защита и съдействие, изразяваща се в изготвяне на
въззивна жалба по гр. д. № 5055/2022 г. на СРС, 179 състав и процесуално
представителство по гр. д. № 5496/2023 г. по описа на СРС, II В състав срещу
*****************. Договорено е възнаграждение от 400лв., платимо в брой
до 17.03.2023г., от които 100 лева са платени в брой при подписване на
договора.
От изисканата и предоставена информация по гр. д. № 56980/2023г. по
описа на СРС, 118-ти състав, се установява, че ищец е С. Г. С. срещу
****************** с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, по което е върната
исковата молба и е на етап администриране на частна жалба. Приложен е и
препис от договор № ******/17.10.2023 г., съгласно който С. С. възлага на адв.
С. изготвяне на искова молба срещу ****************** при договорено
възнаграждение в размер на 500 лева.
От събраните доказателства не се установява процесният договор да е
подписан непопълнен от страна на ответника. Ирелевантни са твърденията на
ответника за наличие на други правоотношения между страните. Ето защо,
съдът приема, че не е оборена формалната доказателствена сила на документа
по смисъла на чл. 180 ГПК. По своя характер, договорът за правна защита и
съдействие представлява разновидност на договора за поръчка по смисъла на
чл. 280 и сл. ЗЗД и е регламентиран в Закона за адвокатурата. В съдебната
практика е прието, че договорът за правна услуга от адвокат обикновено
съдържа както елементи от договор за изработка (когато задължението на
адвоката е да извърши нещо от свое име и на свой риск), така и елементи от
договор за мандат (когато задължението на адвоката е да извърши нещо от
името на доверителя и за негова сметка). Така Решение № 94/20.04.2021г. по
гр. д. № 2752/2020г. ІV г.о. на ВКС и др. Правото на адвоката да получи
2
възнаграждение от полагане на труд в изпълнение на възложеното му от
доверителя по договор за такава услуга възниква тогава, когато е налице
възлагане и положен труд. В разглеждания случай се установява, че със
сключения договор на ищеца е възложено изготвянето на въззивна жалба и
процесуално представителство по посоченото дело в СГС, но по делото не се
установява тези действия да са извършени от ищеца. От страна на ищеца е
представен единствено договор за правна защита и съдействие, като не са
ангажирани други доказателства или доказателствени искания.
Доказателствената тежест е право и задължение на съда да обяви за
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан.
Изходът от това задължение при недоказване е да се приеме, че недоказаното
не се е осъществило. /БГПП, 1978 г., Ж.Сталев/. Ето защо, предявеният иск за
главното вземане следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид изхода по главния иск, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
неоснователен поради акцесорния характер на лихвата за забава.
По разноските: При този изход на спора, право на разноски има
ответника, но последният не е претендирал такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК искове от В. Б. С., ЕГН
********** с правно основание чл. 286 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД да
бъде признато за установено, че С. Г. С., ЕГН ********** дължи на В. Б. С.,
ЕГН ********** сумата от 300 лв.( триста лева), представляваща главница за
дължимо адвокатско възнаграждение по Договор за правна помощ № ******
от 10.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 27.03.2024
г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 40,21 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 17.03.2023 г. до 27.03.2024 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
13.06.2024 г. по ч. гр. д. № 18649/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав като
неоснователни.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3