№ 387
гр. Бургас, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Елеонора С. Кралева
Таня Т. Русева Маркова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20212100501584 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Ген.
Владимир Вазов“ № 3, представлявано от инж.Ганчо Тенев, подадена чрез
пълномощник гл.ю.к.Десислава Златева, против Решение № 260792 от 26.05.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 3424/2020 г. по описа на РС-Бургас, с което е ПРИЕТО ЗА
УСТАНОВЕНО, че К. С. К. с адрес гр.Б., жк.”С.”, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, че дължи на
”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, част от сумите по Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 4338/13.11.2019 г. по ч.гр.д.№
9603/2019 г. по описа на РС-Бургас, а именно: сумата от 219.37 лв. –главница,
представляваща неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода за
водоснабден имот, находящ се в гр.Б., жк.”С.”, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, абонатен номер
***, за отчетния период от 11.10.2017 г. до 10.09.2019 г., за която в периода от
27.11.2017 г. до 25.09.2019 г. са съставени 14 броя фактури, както и сумата от 15.55 лв.,
представляваща сборна лихва върху горната главница, начислена за периода от
27.12.2017 г. до 07.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 219.37
лв., считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение на 11.11.2019 г. до окончателното й плащане, като е ОТХВЪРЛЕН
иска за главница над уважения размер от 219.37 лв. до пълния заявен размер от 398.10
1
лв. (по отношение на главницата от 178.73 лв., начислена съгласно фактура №
***66/25.10.2017 г.), както и иска за мораторна лихва над уважения размер от 15.55 лв.
до пълния заявен размер от 50.06 лв. (по отношение на мораторната лихва върху
главницата по горната фактура в размер на 178.73 лв. за периода от 25.11.2017 г. до
07.11.2019 г. в размер на 34.51 лв.), както и иска за законната лихва за забава върху
отхвърлената главница от 11.11.2019 г.
С въззивната жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр.Бургас
първоинстанционното решение се обжалва в отхвърлителната му част, като в тази
част същото се счита за неправилно. Според въззивника, съдът неправилно е уважил
възражението на ответника за погасяване на част от главницата по давност, като е
приел, че отчитането за периода 21.09.2011 г. – 11.10.2017 г. било нередовно – не били
начислявани служебни месечни количества и в резултат на липсата на междинни
служебни отчети последвалото фактуриране на реалната консумация било по
действащите към момента на фактуриране по-високи цени на услугата. В тази връзка
се сочи, че цялото отчетено и претендирано количество вода е преминало през
измервателното устройство на ответника, поради което предявеният иск за
съществуване на вземането е основателен в неговия пълен размер. Сочи се също, че
потребителите следва да заплащат дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-
дневен срок след датата на фактурата, от този момент длъжникът изпада в забава и
настъпва изискуемостта на вземането, т.е. настъпването на падежа на задължението за
плащане на цената е обусловено от издаването на фактурата, поради което районният
съд не е имал основание да приема друга по-ранна дата за релевантна към давността
извън датата на падежа по процесната фактура – 25.11.2017 г. и неправилно е приел, че
давностният срок е изтекъл. Според въззивника, дори на е налице нередовно отчитане
на показанията на водомера, това не следва да води до освобождаване на потребителя
от задължението му да заплати стойността на консумираната вода в периода, за който
тя е реално отчетена, поради което не са налице основания за сторниране на водни
количества, тъй като консумацията на вода е факт при наличие на положителна
разлика межзду последващо и предходно показание на измервателния уред. Моли
въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му
отхвърлителна част и да уважи изцяло исковата претенция. Не са направени
доказателствени искания. Претендират се направените по делото съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия К.
С. К., подаден чрез назначения му от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител – адв.Таня Илиева, в който са изложени съображения за неоснователност
на въззивната жалба и наведените в нея доводи. Изразява се съгласие с изводите на
районния съд и се моли за потвърждаване на решението на БРС в обжалваната му част.
Не са направени доказателствени искания.
2
С оглед изложените във въззивната жалби доводи и становищата на
страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на
закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано
лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.
Производството по гр.д.№ 3424/2020 г. по описа на БРС е образувано по
исковата молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас против К. С. К. за
приемане за установено, че същият дължи на ищцовото дружество сумата от 398.10
лв., представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода по издадени
фактури в периода 25.10.2017 г. – 25.09.2019 г., за отчетен период 21.09.2011 г. –
10.09.2019 г. за водоснабден имот с абонатен № **, находящ се в гр.Б., ж.к.“С.“, бл.*,
вх.*, ет.*, ап.*, и сумата от 50.06 лв. – лихва за забавено плащане върху главницата за
периода от 25.11.2017 г. до 07.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението до окончателното плащане, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 4338/13.11.2019 г. по ч.гр.д.№
9603/2019 г. по описа на БРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът като собственик на
процесния имот е абонат и клиент на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД по
отношение на водоснабден обект с адрес гр.Б., ж.к.“С.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с
абонатен № **, като има неизплатени задължения към дружеството в посочените
размери. Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
9603/2019 г. на БРС, но длъжникът бил уведомен за заповедта при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда е предявен и настоящия иск.
На основание чл.47, ал.6 ГПК на ответника К.К. е назначен от съда особен
представител – адв.Таня Илиева, депозирала в срок писмен отговор на исковата молба,
с който исковата претенция е оспорена като неоснователна, за което са изложени
съображения. Направено е възражение за погасяване на част от вземането по давност.
По делото са събрани писмени доказателства.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че ответникът като
собственик на процесния водоснабден имот е клиент и абонат на ищцавото дружество,
поради което има качеството на потребител на ВиК услуги и дължи тяхното
заплащане. Съдът е приел, че в случая ВиК операторът не е изпълнил предвиденото в
неговите общите условия задължение за ежемесечно отчитане, като няма съставени
протоколи и се е ясно защо водомерите на ответника не са били отчитани за
продължителен период. Независимо от това са дължими търсени суми, тъй като е
3
установено, че фактурираните количества вода са били изразходени, видно от
справката с мобилното устройство, а фактурите обективират съответната им парична
равностойност. В тази връзка, съдът е счел за основателно възражението на ответника
за изтекла погасителна давност по чл.111, б.”в” ЗЗД по отношение на част от
вземанията, като е приел, че вземането за изразходеното количество вода в периода от
21.09.2011 г. до 11.10.2017 г., съгласно фактура № ***66 от 25.10.2017 г. на обща
стойност от 178.73 лева, е погасено по давност. Преценено е, че неизпълнението на
задължението на ВиК операторът да извършва редовни отчети в горния период води до
невъзможност да се установи реално изразходеното количество вода в този период, при
което съдът е приел, че вземането по първата фактура е погасено по давност.
Допълнително са изложени доводи, че цената на вода в периода 21.09.2011 г. до
12.10.2017 г. се е променяла, като същата е следвало да бъде калкулирана съобразно
съответна стойност за конкретния период на редовен отчет, а не на най-високата
такава за периода към 11.10.2017 г., което само потвърждава тезата, че ищцовото
дружество не следва да получи търсената сума по тази фактура. По горните
съображения, БРС е уважил иска за главница за сумата от 219.37 лв., а за разликата до
претендираната главница от 398.10 лв. е отхвърлил иска, поради погасяване на
вземането по давност. С оглед недължимостта на вземането по първата фактура е
приета за недължима съответно и мораторната лихва по нея в размер на 34.51 лв. При
това, съдът е уважил акцесорната претенция за сумата от 15.55 лв., като за разликата до
претендираната лихва от 50.06 лв. претенцията е отхвърлена.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на
първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените
оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира
обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.
С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на
закона, БОС намира въззивната жалба на „ВиК“ ЕАД за основателна, а
първоинстанционното решение за неправилно в обжалваната част.
Между страните не се спори по фактическата обстановка и същата се
установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение. Във въвзивното
производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена
от БРС фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и
препраща към нея, като не е необходимо да се преповтарят събраните пред първата
инстанция доказателства.
Спорът по делото е относно началния момент на погасителната давност. В тази
връзка, настоящият съд намира за основателни изложените във въззивната жалба
4
възражения, като не споделя изводите на БРС за погасяване на част от вземането по
давност.
