Р Е Ш Е Н И Е
№ 260159
гр.
Пловдив, 12.05.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, VII въззивен състав, в публичното заседание на двадесети април две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА
при
секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното
от млaдши съдия Чипова в. гр. д. № 61 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ОД на МВР – Пловдив, подадена чрез
пълномощника ѝ по делото главен юрисконсулт П., против Решение № 3013 от 30.11.2020
г., постановено по гр. д. № 10376 по описа на Районен съд – Пловдив за 2020 г.,
с което жалбоподателят е осъден да заплати на Л.Н.Н., ЕГН: **********, сумата от 1518,93 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за 1639 часа нощен труд, приравнени
на дневен труд с коефициент 1,143, положен за периода от 10.08.2017 г. –
11.08.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 20.08.2020 г., до окончателното ѝ
заплащане, сумата от 226,55 лв., представляваща мораторна лихва за периода от датата
на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца, следващ последния
месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до 20.08.2020 г.,
както и сумата от 600 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство. Със същото решение ОД на МВР – Пловдив е осъдена
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Пловдив сумата от
110,76 лв. – държавна такса, и 100 лева – разноски за назначената по делото
съдебносчетоводна експертиза.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на
обжалваното решение. Поддържа се, че същото е постановено при неправилно
тълкуване и прилагане на нормативната уредба относно полагането, отчитането и заплащането
на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени в
ЗМВР. Сочи се, че през процесния период е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., в която е регламентирана организацията на работното
време на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР и която изключва прилагането
на общите правила на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Излагат се доводи, че дори искът да се
приеме за основателен, то той не е бил доказан по размер, тъй като разликата между преизчисления с коефициента по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ
нощен труд и реално положения нощен труд се заплаща чрез прилагане на дневна
ставка, а не при завишена с 50 % ставка. Отправя се
молба за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да
бъдат отхвърлени изцяло предявените искове, а в условията на евентуалност се прави
възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски,
включително и на адвокатското възнаграждение. Претендират се направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока
по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Л.Н.Н.,
подаден чрез пълномощника му адвокат Т., в който се взема становище за
неоснователност на жалбата и се настоява за потвърждаване на обжалваното
решение като правилно и законосъобразно.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл. 269, изр.
първо ГПК съдът намери,
че същото е
валидно и допустимо, поради което следва да бъде
проверена негова правилност по
изложените във въззивната жалба
доводи, като се следи служебно и
за спазването на императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР №
1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.
Производството
пред първата инстанция е образувано по предявени от Л.Н.Н. ***
обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (в ред. ДВ, бр.
14 от 2015 г.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1518,93 лева, представляваща дължимо възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване
на положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода 01.08.2016 г. – 27.08.2019
г., както и сумата от 226,55 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца,
следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган трудът, до
20.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
От
фактическа страна между страните не се спори, че през
процесния период между тях е съществувало валидно служебно
правоотношение, възникнало на основание ЗМВР. Не е спорно и че в рамките на този период ищецът е работил при
условията на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното
време. Спорът между страните се концентрира върху
въпроса дали нощният труд следва да бъде преизчисляван в дневен такъв и следва
ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд.
На основание
чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители от МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения,
включително и такова за извънреден труд по арг. от чл. 178, ал. 1, т. 3 от
същия закон. Съгласно разпоредбата на чл.
187, ал. 1 ЗМВР, в действащата през процесния период редакция (преди изм. ДВ,
бр. 60 от 2020 г.), нормалната продължителност на работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица, а съгласно ал. 3 работното време за работещите на 8-,
12- или 24- часови смени, сред които е и
ищецът, се изчислява сумирано на тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. Съгласно разпоредбата на
чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (в ред. ДВ, бр. 14 от 2015 г.) работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно за служителите, работещи на смени,
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период. Този извънреден труд се заплаща се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи – чл. 187, ал. 9 ЗМВР. Въз основа на
тази законова делегация е издадена Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (отм. ДВ,
бр. 4 от 14 Януари 2020 г.),
която е действала през процесния период. В
наредбата липсва специално правило, което да определя методология за
преизчисляване на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване
на работното време по отношение на държавните служители в МВР, каквото правило
се е съдържало в чл. 31, ал. 2 от предходно действащата Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г. Липсата на такова правило в наредбата обаче не означава, че
такова преизчисляване не следва да се извършва. Съгласно чл. 188, ал. 2 ЗМВР
държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 часа, се
ползват със специалната закрила по КТ, който предвижда от своя страна, че
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при петдневна
работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното време
през нощта при петдневна работна седмица
е до 7 часа. Тези норми на КТ представляват част от въведената от законодателя
специална закрила на нощния труд, поради което следва да намерят приложение и по отношение на
държавните служители на МВР по силата на посочената по-горе препращаща норма.
