№ 15274
*** 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110122163 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. №
203686/20.06.2024 г., подадени от „**** срещу Т. С. С., Б. С. С., М. С. С., Г. С. С., Н. И.
Я. и В. И. Д., с която са предявени искове за установяване дължимостта на вземания за
потребена от ответниците топлинна енергия.
В исковата молба се твърди, че ответниците били потребители на топлинна
енергия по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ, поради което за тях били приложими всички
нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от *** на
потребители в *** одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. В чл. 31, ал. 1 от раздел
ІХ на Общите условия били определени редът и срокът за заплащане на месечните
дължими суми за топлинна енергия, който започвал след изтичане на периода, за който
се отнасят тези суми, като клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на ищцовото дружество. Ответниците ползвали доставената от ищеца
топлинна енергия до собствения си топлоснабден имот, находящия се в *** ж. к. ****,
абонатен № ***, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., но не заплатили цената на
същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за
която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на
1
топлинна енергия с „***. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало
прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което
означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което било уважено и
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 27.10.2023
г. по ч. гр. д. № 57831 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав. Ответниците възразили в срока по чл. 414 ГПК, което
наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо последният моли
съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците Т. С. С., Б.
С. С., М. С. С., Н. И. Я. и В. И. Д. лично, а на ответника Г. С. С. – по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК, поради което му е назначен особен представител.
Ответникът В. И. Д. е подала възражение, в което сочи, че тя не ползвала
процесния имот от 04.03.1991 г., поради което не следвало да заплаща начислените за
него задължения.
Ответниците Б. С. С. и Т. С. С. са подали в срок идентични отговори на исковата
молба, с които поддържат, че предявените срещу тях искове били недопустими, а в
условията на евентуалност – неоснователни. Твърди се, че ищецът не бил посочил
основанието, въз основа на което насочил претенциите си срещу двамата ответници.
Сочат, че не били представени доказателства за притежавано от *** право на
собственост върху процесния имот към датата на смъртта , нито такива, които да
установявали същото да е било придобито от ответниците. Отправено е искане за
прекратяване на производството спрямо двамата поради недопустимост, евентуално –
за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни.
Ответникът Н. И. Я. е подал отговор, с който оспорва предявените искове като
недопустими и неоснователни. Твърди, че не бил придобивал правото на собственост
върху процесния имот в качеството си на наследник на ***, както и че към датата на
смъртта този имот не бил притежаван от нея. Изложени са твърдения, че имотът бил
придобит от трето за спора лице през 1991 г. Ответникът оспорва да е имал качеството
на потребената в имота топлинна енергия през исковия период, както и да се е
намирал в облигационни отношения с ищеца по отношение на този имот. Поддържа,
че липсвали доказателства ответниците да са ползвали доставената в имота
топлоенергия. Отправено е искане за отхвърляне на предявените срещу него искове
2
като неоснователни.
Отговор в срок е подаден и от М. С. С., с който предявените срещу нея искови
претенции се оспорват като неоснователни и е направено искане за тяхното
отхвърляне. Страната поддържа, че не е била клиент на ищцовото дружество през
исковия период касателно процесния имот, както и че между тях не е съществувало
правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия. Оспорва да е била
собственик или ползвател на имота, като сочи, че се е отказала от наследството на
своята майка *** С., наследник на ***. Оспорва размера на предявените искове, като
релевира и възражение за изтекла погасителна давност.
С подадения от особения представител на Г. С. С. отговор предявените срещу
ответника искове се оспорват като недопустими и неоснователни, като е направено
искане за тяхното отхвърляне. Твърди се, че ищецът не бил представил доказателства
относно титулярите на правото на собственост на процесния имот, както и че Г. С. не
дължал претендираните от него вземания, тъй като не ползвал този имот. Релевирано е
и възражение за изтекла спрямо вземанията погасителна давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца в производството „*** (с ново
наименование „***) не изразява становище по исковите претенции.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по кумулативно обективно и субективно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните,
че ответниците Т. С. С., Б. С. С., М. С. С., Г. С. С., Н. И. Я. и В. И. Д., в качеството си
на потребители на топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в *** ж. к. ****,
абонатен № ***, дължат на *** в условията на разделна отговорност при квоти
съответно 1/8:1/8:1/8:1/8:2/8:2/8 следните парични вземания: 1/ сумата от 1556,06 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2020
г. до м. април 2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда /20.10.2023 г./ до окончателното
изплащане на дължимата сума; 2/ сумата от 262,24 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
04.10.2023 г.; 3/ сумата от 39,98 лева, представляваща такса за дялово разпределение за
периода от м. септември 2020 г. до м. април 2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда
/20.10.2023 г./ до окончателното изплащане на дължимата сума; 4/ сумата от 9,40 лева,
3
представляваща лихва за забава за периода от 15.11.2020 г. до 04.10.2023 г., начислена
върху претендираната такса за дялово разпределение, за които на 27.10.2023 г. по ч. гр.
д. № 57831/2023 г. по описа на Софийски районен съд, І-во г. о., 47-ми състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
За уважаването на иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието
на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител
на топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта
на претендираното вземане. Предявената претенция за установяване дължимостта на
начислената върху претендираната главница лихва за забава с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е обусловена от главното задължение за заплащане
цената на доставената топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията
за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този
смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
4
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
С оглед посочената законова разпоредба, за да се приеме, че ответниците са
били потребители на топлинна енергия през исковия период, е необходимо *** да
докаже в условията на пълно и главно доказване, че същите са били собственици или
вещни ползватели на процесния имот в този период, съответно – че между тях и
ищеца са възникнали облигационни правоотношения с предмет продажба и доставка
на топлинна енергия до процесния топлоснабден имот.
От представените от ищеца фактури, издадени за потребената през процесния
период топлинна енергия, от протокол от общо събрание на етажната собственост в
*** ж. к. ****, проведено на 11.09.2002 г., и от списък на живущите в този вход, се
установява, че като титуляр на партидата за имота е вписано лицето ***, починало на
01.03.2006 г., чиито наследници по закон се явяват ответниците по делото /вж.
удостоверение за наследници от 07.11.2022 г. на л. 21 от делото/.
В проведеното на 13.05.2025 г. открито съдебно заседание е приет като
доказателство Договор за продажба на държавен недвижими имот от военно-
жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти от 04.03.1991 г. /л. 195 от
делото/, по силата на който правото на собственост върху процесния недвижим имот
(находящия се в *** ж. к. ****) е придобито от лицето *** Видно от представеното по
делото удостоверение за наследници, ***, починала на 01.09.2007 г., е била сестра на
***. Впоследствие ***е продала процесния имот на своя внук *** на 03.04.1991 г.,
видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 69, том XXI, дело №
3934/91 г. /вж. л. 113 и л. 181/, като е запазила за себе си пожизнено и безвъзмездно
правото да ползва имота. Придобилото собствеността върху имота трето за спора лице
/***/ е декларирало същия като свой собствен имот и пред Столична община,
Дирекция „Общински приходи“, за целите на ЗМДТ, видно от приложените данъчни
декларации на л. 160 и сл. от делото. По делото не са ангажирани доказателства, от
които да се установява наличие на учредено в полза на някой от ответниците право на
ползване върху процесния имот, нито има данни между ответниците и ищцовото
дружество да са възникнали облигационни правоотношения с предмет продажба и
доставката на топлинна енергия в имота чрез откриване на партида или изрично
отправено до дружеството изявление за ползване на имота.
От изложеното се установява, че през исковия период /от м. май 2020 г. до м.
април 2022 г./ собственик на процесния имот е трето за спора лице, като липсват
5
каквито и да е било доказателства ответниците да притежават качеството на
потребители на топлинната енергия, доставена в имота през релевантния за
производството период. Следователно предявените срещу тях искове за установяване
дължимостта на начислените за периода вземания за потребена топлинна енергия се
явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени в цялост.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат ответниците, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК. Такива следва да бъдат присъдени за заплатени адвокатски
възнаграждения, съобразно представените доказателства за реалното заплащане на
такива, направеното от ищеца възражение за прекомерност, цената на предявените
искове и фактическата и правна сложност на делото, на ответниците Б. С. С. и Т. С. С.
в размер от по 300,00 лева на всеки от двамата (а не по 400,00 лева, доколкото
подадените от тях отговори на исковата молба са изготвени от един и същи
процесуален представител и са напълно идентични). Ответницата М. С. С. също е
представлявана от упълномощен процесуален представител, но по делото не са
представени доказателства за реално заплатено на същия адвокатско възнаграждение.
Ответникът Н. И. Я. претендира присъждането в негова полза на разноски за
изготвяне на преписи от документи, справки и удостоверения, но в хода на
производството не са представени доказателства за заплащането на такива разноски в
претендирания размер.
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователни предявените от „****, ЕИК: ****, срещу
Т. С. С., ЕГН: **********, Б. С. С., ЕГН: **********, М. С. С., ЕГН: **********, Г. С.
С., ЕГН: **********, Н. И. Я., ЕГН: **********, и В. И. Д., ЕГН: **********,
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че
ответниците Т. С. С., Б. С. С., М. С. С., Г. С. С., Н. И. Я. и В. И. Д., в качеството си на
потребители на топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в *** ж. к. ****,
абонатен № ***, дължат на *** в условията на разделна отговорност при квоти
съответно 1/8:1/8:1/8:1/8:2/8:2/8 сумата от 1556,06 лева, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода от м. май 2020 г. до м. април 2022 г., ведно със
законната лихва от 20.10.2023 г. до окончателното изплащане на дължимата сума,
сумата от 262,24 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от
6
15.09.2021 г. до 04.10.2023 г. върху главницата за доставена топлинна енергия, сумата
от 39,98 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от м.
септември 2020 г. до м. април 2022 г., ведно със законната лихва от 20.10.2023 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, и сумата от 9,40 лева, представляваща
лихва за забава, начислена за периода от 15.11.2020 г. до 04.10.2023 г. върху главницата
за такса за дялово разпределение, за които на 27.10.2023 г. по ч. гр. д. № 57831/2023 г.
по описа на Софийски районен съд, І-во г. о., 47-ми състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА „****, ЕИК: ****, да заплати на Т. С. С., ЕГН: **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300,00 лева – разноски, сторени в хода на
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „****, ЕИК: ****, да заплати на Б. С. С., ЕГН: **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300,00 лева – разноски, сторени в хода на
първоинстанционното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца – „*** (с предходно наименование „***).
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7