Както правилно е приел и районния съд, задълженията на потребителите на
ВиК услуги представляват задължения за периодични плащания, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в
Общите условия падеж, поради което по отношение на тях е приложима кратката
тригодишна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В този смисъл са и разясненията, дадени с ТР
№ 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. По делото не спори, че посоченият във
процесната фактура № ***66/25.10.2017 г. отчетен период от 21.09.2011 г. до
11.10.2017 г. е периодът, през който ищцовото дружество е доставяло до
водоснабдения имот вода и ВиК услуги, а ответникът е консумирал вода в отразеното в
справката количество. Следва да се има предвид обаче, че задължението на
потребителя по това облигационно отношение не е станало изискуемо само с
доставката на услугите, тъй като за това следва да са осъществени и други факти –
отчитане на ползването и фактуриране на задължението. Преди настъпването на тези
факти задължението за плащането на доставената вода не е изискуемо, съгласно
клаузите на чл.32 и чл.33 от ОУ на ВиК-Бургас – доставянето на питейна вода,
отвеждането и пречистването на отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното
количество изразходена вода, като при наличието на консумация ВиК операторът
издава ежемесечни фактури и потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми
за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Следователно, съгласно чл.33, ал.2 от ОУ с издаването на фактурата задължението
става изискуемо, а изтичането на 30-дневния срок за плащането му го поставя в забава
и от тогава следва да се начислява мораторната лихва върху задължението. Предвид
тези клаузи в ОУ, с които ответникът е обвързан, настоящият съд намира за
неоснователно направеното от него възражение за погасяване на вземането по давност,
тъй като същата започва да тече от момента, в който задължението стане изискуемо –
чл.114, ал.1 ЗЗД, което в случая е датата на фактурирането – 25.10.2017 г. и до датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 11.11.2019 г. кратката тригодишна
давност за главницата и лихвите не е изтекла. Ето защо, вземането по фактурата от
25.10.2017 г. не погасено по давност, а е дължимо в пълния фактуриран размер от
178.73 лв., съответно дължима в пълен размер е и лихвата за забава върху тази сума. С
оглед на това, въззивният съд намира, че предявените искове са основателни и
доказани изцяло и следва да бъдат уважени в претендираните с исковата молба размери
от 398.10 лв. за главницата и 50.06 лв. за мораторната лихва. Приетият в обратния
смисъл извод от районния съд е неправилен и не съответства на закона, като
изложените в тази връзка възражения в жалбата са основателни.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено
като неправилно в обжалваната част, с която исковете по чл.422, ал.1 ГПК са
5
отхвърлени за разликите над установените суми до пълните им предявени размери,
поради погасяване на вземането по давност, като вместо това исковата претенция
следва да бъде уважена в предявените размери.
С оглед на крайния инстанционен резултат, на ищеца се дължат направените от
него разноски в заповедното производство и в исковото производство пред БРС в
пълния им размер от общо 400 лв., с включено ю.к.възнаграждение, поради което
следва да му се присъдят още 190.33 лв. за разноски, платими от ответника. С оглед
изхода на делото, въззиваемият следва да заплати на въззивното дружеството и сумата
от 300 лв. за направените в настоящото производство разноски, на основание чл.78,
ал.1 и ал.8 ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260792 от 26.05.2021 г., постановено по гр.д.№
3424/2020 г. по описа на РС-Бургас, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете по
чл.422, ал.1 ГПК за главницата над уважения размер от 219.37 лв. до пълния заявен
размер от 398.10 лв. (по отношение на главницата от 178.73 лв., начислена съгласно
фактура № ***66/25.10.2017 г.), както и за мораторната лихва над уважения размер от
15.55 лв. до пълния заявен размер от 50.06 лв. (по отношение на мораторната лихва
върху главницата по горната фактура в размер на 178.73 лв. за периода от 25.11.2017 г.
до 07.11.2019 г. в размер на 34.51 лв.), както и иска за законната лихва за забава върху
отхвърлената главница от 11.11.2019 г., поради погасяване на вземането по давност,
КАТО ВМЕСТО ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. С. К. с адрес гр.Б., жк.”С.”,
бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, че същият дължи на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Ген.
Владимир Вазов“ № 3, представлявано от инж.Ганчо Тенев, и сумата от 178.73 лв.,
представляваща стойност на доставена, отведена и пречистена вода, за периода от
21.09.2011 г. до 11.10.2017 г., в обект на потребление, находящ се гр.Б., ж.к.“С.“, бл.*,
вх.*, ет.*, ап.*, с абонатен № **, ведно със законната лихва, считано от 11.11.2019 г. до
окончателното плащане, и сумата от 34.51 лв. – обезщетение за забавено плащане за
периода от 25.11.2017 г. до 07.11.2019 г., които вземания са част от предмета на
издадената Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с № 4338/13.11.2019 г. по ч.гр.д.№
9603/2019 г. на РС-Бургас.
ОСЪЖДА К. С. К. с адрес гр.Б., жк.”С.”, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, да заплати на
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД-Бургас, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Ген. Владимир Вазов“ № 3, представлявано
6
от инж.Ганчо Тенев, сумата от 190.33 лв. за направените разноски по ч.гр.д.№
9603/2019 г. на БРС и гр.д.№ 3424/2020 г. на БРС, както и сумата от 300 лв. за разноски
по възз.гр.д.№ 1584/2021 г. на БОС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7