Действително в чл. 187, ал. 3, изр. 4 ЗМВР(в ред. преди изм. ДВ, бр. 60 от 2020
г.) е било предвидено, че при работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22,00 и 6,00 ч.,
както и че работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. От съдържанието на
тази разпоредба не може да се направи извод, че тя предвижда еднаква нормална
продължителност на работното време за служителите на МВР през деня и през
нощта, т.е. че приравнява по отношение на тях нощния на дневния труд, тъй като
това би поставило същите в неравностойно положение спрямо останалите държавни
служители и работещите по трудово правоотношение, а също така би било в
противоречие с изрично прогласеното в закона приложение по отношение на
служителите на МВР на специалната закрила на нощния труд по КТ. Съгласно
принципните разяснения, дадени в мотивите на Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС (т. 23) служителите в
МВР по служебно правоотношение са държавни служители по смисъла на ЗДСл и
общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях, доколкото
приемането на обратното би ги поставило в неравностойно положение спрямо
другите държавни служители, а и спрямо работниците и служителите, работещи по
трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия ЗДСл, то тъй като няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл
намира субсидиарно приложение. Според чл. 67, ал. 3 от същия минималните и
максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните
служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както
и редът за получаването им се определят с наредба на МС и не могат да бъдат
по-ниски от определените в трудовото законодателство. Както бе посочено
по-горе, в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва правило, което да урежда
превръщането на отработените часове нощен труд в дневни при сумарно изчисляване
на работното време. Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса
на изрична уредба в цитираната наредба, то приложение следва да намери НСОРЗ. В
чл. 9, ал. 2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1,143.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
системата на МВР в неравностойно положение спрямо работещите по трудово
правоотношение и другите държавни служители, чиито правоотношения се
регламентират от КТ и ЗДСл. При сумирано изчисляване на работно време
работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края
на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай че нормата работно време
за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд – часовете, получени
над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по
реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ), са извънреден труд. Допълнителен аргумент в
подкрепа на горните изводи е и обстоятелството, че в настоящата си редакция
(обн. ДВ, бр.60 от 07.07.2020 г.) разпоредбата на чл.187, ал. 1 ЗМВР предвижда изрично, че нормалната продължителност на работното
време през нощта
е 8 часа. С новелата на ал. 4 е въведено правило,
според което при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на
работното време през нощта по ал. 1. Тези нормативни изменения са указание за
това, че до приемането им посочените въпроси не са били уредени в специалния
закон, т.е. налице е била празнота,
обосноваваща прилагането по аналогия на общия режим за работниците и
служителите по КТ.
Видно е от заключението на
вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство
съдебносчетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че
през процесния период ищецът е положил нощен труд в размер на 1434
часа, по отношение на които не е било приложено правилото за приравняването им
към дневен труд чрез преизчисляване с коефициент 1,143. Разликата между
преизчисления с посочения коефициент нощен труд и реално положения труд за
периода възлиза на 205 часа. Този труд, който се явява извънреден, не е отчетен
и съответно не е заплатен от ответника, поради което на ищеца следва да бъдат
признати и заплатени още 205 часа положен труд, чиято стойност според
заключението възлиза на 1518,93 лв. Ето защо, предявеният иск е основателен и
доказан в претендирания размер, поради което правилно е уважен изцяло, ведно
със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба. С оглед
основателността на обуславящия иск, то правилно първоинстанционният съд е
уважил и обусловения иск за заплащане на обезщетение за забава, чийто размер от
226,55 лв. се установява от заключението на вещото лице.
Изложените
от съда изводи не се променят от възприетото в Решение от 24.02.2022 г. по дело
С-262/2020 г. на Съда на Европейския съюз. Съгласно цитираното решение член 8 и
член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното
време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална
правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка
от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. Съдът е
приел, че при всички случаи в полза на такива работници трябва да има други
мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд. В случая в българското
законодателство до 2020 г., включително и през исковия период, не съществува
норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните
служители в системата на МВР, поради което отговорът на въпроса по т. 1 от
решението на СЕС не променя становището на настоящата инстанция. Освен това,
предвиденото допълнително възнаграждение за нощния труд от 0,25 лева за всеки
отработен час и предоставянето на ободряващи напитки, съответно на левовата им
равностойност, не може да компенсира особената тежест на нощния труд, по
смисъла, вложен в решението на СЕС. В тази връзка следва да се отбележи, че
такова допълнително заплащане на нощния труд е било предвидено и в действащата
през процесния период редакция на чл. 8 НСОРЗ, а чл. 140, ал. 3 КТ урежда
задължение за работодателя да осигурява на работниците и служителите ободряващи напитки. Останалите
посочени от ответника обезщетения и придобивки съдът не счита за такива,
компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд. Изложените в мотивната
част на настоящото решение изводи не се променят и от приетото в т. 2 от
цитираното решение на СЕС, че членове 20 и 31 от Хартата на основните права на
Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от
седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от
публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика
в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази
цел. Тук следва отново да се има предвид, че до 2020 г. няма определена
нормална продължителност на нощния труд на държавните служители в системата на
МВР. Изложените доводи от ответника за
естеството на извършваната дейност, с което се обосновава различното
третиране, не могат да бъдат възприети като обективен и разумен критерий,
свързан с допустима от закона цел за неприлагане преобразуването на часовете
положен нощен труд в дневен. Показателно в тази връзка е това, че до м. август
2016 г. наредбите на министъра на вътрешните работи са предвиждали
преобразуване на нощните часове в дневни, като отпадането му след този момент
не е обосновано с никаква допустима от закона цел. Но дори и да се приеме, че
подобна цел е налице, както бе посочено по-горе, в полза на служителите в МВР
не са предвидени мерки за защита и компенсиране на особената тежест на
положения нощен труд.
По така
изложените съображения настоящият състав на съда намира въззивната жалба за
неоснователна, поради което и обжалваното решение като правилно следва да бъде
потвърдено.
При този
изход на спора полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените в
производството пред въззивната инстанция разноски. С представения списък по чл.
80 ГПК същият е претендирал разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв. Съдът намира за основателно направеното във въззивната жалба
по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като размерът му се явява завишен с оглед на фактическата и
правна сложност на делото, а и с обема на извършената от процесуалния
представител работа в настоящото въззивно производство. По тази причина при
съобразяване с материалния интерес по делото същото следва да бъде намалено до
сумата от 400 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3013 от 30.11.2020 г., постановено по
гр. д. № 10376 по описа на Районен съд – Пловдив за 2020 г.
ОСЪЖДА ОД на
МВР – Пловдив да заплати на Л.Н.Н., ЕГН: **********, сумата
от 400 лв. – разноски за въззивната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: